Ричард Бах
Небето винаги е там (44)

Египтяните някой ден ще полетят

Те са могли да го направят — картагенците или етруските, или египтяните. Преди четири хиляди години, пет хиляди години, те биха могли да летят.

Ако ти и аз живеехме в онова време и знаехме това, което знаем сега, щяхме да направим фюзелажа на самолета изцяло от дърво, предимно кедър, — щяхме да използваме бамбук за лонжероните и ребрата, щяхме да ги свържем с щифт, да залепим с казеиново лепило и да ги привържем с ремъци, щяхме да покрием тялото с хартия или с някакъв лек плат и да го оцветим със скорбяла, извлечена от корени. Оплетена връв вместо въжета за управление, панти от дърво и кожа, цялата машина — лека и с широки криле. Нямаше да се нуждаем от метал, дори не и от жица, бихме се справили чудесно и без каучук и плексиглас.

Вероятно щяхме да построим първия самолет набързо и малко недодялано, но той щеше да е здрав. Щяхме да го спуснем по широки греди надолу по склона на хълма, да го оставим на вятъра, и той щеше да завие внезапно при несигурното си издигане нагоре, за да лети около час в небето — предпазлив опит да бъде използван отвесно издигащият се поток от топъл въздух.

След това отново бихме се върнали в работилницата, вече доказали пред всички, че това е възможно, и сами или с помощта на сръчните майстори на фараона бихме продължили с хидроплан, а по-нататък и с цяла флотилия от хидроплани. Научавайки принципите на летенето, хората около нас биха могли да открият пътя към небето и биха дали своя принос към уменията и изкуството да се лети. Така преди толкова много години ние бихме могли да се извисим над земята на височина от 20 000 фута и да прелетим около 2000 мили, прекосявайки страната, а дори и да стигнем по-далеч.

Междувременно за забавление бихме могли да започнем да работим с метали, гориво и двигатели.

Макар и преди толкова много време това би могло да бъде направено. Но нашите прадеди не са полетели. Никой не е приложил принципите на летенето, защото никой не ги е разбирал, а никой не ги е разбирал, защото никой не е вярвал, че човешкото същество може да полети.

Без значение обаче в какво не са и в какво са вярвали хората, тези принципи са съществували.

При движение на въздуха профилът на самолета предизвиква издигане, без значение дали въздухът се движи сега, преди хиляда или преди десет хиляди години. Принципът не го е грижа за това.

Това засяга нас, цялото човечество, което желае да придобие свободата, която може да му даде знанието. Ако повярваш, че нещо добро е възможно, намери принципа, въз основа на който то се случва, приложи този принцип в практиката и voilal

Времето не означава нищо. То е само начин да измерим празнината между незнанието и знанието или между неправенето и правенето. Малкият биплан Pits Special, който сега стои в гаражи и сутерени по целия свят, преди век трябва да е бил доказателство за чудотворна божествена сила. През този век в небето са летели толкова много такива самолети. Никой не смята техния полет за нещо свръхестествено (с изключение на онези от нас, за които бързото двойно преобръщане, последвано от външен квадратен лупинг, преминаващ в lomcevak^[1], no принцип е нещо неземно).

Повечето от нас едва ли биха признали това, но се обзалагам, че идеалът за летене е отвъд полета с Pits Special. Някои от нас може би таят в себе си мисълта, че най-красивото летене ще се случи тогава, когато човекът няма да има нужда от самолет, и се надяват да открият закона, който би ни дал свободата да бъдем сами в небето. Онези, които се гмуркат във въздуха без самолет, са се доближили до тази тайна, но те много бързо се озовават на земята. Едва ли бихме могли да определим като летене техния скок.

Всички механични приспособления — повдигащи платформи, ракетни колани, прогонват мечтата ни — без метала си безпомощен, свършиш ли горивото, политаш надолу.

Предполагам, че един ден ще можем да летим без самолети. Предполагам, че законът, който ще направи това не само възможно, но и ще го превърне в нещо просто и лесно, съществува. Има хора, които казват, че това вече е правено. Не зная дали е така, но мисля, че отговорът е във впрягането на онази сила, която споява цялата вселена, сила, намерила израз в закона за аеродинамиката — нещо, което можем да видим с очите си, да измерим със своите уреди, да докоснем с тромавото грубо желязо на нашите летящи машини.

Ако възможността за впрягането на тази сила лежи отвъд машините, то тогава тя трябва да е в нашите мисли. Изследователите на екстрасензорните възприятия и телекинезата, онези, които прилагат на практика различни философски идеи и виждат човека като носител на основната сила, вървят по един много интересен път. Може би това са хора, които летят из своите лабораториите сега. Не мога да кажа, че това е невъзможно, макар и за момент да изглежда свръхестествено. Точно по същия начин нашият пръв безмоторен самолет би изглеждал плашещо странен за египтяните, гледащи го от долу, залепени и малки на земята.

Докато ние работим върху тази идея, старото грубо средство, направено от метал и наречено „самолет“, ще трябва да стои между нас и небето. Но рано или късно — не мога да спра да мисля за това — всички ние, египтяните, по някакъв начин ще полетим.