Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Headless Horseman (A Strange Tale of Texas), 1865 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Владимир Филипов, 1978 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,7 (× 91 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Boman (2008)
Издание:
Томас Майн Рид. Конникът без глава
Роман
Преведе от английски: Владимир Филипов
Художник: Любен Зидаров
Редактор: Лъчезар Мишев
Художествен редактор: Венелин Вълканов
Технически редактор: Иван Андреев
Коректор: Албена Николаева
Редакционна колегия: Ефрем Каранфилов, Иван Цветков, Йордан Милев, Камен Калчев
Отговорен редактор: Николай Янков
Библиотечно оформление: Стефан Груев
Американска. Четвърто издание. ЛГ VI
Дадена за набор 30.VII.1977 г. Подписана за печат на 20.IV.1978 г. Излязла от печат 25.VI.1978 г.
Поръчка № 2134. Формат 116/60/90. Печатни коли 39. Издателски коли 39.
Цена на книжното тяло 2,65 лв. Цена 3.40 лв.
Индекс 11. 95376/6256-12-77
Издателство „Отечество“, София, 1978
ДПК „Димитър Благоев“
Mayne Reid. The Headless Horseman
Charles H. Clarke, London, 1869
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Конникът без глава от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Конникът без глава | |
| The Headless Horseman | |
 | |
| Автор | Майн Рид |
|---|---|
| Създаване | 1865 г. САЩ |
| Първо издание | 1865 г. |
| Издателство | London: Chapman and Hall; vol I |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | приключенски роман |
| ISBN | ISBN 0548265313 |
Конникът без глава (на английски: The Headless Horseman, or A Strange Tale of Texas) е роман на писателя Майн Рид, написан през 1865 година, базиран на южнотексаска легенда [1] и на преживяванията и наблюденията на самия автор по време на престоя му в Съединените щати.
Сюжет
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
Действието в „Конникът без глава“ се развива през 50-те години на ХІХ век в щата Тексас. Богатият плантатор Удли Пойндекстър се преселва със семейството си от Луизиана в своя нов тексаски дом – Каза дел Корво. По пътя към плантацията, докато пресича изгорялата прерия, семейството се запознава с ирландския ловец на мустанги Морис Джерълд, който ги напътства как да пресекат прерията. Дъщерята на плантатора – Луиза Пойндекстър, се влюбва в младия ирландец. Това не остава незабелязано от капитан Касий Къхуун, племенник на плантатора и негов кредитор, който е влюбен и иска да се ожени за братовчедка си. Още повече- така ще сложи ръка на плантацията. Така се поставя началото на вражда между ирландеца и капитана. Капитан Къхуун решава да отстрани своя съперник в любовта и го предизвиква на дуел. Оказва се обаче, че е подценил противника си и остава жив единствено благодарение на великодушието на ловеца на мустанги. Къхуун обаче не се отказва от плана си и възлага убийството на друг ловец на мустанги – мексиканеца Мигел Диас, който също мрази ирландеца. Причината е, че красивата и горда Исидора Коварубио дес Лянос, за която Диас мечтае да се ожени е нещастно влюбена в Морис. Така се очертват два любовни тригълника от самото начало - Къхуун-Луиза Пойндекстър-Морис Джерълд и Исидора-Морис Джеррълд -Луиза Пойндекстър и те се преплитат.
В това време оздравелият след дуела Морис Джерълд и Луиза Пойндекстър започват тайно да се срещат в градината на Каса дел Корво. При последната им среща те са разкрити от ревнивия капитан. Той подстрекава брата на Луиза – Хенри Пойндекстър, да се разправи с наглия ирландец, като се надява, че братът ще убие Морис Джерълд, за да защити честта на сестра си. Но след като изслушва сестра си, Хенри решава, че е обидил незаслужено ловеца на мустанги и тръгва след него, за да му се извини. След Хенри в тъмната прерия тръгва на кон и капитан Къхуун, като решава да се разправи веднъж завинаги със своя съперник в любовта.
На следващата заран Хенри не се появява за закуска и в имението и форта се организира отряд от плантатори и военни, които започват да го издирват в околността. По време на търсенето отрядът се натъква за първи път на страшно създание – Конник без глава. По това време Мигел Диас със своите съучастници, преоблечени като индианци, нападат хижата на Морис на брега на Аламо, за да го убият. Младият ирландец отсъства, а вместо него по пътя мексиканците срещат Конника без глава.
Ловецът Зебулон Стамп, приятел на ловеца на мустанги, и неговият слуга Фелим откриват Морис в прерията, където е прекарал няколко дни, нападан от койоти и ягуар, болен и с мозъчно сътресение. Първоначално за него се грижи Исидора, която се среща с Луиза Пойндекстър докато той е болен. Луиза напуска сцената огорчена, че намира при Морис, Исидора, а в това време той бълнува нейното име и Исидора го изоставя. Те го отвеждат в дома му, където по-късно го открива отрядът, издирващ Хенри Пойндекстър. Намирайки в хижата наметалото и шапката на Хенри, регулаторите решават да линчуват Морис Джерълд. Пристигането на Зеб Стамп, който през това време е на лов в околността, осуетява плановете им, и ловецът на мустанги е отведен във форт Индж, за да бъде съден.
Зеб Стамп успява да отложи процеса с няколко дни и тръгва по следите, оставени в прерията. Така старият ловец открива кой е истинският убиец и какво представлява тайнственият Конник без глава. Пред съда Морис Джерълд дава показания, които карат много хора да променят мнението си за неговата вина. В това време в прерията се появява и Конникът без глава. Той е заловен от капитан Къхуун и доведен пред съда. Страшният ездач се оказва обезглавеният Хенри Пойндекстър. Показания пред съда дава и Зеб Стамп. По негово искане от трупа е изваден куршумът на убиеца, върху който са изрязани уличаващите инициали К. К. К. (капитан Касий Къхуун). Капитанът се впуска в бяг през прерията. Той има добри шансове, защото е с новият и отпочинал кон на Исидора (те ги разменят), но е заловен от Морис Джерълд. Касий Кухуун е изправен пред съда, където огорчен и озлобен, признава, че по погрешка е убил братовчед си, който е бил разменил дрехите и шапката си с ловеца на мустанги. След своето признание капитанът вади скрито оръжие и стреля в тялото на Морис Джерълд, след което се самоубива. За щастие успява само самоубийството. Морис е жив – куршумът е уцелил медальона, подарък от неговата любима. Ловецът на мустанги и красивата Луиза най-накрая намират своето щастие. Исидора е убита от Диас и ловеца на мустанти отмъщава за нея-
Признание
„Конникът без глава“ е най-популярният роман на Майн Рид. Владимир Набоков си спомня „Конникът без глава“ като любим роман на детството си, поради който е успял да си представи „прерията, безкрайните пространства и небесния свод“.[2] На 11 години Набоков дори превежда „Конникът без глава“ във френска проза.[3]
Герои
- Морис Джерълд – ловец на мустанги
- Луиза Пойндекстър – красива креолка
- Хенри Пойндекстър – брат на Луиза Пойндекстър
- Капитан Касий Къхуун – бивш капитан от доброволчески полк, братовчед на Луиза и Хенри и главен съперник за любовта на Луиза
- Исидора Коварубио де лос Лянос. - млада испанка, благородничка, която нещастно е влюбена в Морис Джерълд.
- Удли Пойндекстър – плантатор, баща на Луиза и Хенри
- Зебулон Стамп – ловец и следотърсач, приятел на Морис
- Фелим О'Нийл – слугата на Морис Джералд
Издания на български език
- „Конникътъ безъ глава“, София, изд. „Хемусъ“, 1929 г., 215 с.
- „Конникътъ безъ глава“, София, изд. „Ив. Коюмджиевъ“, 194- г., 190 с.
- „Конникътъ безъ глава“, София, прев. Симеонъ Андреевъ, 1945 г.,191 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Ив. Коюмджиев“, 1947 г.,
- „Конникът без глава“, София, изд. „Народна младеж“, библиотека „Приключения и научна фантастика“ № 21, 1956 г., 584 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Народна младеж“, 1962 г., 512 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Отечество“, библиотека „Световна класика за деца и юноши“, 1978 г., 624 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Отечество“, „Майн Рид: Избрани произведения в 6 тома“, 6 том, 1981 г., 615 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Отечество“, библиотека „Избрани книги за деца и юноши“, 1986 г., 552 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Емас“, библиотека „Вечните приключенски романи“, 1998 г., 558 с.
Екранизации
- „El último mexicano“, черно-бял мексикански филм от 1960 г., режисьор: Juan Bustillo Oro, с участието на: Luz María Aguilar, Armando Arriola, Yerye Beirute. [4]
- „Всадник без головы“, съветски филм от 1973 г., с участието на Людмила Савелиева, Олег Видов, Аарне Юкскюла, Иван Петров. [5]
Източници
- ↑ He lost head; we got a tale. Kent Biffle. The Dallas Morning News. TEXAS; Pg. 35A; TEXANA. 22 юни 2003.
- ↑ CLASSICS ON CASSETTE:'SPEAK, MEMORY'. John Espey. Los Angeles Times Book Review; Page 8; Book Review Desk. 20 октомври 1991.
- ↑ Artist as Precocious Young Man. Rutherford A. Sunday Herald 30 декември 1990.
- ↑ El último mexicano (1960)
- ↑ Vsadnik bez golovy (1972)
Външни препратки
| |||||
Глава XLVI
СПОДЕЛЕНАТА ТАЙНА
Първият светлик на зората бе свидетел на необикновено раздвижване в асиендата на Каса дел Корво.
Дворът беше пълен с въоръжени мъже. Някои носеха дълги ловджийски пушки, други двуцевки, револвери, ками с дълги остриета и дори томахавки.
Не по-малко разновидно беше облеклото им — червени фланелени ризи, цветни сарапета, комбинезони от Кентъки, панталони от кафяв или син памучен плат, филцови и кожени шапки, високи ботуши от щавена кожа и еленови гети.
За пограничните поселища на Тексас такова пъстро сборище от здрави мъже е обикновено явление. Макар че бяха облечени най-различно и носеха оръжие, от нищо не личеше какво ги е събрало на това място. И при най-миролюбиви намерения пак щях да бъдат облечени и въоръжени по този начин.
Но ние вече знаем каква е целта им.
Много от насъбралите се бяха придружавали вчера драгуните. Останалите бяха далечни поселници и ловци, които се бяха присъединили към групата. Техният брой беше сега по-голям и те превъзхождаха по сила групата от предния ден, която бе придружавана и от войници.
Макар че всички в това множество бяха цивилни, част от тях можеха да се похвалят с организацията си. Организацията им не беше толкова редовна, колкото бихте предположили по името на нейните членове. Те бяха така наречените „регулатори“[1].
Те не се отличаваха от останалите нито по дрехи, нито по оръжие, нито по екипировка. Странник не би могъл да разпознае кой е регулатор и кой не. Само те се знаеха кой какъв е.
Говореха за убийство — убийството на Хенри Пойндекстър — и споменаваха името на Морис — ловеца на мустанги.
Групата разискваше и друг въпрос. Тези, които бяха видели вчера странния конник по прерията, разправяха това на новодошлите. Отначало някои не вярваха и смятаха, че се шегуват с тях. Но единодушното твърдение на всички и сериозният тон убеди невярващите. Сега всички вече вярваха в съществуването на конника без глава. Разбира се, опитваха се да обяснят необикновеното явление по различни начини. Единственото обяснение, което можеше да ги задоволи до известна степен, бе направеното от крайграничния фермер, именно, че конят е истински, а ездачът — не. Но никой не можеше да обясни чие дело е това чучело и с какви намерения е било направено.
За целта, която ги беше събрала, не бяха необходимо особени предварителни приготовления. Всички бяха готови.
Конете бяха навън — прислужниците от асиендата държеха някои от тях за поводите, а други стояха вързани по различни места. Всички бяха предупредени в какво ще се състои работата им и очакваха само ръководителят Удли Пойндекстър да даде знак за тръгване. А той се бавеше, защото очакваше водач, който ще ги заведе до Аламо и ще им покаже къщата на Морис — ловеца на мустанги.
А такъв човек тук нямаше. Нито един от присъствуващите — плантатори, търговци, собственици на магазини, адвокати, ловци, търговци на роби и коне — не знаеше къде е Аламо.
В поселището имаше само един човек, за когото предполагаха, че може да им бъде в услуга — старият Зеб Стамп. Но никъде не можеха да го намерят. Отишъл беше негде и всички пратеници се връщаха един след друг, като съобщаваха, че го няма.
В асиендата имаше една жена, която можеше да заведе групата до дома на предполагаемия убиец. Но Удли Пойндекстър не знаеше това и по-добре, че го не знаеше. Ако гордият баща би могъл да допусне, че собствената му дъщеря може да ги заведе до хижата на Аламо, тъгата по загубения син щеше да бъде задушена от болката за прегрешението на дъщерята.
И последният пратеник, отишъл да потърси Стамп, се върна без него. Като не можеха да подтискат вече жаждата си за мъст, те потеглиха.
* * *
Преследвачите току-що бяха тръгнали, когато двамата, които можеха да им бъдат от такава голяма полза, поведоха разговор в самата асиенда. В срещата им нямаше нищо потайно и преднамерено. Тя беше съвсем случайна. Зеб Стамп току-що се беше завърнал от експедиция с част от „плячката си“, както се изразяваше обикновено, спечелена от точната му пушка.
Луиза Пойндекстър беше, разбира се, винаги у дома си за Зеб Стамп. Дори очакваше с нетърпение да го види. Това желание беше толкова силно, че предния ден бе прекарала от изгрев до залез на пост, загледана към пътя край реката.
Щом шумната тълпа замина, Луиза Пойндекстър поднови бдението си, което бе възнаградено скоро от появата на ловеца, яхнал натоварената с дивеч стара кобила. Той се движеше бавно по пътя отвъд реката и личеше, че идва към асиендата. Този груб и едър мъж беше радост за нейните очи — беше верен приятел, комуто можеше спокойно да се довери. А тя имаше какво да му довери — тайни, които криеше с болка в сърцето си цял ден и цяла нощ.
Много време преди Зеб да стъпи на плочника на патиото, тя бе излязла вече на верандата да го посрещне.
Спокойната усмивка, с която ловецът се приближи, показваше, че не знае още за събитието, хвърлило мрачна сянка над дома им. Той само се поизненада, като видя, че външната порта е залостена. Това не беше обичайно за асиендата, поне при сегашните й притежатели. Мрачният вид на негъра, когото срещна под сянката на сагуана, го озадачи още повече.
— Какво ти е, Плуто? Приличаш на мечок с отрязана опашка. А защо сте залостили портата посред бял ден? Да не се е случило нещо?
— Ехе-хе, мистър Стамп. Случило се нещо, Тъй, тъй, случило се. Нещастие се случило. Голямо, много голямо нещастие.
— Я гледай! — възкликна ловецът, изненадан от тъжния тон на негъра. — Случило се нещо! Какво? Казвай бързо какво! Няма да е по-страшно от изписаното на лицето ти. Дано не се е случило с младата господарка мис Луиза…
— Ехе-хе, нищо не случило мис Луиза, ама друго нещо. Ех! Млада господарка в къщи. Влезте, мистър Стамп! Тя ви съобщи страшна новина.
— А господарят ти? Не е ли в къщи?
— Ехе-хе, няма го. Няма сега. Отишъл далеч. Беше тук преди половин час. Сега няма. Отиде в прерия, дето били на лов. Трябва да има месец. Спомняте, мистър Стамп?
— В прерията ли? Защо? Кой е с него?
— Ехе-хе, мистър Къхуун и още други. Много, много. Плуто не лъже.
— А младият мистър Хенри? И той ли отиде с тях?
— О, мистър Стамп. Та там е работа. Там нещастието. Мистър Хенри отиде и не върна. Кон се прибра, покрит кръв. Ох, ох, казват мистър Хенри мъртъв.
— Мъртъв! Не се шегувай, човече?
— Истина, мистър Стамп! Истина казвам. Всички отидоха да търсят го.
— Слушай, занеси тия работи в кухнята! Няколко прерийни пилета и една пуйка. Къде ще намеря мис Луиза?
— Тук, мистър Стамп. Насам — отговори добре познатият звънлив глас, който звучеше сега така скръбно, че ловецът едва го позна. Уви! Това, което ви каза Плуто, е вярно. Брат ми изчезна. Няма го от миналата нощ. Конят му си дойде с кървави петна по седлото. О, Зеб, страх ме е и да помисля дори за това.
— Да, лоша новина. Излязъл и конят се върнал без него, така ли? Не искам да ви измъчвам без полза, мис Луиза, ама мисля, че ще мога да помогна на тия, които го търсят, ако ми разкажете подробно всичко.
Луиза му разказа това, което знаеше. Запази в тайна само сцената в градината и случилото се преди нея. Спомена и разказа на Обердорфер в потвърждение на общото схващане, че Хенри бе тръгнал подир ловеца на мустанги.
Думите й се прекъсваха от изблици на тъга, която се смени от възмущение, когато съобщи на Зеб съмненията на другите, че убиецът е Морис.
— Това е лъжа! — извика ловецът, също така възмутен. — Клевета, измислена от някой подлец. Невъзможно! Ловецът на мустанги не може да направи такова нещо. Пък и защо ще го прави? Да имаше някаква вражда между тях!… А то нямаше. Аз отговарям за ловеца на мустанги. Чувал съм го как говори за брат ви — само хубави неща е казвал. Разбира се, той мрази братовчед ви Кеш, но кой не го мрази? Прощавайте, че говоря така. А за брат ви работата е съвсем друга. Ако са се карали, ако се мразеха…
— Не, не — извика младата креолка, забравила всичко в порива на тъгата си. — Всичко се уреди. Хенри се сдобри с него. Той ми каза, а Морис…
Учуденият поглед на събеседника й я накара да замълчи. Тя покри лице с ръцете си и прикри смущението си с горчиви сълзи.
— Ехе — промърмори Зеб, — имало е нещо, знам. Казвате, мис Луиза, че брат ви се е скарал с…
— Драги Зеб — извика тя, като откри лицето си и умолително погледна към ловеца. — Обещайте ми, че ще запазите това в тайна! Обещайте ми като приятел, като честен и великодушен човек! Обещавате, нали?
Ловецът даде тържествена клетва, като вдигна широката си ръка и се удари шумно по гърдите. След пет минути му бе открита тайна, която жена рядко би доверила на мъж, и то само на мъж, който може да я оцени.
— Знаех си аз, че ще се случи такова нещо, особено след преследването в прерията. Е, мис Луиза — продължи той с одобрителен и благ тон, — Зеб Стамп не вижда тук нищо, от което трябва да се страхувате. Жената си е жена по целия свят — и в прерията, и далеч от нея. Ако сте загубили сърцето си по този ловец на мустанги, грешка е да смятате, че той не го заслужава. Макар че е ирландец, той не е обикновен човек. Вярвайте ми! А от другото, дето ми разказахте, личи, че съм прав. Не е възможно той да направи такава работа. Искам да кажа, ако такова нещо наистина е станало. Дано не е. Какви доказателства има? Само това, че конят се е върнал с кървави петна по седлото.
— Уви, има и други. Вчера цял ден го търсиха. Вървели по една следа и попаднали на нещо, което не искат да ми кажат. Татко явно не искаше да узная какво са видели, а аз… не посмях да запитам другите. Пак тръгнаха преди малко — тъкмо когато вие се появихте от обратната посока.
— А ловецът на мустанги? Той какво казва?
— Ох, мислех, че знаете. Не са го намерили. Може би и той да е загинал от същата ръка, която е погубила брат ми.
— Казвате, че яздили по някакви следи? Трябва да са неговите. Ако е още жив, ще го намерят в колибата му при потока. Защо не са отишли там? Чак сега се сещам. Мисля, че никой освен мене не знае къде е жилището му. А ако ги води онзи новак Спенглър, никога няма да разчетат следите по варовитата прерия. Нататък ли тръгнаха?
— Да, така чух.
— Щом са тръгнали да търсят ловеца на мустанги, ще тръгна и аз. И се обзалагам, че ще го намеря преди тях.
— Затова исках толкова много да ви видя. С татко отидоха всякакви хора. Преди да тръгнат, чух да говорят страшни думи. Между тях имаше и от ония… регулаторите. Говореха за Линч и дуги такива. Някои ругаеха и се заканваха да отмъстят. Господи, ако го намерят и той не успее да докаже невинността си пред тази разгневена тълпа… А и братовчед ми Касий е с тях. Разбирате какво искам да кажа. Кой знае какво могат да направят! Драги Зеб, заради мене, заради този, когото наричате приятел, вървете, моля ви се, вървете! Идете на Аламо преди тях и го предупредете за опасността. Конят ви е бавен, вземете моя или който и да е кон от нашата конюшня…
— Право е — прекъсна ловецът, като се готвеше да тръгне. — Работата може да свърши зле за момъка. Ще направя каквото мога, да му помогна. Не се тревожете, мис Луиза! Няма защо да се бърза. Няма да намерят лесно колибата. А колкото да петнистата, по-добре ще се оправя с моята кобила. Освен това тя е готова, ако Плуто не е свалил седлото. Не се безпокойте! Ха така! Може нищо лошо да не се е случило нито с брат ви, нито с ловеца на мустанги. А че Морис е невинен като агънце — в това съм съвсем убеден.
Разговорът свърши. Зеб се поклони малко недодялано и излезе. Младата креолка се прибра в стаята си, за да се помоли за успеха на Зеб Стамп и да успокои с тази молитва сломеното си сърце.