Ричард Бах
Небето винаги е там (16)

Светлина в сандъчето с инструменти

Това, в което вярва човек, казват философите, за него се превръща в реалност. Години наред си повтарях: „Аз не съм механик“. Не бях механик. Обичах да казвам: „Дори не зная кой край на отвертката трябва да използвам, за да завинтя някой болт“. Цял един свят бе непознат за мен. Някой друг трябваше да работи върху моите самолети, в противен случай нямаше да мога да летя.

И тогава се сдобих с един твърде своенравен стар биплан, който имаше старомоден кръгъл двигател, разположен на носа. Не ми трябваше много време, за да разбера, че тази машина не би толерирала пилот, който не знае нищо за устройството на Райт Уърлуинд със 175 конски сили и който си няма представа как се поправят дървени ребра и покрит с аеролак плат.

И така едно изключително рядко събитие ме връхлетя… промених начина си на мислене. Научих механиката на самолетите.

Това, което всеки друг знаеше отдавна, за мен бе истинска авантюра.

Двигателят, например, изваден от самолета и разглобен на части, разпръснати по работната маса, е просто куп от парче-тии със странна форма — студено, мъртво желязо. Но когато същите тези части бъдат сглобени и завинтени към студената, мъртва рамка, те придобиват ново качество, започват ново съществуване, създават една завършена скулптура — произведение на изкуството, достойно да бъде поставено във всяка галерия по света. Със своите ръце пилотът вдъхва живот на безжизнения двигател и студената рамка и свързва живота им със своя собствен. Когато са разделени един от друг, желязото, дървото, платът и човекът са приковани към земята. Но заедно те могат да полетят в небето, изследвайки места, където никога преди не са били. Бях изненадан да науча това, защото винаги бях мислил, че механиката — това са счупени метални части и промърморени под нос ругатни.

В момента, в който отворих очи, изведнъж видях всички предмети в хангара, отчетливо като експозиция в музей, в който внезапно са запалили светлините. Забелязах елегантността на малките вдлъбнатинки, побиращи половининчовите муфи, плавната грация на отвертката, добре изчистена от маслото. Като студент-първокурсник по изобразително изкуство, който в един ден е видял създаденото от Винсент Ван Гог, Огюст Роден и Александър Калдер^[1], изведнъж открих произведенията на Снап-он, Крафтсман и Кресънт Туул Къмпани, които проблясваха безмълвни, застинали в очакване върху таблата на очуканата кутия с инструменти.

Красотата на инструментите създава красотата на машините и след време започнах да разбирам своя самолет, да гледам на него като на свой приятел, като на живо същество, проявяващо капризи и слабости. Той вече не беше нещо мистично, зловещо и непознато. Какво знаменателно откритие — да разбера какво се случва там вътре в този сив метален сандък, зад танцуващите проблясъци на въртящите се перки и мигновено избухналото ръмжене на двигателя. За мен мракът в цилиндровия блок, опасващ коляновия вал, вече се бе разсеял.

Имаше всмукване и компресия, запалване и изхвърляне на изгорели газове. Намаслените лагери бяха подложени на натиск, за да удържат бръмчащите, бързо въртящи се валове. Безгрижни смукателни клапи и изтощени изходящи клапи, бързо движещи се надолу и назад, спазвайки разписанието с точност до микросекунда, изхвърляйки и поглъщайки свеж огън. Там беше и крехкото работно колело на компресора, завъртайки се с бръмчене седем пъти за всяко завъртане на витлото. Бутални прътове и бутала, зъбни колела — всички те придобиха особено значение, функционирайки със същата проста, точна логика на инструментите, които ги поставят на техните места.

В своето обучение преминах от двигателя към тялото на самолета, научих много за заварки и прегради, стрингери, ребра, ролки и тръбни връзки.

Летях от доста време, но това беше първият ден, в който забелязвах самолета, който пилотирах, в който го откривах и изучавах. Представата за всички тези малки елементи, които прилягаха един към друг и събрани в едно правеха цялата машина — ме изпълваше с наслада. Изпитах силно желание да притежавам цяло поле, пълно със самолети, защото те бяха толкова красиви. Исках ги, за да мога да се разхождам около тях, да ги наблюдавам от стотици различни ъгли, сред различните превъплъщения на светлината от зазоряване до здрач.

Започнах да си купувам инструменти и да ги събирам в бюрото си, за да мога да ги гледам и докосвам от време на време. Проумяването на механиката на летенето не е маловажно откритие. Прекарвах часове в хангара, наслаждавайки се на аеропланите, сякаш бяха създадени от Микеланджело, а в магазините съзерцавах кутиите с инструменти, които сякаш бяха излезли от картина на Реноар.

Но най-прекрасният образец на високо изкуство е човешкото същество, което владее себе си и самолета си по време на полет, сливайки своя дух с този на машината. Също така научих, благодарение на вироглавия стар самолет, че не е нужно непрекъснато да летя, за да откривам красотата или да се наслаждавам на великолепни творения. Достатъчно е да докосна лъскавата хладна метална повърхност на 9-16-инчовата отвертка, да се разходя из тихия хамбар, да отворя очите си за великолепните болтове и нитове, които са били толкова близо до мен през цялото време.

Какви странни, прекрасни създания са инструментите, машините, самолетите и хората, когато светлината се спусне над тях.