Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Headless Horseman (A Strange Tale of Texas), 1865 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Владимир Филипов, 1978 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,7 (× 91 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Boman (2008)
Издание:
Томас Майн Рид. Конникът без глава
Роман
Преведе от английски: Владимир Филипов
Художник: Любен Зидаров
Редактор: Лъчезар Мишев
Художествен редактор: Венелин Вълканов
Технически редактор: Иван Андреев
Коректор: Албена Николаева
Редакционна колегия: Ефрем Каранфилов, Иван Цветков, Йордан Милев, Камен Калчев
Отговорен редактор: Николай Янков
Библиотечно оформление: Стефан Груев
Американска. Четвърто издание. ЛГ VI
Дадена за набор 30.VII.1977 г. Подписана за печат на 20.IV.1978 г. Излязла от печат 25.VI.1978 г.
Поръчка № 2134. Формат 116/60/90. Печатни коли 39. Издателски коли 39.
Цена на книжното тяло 2,65 лв. Цена 3.40 лв.
Индекс 11. 95376/6256-12-77
Издателство „Отечество“, София, 1978
ДПК „Димитър Благоев“
Mayne Reid. The Headless Horseman
Charles H. Clarke, London, 1869
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Конникът без глава от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Конникът без глава | |
| The Headless Horseman | |
 | |
| Автор | Майн Рид |
|---|---|
| Създаване | 1865 г. САЩ |
| Първо издание | 1865 г. |
| Издателство | London: Chapman and Hall; vol I |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | приключенски роман |
| ISBN | ISBN 0548265313 |
Конникът без глава (на английски: The Headless Horseman, or A Strange Tale of Texas) е роман на писателя Майн Рид, написан през 1865 година, базиран на южнотексаска легенда [1] и на преживяванията и наблюденията на самия автор по време на престоя му в Съединените щати.
Сюжет
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
Действието в „Конникът без глава“ се развива през 50-те години на ХІХ век в щата Тексас. Богатият плантатор Удли Пойндекстър се преселва със семейството си от Луизиана в своя нов тексаски дом – Каза дел Корво. По пътя към плантацията, докато пресича изгорялата прерия, семейството се запознава с ирландския ловец на мустанги Морис Джерълд, който ги напътства как да пресекат прерията. Дъщерята на плантатора – Луиза Пойндекстър, се влюбва в младия ирландец. Това не остава незабелязано от капитан Касий Къхуун, племенник на плантатора и негов кредитор, който е влюбен и иска да се ожени за братовчедка си. Още повече- така ще сложи ръка на плантацията. Така се поставя началото на вражда между ирландеца и капитана. Капитан Къхуун решава да отстрани своя съперник в любовта и го предизвиква на дуел. Оказва се обаче, че е подценил противника си и остава жив единствено благодарение на великодушието на ловеца на мустанги. Къхуун обаче не се отказва от плана си и възлага убийството на друг ловец на мустанги – мексиканеца Мигел Диас, който също мрази ирландеца. Причината е, че красивата и горда Исидора Коварубио дес Лянос, за която Диас мечтае да се ожени е нещастно влюбена в Морис. Така се очертват два любовни тригълника от самото начало - Къхуун-Луиза Пойндекстър-Морис Джерълд и Исидора-Морис Джеррълд -Луиза Пойндекстър и те се преплитат.
В това време оздравелият след дуела Морис Джерълд и Луиза Пойндекстър започват тайно да се срещат в градината на Каса дел Корво. При последната им среща те са разкрити от ревнивия капитан. Той подстрекава брата на Луиза – Хенри Пойндекстър, да се разправи с наглия ирландец, като се надява, че братът ще убие Морис Джерълд, за да защити честта на сестра си. Но след като изслушва сестра си, Хенри решава, че е обидил незаслужено ловеца на мустанги и тръгва след него, за да му се извини. След Хенри в тъмната прерия тръгва на кон и капитан Къхуун, като решава да се разправи веднъж завинаги със своя съперник в любовта.
На следващата заран Хенри не се появява за закуска и в имението и форта се организира отряд от плантатори и военни, които започват да го издирват в околността. По време на търсенето отрядът се натъква за първи път на страшно създание – Конник без глава. По това време Мигел Диас със своите съучастници, преоблечени като индианци, нападат хижата на Морис на брега на Аламо, за да го убият. Младият ирландец отсъства, а вместо него по пътя мексиканците срещат Конника без глава.
Ловецът Зебулон Стамп, приятел на ловеца на мустанги, и неговият слуга Фелим откриват Морис в прерията, където е прекарал няколко дни, нападан от койоти и ягуар, болен и с мозъчно сътресение. Първоначално за него се грижи Исидора, която се среща с Луиза Пойндекстър докато той е болен. Луиза напуска сцената огорчена, че намира при Морис, Исидора, а в това време той бълнува нейното име и Исидора го изоставя. Те го отвеждат в дома му, където по-късно го открива отрядът, издирващ Хенри Пойндекстър. Намирайки в хижата наметалото и шапката на Хенри, регулаторите решават да линчуват Морис Джерълд. Пристигането на Зеб Стамп, който през това време е на лов в околността, осуетява плановете им, и ловецът на мустанги е отведен във форт Индж, за да бъде съден.
Зеб Стамп успява да отложи процеса с няколко дни и тръгва по следите, оставени в прерията. Така старият ловец открива кой е истинският убиец и какво представлява тайнственият Конник без глава. Пред съда Морис Джерълд дава показания, които карат много хора да променят мнението си за неговата вина. В това време в прерията се появява и Конникът без глава. Той е заловен от капитан Къхуун и доведен пред съда. Страшният ездач се оказва обезглавеният Хенри Пойндекстър. Показания пред съда дава и Зеб Стамп. По негово искане от трупа е изваден куршумът на убиеца, върху който са изрязани уличаващите инициали К. К. К. (капитан Касий Къхуун). Капитанът се впуска в бяг през прерията. Той има добри шансове, защото е с новият и отпочинал кон на Исидора (те ги разменят), но е заловен от Морис Джерълд. Касий Кухуун е изправен пред съда, където огорчен и озлобен, признава, че по погрешка е убил братовчед си, който е бил разменил дрехите и шапката си с ловеца на мустанги. След своето признание капитанът вади скрито оръжие и стреля в тялото на Морис Джерълд, след което се самоубива. За щастие успява само самоубийството. Морис е жив – куршумът е уцелил медальона, подарък от неговата любима. Ловецът на мустанги и красивата Луиза най-накрая намират своето щастие. Исидора е убита от Диас и ловеца на мустанти отмъщава за нея-
Признание
„Конникът без глава“ е най-популярният роман на Майн Рид. Владимир Набоков си спомня „Конникът без глава“ като любим роман на детството си, поради който е успял да си представи „прерията, безкрайните пространства и небесния свод“.[2] На 11 години Набоков дори превежда „Конникът без глава“ във френска проза.[3]
Герои
- Морис Джерълд – ловец на мустанги
- Луиза Пойндекстър – красива креолка
- Хенри Пойндекстър – брат на Луиза Пойндекстър
- Капитан Касий Къхуун – бивш капитан от доброволчески полк, братовчед на Луиза и Хенри и главен съперник за любовта на Луиза
- Исидора Коварубио де лос Лянос. - млада испанка, благородничка, която нещастно е влюбена в Морис Джерълд.
- Удли Пойндекстър – плантатор, баща на Луиза и Хенри
- Зебулон Стамп – ловец и следотърсач, приятел на Морис
- Фелим О'Нийл – слугата на Морис Джералд
Издания на български език
- „Конникътъ безъ глава“, София, изд. „Хемусъ“, 1929 г., 215 с.
- „Конникътъ безъ глава“, София, изд. „Ив. Коюмджиевъ“, 194- г., 190 с.
- „Конникътъ безъ глава“, София, прев. Симеонъ Андреевъ, 1945 г.,191 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Ив. Коюмджиев“, 1947 г.,
- „Конникът без глава“, София, изд. „Народна младеж“, библиотека „Приключения и научна фантастика“ № 21, 1956 г., 584 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Народна младеж“, 1962 г., 512 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Отечество“, библиотека „Световна класика за деца и юноши“, 1978 г., 624 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Отечество“, „Майн Рид: Избрани произведения в 6 тома“, 6 том, 1981 г., 615 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Отечество“, библиотека „Избрани книги за деца и юноши“, 1986 г., 552 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Емас“, библиотека „Вечните приключенски романи“, 1998 г., 558 с.
Екранизации
- „El último mexicano“, черно-бял мексикански филм от 1960 г., режисьор: Juan Bustillo Oro, с участието на: Luz María Aguilar, Armando Arriola, Yerye Beirute. [4]
- „Всадник без головы“, съветски филм от 1973 г., с участието на Людмила Савелиева, Олег Видов, Аарне Юкскюла, Иван Петров. [5]
Източници
- ↑ He lost head; we got a tale. Kent Biffle. The Dallas Morning News. TEXAS; Pg. 35A; TEXANA. 22 юни 2003.
- ↑ CLASSICS ON CASSETTE:'SPEAK, MEMORY'. John Espey. Los Angeles Times Book Review; Page 8; Book Review Desk. 20 октомври 1991.
- ↑ Artist as Precocious Young Man. Rutherford A. Sunday Herald 30 декември 1990.
- ↑ El último mexicano (1960)
- ↑ Vsadnik bez golovy (1972)
Външни препратки
| |||||
Глава XC
ВНЕЗАПНО ПРЕКЪСВАНЕ НА СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ
Последните думи изпълниха Луиза Пойндекстър с радост, но малцина споделяха радостта й. Те бяха произвели съвсем различно впечатление на повечето от зрителите.
Една от срамните прояви на нашата природа е да гледаме с неприязън на чуждата любов, още повече, ако тази любов е всеотдайна и велика.
Това не е мъчно да се обясни. Ние знаем, че той или тя принадлежат един на друг и няма да ни обърнат внимание. Това е старата история за самолюбието, което не може да понася безразличието.
Дори и зрителите, незасегнати от чара на красивата креолка, изпитваха известна завист. Други, по-заинтересовани, са огорчени до дъното на душата си от този нахален според тях, любовен оброк.
Ако в признанията на обвиняемия няма по-добри доказателства за неговата невинност, то по-добре е да ги прекъсне. До този миг той бе предизвикал само враждебни чувства, дори и в онези, които бяха безразлични.
Отново сред мъжете се чува шепот, а хората около Къхуун се раздвижват. Отново като че ли Морис Джерълд се намира в опасност беззаконната тълпа да го грабне и обеси, без да го изслуша.
Но опасността е само привидна. Майорът поглежда многозначително към войниците. Властният глас на съдията заповядва: „Пазете тишина!“ Шумът стихва и обвиняемият продължава да говори.
— Като видях кой е, аз излязох на открито и спрях коня си пред него. Беше достатъчно светло и той веднага ме позна. Но вместо гневната сцена, която очаквах — или може би имах основание да очаквам, — аз бях приятно изненадан от начина, по който той ме посрещна. Още с първите си думи той ме помоли да му простя това, което ми бе казал, като в същото време ми подаде приятелски ръка. Нужно ли е да казвам, че грабнах ръката му и сърдечно я стиснах? Знаех, че десницата му е десница на честен човек. Нещо повече, надявах се, че някой ден този човек ще стане мой брат.
За предпоследен път стисках неговата ръка. Малко по-късно — за последен път, когато се сбогувахме и разделихме. Не предполагах че ще е за последен път.
Господа съдебни заседатели! Сигурно не бихте желали да ви отнемам времето, за да ви предавам разговора ни. Говорихме за неща, които нямат нищо общо с делото. Яздихме известно разстояние заедно и след това спряхме под едно дърво. Разменихме пури и ги изпушихме, а после, за да заякчим приятелството си, разменихме си шапките и наметалата. Това беше мое хрумване — обичай, който съм научил от команчите. Дадох на Хенри Пойндекстър сарапето и мексиканското си сомбреро, а взех неговата пелерина и панамената му шапка. След това се разделихме. Той си отиде, а аз останах. Не мога да ви кажа защо останах. Може би защото харесвах мястото, тъй като там се сдобрихме — нещо, което желаех, но не очаквах.
Вече нямах толкова силно желание да се върна през нощта на Аламо. Чувствувах се щастлив под дървото, под което стоях. Слязох от коня, завързах го, загърнах се с пелерината и с шапка на глава легнах на тревата.
След няколко секунди съм заспал. Рядко заспивах толкова лесно. Половин час по-рано това би било невъзможно. Тази промяна мога да обясня с доволството, което изпитвах след неприятната случка. Сънят ми не беше дълбок, нито пък трая дълго. Сигурно едва съм се унесъл и някакъв шум ме събуди — изстрел от пушка. Но не бях съвсем сигурен. Само ми се стори, че бе изстрел. Конят ми сякаш бе по-сигурен от мене. Погледнах нагоре. Той бе наострил уши и пръхтеше, като че ли някой бе стрелял по него.
Скочих на крака и се ослушах. Но тъй като не чух нищо, а и мустангът скоро се успокои, реших, че и двамата сме се излъгали. Помислих, че конят е чул стъпките на някое заблудено животно, а това което долетя до ушите ми, сигурно е шумът от някой клон, прекършен от животното, докато то е преминавало през шубрака, или пък някой от тайнствените необясними звукове, които се чуват в гората.
Прогоних цялата работа от ума си, отново легнах на тревата и заспах.
Този път нищо не ме обезпокои, докато прохладният утринен въздух не проникна през завивката ми. Не беше вече приятно да стоя под дървото, качих се на коня си и се приготвих да тръгна. Но като че ли изстрелът още звучеше в ушите ми, и то по-ясно, отколкото когато бях полузаспал. Сега разбрахме той бе долетял от посоката, в която се беше отправил Хенри Пойндекстър.
Въображение или не, но не можех да не го свържа с него, нито да устоя на изкушението да се върна и да потърся някаква обяснение. Не отидох много далеч и о, небеса! Каква гледка! Видях…
— Конник без глава! — извика глас от външния кръг зрители и всички до един се обърнаха назад.
— Конника без глава! — отвърнаха като ехо още петдесетина гласа.
Дали се подиграват със съда? Никой не схваща това като подигравка, тъй като всички до един вече виждат защо съдът бе прекъснат. Страхотната фигура на конника без глава се е появила в откритата прерия.
— Ето го! Ето там, там!
— Насам идва! Гледайте! Върви право към форта!
За миг последното твърдение изглежда най-правилно, но в следващия миг, сякаш за да го опровергае, странният ездач спира с лице към тълпата, събрана около дървото.
После като че да покаже, че гледката не му харесва, конят изпръхтява силно и изцвилва.
Големият интерес, предизвикан от показанията на подсъдимия, за миг е засенчен. Всички смятат, че видението, което така неочаквано се появи, ще обясни цялата тайна.
Три четвърти от зрителите напускат местата си и се втурват към конете. Даже и съдебните заседатели не остават безучастни. Поне шест от тях се разпръскват, за да се присъединят към гонитбата на конника без глава.
Конникът без глава се бе спрял само за малко, колкото да разгледа тълпата, която сега се движи към него. Конят му отново изцвилва, обръща се и се отдалечава с пълна бързина, следван от гъста тълпа шумни преследвачи.