Робърт Силвърбърг
Човекът в лабиринта (45)

1.

Бордман си беше изградил удобно гнезденце в лагера в зона F. Смяташе, че поради възрастта си няма смисъл да търси оправдание за това. Не беше спартанец, затова и сега, при средствата, които получаваше за изтощителните и рисковани пътешествия, не се лишаваше от удоволствията си. С дрони доставиха личните му вещи от кораба. Под млечнобялата извивка на купола си беше отредил личен сектор с лъчисто отопление, светещи завеси и уред за потискане на гравитацията, та дори и с шкаф за напитки. Не оставаше без бренди и други наслади. Спеше на мек надуваем дюшек, покрит с дебел, червен юрган с отоплителни нишки. Знаеше, че другите мъже в лагера, които поминуваха далеч по-скромно, не негодуваха срещу него. Те очакваха Чарлз Бордман да живее добре, където и да се намира.

Влезе Грийнфийлд.

— Изгубихме още един дрон, сър — съобщи той стегнато. — Така във вътрешните зони ни остават три.

Бордман щракна запалващото капаче в края на пурата си. Дръпна си, кръстоса и прекръстоса крака, изпусна дима и се усмихна.

— Дали Мълър ще ликвидира и тях?

— Боя се, че да. Той познава входните маршрути по-добре от нас. Покрил ги е до един.

— А вие не сте изпращали дрони по некартирани маршрути, така ли?

— Два, сър. Изгубихме и двата.

— Хм. Тогава най-добре да изпратим повече дрони едновременно и да се надяваме поне един да премине край Мълър. Онзи момък вече го е обзела тревога, че е в клетка. Променете програмата. Корабният мозък може да измисли отвличаща тактика, ако му се нареди. Да речем двайсет дрона, които навлизат едновременно.

— Останали са ни само три — повтори Грийнфийлд.

Бордман инстинктивно захапа пурата си.

— Три тук, в лагера, или три изобщо?

— Три в лагера. И още пет извън лабиринта. Те си проправят път насам.

— Кой е допуснал това? Позвънете на Хостийн! До сутринта да бъдат изработени петдесет дрона! Не, нека са осемдесет! Каква глупост, Грийнфийлд!

— Слушам, сър.

— Махай се!

— Слушам, сър.

Бордман запафка яростно. Набра кода за бренди — гъста, богата с аромати напитка, приготвяна от отците от Ордена на бъдещето от Денеб XIII. Положението ставаше все по-неудържимо. Изгълта половин чаша, издиша и я допълни. Разбираше, че рискува да изгуби точната перспектива на мисълта си — най-лошия от всички грехове. Деликатността на мисията започна да му се отразява. Малките крачки, леките усложнения, болезненото приближаване и отдалечаване от целта. Роулинс — в клетката. Роулинс и неговите морални угризения. Мълър и невротичният му възглед за света. Малките зверчета, които гризат по краката и са се вторачили в гърлото ти. Капаните, които тези демони са заложили. А и дебнещите извънгалактични същества, с очи като паници и с радио-усещания, за които дори Чарлз Бордман не беше нищо повече от безчувствен зеленчук. Опасност, надвиснала над всичко. Бордман с раздразнение угаси пурата и веднага, изненадан от себе си, се вторачи в големия остатък. Запалващото капаче нямаше да задейства повторно. Наведе се напред, включи инфрачервения лъч от генератора в стаята и я запали отново, като дърпаше енергично, докато хване добре. С жест на раздразнение включи отново линията за свръзка с Нед Роулинс.

На екрана се появиха извитите пръчки на решетката, облени от лунна светлина, и малките космати муцуни, целите сякаш само зъби.

— Нед? — рече той. — Чарлз е. Пращаме ти дроните, момче. Ще те измъкнем от тази тъпа клетка до пет минути, чуваш ли ме, до пет минути.