Алън Кол, Крис Бънч
Дворът на хилядата слънца (21)

Глава 20

Тарпи също бе проследил Динсман. Неговото прикритие за път изобщо не беше толкова умно като на Стен. Той и петимата преториански дезертьори с него се бяха маскирали като пътуващ отбор по бойни изкуства. Но тъй като пристигнаха незабелязани, продажбата на билети не тръгна добре, което осигури достатъчно време на професионалния убиец и хората му да потърсят изчезналия бомбен специалист.

Тарпи завъртя в ръцете си чашата с горещ чай и съжали, че не си е сипал нещо по-силно за отпразнуването. Но си имаше правила — абсолютни правила, които го бяха опазили жив близо седемдесет и пет години, правила, които никога не се нарушаваха. Едно от най-строгите от тях гласеше: никакви мозъчни алтеранти по време на работа.

Той сръбна от чая и махна на помощника си, бившия ефрейтор Милр, да продължи.

Милр го направи и топлата вълна, която обля Тарпи, не дойде само от чая.

Много рядко беше поемал задачи, които не изискват жестокост, мъки и леене на кръв. Но сегашната по всичко показваше, че ще се окаже проста, безболезнена и добре платена.

Тарпи огледа бегло данните от фиша на затворническата планета. Прахоминидна. Всички каторжници — осъдени до живот. Средна продължителност на живот за каторжник — пет години, местни. Брой избягали — нула.

За разлика от повечето хора, убиващи за прехрана, Тарпи вярваше в една стара поговорка: „Убивай без радост“. Беше продължил поговорката с още една стъпка напред: „Не убивай, без да има нужда“.

Шансовете на Динсман да се върне в имперските светове клонеше към нула. „Тъпи хора — помисли Тарпи. — Тичат насам-натам, кроят какво ли не и никой не разбира, че боговете винаги се погрижват за тези, които си играят с огъня.“

Стана, извади фиша от четеца и отиде до мивката на хотелската стая. Изплакна чашата си, отвори шкафа и извади бутилка чист спирт. Наля на себе си, после се сети и напълни чаша и за Милр. Милр изгълта алка, без да си прави труд да се чуди над необявеното отменяне на „правилото“.

Тарпи пресуши чашата.

— Събирай екипа, ефрейтор. Прехвърляме се за Първичен свят и оттам на следващия, който ни е подръка.

Динсман вече не беше фактор, както и имперският офицер. След това Тарпи се замисли колко точно от комисионата ще трябва да шитне на експреторианците, за да не се чувстват изиграни.