Ричард Бах
Небето винаги е там (45)

Всеки си има своя рай

Винаги, когато съм ги наблюдавал как вървят бавно по бетона към своя самолет, с квадратни черни кожени чанти в ръка, или съм проследявал с поглед сребристото проблясване на четирите ивици инверсионна следа високо в небето, на височина от 4000 фута, съм си мислил, че пилотите на граждански полети са най-добрите професионалисти-авиатори. „Най-големи професионалисти“ означава най-високоплатени, а това означава най-добри.

Не бих могъл да заявя, че ще стана най-добрият жив пилот, ако не съм пилотирал самолети, обслужващи гражданските полети, освен това… парите. Това е един съвсем логично обрисуван портрет и в него могат да бъдат вписани много хора.

След многогодишна съпротива и неизменно изпитван страх от едно дяволски скучно пилотиране, което определях като управление на автобус във въздуха, в един момент реших, че съм крайно предубеден към работата в гражданското въздухоплаване. Щом познавам отлично небето и машините, си мислех, то тогава единственото подходящо за мен място е на борда на някой Боинг. Колкото no-скоро, толкова по-добре. Веднага кандидатствах в Юнайтид Еър Лайне. Представих им броя на летателните си часове, номера на сертификата, списък на самолетите, които бях пилотирал. Бях уверен в успеха си, знаех, че ако въобще умея да правя нещо, то това е управлението на самолети. Започнах да планирам как съвсем скоро ще си купя Beech Staggerwing, Spitfire, Midjet Mustang и Libelle с новата си заплата като капитан от гражданското въздухоплаване.

Конкурсът за работата включваше и въпросник, който трябваше да запознае собствениците на компанията с моя светоглед и характер.

Моля отговорете с „да“ или „не“: Бог само един ли е?

Да или не: Детайлите важни ли са?

Да или не: Човек винаги ли трябва да казва истината?

Да или не: хм, дивях се дълго време над този тест, необходим, за да стана пилот в Юнайтид Еър Лайне. И, разбира се, се провалих.

Когато потресен разказах на мой приятел-пилот, работещ в същата компания, какво се е случило, той само се усмихна под мустак.

— Дик, ти си посещавал курс, за да се подготвиш за този изпит! Посещавал си училището, дал си им стотици долари, а те са ти казали отговорите, които трябва да получат на теста. След това си написал точно тези отговори и те са те назначили на работа. Не си попълнил теста по съвест, нали? „Вярно или грешно: Синият цвят е по-хубав от червения“. Нима отговори на този въпрос така, както ти се искаше да отговориш?

Намерих начин да се справя с теста. Въобще не се съмнявах, че мога да стана великолепен пилот на транспортен самолет и да отстраня този препъни — камък, който лежеше на пътя ми. Точно преди да платя необходимите пари, за да науча отговорите, случайно се позаинтересувах от живота на тези пилоти.

Животът им не беше лош. След около две години започваш да се чувстваш виновен, защото донасяш вкъщи една стабилна сума пари само заради това, че правиш нещо, което според теб е възможно най-доброто забавление. Естествено трябва да бъдеш образцов служител на компанията, но не виждам нищо лошо в това. Обувките ти излъскани блестят, вратовръзката е добре стегната. Подчиняващ се на всички правила, разбира се, членуваш в профсъюза, косата ти е ниско подстригана, следваш политиката на компанията, не проявяваш неблагоразумието да предлагаш подобрения в техниката на летене на пилоти с по-голям стаж от тебе.

Този списък е твърде дълъг, но в един момент нещо започна да ме яде отвътре. Можех да заема едно изключително добро място, тъй като твърде добре познавах самолетите, тяхното устройство и управление, защото бях готов да положа повече усилия от всеки друг, за да стана прецизен и безпогрешен в пилотирането. Но ако косата ми не беше достатъчно късо подстригана, то тогава аз нямаше да бъда най-добрият кандидат за този пост.

Ако откажех да нося със себе си профсъюзна членска карта, странно е, но аз не бих могъл да бъда образцов служител на компанията. И ако някога си позволя да посъветвам капитана как да пилотира…

Колкото повече слушах хората от компанията, толкова по-добре разбирах, че те са прави. За тях имаше други, по-важни неща от лост за управление, рул, уреди и системи. В крайна сметка едва ли бих могъл да стана добър летец от гражданското въздухоплаване, след като бях изначално недоверчив към всяка фирмена политика, no-скоро бих бил един ужасен, крайно неподходящ пилот за Юнайтид Еър Лайне.

За мен гражданският въздушен транспорт винаги е символизирал блажената Валхала, земя, която винаги ще се нуждае от летци, която винаги ще дава златно заплащане за няколко часа в месеца, прекарани в един елегантно-оборудван-перфектно-поддържан реактивен самолет. А моят малък рай сега бе навън, пред прозореца. В крайна сметка те не бяха най-добрите. Те бяха пилотите, работещи за една голяма компания.

Така че аз се върнах при моя малък биплан, смених маслото, запалих двигателя, засилих се по пистата, подготвяйки се да излетя — с разкопчана риза, с протрити обувки и неподстригвана от две седмици коса. И там горе, кацнал на ръба на един летен облак, гледайки надвесен от кабината към удавената в зеленина и тишина земя, искряща под слънчевите лъчи, окъпана от едно безкрайно, свежо небе, трябваше да призная, че щом не можех да имам рая на един пилот от Юнайтид Еър Лайне, то тогава това място тук щеше да бъде моят рай, до момента, в който щях да намеря нещо по-добро.