Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Стен (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Court of a Thousand Suns, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 23 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (2009)

Издание:

ИК „Бард“, 2003

ISBN 954-585-437-5

Поредица: „Избрана световна фантастика“ №104

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: Петър Христов, „Megachrom“

История

  1. — Добавяне

Глава 16

— Динсман е шантавият ни майстор на бомби — каза навъсено Лайза.

Стен се зачуди защо не се радва, но това беше по-маловажно от необходимостта да се увери, че полицейската идентификация е вярна. Знаеше, че ще е много по-добре да представи на Императора „нулев рапорт“, отколкото погрешен.

— Над най-вероятен заподозрян ли работим, или сме го ковнали това копеле?

— Никой не е „ковнат“ преди да си признае. Но не виждам никой друг освен Динсман, подходящ за номинацията. Първо, той е единственият неосчетоводен професионален бомбаджия на Първичен свят.

— Как осчетоводявате шантавите бомбаджии? — попита с любопитство Стен.

— Хората, които гърмят разни неща за прехрана, обикновено ги следим изкъсо — каза Хайнис. — И тъй като имат свойството да се самоелиминират, не са чак толкова много.

— Приемаме, че бомбаджията е от Първичен свят?

— Трябва да започнем отнякъде — плюс това от една година на Първичен свят не е дошъл нито един пришълец, който плаща наема си по този начин.

— Нататък.

— Този Динсман специализира в застраховките. Използва военни експлозиви.

— Гръмналият „Ковенантър“ е използвал военен.

— Второ, този шут никога не е бил на външен свят. Няколко цикъла преди Алейн да стане на хамбургер — продължи Хайнис — е затънал до гуша в дългове към всяка лихварска акула наоколо. След това си плаща дълговете и е на зелено. После се накисва с пзаврите… не си прави труда да питаш: дребни гущери и още по-дребни мошеници. Изведнъж плаща всичко и обещава още по-големи купони. И всички лихвари пак са му приятелчета — тъй като се е разплатил, кредитът му е добър. След което изчезва.

Стен прехвърли наум подаденото му от Лайза. Отиде до парапета на „домолодката“ и замислено се загледа към гората долу.

Тъй като жилищното строителство на Първичен свят беше в недостиг и стриктно контролирано, тук бяха създадени доста изобретателни домове. Лайза живееше в един такъв. Земевладелецът й беше дал под наем гора, на чийто терен по закон живеенето беше забранено. Никой обаче не казваше нищо за отгоре. Ето защо се предлагаха домолодки, заредени с Маклийн, закотвени над гората. Строяха се в разнообразни стилове и се даваха под наем на висока цена. Обитателите им разполагаха с висока степен на уединение и лукс, освен при по-силен вятър.

Домолодката на Хайнис се състоеше от просторна единична стая, с кухня и охладител, разположени при кърмата в отделни отсеци. Лайза разделяше стаята с помощта на подвижни паравани, което й даваше възможност да си я преустройва с минимум усилие всеки свободен следобед.

Обзавеждането включваше еднообразна редица стенни закачалки плюс ниски масички и възглавници, които служеха за столове, кушетки и легла.

Стен като цяло нямаше да има нищо против да живее тук, без да променя нищо. Върна се към работата.

— Имаш още.

— Аха. Значи Динсман е отишъл на пристанището и е светнал маслото на ченге от охраната, което е пазело яхтата на някакво богаташче. След две минути яхтата отпрашва.

— Откъде се е научил Динсман да кара космически кораб?

— Твърде дълго сте били военен, капитане. Яхтите се строят за хора с повече пари, отколкото мозък. Трябва само да пъхнеш карта с курс в компютъра и корабът прави всичко останало. Така че корабът е направил всичко останало и Динсман е духнал от планетата.

— Страхотно.

— Да. Имам още нещо. Включително накъде е заминал Динсман.

— Тогава защо сме намусени?

— Намусени сме заради наистина лошата новина. Биография, Стен. Когато започнах в „Убийства“, ми хрумна, че някой път може да ми се доще да запиша нещо, до което никой да няма достъп. Затова си сложих код в компютъра. И просто за да е малко по-подличко, поставих клопка. Ако някой бръкне във файловете ми, поне да знам, че е станало.

— Дракх! — изруга Стен. Предчувстваше какво следва. Закрачи нервно из стаята.

— Сипи и на мене още едно. Така. Някой е влязъл в компютъра ми. Някой знае всичко, до което съм се добрала.

Хайнис изгълта чашата си на екс.

— И сега най-лошото. Тръгнах по следата на взлома. Капитане, този, който е пробил файловете, се намира в Имперския дворец!