Алън Кол, Крис Бънч
Дворът на хилядата слънца (53)

Глава 52

Във време, когато субпространствената комуникация беше почти съвършена, кабелната връзка кораб — кораб представляваше такава архаика, каквато е говорещата тръба. Но не и в близост до NG 467H. И така, ботът беше отпратен към „Нормандия“ на кислородни ракети и повлече кабела след себе си.

Въпреки че интегралната му схема бе остаряла с цели трийсет години и почти неизползваема, все пак указа на бота да се приближи… ето там… на онзи пръстен чувствителен метал… приближаване… обръщане… изстрел… и комвръзката се лепна на мястото си, и линията с „Нормандия“ се отвори.

— Тук доктор Шапиро — стигна до тях гласът от „Нормандия“. — Колко пострадали имате?

— Тук командир Лавоне. Трийсет и пет. Моят медик казва, че дванайсет са в критично, трийсет процента изгаряне, нестабилни. Всички останали втора — трета степен изгаряния, полустабилни.

— Изчакайте.

Скобите с форма на сърп се плъзнаха от „Нормандия“, прихванаха „Сан Яцинто“ и придърпаха товарните люкове на двата кораба на скачване, след което вратите се отвориха.

Четиридесетимата гурки на Стен се пръснаха в хангара на „Нормандия“. Всички носеха не само кукрита и уилигъни, но и зашеметители, увиснали на вратовете им.

Заповедите на Стен бяха прости: 1. Всеки, когото видиш, го неутрализираш; 2. Ако е невъоръжен, го зашеметяваш — ако е въоръжен и опасен, го убиваш; 3. Намираме Императора и го подсигуряваме; 4. Никой, подчертавам никой, не трябва да се приближава до Императора при никакви обстоятелства — всеки, независимо от обяснения и ранг, който се опита, да бъде убит.

Гурките, като истински гурки, си падаха по простите заповеди — след пет секунди всички в хангара лежаха в безсъзнание. Дори „говорителят“, свързан към командния център на „Нормандия“, нямаше време да съобщи, че корабът е атакуван.

По команда, все едно че беше на упражнение, ефрейтор Люк Кесаре пристъпи напред с покрито с кърпа блюдо. Киргиз се обърна и се усмихна, очаквайки новото ястие. Лявата ръка на Кесаре поднесе блюдото, а дясната замахна с камата и тя се заби през усмихнатата уста на Киргиз, през небцето му и право в мозъка. И клането започна…