Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Headless Horseman (A Strange Tale of Texas), (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 91 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Boman (2008)

Издание:

Томас Майн Рид. Конникът без глава

Роман

 

Преведе от английски: Владимир Филипов

Художник: Любен Зидаров

Редактор: Лъчезар Мишев

Художествен редактор: Венелин Вълканов

Технически редактор: Иван Андреев

Коректор: Албена Николаева

Редакционна колегия: Ефрем Каранфилов, Иван Цветков, Йордан Милев, Камен Калчев

Отговорен редактор: Николай Янков

Библиотечно оформление: Стефан Груев

 

Американска. Четвърто издание. ЛГ VI

Дадена за набор 30.VII.1977 г. Подписана за печат на 20.IV.1978 г. Излязла от печат 25.VI.1978 г.

Поръчка № 2134. Формат 116/60/90. Печатни коли 39. Издателски коли 39.

Цена на книжното тяло 2,65 лв. Цена 3.40 лв.

Индекс 11. 95376/6256-12-77

 

Издателство „Отечество“, София, 1978

ДПК „Димитър Благоев“

 

Mayne Reid. The Headless Horseman

Charles H. Clarke, London, 1869

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Конникът без глава от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Конникът без глава
The Headless Horseman
АвторМайн Рид
Създаване1865 г.
САЩ
Първо издание1865 г.
ИздателствоLondon: Chapman and Hall; vol I
Оригинален езиканглийски
Жанрприключенски роман
ISBNISBN 0548265313

Конникът без глава (на английски: The Headless Horseman, or A Strange Tale of Texas) е роман на писателя Майн Рид, написан през 1865 година, базиран на южнотексаска легенда [1] и на преживяванията и наблюденията на самия автор по време на престоя му в Съединените щати.

Сюжет

Действието в „Конникът без глава“ се развива през 50-те години на ХІХ век в щата Тексас. Богатият плантатор Удли Пойндекстър се преселва със семейството си от Луизиана в своя нов тексаски дом – Каза дел Корво. По пътя към плантацията, докато пресича изгорялата прерия, семейството се запознава с ирландския ловец на мустанги Морис Джерълд, който ги напътства как да пресекат прерията. Дъщерята на плантатора – Луиза Пойндекстър, се влюбва в младия ирландец. Това не остава незабелязано от капитан Касий Къхуун, племенник на плантатора и негов кредитор, който е влюбен и иска да се ожени за братовчедка си. Още повече- така ще сложи ръка на плантацията. Така се поставя началото на вражда между ирландеца и капитана. Капитан Къхуун решава да отстрани своя съперник в любовта и го предизвиква на дуел. Оказва се обаче, че е подценил противника си и остава жив единствено благодарение на великодушието на ловеца на мустанги. Къхуун обаче не се отказва от плана си и възлага убийството на друг ловец на мустанги – мексиканеца Мигел Диас, който също мрази ирландеца. Причината е, че красивата и горда Исидора Коварубио дес Лянос, за която Диас мечтае да се ожени е нещастно влюбена в Морис. Така се очертват два любовни тригълника от самото начало - Къхуун-Луиза Пойндекстър-Морис Джерълд и Исидора-Морис Джеррълд -Луиза Пойндекстър и те се преплитат.

В това време оздравелият след дуела Морис Джерълд и Луиза Пойндекстър започват тайно да се срещат в градината на Каса дел Корво. При последната им среща те са разкрити от ревнивия капитан. Той подстрекава брата на Луиза – Хенри Пойндекстър, да се разправи с наглия ирландец, като се надява, че братът ще убие Морис Джерълд, за да защити честта на сестра си. Но след като изслушва сестра си, Хенри решава, че е обидил незаслужено ловеца на мустанги и тръгва след него, за да му се извини. След Хенри в тъмната прерия тръгва на кон и капитан Къхуун, като решава да се разправи веднъж завинаги със своя съперник в любовта.

На следващата заран Хенри не се появява за закуска и в имението и форта се организира отряд от плантатори и военни, които започват да го издирват в околността. По време на търсенето отрядът се натъква за първи път на страшно създание – Конник без глава. По това време Мигел Диас със своите съучастници, преоблечени като индианци, нападат хижата на Морис на брега на Аламо, за да го убият. Младият ирландец отсъства, а вместо него по пътя мексиканците срещат Конника без глава.

Ловецът Зебулон Стамп, приятел на ловеца на мустанги, и неговият слуга Фелим откриват Морис в прерията, където е прекарал няколко дни, нападан от койоти и ягуар, болен и с мозъчно сътресение. Първоначално за него се грижи Исидора, която се среща с Луиза Пойндекстър докато той е болен. Луиза напуска сцената огорчена, че намира при Морис, Исидора, а в това време той бълнува нейното име и Исидора го изоставя. Те го отвеждат в дома му, където по-късно го открива отрядът, издирващ Хенри Пойндекстър. Намирайки в хижата наметалото и шапката на Хенри, регулаторите решават да линчуват Морис Джерълд. Пристигането на Зеб Стамп, който през това време е на лов в околността, осуетява плановете им, и ловецът на мустанги е отведен във форт Индж, за да бъде съден.

Зеб Стамп успява да отложи процеса с няколко дни и тръгва по следите, оставени в прерията. Така старият ловец открива кой е истинският убиец и какво представлява тайнственият Конник без глава. Пред съда Морис Джерълд дава показания, които карат много хора да променят мнението си за неговата вина. В това време в прерията се появява и Конникът без глава. Той е заловен от капитан Къхуун и доведен пред съда. Страшният ездач се оказва обезглавеният Хенри Пойндекстър. Показания пред съда дава и Зеб Стамп. По негово искане от трупа е изваден куршумът на убиеца, върху който са изрязани уличаващите инициали К. К. К. (капитан Касий Къхуун). Капитанът се впуска в бяг през прерията. Той има добри шансове, защото е с новият и отпочинал кон на Исидора (те ги разменят), но е заловен от Морис Джерълд. Касий Кухуун е изправен пред съда, където огорчен и озлобен, признава, че по погрешка е убил братовчед си, който е бил разменил дрехите и шапката си с ловеца на мустанги. След своето признание капитанът вади скрито оръжие и стреля в тялото на Морис Джерълд, след което се самоубива. За щастие успява само самоубийството. Морис е жив – куршумът е уцелил медальона, подарък от неговата любима. Ловецът на мустанги и красивата Луиза най-накрая намират своето щастие. Исидора е убита от Диас и ловеца на мустанти отмъщава за нея-

Край на разкриващата сюжета част.

Признание

„Конникът без глава“ е най-популярният роман на Майн Рид. Владимир Набоков си спомня „Конникът без глава“ като любим роман на детството си, поради който е успял да си представи „прерията, безкрайните пространства и небесния свод“.[2] На 11 години Набоков дори превежда „Конникът без глава“ във френска проза.[3]

Герои

  • Морис Джерълдловец на мустанги
  • Луиза Пойндекстър – красива креолка
  • Хенри Пойндекстър – брат на Луиза Пойндекстър
  • Капитан Касий Къхуун – бивш капитан от доброволчески полк, братовчед на Луиза и Хенри и главен съперник за любовта на Луиза
  • Исидора Коварубио де лос Лянос. - млада испанка, благородничка, която нещастно е влюбена в Морис Джерълд.
  • Удли Пойндекстърплантатор, баща на Луиза и Хенри
  • Зебулон Стамп – ловец и следотърсач, приятел на Морис
  • Фелим О'Нийлслугата на Морис Джералд

Издания на български език

  • „Конникътъ безъ глава“, София, изд. „Хемусъ“, 1929 г., 215 с.
  • „Конникътъ безъ глава“, София, изд. „Ив. Коюмджиевъ“, 194- г., 190 с.
  • „Конникътъ безъ глава“, София, прев. Симеонъ Андреевъ, 1945 г.,191 с.
  • „Конникът без глава“, София, изд. „Ив. Коюмджиев“, 1947 г.,
  • „Конникът без глава“, София, изд. „Народна младеж“, библиотека „Приключения и научна фантастика“ № 21, 1956 г., 584 с.
  • „Конникът без глава“, София, изд. „Народна младеж“, 1962 г., 512 с.
  • „Конникът без глава“, София, изд. „Отечество“, библиотека „Световна класика за деца и юноши“, 1978 г., 624 с.
  • „Конникът без глава“, София, изд. „Отечество“, „Майн Рид: Избрани произведения в 6 тома“, 6 том, 1981 г., 615 с.
  • „Конникът без глава“, София, изд. „Отечество“, библиотека „Избрани книги за деца и юноши“, 1986 г., 552 с.
  • „Конникът без глава“, София, изд. „Емас“, библиотека „Вечните приключенски романи“, 1998 г., 558 с.

Екранизации

Източници

  1. He lost head; we got a tale. Kent Biffle. The Dallas Morning News. TEXAS; Pg. 35A; TEXANA. 22 юни 2003.
  2. CLASSICS ON CASSETTE:'SPEAK, MEMORY'. John Espey. Los Angeles Times Book Review; Page 8; Book Review Desk. 20 октомври 1991.
  3. Artist as Precocious Young Man. Rutherford A. Sunday Herald 30 декември 1990.
  4. El último mexicano (1960)
  5. Vsadnik bez golovy (1972)

Външни препратки

Глава XCVII
ПРЕСЛЕДВАНЕ НА УБИЕЦА

— Ами ако не настигнат престъпника? — се запитват неволно хората, останали под дървото.

Те могат да си отговорят само с несигурни предположения, като имат предвид, че Къхуун препуска бързо. Вероятността да го заловят се увеличава, когато след него тръгва Зеб Стамп, а още повече, когато към преследването се присъединяват и стотина други ездачи.

Съмненията съвсем намаляват, когато тръгва и последният преследвач. Всички вярват сякаш, че последният ще стигне пръв. Те знаят, че мустангът на Морис е прочут надлъж и нашир из прерията със своята бързина.

Възклицанията, които още звучат сред тълпата, показват, че делото трябва пак да се отложи, този път може би за неопределено време.

Гласно изказаното или мълчаливо прието общо съгласие на събралите се дава основание на Морис Джерълд да се смята свободен. Той се възползува от свободата и се втурва към коня си, доскоро язден от конника без глава. Когато се доближава до него, животното познава господаря си, приближава се в тръс и радостно изцвилва.

Макар че не са се виждали отдавна, те нямат време да се поздравят. В отговор на цвиленето ловецът на мустанги прошепва само една дума. В следващия миг той скача на гърба на дорестия жребец и сграбчва юздите.

Морис се оглежда и моли настойчиво най-близкостоящите да му дадат едно ласо. Скоро му хвърлят ласо и той тръгва.

Зрителите не отделят поглед от него. Никой не се съмнява вече в изхода на гонитбата. Желанието на всички се е превърнало сега в дълбоко убеждение, че убиецът няма да избяга, че ще бъде настигнат, хванат и изправен пред съда, гдето беше доскоро „усърден“ свидетел. Това ще извърши човекът, който едва не загина поради неговото лъжесвидетелсствуване.

* * *

След тръгването на Морис под сянката на дъба се случи нещо, което никой не видя — не поради сянката, а защото всички се бяха обърнали към равнината, за да наблюдават преследването.

Тук се намира една девойка, чийто израз е различен от израза на другите. Тя напряга очи през прозорците на каретата си. Нейният поглед показва, че мислите, които я вълнуват, са различни от мислите на останалите зрители.

Гърдите й бързо се повдигат, но не от любопитство. В натъжените й очи проблясва победоносна искра, когато изпращат последния преследвач. А в същото време устните й се разтварят леко и прошепват: „Господи, смили се над виновника!“

* * *

Морис Джерълд наистина тръгва последен — забавил се е не само докато се качи на коня, но и докато намери ласо.

Когато тълпата, пръсната по площада, остава зад него, той вижда на няколкостотин ярда пред себе си последния преследвач. Това не го тревожи. Морис е уверен в качествата на жребеца си и знае, че няма да остане на опашката.

Дорестият кон оправдава очакванията му.

Радостно, че се е освободило от безжизнения товар — необясним кошмар за него — и подтиквано с колене от господаря си, благородното животно препуска стремглаво по прерията. Тялото му е запазило силите, а краката му — гъвкавостта си.

Морис Джерълд настига скоро последния преследвач, задминава го, след това изпреварва втория, третия и излиза пред всички.

Той продължава по хълмове, през потоци, все напред — по мекия торф и каменистата почва, — докато най-после се изгубва от погледа.

Само един от преследвачите все още го вижда — един едър мъж, възседнал най-малкия от всички мустанги — някаква стара кобила. Тя препуска, смушквана с най-необикновени шпори — острието на ловджийски нож. Ездачът й е Зеб Стамп. Но старата кобила не може да се мери с разкошния жребец на ловеца на мустанги. Зеб и не очаква такова нещо. Неговата цел е да не изпуска Морис от очи. Засега успява.

И друг човек вижда стремителното препускане на дорестия кон, като го гледа през рамо. Това е преследваният.

Тъкмо когато се надяваше, че ще успее да избяга, Къхуун погледна назад и съгледа дорестия жребец. На гърба му язди сега не странният конник, а друг, не по-малко ужасен. Той познава Морис — ловеца на мустанги, човека, когото с удоволствие би изпратил и едва що не изпрати на позорна смърт. Съвестта на Къхуун му подсказва, че Морис се приближава като отмъстител.

Ако не го преследваше Морис Джерълд, Къхуун може би щеше да избяга!

Студени тръпки преминават по тялото на беглеца. Той чувствува, че се бори против самата съдба, че борбата е безнадеждна.

Къхуун седи отчаян на седлото и едва пришпорва коня си. Той вече не вярва, че бързината ще му помогне, и продължава да бяга, без да мисли. Съзнанието му не взема никакво участие. Макар да знае че заслужава смъртта си, душата му е обзета от ужас.

Близостта на гората му вдъхва нова надежда. Той подканва изморения кон да направи последни усилия. Пред него се изпречва входът на просека. Къхуун навлиза в нея и продължава да препуска още половин миля. Достига до един остър завой на пътеката. Оттатък са шубраците, в които може да се скрие от преследвача.

Той познава много добре мястото. То се оказа веднъж съдбоносно за него. Дали пак ще бъде такова?

Да! Така му се струва и затова язди нерешително. Наблизо се чуват вече удари на копита. До ушите му достига гласът на отмъстителя, който го подканя да спре.

Късно е да завие. Късно е да се скрие в шубрака. Той спира коня си с вик — отчаян и свиреп като рева на преследван ягуар, обкръжен от ловджийски кучета. Следва бързо движение на ръката, пламък, облаче бял дим и остър гърмеж. Куршумът префучава безобидно във въздуха. От другата страна се чува съскане като при въртене и прашка, сякаш във въздуха се развива дълга змия.

Къхуун я вижда през оредяващия дим. Тя лети към него. Той няма време да дръпне повторно спусъка. Няма време да избегне примката на ласото. Чувствува как то обгръща раменете му, чува злокобните думи: „Предай се, убиецо!“ Вижда как дорестият жребец се обръща с опашката си към него, а в следващия миг изпитва чувството на човек, бутнат под бесилката.

След това не чувствува, не вижда и не чува нищо. Той е повален от седлото и загубва съзнание при падането си на земята.