Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Man In The Maze, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Виктор Любенов (2004)
Корекция
Mandor (2008)

Източник: http://bezmonitor.com

 

Издание:

Робърт Силвърбърг. Човекът в лабиринта

Роман

Издателска къща „Галактика“ — Варна, 1998

Библиотека „Галактика“, №121

Преведе от английски: Тинко Трифонов

Редактор: Жана Кръстева

Художник: Петьо Маринов

Американска, първо издание

Излязла от печат юни 1998

Формат 70/100/32. Изд. №2453

Печатни коли 15. Цена 3000 лв.

ISBN — 954–418–091–5

Издателска къща „Галактика“

 

© Тинко Трифонов, преводач, 1998

© Петьо Маринов, рисунка на корицата, 1998

© ИК „Галактика“, 1998

 

Robert Silverberg. The Man In The Maze

Copyright © 1969 by Robert Silverberg

Copyright © 1969 by Adberg, Ltd.

История

  1. — Корекция
  2. — Незначителни корекции (наклонен текст и нови редове) (Мандор)
  3. — Добавяне

Единадесета глава

1.

Мълър почти започваше да харесва хидранците. Онова, което си спомняше най-ясно и което най-много го привличаше в тях, бе грацията в движенията им. Буквално като че ли плуваха. Необикновените им тела изобщо не му направиха впечатление; обичаше да казва, че не е необходимо човек да се отдалечава от Земята, за да открие гротескното. Вземете жирафите, омарите, морските анемонии, сепиите, камилите. Погледнете обективно една камила и се запитайте дали тялото й не е тъй необикновено, както и тялото на един хидранец.

Беше се приземил във влажен, пуст район на планетата, малко на север от екватора й, върху континент с амебовидна форма, зает от десетина големи квази-градове, всеки от които се разпростираше върху няколко хиляди квадратни километра площ. Животоподдържащата му система, специално проектирана за тази мисия, представляваше тънък филтрационен лист, който прилепваше към тялото му като втора кожа. Тя му подаваше кислород чрез хиляда диализни плаки. Движеше се с лекота, дори напълно удобно.

Вървя около час през гората от гигантски, гъбоподобни дървета, преди да срещне някой от туземците. Дърветата се издигаха на височина до неколкостотин метра; може би причината за това бе в гравитацията, равна на пет осми от земната. Извитите им стволове не изглеждаха яки. Предположи, че външна, твърда обвивка, дебела не повече от един пръст, обгръща сърцевина от влажна, мека тъкан. Подобните на шапки корони се допираха, като образуваха почти непрекъснат свод, и не позволяваха почти никаква светлина да проникне до земята. Тъй като облачният покров на планетата пропускаше само мътна, сивкава светлина, а и тя бе възпирана от дърветата, под тях преобладаваше почти пълен мрак.

Когато срещна извънземните, той се изненада, че са високи около три метра. От дете не се беше чувствал толкова дребен; стоеше заобиколен от тях, стараеше се да срещне погледите им. Сега му бе времето да упражни приложната херменевтика. Промълви тихо:

— Казвам се Ричард Мълър. Идвам с приятелска мисия от името на хората в Земната културна сфера.

Те, естествено, не можеха да го разберат. Останаха неподвижни, но му се стори, че израженията им не са недружелюбни.

Мълър коленичи и начерта триъгълника на Питагоровата теорема на меката, влажна почва.

Вдигна очи и се усмихна.

— Основно понятие в геометрията. Универсален образец на мислене.

Вертикалните им, подобни на цепнатини ноздри, потрепнаха леко. Склониха глави. Въобрази си, че се споглеждат озадачено. С тези техни очи, разположени в кръг около целите им глави, нямаше нужда да променят положението си, за да го сторят.

— Нека представя още някои знаци на нашия род — прошепна Мълър.

Начерта върху земята линия. На малко разстояние от нея начерта две линии и още по-встрани — други три. Попълни знаците помежду им: I + II = III.

— Да? — рече. — Наричаме го събиране.

Съчленените им крайници се полюшнаха. Двама от слушащите се докоснаха един друг. Мълър си спомни как бяха ликвидирали окото, което ги шпионираше, веднага щом го откриха, без да си дават труда да го изследват. Бе подготвен за подобна реакция. Вместо това обаче те слушаха. Обещаващ признак. Изправи се и посочи начертаното на земята.

— Ваш ред е — рече. Говореше доста високо. Усмихна се по-широко. — Покажете ми, че разбирате универсалния език на математиката.

В началото — никакъв отговор.

Отново посочи символите си, сетне протегна ръка с обърната нагоре длан към най-близкия хидранец.

След дълга пауза един от другите хидранци се придвижи гъвкаво напред и разлюля едно от кълбовидните си ходила над чертите по земята. Кракът му се движеше леко, линиите изчезнаха и извънземният заглади почвата.

— Добре — рече Мълър. — Сега вие начертайте нещо.

Хидранецът се върна на мястото си в кръга.

— Много добре — каза Мълър. — Има и друг универсален език. Надявам се да не подразня ушите ви.

Извади сопрано-рекордер от джоба си и го пъхна между устните си. Да се свири през филтрационния филм бе трудничко. Той пое дъх и изсвири диатонична гама. Крайниците им потрепнаха леко. Значи, можеха да чуват или поне в краен случай усещаха вибрациите. Мина в минорна гама и им изсвири още една диатоника. Опита хроматична гама. Изглеждаха малко по-възбудени. Добре, помисли си той. Ценители сте. Може би пълната гама е повече в съзвучие с облачността на тази планета, реши той. Изпълни я, след което в знак на най-добри намерения им изсвири нещо от Дебюси.

— Харесва ли ви? — попита.

Те изглежда нещо се съвещаваха.

После си тръгнаха.

Опита се да ги последва. Не можеше да поддържа темпото им и скоро ги изгуби от очи в тъмната, мъглива гора; ала продължи да върви и малко по-далеч ги намери скупчени — сякаш го очакваха. Когато ги доближи, те отново тръгнаха. Така, на почивки, го отведоха в града си.

Той съществуваше на основата на синтетиката. Химическите анализи показаха, че ще е неразумно да опитва местна храна.

Много пъти рисува триъгълника на Питагоровата теорема. Скицира най-различни аритметични действия. Свири им Шьонберг и Бах. Черта им равностранни триъгълници. Опита с триизмерна геометрия. Пя. Говори френски, руски, китайски, както и английски, за да им демонстрира разнообразието от човешки езици. Показа им схема на периодичната таблица. Шест месеца по-късно не знаеше повече за техния разум, отколкото бе научил още в часа на приземяването си. Те понасяха присъствието му, но не му казваха нищо; а когато общуваха помежду си, това ставаше главно с бързи, кратки жестове — докосване на ръце, потрепване на ноздрите. Изглежда имаха говорим език, но бе толкова тих, придиханен, че той не можа да различи думи, нито дори срички. Разбира се, направи записи на всичко, което чу.

Изглежда им стана досаден и го оставиха.

Той потъна в сън.

Далеч по-късно разбра какво са му сторили, докато е спал.