Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Headless Horseman (A Strange Tale of Texas), 1865 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Владимир Филипов, 1978 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,7 (× 91 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Boman (2008)
Издание:
Томас Майн Рид. Конникът без глава
Роман
Преведе от английски: Владимир Филипов
Художник: Любен Зидаров
Редактор: Лъчезар Мишев
Художествен редактор: Венелин Вълканов
Технически редактор: Иван Андреев
Коректор: Албена Николаева
Редакционна колегия: Ефрем Каранфилов, Иван Цветков, Йордан Милев, Камен Калчев
Отговорен редактор: Николай Янков
Библиотечно оформление: Стефан Груев
Американска. Четвърто издание. ЛГ VI
Дадена за набор 30.VII.1977 г. Подписана за печат на 20.IV.1978 г. Излязла от печат 25.VI.1978 г.
Поръчка № 2134. Формат 116/60/90. Печатни коли 39. Издателски коли 39.
Цена на книжното тяло 2,65 лв. Цена 3.40 лв.
Индекс 11. 95376/6256-12-77
Издателство „Отечество“, София, 1978
ДПК „Димитър Благоев“
Mayne Reid. The Headless Horseman
Charles H. Clarke, London, 1869
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Конникът без глава от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
Конникът без глава | |
The Headless Horseman | |
Автор | Майн Рид |
---|---|
Създаване | 1865 г. САЩ |
Първо издание | 1865 г. |
Издателство | London: Chapman and Hall; vol I |
Оригинален език | английски |
Жанр | приключенски роман |
ISBN | ISBN 0548265313 |
Конникът без глава (на английски: The Headless Horseman, or A Strange Tale of Texas) е роман на писателя Майн Рид, написан през 1865 година, базиран на южнотексаска легенда [1] и на преживяванията и наблюденията на самия автор по време на престоя му в Съединените щати.
Сюжет
Действието в „Конникът без глава“ се развива през 50-те години на ХІХ век в щата Тексас. Богатият плантатор Удли Пойндекстър се преселва със семейството си от Луизиана в своя нов тексаски дом – Каза дел Корво. По пътя към плантацията, докато пресича изгорялата прерия, семейството се запознава с ирландския ловец на мустанги Морис Джерълд, който ги напътства как да пресекат прерията. Дъщерята на плантатора – Луиза Пойндекстър, се влюбва в младия ирландец. Това не остава незабелязано от капитан Касий Къхуун, племенник на плантатора и негов кредитор, който е влюбен и иска да се ожени за братовчедка си. Още повече- така ще сложи ръка на плантацията. Така се поставя началото на вражда между ирландеца и капитана. Капитан Къхуун решава да отстрани своя съперник в любовта и го предизвиква на дуел. Оказва се обаче, че е подценил противника си и остава жив единствено благодарение на великодушието на ловеца на мустанги. Къхуун обаче не се отказва от плана си и възлага убийството на друг ловец на мустанги – мексиканеца Мигел Диас, който също мрази ирландеца. Причината е, че красивата и горда Исидора Коварубио дес Лянос, за която Диас мечтае да се ожени е нещастно влюбена в Морис. Така се очертват два любовни тригълника от самото начало - Къхуун-Луиза Пойндекстър-Морис Джерълд и Исидора-Морис Джеррълд -Луиза Пойндекстър и те се преплитат.
В това време оздравелият след дуела Морис Джерълд и Луиза Пойндекстър започват тайно да се срещат в градината на Каса дел Корво. При последната им среща те са разкрити от ревнивия капитан. Той подстрекава брата на Луиза – Хенри Пойндекстър, да се разправи с наглия ирландец, като се надява, че братът ще убие Морис Джерълд, за да защити честта на сестра си. Но след като изслушва сестра си, Хенри решава, че е обидил незаслужено ловеца на мустанги и тръгва след него, за да му се извини. След Хенри в тъмната прерия тръгва на кон и капитан Къхуун, като решава да се разправи веднъж завинаги със своя съперник в любовта.
На следващата заран Хенри не се появява за закуска и в имението и форта се организира отряд от плантатори и военни, които започват да го издирват в околността. По време на търсенето отрядът се натъква за първи път на страшно създание – Конник без глава. По това време Мигел Диас със своите съучастници, преоблечени като индианци, нападат хижата на Морис на брега на Аламо, за да го убият. Младият ирландец отсъства, а вместо него по пътя мексиканците срещат Конника без глава.
Ловецът Зебулон Стамп, приятел на ловеца на мустанги, и неговият слуга Фелим откриват Морис в прерията, където е прекарал няколко дни, нападан от койоти и ягуар, болен и с мозъчно сътресение. Първоначално за него се грижи Исидора, която се среща с Луиза Пойндекстър докато той е болен. Луиза напуска сцената огорчена, че намира при Морис, Исидора, а в това време той бълнува нейното име и Исидора го изоставя. Те го отвеждат в дома му, където по-късно го открива отрядът, издирващ Хенри Пойндекстър. Намирайки в хижата наметалото и шапката на Хенри, регулаторите решават да линчуват Морис Джерълд. Пристигането на Зеб Стамп, който през това време е на лов в околността, осуетява плановете им, и ловецът на мустанги е отведен във форт Индж, за да бъде съден.
Зеб Стамп успява да отложи процеса с няколко дни и тръгва по следите, оставени в прерията. Така старият ловец открива кой е истинският убиец и какво представлява тайнственият Конник без глава. Пред съда Морис Джерълд дава показания, които карат много хора да променят мнението си за неговата вина. В това време в прерията се появява и Конникът без глава. Той е заловен от капитан Къхуун и доведен пред съда. Страшният ездач се оказва обезглавеният Хенри Пойндекстър. Показания пред съда дава и Зеб Стамп. По негово искане от трупа е изваден куршумът на убиеца, върху който са изрязани уличаващите инициали К. К. К. (капитан Касий Къхуун). Капитанът се впуска в бяг през прерията. Той има добри шансове, защото е с новият и отпочинал кон на Исидора (те ги разменят), но е заловен от Морис Джерълд. Касий Кухуун е изправен пред съда, където огорчен и озлобен, признава, че по погрешка е убил братовчед си, който е бил разменил дрехите и шапката си с ловеца на мустанги. След своето признание капитанът вади скрито оръжие и стреля в тялото на Морис Джерълд, след което се самоубива. За щастие успява само самоубийството. Морис е жив – куршумът е уцелил медальона, подарък от неговата любима. Ловецът на мустанги и красивата Луиза най-накрая намират своето щастие. Исидора е убита от Диас и ловеца на мустанти отмъщава за нея-
Признание
„Конникът без глава“ е най-популярният роман на Майн Рид. Владимир Набоков си спомня „Конникът без глава“ като любим роман на детството си, поради който е успял да си представи „прерията, безкрайните пространства и небесния свод“.[2] На 11 години Набоков дори превежда „Конникът без глава“ във френска проза.[3]
Герои
- Морис Джерълд – ловец на мустанги
- Луиза Пойндекстър – красива креолка
- Хенри Пойндекстър – брат на Луиза Пойндекстър
- Капитан Касий Къхуун – бивш капитан от доброволчески полк, братовчед на Луиза и Хенри и главен съперник за любовта на Луиза
- Исидора Коварубио де лос Лянос. - млада испанка, благородничка, която нещастно е влюбена в Морис Джерълд.
- Удли Пойндекстър – плантатор, баща на Луиза и Хенри
- Зебулон Стамп – ловец и следотърсач, приятел на Морис
- Фелим О'Нийл – слугата на Морис Джералд
Издания на български език
- „Конникътъ безъ глава“, София, изд. „Хемусъ“, 1929 г., 215 с.
- „Конникътъ безъ глава“, София, изд. „Ив. Коюмджиевъ“, 194- г., 190 с.
- „Конникътъ безъ глава“, София, прев. Симеонъ Андреевъ, 1945 г.,191 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Ив. Коюмджиев“, 1947 г.,
- „Конникът без глава“, София, изд. „Народна младеж“, библиотека „Приключения и научна фантастика“ № 21, 1956 г., 584 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Народна младеж“, 1962 г., 512 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Отечество“, библиотека „Световна класика за деца и юноши“, 1978 г., 624 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Отечество“, „Майн Рид: Избрани произведения в 6 тома“, 6 том, 1981 г., 615 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Отечество“, библиотека „Избрани книги за деца и юноши“, 1986 г., 552 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Емас“, библиотека „Вечните приключенски романи“, 1998 г., 558 с.
Екранизации
- „El último mexicano“, черно-бял мексикански филм от 1960 г., режисьор: Juan Bustillo Oro, с участието на: Luz María Aguilar, Armando Arriola, Yerye Beirute. [4]
- „Всадник без головы“, съветски филм от 1973 г., с участието на Людмила Савелиева, Олег Видов, Аарне Юкскюла, Иван Петров. [5]
Източници
- ↑ He lost head; we got a tale. Kent Biffle. The Dallas Morning News. TEXAS; Pg. 35A; TEXANA. 22 юни 2003.
- ↑ CLASSICS ON CASSETTE:'SPEAK, MEMORY'. John Espey. Los Angeles Times Book Review; Page 8; Book Review Desk. 20 октомври 1991.
- ↑ Artist as Precocious Young Man. Rutherford A. Sunday Herald 30 декември 1990.
- ↑ El último mexicano (1960)
- ↑ Vsadnik bez golovy (1972)
Външни препратки
|
Глава XCIX
ОПИТ ЗА УБИЙСТВО И САМОУБИЙСТВО
След второто неочаквано прекъсване съдът е възстановил работата си под големия, вечно зелен дъб.
Свечерява се и косите слънчеви лъчи осветляват мястото под зеления свод на дървото. Но тези лъчи не са златни, както през деня, а зловещо червени — небето изглежда разгневено. Приближава буря. Тя е сякаш външен израз на чувствата на зрителите, които гледат мрачно и навъсено. Като че гневът на небето идва да подкрепи техните земни страсти.
Тези смръщени погледи не са насочени вече към Морис Джерълд. Той е свободен и сега е само свидетел. Мястото му е заето от Касий Къхуун.
Това е единствената промяна.
Съдията е същият, съдебните заседатели са същите, същите са и зрителите. Но сега чувствата им към подсъдимия са различни.
И дума не може да става дали е виновен или не. Вината му е установена и не оставя никакво съмнение. Веригата от обстоятелства доказва необоримо кой е престъпникът.
Липсва само едно звено — подбудата.
Подбудата за убийството и за отрязване на главата; защото показанията на Джерълд се потвърждават от повторното разглеждане на трупа.
Лекарят на гарнизона ясно заявява, че Хенри Пойндекстър е умрял от куршума.
Защо Касий Къхуун е убил братовчеда си? И защо е отрязал главата му?
Никой освен убиецът не може да отговори на въпросите. Но никой не се надява, че той ще отговори.
Той може да бъде осъден и без да са известни подбудите за убийството. И го осъждат.
Делото завършва. Съдебното решение „виновен“ е взето. Съдията сваля панамената си шапка, готов да постави черната мрачна емблема на смъртта, за да произнесе присъдата.
По обичайния тържествен начин на подсъдимия се дава последна дума. Това му дава последна отчаяна възможност да помоли за смекчаване на присъдата.
Къхуун трепва. Предложението да каже последната си дума прозвучава в ушите му като погребален звън. Той се оглежда като безумен наоколо. Обхваща го отчаяние — в ни едно от заобикалящите го лица не се чете съчувствие. В нито едно от тях няма дори съжаление. Всички го гледат намръщено.
Платените помощници, които го подкрепяха доскоро, не могат да му помогнат сега. Съчувствието им е безполезно. Всички са се изпокрили пред величието на закона и неоспоримите доказателства за вина.
Въпреки общественото си положение и богатството, което го крепи, Къхуун е сам — без приятели. Такава е участта на убийците в Тексас.
Поведението му е съвършено променено и вместо високомерието, така често проявявано от него, той показва сега уплаха и малодушие.
Нищо чудно. Къхуун знае, че няма възможност да избяга, че е изправен до ковчега, който ще го занесе във вечността. Съвест като неговата не може да не се страхува.
Изведнъж хлътналите му очи проблясват. Той прилича на човек, който е готов да се изповяда. Дали ще признае вината си? Дали ще облекчи съвестта си от бремето, което я потиска?
Зрителите го наблюдават със затаен дъх. И щурците дори са млъкнали. Чува се само въпросът на съдията:
— Имате ли да кажете нещо за свое оправдание, нещо което да отмени смъртната присъда?
— Не — отговаря Къхуун. — Нямам. Присъдата е справедлива. Признавам, че заложих живота си на карта, и заслужавам да го изгубя.
Нито веднъж през този ден на неочаквани и вълнуващи случки зрителите не бяха толкова изненадани.
Те са загубили от почуда способността да говорят. Тишината позволява на осъдения да завърши изповедта си.
— Вярно е — продължава Къхуун, — че убих Хенри Пойндекстър. Застрелях го в гората.
Като отговор сред тълпата се чува вик. Неволен вик, изразяващ по-скоро ужас, отколкото възмущение.
Неволен е и стонът, който го придружава — стонът на бащата на убития, който е отново между тях.
Скоро всичко стихва пак и нищо не възпира вече осъдения да продължи показанията си.
— Знам, че трябва да умра — заявява Къхуун с привидно спокойствие. — Такова е решението ви и от погледите ви виждам, че няма да го промените. Глупаво е да очаквам милост след признанието си; и не я очаквам. Аз съм лош човек; без съмнение заслужавам съдбата си. Но колкото и да съм лош, не съм толкова подъл да напусна света, като оставя след себе си позорното обвинение, че съм убил собствения си братовчед. Аз отнех живота му, както ви казах. Вие се питахте защо и правехте догадки за подбудите ми. Подбуди няма.
Това е нова „сензация“. Зрителите проявяват изненада, любопитство недоверчивост.
Никой не продумва, никой не го прекъсва.
— Чудите се, но всичко може да се обясни много лесно. Убих го по погрешка.
Изненадата се изразява в силен и веднага сподавен вик. За да дадат възможност на осъдения да продължи.
— Да, по погрешка. Бог ми е свидетел, че съжалявах, когато разбрах какво съм направил.
Осъденият вдига очи с надежда, че е докоснал някоя струна на състрадание. Но ни следа от съчувствие не се вижда по строгите лица, които го заобикалят.
— Не отричам — продължава Къхуун, — че възнамерявах да убия друг. Няма да скрия кого. Исках да убия кучето, което сега стои пред мене.
Той обръща пълни с омраза очи към Джерълд, който му отговаря със спокоен, безразличен поглед.
— Да. Него исках да убия. Имах причини. Няма да ви ги кажа. Няма смисъл. Мислех, че съм го убил. Дяволски късмет е имало това ирландско куче, като е разменило наметката си с братовчеда ми. Останалото знаете. Стрелях по погрешка. Имах намерение да убия враг, а убих приятел. Изстрелът бе точен и бедният Хенри падна от коня. Но за да бъда съвсем сигурен, извадих ножа си и отсякох главата му. Проклетото capane пак ме измами.
Всички трепват отново и извикват от изненада. Започват да искат възмездие. Чува се сподавен шепот. Разказът е свършен. Тайната за убийството е разкрита. Това спасява подсъдимия от необходимостта да продължи разказа за сатанинското деяние, което е лишило мъртвото тяло на Хенри Пойндекстър от главата му.
— А сега — извиква той, когато вълнението стихва и зрителите го гледат вторачено — знаете какво стана, но не знаете какво ще стане. Има още едно действие. Изправен съм пред гроба, но няма да вляза в него, докато и той не влезе в своя гроб.
Не е необходимо да гадаете какво значат тези думи на Къхуун — последните в живота му. Постъпката му красноречиво ги изяснява.
Докато говореше, Къхуун държеше ръката си скрита под палтото. При последните си думи той изважда револвер.
Зрителите едва виждат как оръжието блясва под слънчевите лъчи когато се чуват два последователни изстрела.
Двама души се повалят по очи един до друг.
Единият е Морис Джерълд — ловецът на мустанги, другият — Касий Къхуун — бивш капитан от кавалерията.
Тълпата се струпва около тях. Всички смятат, че са мъртви. В тишината се разнася сърцераздирателен женски писък.