Ричард Бах
Небето винаги е там (29)

Има нещо в чайките

Винаги съм завиждал на чайките. Изглеждат толкова свободни и леки в своя полет. В сравнение с тях аз се суетя неспокойно, обмислям всяка своя стъпка, задръствам небето, вдигайки ужасен шум, само и само да съм във въздуха. Те са артисти. Аз съм един начинаещ летец.

По-късно обаче започнах да се чудя на чайките. Макар да умеят да се изстрелват рязко нагоре, майсторски да пикират и грациозно да правят завои — неща, заради които пребледнявах от завист — все пак това е всичко, което умеят: изстрелване, пикиране и плавни завои. Никаква въздушна акробатика! Даже бих могъл да кажа, че им липсва инициатива или дори, че са страхливи. Дори в нещата, които правеха, те не бяха най-добрите. Не искам да бъда несправедлив към тях — разбира се, не очаквам серия от преобръщания през крило или детелина, но все пак не мисля, че е прекалено да поискам един обикновен лупинг или едно бавно лесно завъртане.

Много пъти като пристрастен техен наблюдател съм се надявал, че някой млад ас ще ми покаже нещо интересно. Той ще се спусне, крещейки, надолу към водата, изведнъж рязко ще се издигне нагоре, ще набере височина, ще постигне скорост, която би задоволила всеки пилот, ще продължи да се издига нагоре… нагоре… нагоре… докато се убедя, че е достигнал върха. Ще стоя там и ще промърморя: „Той го достигна“. Това никога не се случваше — можех да видя как изведнъж забавя темпото и очертаната с криле дъга се разширява. Отлиташе надалеч и се изгубваше в ятото чайки, сякаш засрамен от това, че ги е проследил.

„Изглеждаш толкова надменен“, си мисля, „но ако закрепя едно врабче на опашката ти, обзалагам се, че няма да можеш дори да го разлюлееш“.

Други птици са се усъвършенствали в майсторското летене и извайването на фигури в небето. Гъските понякога летят в задоволително стегнати формации и това си струва да бъде отбелязано. Някои гъски, обаче, явно се страхуват от сблъсъци във въздуха. Много фигури във формата на буквата „А“ се развалят от номер четири или номер пет, който лети на твърде голямо разстояние от групата, отклонява се встрани и изостава. Добавете към това крякането на другите, които призовават отцепника да се върне — ето ви едно немарливо, небрежно летене. Не е чудно, че ловците ги уцелват.

Изглежда странно, но пеликанът е готов да кандидатства за едно от първите места във въздушната акробатика. Той може да изпълни стегнат S-образен свредел, но не може да отговори на високите изисквания за добра маневреност — при приземяване, например. Изглежда, дори не се опитва да намали скоростта и приключва полета си сред гейзер от разпенена вода. Правейки го, дори не се забавлява.

Нека се върнем отново при чайката. Можем да изключим пеликаните и гъските, врабчетата и мушитрънчето, но чайката просто е създадена за въздушна акробатика. Нека разгледаме следните нейни качества:

1. Силни криле и лонжерони с подходящи пропорции.

2. Леко неустойчива конструкция.

3. Летене с голяма инерция.

4. Невероятна меневреност.

Но всички тези фактори са безполезни, тъй като тя не е агресивна в летенето. Доволна е да прелети живота си, практикувайки основните неща, които е научила през първите пет часа, прекарани във въздуха. Така, макар и да се възхищавам на чайката и на лекотата, с която тя кръжи във въздуха, ако някой ден трябва да се откажа от неспокойния си дух и да го разменя за онези места, които желая, бих избрал отново моята шумна пилотска кабина.