Ричард Бах
Небето винаги е там (26)

ММРРррроуЧКкрелчкаум… и партито в Ла Гуардия

Случвало ли ви се е това да се събудите внезапно, — олюлявайки се над празно пространство, надвесени над парапета на чудовищно висок мост или покрива на стоетажна офис сграда. Чудите се как е станало така, че вие сте там, готов за скок? Като отговор на този въпрос получавали ли сте енергичен залп от основания, които сякаш ви удрят с юмрук в лицето — вой-ни, омрази, безскрупулни егоисти, пресекли пътя ви, онзи ужасен коцкар, също ливадите, превърнати в сметища, реките, пълни с отпадъци, това, че никой не го е грижа кое е почтено и кое не е, кое е добро и кое зло, дали е благ или яростен, и шансовете ти са резултат от случайна грешка, родил си се в един погрешно устроен свят той — не е мястото, в което някога си искал да живееш, и единственият начин да промениш това, е да се качиш на някое високо място, смятайки, че земята под теб е врата, която ще те отведе към други съществувания — по-добри, в които ще има предизвикателства и радост, и възможност да направиш нещо ценно.

Почакай малко, преди да скочиш. Защото искам да ти разкажа една история. Тя е за двама души, които бяха също толкова откачени, колкото са и разумните, здравомислещите обитатели на Бедлам^[1]. Кой би допуснал, че вместо да скочат от моста, те ще сграбчат живота, ще го зашлевят в лицето и ще го накарат да тръгне в посока, в която те желаят да вървят.

Мъжът беше Джеймс Крамър — пилот, жената — Елеонор

Фриде — редактор в издателска къща. Това, което те направиха, бе основаването на авиокомпания.

Ийст Айлънд Еъруейс беше основана, защото Джим Крамър видя един двумоторен бомбардировач Чесна Т-50 — модел от 1941 г, който се разпадаше, изоставен на едно летище, и пожела да го спаси и съхрани.

Ийст Айлънд Еъруейс беше основана, защото Елеонор Фриде не харесваше пътуването от Ню Йорк до нейната къща на плажа в Лонг Айлънд в нагорещени, тресящи се автомобили, които след четиричасово пътуване я задушаваха до смърт.

Ийст Айлънд Еъруейс беше основана, защото госпожа Фриде срещна господин Крамър, когато се учеше да лети. Не след дълго той дотърча, задъхан пред къщата й и започна да крещи, че е намерил бомбандировач, който трябва да бъде спасен, начинание, за което половината сума ще даде той, ако тя се съгласи да участва и добави другата половина, биха могли да направят нещо с тази машина, така че да си върнат парите, и тя веднага трябва да се махне от печката, да излезе навън и да види този самолет. И Елеонор, не смяташ ли, че това е най-красивото нещо на света и нека да не си мислим, че ще направим много пари от него, все пак има и други хора, които мразят натоварения автомобилен трафик, и те вероятно биха били достатъчни, след като закупят билети за разходка в небето, за да приключим сделката без загуби, макар и без печалба, и да спасим този самолет!

И така Елеонор Фриде видя стария самолет с два двигателя, който ги очакваше, огрян от слънцето, реши, че е прекрасен и го хареса също толкова, колкото го бе харесал и Джим Крамър, защото беше царствен, очарователен, толкова стилен. Притежаваше всички тези достойнства и струваше 7000 долара във време, когато други бомбардировачи се продаваха за 4–5 000. Все пак не се налагаше тези машини да бъдат спасявани от собственици, които не ги обичат, а пък и сумата от 7000 долара, разделена на две, възлизаше само на 3500 долара на човек. Тогава и там Ийст Айлънд Еъруейс беше основана.

Вече съществуваха компании, които свързваха летището Ла Гуардия в Ню Йорк с Ийст Хемптън, Лонг Айлънд. Е, и какво от това?

Другите превозвачи имаха модерни самолети; всеки от тях имаше по няколко модерни машини. Представете си това.

Бомбардировачът щеше да бъде щателно прегледан и най-вероятно щеше да се наложи да бъде основно ремонтиран — скъпо начинание, което щеше да глътне по-голямата част от парите, които двамата бяха спестявали цял живот. Интересно.

Щяха да са нужни много документи и големи усилия, за да бъде регистрирана компанията, налагаше се придобиване на необходимата квалификация, за получаването на сертификат, даващ право за такъв тип дейност, както и изчисляване и закупуване на застраховка. Горе-долу това е.

Статистиката показва, логиката показва, здравият разум показва без дори и сянка съмнение, че от тази нова компания не би постигнала и минимална печалба, no-скоро би работила на загуба, и то не малка загуба. Забележително.

Господин Крамър беше президент на компанията и главен пилот.

Госпожа Фриде беше директор на управителния съвет и секретар-касиер.

Светът, в който живеем сега, свят, който понякога ни отвежда до мястото на старта, всъщност не одобрява такива начинания. Не че не ги харесва, но се държи студено и незаинтересовано и започва да създава трудности, любопитен да види кога ще се провалиш и фирмата ще фалира.

— Цената на самолета се оказа твърде малка част от разходите ни — казваше госпожа Фриде, — тя е почти нищо. Ще ви покажа счетоводните книги, ако искате да хвърлите един поглед. Скрила съм ги.

Крамър работи пет месеца върху самолета заедно с авиотехници от компания в Лонг Айлънд, възстановявайки фюзелажа, инсталирайки радио и подменяйки стария интериор.

— Знаете израза „Никога не хвърляй добри пари след лоши“ — казваше той. — Е, ние пък имаме такъв: „Винаги хвърляй добри пари след лоши“. Планирахме да похарчим известна сума, за да приведем бомбардировача във форма, но сметката, която получихме, възлизаше на девет хиляди долара! Девет хиляди и триста долара. Просто невероятно. Понякога сядахме на масата напълно вцепенени и се чудехме… ти знаеш… хм.

Гласът му изведнъж заглъхна, само като си спомни за това. Председателят на управителния съвет продължи:

— Всички, всички ни предупреждаваха, че нямаме достатъчен начален капитал, че един-единствен самолет, обслужващ една линия, е истинско бедствие и че работата няма да потръгне. Те се оказаха прави, всъщност нямаше нужда думите им да бъдат потвърждавани от реалността, ние го знаехме. Но никой от нас нямаше намерение да се препитава от това. Ако бяхме вложили в компанията парите, които дължахме за сметки или нещо такова… а-ам… всъщност ние вложихме парите, с които трябваше да платим сметките… сметките почакаха и ние не умряхме от глад, все пак.

Когато бомбардировачът най-сетне бе готов да лети, на руля спокойно бе изписано EIA, надпис, който струваше на двамата партньори 16 500 долара. Като се раздели на две, това е само 8250 долара. Но парите не се изпариха, спестяванията не отидоха на вятъра. Ийст Айлънд Еъруейс имаше самолет!

Компания, предлагаща самолетна връзка до Хемптън — Превозване на неголям брой хора Каним Ви да станете член-основател на ИЙСТ АЙЛЪНД ЕЪРУЕЙС

Ийст Айлънд Еъруейс е една красива, голяма, двумоторна Чесна. Не нова. Дори не много лъскава (виж снимката). Но получила разрешително за летене от Федералната Агенция по Авиация. Комфортна, просторна, създава усещането, че се возиш в добре поддържана лимозина, постлана с килим. Тръгваме от Ла Гуардия и летейки със 140 мили в час пристигаме в Ийст Хемптън след 45 минути…

Таксата за членство е 1000 долара, цената на билета е 15 долара в едната посока за полет от сто мили.

Работата не потръгна. Никой не се присъедини към Елео-нор Фриде и Джеймс Крамър. Светът, изпълнен с любопитство, здраво притисна фирмата, очаквайки да чуе шум от разпукване и разтрошаване на парчета.

— Много от приятелите на Елеонор очакваха да се возят по нашата линия без пари. Когато хората получат рекламно предложение да летят с нова компания и пилотира техен приятел, те си мислят, че тази компания има много пари и няма значение дали един човек повече или по-малко ще си купи билет. В началото нямахме нищо против, ние избирахме желаните от нас клиенти, за да ги информираме, че съществуваме.

Това не беше очакваният звук, думите звучаха странно за безскрупулния свят на конкуренция и борба. Авиокомпаниите, които возят пътници без пари, просто за да ги уведомят, че съществуват, в крайна сметка не са толкова много.

— Бизнесът не вървеше до 4 юли, но след тази дата изведнъж клиентите ни рязко се увеличиха. Хората можеха да се обаждат и да наемат самолета. Тази система работеше добре, намерихме много нови приятели и самолетът летеше три или четири дни в седмицата.

Имаше полети и до Нова Англия, до Мейн и до други места. Имахме достатъчно много работа.

Странно. Крайно разумният, практичен свят, следящ стъпките ни със стоманеностудените си очи, бе притиснат до стената и в неговия отговор се дочуваше шумът от леко пропукване.

— Хората очакваха, че самолетът ще се разбие и желаеха той да не може да лети. Беше стар и не трябваше да живее, но той летеше, не спираше да го прави, и те не знаеха какво да си мислят. Чудеха се дали нещата, които са стари, всъщност не са по-добри от тези, които са нови.

— Самолетите, направени от дърво, не се изморяват. Елеонор и Джеймс биха имали проблеми с двумоторни Beeches, с 310s — след двадесет години те биха представлявали купчина бракувани отпадъци, и то заради това, че са направени от метал. Момчето от сервиза би им казало: „Ремонтът на този самолет ще ви струва стотици хиляди долара“, а овехтялата Чес-на ще стои до металния си събрат, ще тържествува тихичко и ще каже: „Не искате ли да имате дървени лонжерони?“.

— Справяме се — казваха Елеонор и Джеймс. Хората ни казваха: „Брей, този самолет е страхотен, сигурно изкарваш много пари с него“. А аз отвръщах: „Да, разбира се, разбира се“, защото ако започнех да им обяснявам, че не печелим много пари, те просто нямаше да ми повярват.

— Опитахме се да направим пробив в системата. Другите осигуряваха на пътниците си онези бързи самолети, самолети с твърде голям капацитет, пътниците им се тъпчеха и блъскаха в тях, и багажът им ги затискаше отвсякъде. Никой друг не би си помислил да поддържа един толкова стар аероплани никой не вярваше, че той ще издържи повече от седмица.

— След известно време всички в Ла Гуардия научиха за него. В началото не можеха да проумеят какво що за самолет е това и непрекъснато повтаряха: „Кажи отново каква е тази машина?“ Ако правехме кацане по прибори, влизайки в обхвата на радиомаяка с 90 възела скорост, те казваха: „Защо го правите толкова бавно? Можете да летите по-бързо“, на което отговарях: „Да, бих могъл, но няма да мога да спусна колесника“. Те не можеха да разберат, че това е една стара, стара двумоторна Чесна… мислеха си, че машината е Чесна 310. „Не, това е стара, много стара двомуторна Чесна и тогава добавяха: «О-о, имаш предвид онзи модел».

— Спомняш ли си, Джими — попита председателят на управителния съвет, — спускахме се надолу, за да се приземим, и чухме глас от кулата: «Двумоторна Чесна е на финалната права, това самолет с метални криле ли е?» И ти им отвърна: «Съвсем не. Крилете са от плат». А момчето продължи: «Брей, със сигурност блестят».

— Да, тогава говорихме с това момче и той ни каза: «Хей, чичо ми летеше с такъв самолет по време на войната…» и в това време Юнайтид ни прекъснаха, искаха да разберат кога ще получат разрешение за кацане, момчето се сепна и се върна към реалността.

Парите. Най-големият чук, с който светът разрушава компаниите, са парите. Трябва да се огънеш, трябва да бъдеш донякъде покварен и много жилав, ако имаш намерение да участваш в това състезание, да бъдеш много покварен и твърде упорит, ако искаш да стигнеш до върха.

Ийст Айлънд Еъруейс не избра да бъде нито едното от двете. През онова първо лято компанията спечели 2148 долара от билети на пътници и имаше 6529 долара разходи. Значи е загубила 4381 долара.

Този резултат би трябвало да е предвестник на пълна катастрофа и да доведе собствениците на компанията до отчаяние, но само ако първата й цел е да се спечелят пари. Но целият този външен свят, всички тези факти от живота на бизнеса можеха само безмомощно да скърцат със зъби от яд. Защото Ийст Айлънд Еъруейс не се управляваше от законите на бизнеса, тя беше подвластна на свои правила.

— Говорих за това с Маури, моя адвокат — каза госпожа Фриде. — Той ми каза: «Всъщност нямаш намерение да го направиш — това е безумна инвестиция, надявам се, че няма да вложиш парите си в такова нещо с идеята да спечелиш пари». И после добави: «Виж. Ти не харчиш никакви пари в нощни клубове, всеки се нуждае от някакво забавление — щом то е самолет, добре. Имаш възможност да похарчиш някакви пари просто за удоволствие, и щом това е твоят начин да да си го доставиш, тогава върви напред, с моята благословия. Завиждам ти».

На лицето й се появи очарователна, спокойна, обезоръжаваща усмивка. «Печалбата не беше нашият мотив, слава на бога, а забавлението поради това бизнесът с авиокомпанията за нас бе голям успех. Наистина обичам бомбардировача.»

Забавление. Когато твоя първостепенен мотив е забавлението, а парите идват на второ или на трето място, е дяволски трудно да бъдеш обезсърчен.

Когато унищожението чрез финансово разорение не проработи, то тогава светът се опитва да създава други трудности. Атмосферните условия. Поддръжката. Закъсненията в трафика.

— Спомням си как веднъж закъснях — каза Крамър. — Имаше гръмотевична буря, летището в Ла Гуардия беше затворено и всички останали компании отложиха полетите си за през нощта.

Бях в Републик Фийлд в Лонг Айлънд, а Елеонор и пътниците ме очакваха в Ла Гуардия.

Обаждах се в Ла Гуардия през час, опитвайки се да придумам ръководителя на въздушното движение да не обявява закъснението на самолета, закъснение от един час. Всичко, които имах със себе си, докато чаках в Републик, беше пакет сухи бисквити със сирене. Най-накрая излетях и когато се приземих в Ла Гуардия, видях че чакащите пътници си бяха устроили парти. Едно от момчетата беше излязло извън района на летището и бе изкупило цял един магазин с деликатеси. Изблъскало всичко в количката и с нея се върнало на летището. Когато отидох при тях, момчето ме попита: «Искаш ли печено месо» и ми подаде едно парче, а аз от толкова време бях само на онези стари бисквити със сирене, но му казах: «Трябва веднага да тръгваме». Те се върнаха за багажа и се качиха в самолета, но партито им продължи на борда. «Тихо, моля», ги сгълчах, погледнах Елеонор със смразяващ поглед и всички притихнаха.

— От време на време ме фиксираше с онзи ужасен поглед — каза госпожа Фриде, — но аз знаех в кой от случаите наистина е ядосан. Беше свикнал с големия шум и глупостите на пътниците в голямата задна кабина — това не му пречеше. Но ако имаше пътник, проявяващ небрежност при загасяването на цигарата си, тогава веднага получавахме гневно съобщение от пилотската кабина и бързо се смирявахме.

В едно отношение любопитният безпощаден свят най-накрая победи. Когато застраховката за превози на пътници се удвои, от 1500 долара на 3000 долара, това вече беше прекалено много. Но и двамата партньори не звучаха като хора, които са били надвити.

— Не мисля, че ще използваме бомбардировача за превоз на пътници това лято — каза Крамър. — Аз мога да започна работа някъде другаде. Но от време на време той ще каца в Ла Гуардия и докато рулира по земята, ще се чува онзи шум, типичен за всяка експлозия, и специфичното му грачене, което момчетата на летището веднага разпознаваха. Когато съм кацал на летището през нощта, ми казваха: «Знаеш ли, видяхме пламъци, излизащи от ауспуха!». И този шум… ММРРррроуЧКкрелчкаум.. .това грачене… Беше чудесно!“ Изглежда, той правеше всички щастливи, където и да отидеше.

— Бъдещето? Не мисля, че Чесна с нещо ще си навреди, ако се заеме да популяризира един от най-великите самолети, конструирани досега. Хората ще казват: „Това е трийсетгодишен бомбардировач, направен от бамбук, който току-що направи обиколка на света“. Така че бих искал да обиколя света с нея. Защото този самолет заслужава да направи околосветско пътешествие.

Човек остава със странното чувство, че Крамър по някакъв начин ще изпълни заканата си, макар и с това си начинание да не спечели нито цент, а вероятно да изгуби пари.

Това е историята на Ийст Айлънд Еъруейс. Ти можеш да продължиш напред и да скочиш от перилото, aivO желаеш. Помислих си, че е добре да знаеш, че тези хора откриха някаква алтернатива — да живеят, водени от собствените си ценности, а не от тези на света около тях. Те изградиха своя нова реалност, вместо да страдат, създаден от някой друг. Според Ийст Айлънд Еъруейс земята е не за да се размажеш, падайки върху нея, а за да летиш над нея.

Този неповторим звук като от малка експлозия, съчетан с граченето на диви патици, който чуваш сега в нощта, е на бомбардировача от бамбук — един трийсетгодишен самолет. От ауспуха му излизат сини пламъци, той се подготвя за нови приключения — радостен, ликуващ, без въобще да се интересува дали светът ще го хареса, или не.