Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Man In The Maze, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Виктор Любенов (2004)
Корекция
Mandor (2008)

Източник: http://bezmonitor.com

 

Издание:

Робърт Силвърбърг. Човекът в лабиринта

Роман

Издателска къща „Галактика“ — Варна, 1998

Библиотека „Галактика“, №121

Преведе от английски: Тинко Трифонов

Редактор: Жана Кръстева

Художник: Петьо Маринов

Американска, първо издание

Излязла от печат юни 1998

Формат 70/100/32. Изд. №2453

Печатни коли 15. Цена 3000 лв.

ISBN — 954–418–091–5

Издателска къща „Галактика“

 

© Тинко Трифонов, преводач, 1998

© Петьо Маринов, рисунка на корицата, 1998

© ИК „Галактика“, 1998

 

Robert Silverberg. The Man In The Maze

Copyright © 1969 by Robert Silverberg

Copyright © 1969 by Adberg, Ltd.

История

  1. — Корекция
  2. — Незначителни корекции (наклонен текст и нови редове) (Мандор)
  3. — Добавяне

4.

Лабиринтът изглежда нямаше интерес да ги задържа. Те бяха предпазливи по пътя си към изхода, ала срещнаха малко предизвикателства и никакви сериозни опасности. Бързо се запътиха към кораба.

Предоставиха на Мълър кабина в носа, доста отдалечена от кабините на останалите членове на екипажа. Имайки предвид състоянието си, той го прие като необходимост и не показа да е обиден. Беше отчужден, покорен, сдържан. Често по устните му заиграваше иронична усмивка, но през повечето време в погледа му имаше презрителен блясък. Обаче вършеше онова, което искаха от него. Беше имал своите мигове на превъзходство, сега беше техен ред.

Хостийн и хората му се суетяха с приготовленията за отлитане. Мълър си стоеше в кабината. Бордман отиде при него — сам, невъоръжен. Той също бе способен на благородни жестове.

Седнаха един срещу друг до ниска масичка. Мълър чакаше мълчаливо, с изражение, лишено от емоции. След дълга пауза Бордман рече:

— Благодарен съм ти, Дик.

— Спести си тези приказки.

— Нямам нищо против да ме презираш. Направих онова, което трябваше. Момчето — също. Сега ще го направиш и ти. Мисля, не си забравил, че си жител на Земята.

— Де да можех!

— Не говори така. Ще е лесно, евтино и лекомислено ожесточение, Дик. А ние и двамата сме прекалено възрастни за това. Вселената е опасно място. Ние даваме най-доброто от себе си. Всичко останало е без значение.

Той седеше доста близо до Мълър. Излъчването го порази силно, но нарочно остана на мястото си. Вълната на отчаяние, която го заля, го накара да се почувства на хиляда години. Тялото загнива, душата се руши, смъртоносна опасност за галактиката… зимата идва… празнота… пепел…

— Когато стигнем до Земята — рече бодро Бордман, — ще те инструктирам подробно. След това ще знаеш за радиосъществата толкова, колкото знаем и ние, а то не е много. После всичко зависи от теб. Сигурен съм обаче, Дик, ти ще разбереш, че сърцата и душите на милиарди земляни ще се молят за твоята безопасност и твоя успех.

— Кой сега говори празни приказки? — попита Мълър.

— Искаш ли да уредя някой да те чака при приземяването?

— Не.

— Мога да пратя съобщение. Има хора, които все още те обичат, Дик. Ще дойдат, ако ги помоля.

Мълър рече бавно:

— Виждам напрежение в очите ти, Чарлз. Усещаш близостта ми, тя те разкъсва. Усещаш я с вътрешностите си. С онова зад челото си. С гръбнака си. Лицето ти посивява. Бузите ти увисват. Да, и ще си останеш тук, дори да те убие, защото това е в стила ти. За теб това е ад. Ако някоя жена на Земята не е престанала да ме обича, Чарлз, мога поне да й спестя ада да бъде наблизо. С никого не искам да се срещам. Никого не искам да виждам. С никого не искам да говоря.

— Твоя воля — рече Бордман. От веждите му се стичаха капки пот, които се търкаляха по бузите му. — Може би ще промениш решението си, когато наближим Земята.

— Никога няма да сляза на Земята — отсече Мълър.