Робърт Силвърбърг
Човекът в лабиринта (67)

4.

Тръгна си, когато бе в състояние да го стори. Люкът се отвори над капсулата му и тя го издигна до кораба. Скоро след това навлезе в изкривяването. Спа през повечето време. В близост до Антарес прекрати автоматичния полет, пое управлението и поиска промяна в курса. Нямаше нужда да се връща на Земята. Мониторната станция прие искането му, провери дали каналът е свободен и му позволи веднага да поеме към Лемнос. Мълър почти моментално навлезе отново в изкривяването.

Когато излезе от него, недалеч от Лемнос, завари да го очаква друг кораб, вече в орбита. Той не му обърна внимание и продължи по пътя си, но другият кораб настоя за контакт. Мълър прие връзката.

— Тук е Нед Роулинс — рече необичайно тих глас. — Защо промени плана за полета си?

— Има ли значение? Аз си свърших работата.

— Не си подал доклад.

— Тогава докладвам сега. Посетих извънземния. Имахме приятен, приятелски разговор. Сетне той ме пусна да си вървя у дома. И сега съм почти у дома. Не знам какъв ефект ще има посещението ми върху бъдещата човешка история. Край на доклада.

— Какво възнамеряваш да правиш сега?

— Да си ида у дома, както казах. Тук е у дома.

— Лемнос ли?

— Лемнос.

— Дик, нека да дойда на борда. Отпусни ми десет минути — насаме. Моля те, не казвай не.

— Не казвам не — отвърна Мълър.

Скоро след това малко корабче се отдели от другия кораб и изравни скоростта си с неговата. Мълър търпеливо очакваше срещата. Роулинс влезе в кораба му и свали шлема си. Изглеждаше бледен, изморен, сякаш остарял. Съзря в очите му друго изражение. Гледаха се дълго в мълчание. Роулинс пристъпи напред и стисна за поздрав китката на Мълър.

— Мислех си, че никога повече няма да те видя, Дик — започна той. — А исках да ти кажа, че…

Той изведнъж се спря.

— Да? — попита Мълър.

— Не го усещам — рече Роулинс. — Не го усещам!

— Кое?

— Теб. Полето ти. Виж, аз съм съвсем близо до теб. Не усещам нищичко. Цялото онова гадене, болката, отчаянието… то не достига до мен!

— Извънземният го изпи всичкото — рече спокойно Мълър. — Не съм учуден. Душата ми напусна тялото. И не се завърна цялата.

— За какво говориш?

— Усетих го как изсмуква всичко, което е в мен. Знаех, че ще ме промени. Не нарочно. Това бе просто една случайна промяна. Страничен продукт.

— Тогава ти си го знаел — смая се Роулинс, — още преди да дойда на борда.

— Ти обаче го потвърди.

— И въпреки това искаш да се върнеш в лабиринта. Защо?

— Тук е домът ми.

— Земята е твоят дом, Дик. Няма причина да не се завърнеш. Ти си излекуван.

— Да — рече Мълър. — Щастлив край на моята тъжна история. Отново съм годен да се спогаждам с човечеството. Това е наградата ми загдето благородно рискувах живота си за втори път сред извънземните. Каква чиста изработка! Ала дали човечеството е годно да се спогажда с мен?

— Не отивай там, Дик. Сега мислиш неразумно. Чарлз ме изпрати да те взема. Той е ужасно горд с теб. Всички се гордеем. Ще бъде голяма грешка да се затвориш пак в лабиринта.

— Върни се на кораба си, Нед — рече Мълър.

— Ако отидеш в лабиринта, ще дойда и аз.

— Ще те убия, ако го сториш. Искам да ме оставите на мира, Нед, не го ли разбираш? Свърших си работата. Последната си работа. А сега се оттеглям, пречистен от кошмарите си. — Мълър се насили да се усмихне. — Не идвай след мен, Нед. Аз ти се доверих, а ти щеше да ме предадеш. Всичко останало е случайно. А сега напусни кораба ми. Мисля, че си казахме всичко, което трябваше да си кажем, освен довиждане.

— Дик…

— Сбогом, Нед. Поздрави от мен Чарлз. И никого другиго.

— Не постъпвай така!

— Там, долу, има нещо, което не искам да изгубя — рече Мълър. — Сега ще си го взема. Стой настрани. Всички стойте настрани. Аз научих истината за хората от Земята. А сега ще си тръгнеш ли вече?

Роулинс мълчаливо облече скафандъра си. Пое към люка. Когато прекрачи през него, Мълър добави:

— Кажи на всички сбогом от мен, Нед. Радвам се, че ти бе последният, когото видях. Така ще ми е по-лесно.

Роулинс изчезна през люка.

Малко след това Мълър програмира кораба си на хиперболична орбита с двайсетминутно забавяне, влезе в спускателната капсула и се приготви за слизането си на Лемнос. Спускането бе бързо, приземяването — добро. Слезе точно в зоната на влияние, на два километра от входната порта на лабиринта. Слънцето бе високо и ярко. Мълър закрачи бързо към лабиринта.

Той бе свършил онова, което искаха от него.

И сега си отиваше у дома.