Жан-Кристоф Гранже
Пурпурните реки (43)

43

— Какво правехте у Софи Кайоа? Не сте в своя район, нарушили сте най-елементарните закони, бихме могли да…

Карим наблюдаваше ядосания капитан Вермон — лицето и голото му теме бяха поруменели. Бавно кимаше и се опитваше да изглежда смутен. Накрая каза:

— Вече обясних всичко на капитан Барн. Убийствата в Гернон са свързани с разследване, което водя в Сарзак…

— Как не! А и това не обяснява нахлуването ви с взлом в дома на важен свидетел.

— Бях се уговорил с комисар Ниманс…

— Забравете Ниманс. Случаят му е отнет. (Вермон хвърли на бюрото една съдебна поръчка.) Току-що пристигнаха хората от съдебната полиция в Гренобъл.

— Наистина ли?

— Комисарят Ниманс е пребил снощи един английски хулиган след мач на стадиона „Парк де Пренс“. Нещата са се усложнили. Викат го спешно в Париж.

Сега Карим разбра защо Ниманс водеше разследването в този град. Железният полицай очевидно е искал да го позабравят след поредното сбиване, в което е участвал. Но Карим не смяташе, че той ще се върне в Париж тази нощ. Не. Не смяташе, че ще изостави тукашния случай. Първо щеше да открие убиеца и мотивите му. И Карим щеше да е до него.

— Момчетата от съдебната заеха ли се с разследването?

— Не още — отвърна Вермон. — Ще трябва първо да ги поставим в течение.

— Изглежда, че Ниманс няма много да ви липсва.

— Напротив. Той е болен човек, но познава света на престъпленията. С ченгетата от Гренобъл ще трябва да започваме всичко отначало.

Карим постави двете си ръце на бюрото и се наведе над капитана.

— Свържете се с комисаря Анри Крозие от полицейското управление в Сарзак. Проверете информацията, която ви дадох. Може да не ми е район, но разследването ми е свързано с престъпленията в Гернон. Една от жертвите, Филип Сертис, е осквернил гробището в моя град точно преди да умре.

Вермон направи скептична гримаса.

— Напишете рапорт. Жертвите оскверняват гробища. Ченгетата се сипят отвсякъде. Ако мислите, че тази история не е и без това достатъчно сложна…

— Аз…

— Имаме трето убийство.

Карим се обърна — Ниманс стоеше на вратата. Лицето му бе смъртно бледо, чертите му — опънати.

— Едмон Шернсе — продължи Ниманс. — Офталмолог в Анеси. Удушен с жица. Няма очи. Няма ръце. Серията не спира.

Вермон измънка плачливо:

— Нали ви казаха… Всички ви го казваха…

— Какво? Какво са ми казвали? — изкрещя Ниманс.

— Че е сериен убиец. Психопат. По американски. Трябва да се използват техните методи. Да се извикат специалисти. Да се направи психологически профил… Дори аз, провинциалният полицай, знам, че…

Ниманс изрева:

— Да, това е серия от убийства, но не е извършена от сериен убиец. Убиецът не е луд. Той отмъщава. Има връзка между тримата мъже, която обяснява смъртта им. Точно нея трябва да открием.

Вермон направи уморен жест. Карим се възползва от мълчанието.

— Господин комисар, нека да ви…

— Не сега.

Карим настоя.

— Софи Кайоа е изчезнала.

— Какво? Нали поставихме човек…

— Той нищо не е видял. Според мен тя е вече далеч.

— Това пък сега какво е? Защо трябва да бяга?

— Защото сте прав по всички линии. (Карим говореше на комисаря, но гледаше Вермон.) Жертвите имат обща тайна. И тя е свързана с убийствата. Софи Кайоа е избягала, защото знае каква е връзката. И защото е може би следващата жертва.

— Мамка му, мамка му!

Ниманс намести очилата си и подкани Карим да продължи.

— Имам новини, господин комисар. Открих в дома на Кайоа надпис върху една от стените. В него се говори за „пурпурните реки“ и има подпис: Юдит. Търсите връзки между жертвите. Предлагам ви поне една между Кайоа и Сертис — Юдит. Момиченцето със заличеното лице. Сертис е осквернил гроба й. А Кайоа е получил послание, подписано от нея.

Комисарят се отправи към вратата.

— Ела с мен.

Вермон гневно се изправи.

— Да бе! Вървете! Продължавайте с вашите мистерии!

Ниманс въведе Карим в празен кабинет. Запали лампата и затвори вратата. Подаде стол на арабина и каза:

— Слушам те.