Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Man In The Maze, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Виктор Любенов (2004)
Корекция
Mandor (2008)

Източник: http://bezmonitor.com

 

Издание:

Робърт Силвърбърг. Човекът в лабиринта

Роман

Издателска къща „Галактика“ — Варна, 1998

Библиотека „Галактика“, №121

Преведе от английски: Тинко Трифонов

Редактор: Жана Кръстева

Художник: Петьо Маринов

Американска, първо издание

Излязла от печат юни 1998

Формат 70/100/32. Изд. №2453

Печатни коли 15. Цена 3000 лв.

ISBN — 954–418–091–5

Издателска къща „Галактика“

 

© Тинко Трифонов, преводач, 1998

© Петьо Маринов, рисунка на корицата, 1998

© ИК „Галактика“, 1998

 

Robert Silverberg. The Man In The Maze

Copyright © 1969 by Robert Silverberg

Copyright © 1969 by Adberg, Ltd.

История

  1. — Корекция
  2. — Незначителни корекции (наклонен текст и нови редове) (Мандор)
  3. — Добавяне

2.

Мълър погледна оръжието, сякаш никога не беше виждал подобно нещо, ала изненадата му трая само част от секундата. Обхвана удобната ръкохватка, сложи пръста си върху спусъка. Познат модел, малко по-различен от старите, с които си бе служил. С един бърз откос би могъл да избие всички. Или себе си. Отстъпи, за да не могат да го нападнат в гръб. Побутна стената с шпора, разбра, че е стабилна и се облегна върху нея. Сетне развъртя оръжието на 270 градуса, всички бяха под прицела му.

— Застанете близо — рече той. — И шестимата. Стройте се в редица на метър разстояние и дръжте ръцете си така, че да ги виждам постоянно.

Хареса му мрачният, яростен поглед, който Бордман хвърли на Нед Роулинс. Момъкът изглеждаше замаян, зачервен, объркан, сякаш беше някаква призрачна фигура. Мълър търпеливо изчака да се наредят, както им беше заповядал. Учуди се на собственото си спокойствие.

— Изглеждаш нещастен, Чарлз — рече той. — На колко години си вече, на осемдесет? Сигурно ти се иска да изживееш и останалите седемдесет, осемдесет, деветдесет. Планирал си кариерата си и в плана не се предвижда да умреш на Лемнос. Стой мирно, Чарлз. И се изправи. Няма да ме трогнеш, ако се правиш на стар и отпуснат. Известен ми е този номер. Здрав си като мен, въпреки тази престорена отпуснатост. Мирно, Чарлз!

Бордман подхвърли грубо:

— Ако ще ти стане по-добре, Дик, убий ме. После се качи на кораба и направи онова, което искаме от теб. Аз мога да бъда пожертван.

— Сериозно ли говориш?

— Да.

— Май почти е така — рече учудено Мълър. — Хитро, дърто копеле, значи ми предлагаш сделка! Твоя живот за моето съгласие! Равностойна ли е тази сделка? Не обичам да убивам. Няма да е утеха, ако те превърна в пепел. Ще продължа да нося проклятието си.

— Предложението ми остава в сила.

— Не се приема — рече Мълър. — Ако те убия, няма да е някаква сделка. По-скоро бих убил себе си. Нали знаеш, че в дъното на душата си съм порядъчен мъж. Е, донякъде нестабилен, но кой е виновен за това? Все пак съм порядъчен. По-скоро бих стрелял с това оръжие в себе си, отколкото в теб. Аз съм този, който страда. И мога да сложа точката.

— През изминалите девет години можеше да го направиш когато си поискаш — подчерта Бордман. — Обаче оцеля. Вложи цялата си изобретателност, за да оживееш на това смъртоносно място.

— Аха. Да. Но това беше по-различно! Абстрактно предизвикателство — човек срещу лабиринта. Тест за уменията ми. За изобретателността ми. Ако сега се самоубия, ще проваля теб. На цялото човечество ще посоча с пръст виновния. Нали каза, че съм незаменим? Има ли по-добър начин да си отмъстя на човечеството за понесената болка?

— Мъчно ни беше за теб — рече Бордман.

— Сигурен съм, че сте ронили девет реда сълзи за мен. Ала това беше всичко, което направихте. После ме оставихте да изпълзя навън — заразен, болен, нечист. А сега идва спасението. И то по същество няма да е самоубийство, а отмъщение.

Мълър се усмихна. Нагласи оръжието на най-фин лъч и насочи дулото към гърдите си. Оставаше само да натисне спусъка. Погледът му пробяга по лицата им. На четиримата войници не им пукаше. Роулинс изглеждаше дълбоко потресен. Само лицето на Бордман изразяваше тревога и уплаха.

— Бих могъл да убия първо теб, Чарлз. Като урок за нашия млад приятел тук, че измамата се наказва със смърт. Но няма да го направя. Това ще развали всичко. Ти трябва да живееш, Чарлз. Да се върнеш на Земята и да признаеш, че незаменимият се е изплъзнал от ръцете ти. Голяма черна точка в кариерата ти! Да се провалиш в най-важната си мисия! Да. Да. Удоволствието е изцяло мое. Да падна тук мъртъв и да те оставя да прибереш останките ми.

Пръстът на спусъка се сви.

Не! — изкрещя Бордман. — В името на…

— На човечеството — рече Мълър и не стреля. Ръката му се отпусна. Хвърли презрително оръжието към Бордман. То падна току до краката му.

— Пяната! — извика Бордман. — Бързо!

— Не се безпокой — каза Мълър. — На ваше разположение съм.