Ричард Бах
Небето винаги е там (48)

Посланието на човека, който се страхуваше от Бога

Не можех повече да мълча. Някой трябва да ви каже — на всички вас, хората, които пилотирате самолети, колко уморени се чувстваме от вашето непрекъснато говорене за магията на летенето. Колко са досадни подканите ви да отидем в неделния следобед до аеродрума и да полетим за малко с вас.

Някой трябва да ви каже, че отговорът е „не“, ние няма да дойдем в Сабат в някой неделен следобед, нито пък в друг ден, за да се издигнем във въздуха в някой от онези опасни кафези. Отговорът е „не“, ние въобще не смятаме, че да се лети е прекрасно. Светът би бил далеч по-добро място, ако братята Райт бяха разбили на парчета своите планери и не бяха стигнали до Кити Хоук.

Можем да направим следното — да простим на онзи, който се е увлякъл, започвайки една забавна авантюра. Но това мисионерско усърдие и жар, с които говорите — тук нещата вече са стигнали твърде далеч. Точно това е думата — мисионерско усърдие. Изглежда смятате, че има нещо свято в това да скитате там горе в небето, но никой от вас не подозира колко детинско изглежда това на всички нас, останалите хора, у които е останала някаква следа от чувство за отговорност.

Не бих писал това, ако ситуацията се подобряваше. Но състоянието на нещата непрекъснато се влошава. Работя във фабрика за сапуни — това е една чудесна, сигурна работа, имаме добър синдикат и добра пенсия след пенсиониране. Хората, с които работя, са добри и отговорни, но петима от тях бяха обхванати от безумната страст по летенето. Пол Уийвър и Джери Маркус заедно напуснаха работа преди седмица, напуснаха едновременно, за да се впуснат в някакъв бизнес — ще влачат рекламни банери със самолети.

Умолявах ги, спорих с тях, припомнях им финансовата страна на нещата… заплати, кариера, синдикати, пенсии… сякаш говорех на стената. Те знаеха, че ще загубят пари, („… в началото“, казваха те. „Докато се разорите…“, им отвръщах). Но те бяха така влюбени в идеята за летене, че според тях си струваше да обърнат гръб на всичко това и да напуснат фабриката за сапуни… бяха прекарали в нея петнадесет години!

Всичко, което можах да изтръгна като обяснение от тях, беше признанието, че искат да летят и един странен поглед, който ми казваше, че аз не бих могъл да разбера защо.

И аз не разбирах. Свързваха ни толкова много неща, бяхме толкова добри приятели, докато не се появи този „Клуб на летците“ или нещо подобно, който покоси като чума хората от фабриката. Пол и Джери напуснаха лигата по бейзбол в същия ден, в който влязоха в „клуба на летците“. Те не се върнаха и вече не очаквам, че някога ще го направят.

Вчера в дъжда намерих време да отида до мизерната малка затревена писта, която те наричат летище, и разговарях с човека, който ръководи клуба на пилотите. Исках да разбере, че разрушава семейства и проваля кариери. Ако има чувство за отговорност, ще разбере какво му казвам и ще се махне оттук. Ето къде чух тази дума — „мисионер“, нямам нищо против тази дума, ако зад нея обаче стои добра кауза. Мисия на дявола, така бих определил това, което той правеше.

Намерих го в един голям хангар — работеше върху един от самолетите.

— Вероятно не знаете какво правите — казах аз, — но откакто дойдохте в нашия град и открихте вашия клуб, вие напълно променихте живота на повече хора, отколкото бих могъл да назова по име.

За кратко предположих, че не забелязва колко съм ядосан, защото каза:

— Това е само една идея, която предлагам. Те сами преценяват какво е да пилотираш самолет. — Каза го така, сякаш заслужаваше похвала за това, че е разбил живота на хората.

Изглеждаше на около 40 години, но се обзалагам, че бе по-възрастен. Не спираше да работи, докато разговаряше с мен. Самолетът, върху който работеше, беше направен от плат, обикновен стар тънък плат, покрит с пласт боя, за да заприлича на метал.

— Господине, бизнес ли въртите — попитах язвително, — или ръководите нещо като църква? Около вас се въртят хора, които очакват с нетърпение последния ден от седмицата, за да дойдат тук, при условие че никога не са очаквали с нетърпение този ден, за да отидат на църква. Тези хора сега говорят на висок глас за това, че „са близо до бог“, а никога досега не са споменавали думата „бог“ за времето, през което ги познавам, а това е почти целият им живот.

Най-накрая той разбра какво изпитвам към него, разбра, че желая незабавно да се махне от града.

— Бих се извинил заради тях, ако желаете.

Почти не чувах какво ми говори. Извивайки тялото си, той излезе иззад командното табло на самолета и започна да развинтва единия от циферблатите.

— Някои от новите ученици са доста ентусиазирани. Ще им отнеме известно време, докато разберат, че понякога не трябва да споделят на всеослушание това, което усещат. Но те са прави, разбира се. Вие също. Летенето е като религия.

Той се наведе, започна да търси из кутията с инструменти отвертка с по-къса дръжка и се усмихна — една влудяваща, уверена усмивка, която ясно казваше, че няма да си тръгне от този град само защото някакви почтени хора с чувство за отговорност го молят за това.

— Мисля, че това ме превръща в мисионер.

— Достатъчно! Слушал съм твърде много за този бизнес с летене-което-ме-отвежда-близо-до-бога. Някога виждали ли сте Бога на неговия трон, мистър? Някога виждали ли сте ангели, които да кръжат около вашата направена надве-натри играчка-самолет?

Исках да го стресна, да стъпча ужасната му самоувереност.

— Не! — отвърна той. — Никога не съм виждал Бог, седящ на своя трон или пърхащи с бели криле ангели. Никога не съм чувал някой пилот да е преживял това.

Той отново се скри зад таблото.

— Някой ден, ако имаш време, приятелю, ще ти кажа защо хората говорят за Бог, когато започнат да летят.

Падна лесно в моя капан. Сега ще му спусна достатъчно дълго въже, ще го изслушам докрай и той ще увисне на ръце „… да… ами“ и някакви такива мъгляви бръщолевения, които ще докажат, че той не се стреми да проповядва идеи, а е дошъл да изработи парите за една цистерна гориво.

— Давайте направо, мистър Флай-бой^[1] — обърнах се към него. — Целият съм в слух.

Въобще не смятах да му обяснявам, че бях посещавал всички църковни служби в града през последните трийсет години или че знаех повече за Бог и Библията, отколкото той би научил и за хиляда години, летейки с тези евтини, раздрънкани самолети. Всъщност изпитвах известно съжаление към него, тъй като изобщо не знаеше с кого разговаря. Сам си бе виновен с този негов смешен „клуб на летеца“.

— Добре — каза той, — нека да изясним това, за което говорим. Вместо да казваме „бог“ например, нека кажем „небе“. Сега небето не е Бог, но за хората, които обичат да летят, то може да бъде символ на Бога — нелош символ, ако се замисли човек.

— Сетивата на пилота са много чувствителни към небето. Небето е винаги там горе… то не може да бъде скрито, премахнато, оковано с вериги, взривено. Небето съществува, независимо дали го приемаме или не, дали гледаме към него или не, дали го обичаме или мразим. То е там — спокойно и безбрежно. Ако не можеш да го проумееш, то се превръща в нещо много загадъчно, нали? Непрекъснато се движи, променя, но никога не си отива. Не обръща внимание на нищо друго, освен на себе си.

Той измъкна циферблата от мястото му, но продължи да говори, без много да бърза.

— Небето винаги го е имало и винаги ще го има. То не те разбира погрешно, не наранява чувствата ти, не изисква от теб да правиш нещата по точно определен начин и в точно определено време. Така че не е лош символ на Бог, нали?

Той сякаш говореше на себе си, докато внимателно и бавно откачаше жиците на циферблата.

— Това е доста неподходящ символ, защото Бог изисква…

— Почакай — прекъсна ме той. Помислих, че ми се присмива. — Бог не иска нищо от нас, щом и ние нищо не искаме. Когато пожелаем да научим нещо за него, тогава се сблъскваме с неговите повели. Същото е и с небето. То не иска нищо от нас до момента, в който пожелаем да научим нещо за него, до момента, в който пожелаем да полетим. И тогава от нас започват да се изискват много неща, тогава откриваме закони, на които трябва да се подчиним.

— Някой някога бе казал, че религията е начин да откриеш истината и това определение не е лошо. Религията на пилотите е летенето… то е техният начин да открият небето. Пилотът трябва да се подчинява на законите на небето. Не зная какво наричаш закони на твоята религия, но законите на нашата религия се наричат „аеродинамика“. Следвай ги, покори им се, и ти ще летиш. Ако не ги зачиташ, няма достатъчно думи или високопарни фрази, които да изразят това, което би се случило… ти никога няма да се издигнеш над земята.

Тогава го хванах натясно.

— А вярата, мистър Флай-бой! Човек трябва да вярва…

— Остави това. Единственото нещо, което има значение, е да се подчиняваш на законите. О, трябва да вярваш достатъчно, за да пожелаеш да опиташ, но не мисля, че „вяра“ е точната дума. „Копнеж“ е по-подходящата. Важното е дали се подчиняваш на законите, а не дали вярваш в тях.

Съществува такъв закон на небето, например, който казва, че ако рулираш с този самолет срещу вятъра със скорост от 45 мили в час, със спусната надолу опашка и при подходящо тегло, той ще полети. Веднага ще се откъсне от земята и ще се издигне в небето. Има още много закони, които започват да действат след това, но това е един чудесен основен закон. Не е нужно да вярваш в него. Само трябва да се опиташ да развиеш скорост от 45 мили и тогава сам ще се убедиш в неговото съществуване. Може да опитваш това много пъти и ще разбереш, че той действа всеки път. Тези закони не се ин-тресуват от това дали ти вярваш в тях, или не.

Не можеш да стигнеш доникъде с вяра, но можеш да отидеш където поискаш със знание и разбиране. Ако не познаваш закона, рано или късно ти ще го нарушиш, а когато не се съобразиш със закон на аеродинамиката, ще напуснеш небето с огромна скорост.

Така че нарушаването на закона от страна на пилота, би било същото, което ти наричаш „грях“. Ти можеш да определиш греха като „нарушаване Закона на Бога“ или нещо такова. Но зная за твоя грях, че той е нещо срамно, отвратително, твърде смътно формулирано — ти не трябва да извършваш този грях поради причини, които не разбираш достатъчно добре. Е, при пилотирането грехът не може да бъде поставен под въпрос. Той не е замъглен и неясен в съзнанието на летеца.

Ако нарушаваш законите на аеродинамиката, ако се опитваш да задържиш ъгъл на атака на крилото от 17 градуса, вместо от 15 градуса, ти ще бъдеш отхвърлен от Бог със силен удар. Ако не се разкаеш и не летиш в хармония със законите на аеродинамиката, ще бъдеш наказан — с огромна сума за заплащане ремонта на самолета — ако въобще някога повече летиш. При полет получаваш свобода само когато следваш законите на небето. Ако не се чувстваш готов да им се покориш, ти ще останеш привързан към земята до края на живота си. А това пилотите наричат „ад“.

В тази религия, за която говореше той, имаше толкова големи дупки, че през тях човек можеше да премине с камион.

— Всичко, което правите, е да замествате словата на проповедниците в църквата с термини от авиацията! Всичко, което правите…

— Точно така. Небето не е идеалният символ, но той може лесно да бъде възприет. Далеч по-трудно е да проумееш различните интерпретации на Библията. Когато някой пилот се задържи повече на върха на лупинга, никой не казва, че това се случва по волята на небето. Това не е нещо мистериозно. Момчето нарушава закона на гладкото летене, опитвайки твърде висок ъгъл на атака — обтичане, при което се получава срив на потока, губи се подемна сила и той полита надолу. Той съгрешева, бихте казали вие, но ние не смятаме, че това е нещо отвратително и неприлично, ние не го убиваме с камъни заради това. Това просто е една глупост, която показва, че той има още какво да учи за небето.

Когато този пилот се приземи, той не размахва юмрук на небето… той е бесен на самия себе си, защото не се е придържал към правилата на летене. Той не моли за благосклонност и не търси опрощение — отново се връща в небето и поправя своята грешка. Започва лупинга с малко по-висока скорост. Прошката за него идва само тогава, когато поправи грешката си. Простено му е, защото сега е в съгласие с принципите на летене и лупингът му е успешен и красив. Това са неговите „небеса“… да бъде в хармония с този закон, да го познава и да го следва.

Той взе нов циферблат от работната маса и се мушна в самолета.

— Можеш да продължиш да правиш сцени, ако искаш — каза той. — Онзи, който не познава тези принципи, би казал, че магическото издигане на тежкия самолет във въздуха е цяло чудо, без въжета или жици, които да го издърпват нагоре. Но за него това е мистерия само защото той не познава небето. Пилотът не мисли, че това е някакво чудо.

И когато един пилот, управлявал само задвижвани от двигател машини, види как един планер набира скорост в небето, без да има двигател на борда, той не си казва „тук има нещо необяснимо, чудодейно“. Той знае, че летецът в безмоторния самолет е изучил добре принципите на летенето и прилага своите знания на практика.

Вероятно няма да повярвате, но ние не боготворим небето, като че ли то е нещо свръхестествено. Не смятаме, че трябва да си изграждаме идоли и да им принасяме в жертва човешки живот. Единственото нещо, от което имаме нужда, е да бъдем в хармония със законите на небето, за да се чувстваме свободни. Тогава идва и радостта от летенето, онова, което кара пилотите, след като се приземят, да говорят, че са били близо до Бога.

Той притегна жиците на новия циферблат, внимателно проучвайки ги.

— Когато ученикът пилот започне да разбира законите и се увери, че те работят за него, така както работят и за всички останали пилоти, тогава летенето се превръща в удоволствие и той с нетърпение очаква да отиде на летището. Проповедниците желаят хората от тяхното паство да очакват по същия начин църковната служба… за да научат нещо ново — нещо, което да им донесе радост и независимост и да ги освободи от веригите на земята. Накратко пилотът, опознавайки небето, се чувства щастлив и всеки ден за него е неделя. Не трябва ли така да се чувства всеки мирянин, посещаващ църквата?

Най-накрая успях да го хвана натясно.

— Значи вашата „религия“ не казва, че пилотите са нещастни грешници, които ще страдат във вечни мъки в ада?

Отново се усмихна, с онази подлудяваща усмивка, която не можеше да ме с успокои дори с това, че криеше ненавист към мен.

— Е, освен ако не се задържат повече, отколкото трябва на върха на лупинга…

Той приключи работата си върху самолета и го избута навън. Облаците се разсейваха и слънцето го огря.

— Вие сте езичник, знаете ли това? — обърнах се към него с всичката злъч, на която бях способен. Надявах се, че тези думи ще го поразят като мълния и ще докажат неговата езическа същност.

— Сега трябва да проверя указателя за завой. Защо не минете някой ден, ще направим малка разходка над полето и тогава ще можете да прецените дали сме езичници или чеда на Бога.

Веднага прозрях плана му… да ме бутне от самолета, докато летим, или да връхлети във въздушна яма и да убие и двама ни в своята омраза към мен.

— О, не в никакъв случай. Няма да успеете да ме вкарате в този ковчег! Вие сте езичник и ще се печете на вечен огън в ада!

Отговорът му прозвуча така, сякаш говореше no-скоро на себе си, отколкото на мен… така тихо, че едва го чувах.

— Не и ако следвам законите.

Той се качи в малкия самолет, направен от плат, и запали двигателя.

— Сигурен ли сте, че не искате да полетите с мен? Не го удостоих с отговор и той излетя сам. Послушайте ме, хора, вие, които летите и които говорите за „познаване на небето“ и „закони на аеродинамиката“. Ако небето е Бог, тогава то е тайнство, но и гняв и ярост — ще бъдете повалени на земята със светкавици, ще бъдете наранени, ще страдате заради вашето богохулство. Слезте оттам, върнете си разсъдъка и не ни призовавайте ви последваме в неделните следобеди, никога повече.

Неделята е ден за богослужение, не забравяйте това!