Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Headless Horseman (A Strange Tale of Texas), 1865 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Владимир Филипов, 1978 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,7 (× 91 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Boman (2008)
Издание:
Томас Майн Рид. Конникът без глава
Роман
Преведе от английски: Владимир Филипов
Художник: Любен Зидаров
Редактор: Лъчезар Мишев
Художествен редактор: Венелин Вълканов
Технически редактор: Иван Андреев
Коректор: Албена Николаева
Редакционна колегия: Ефрем Каранфилов, Иван Цветков, Йордан Милев, Камен Калчев
Отговорен редактор: Николай Янков
Библиотечно оформление: Стефан Груев
Американска. Четвърто издание. ЛГ VI
Дадена за набор 30.VII.1977 г. Подписана за печат на 20.IV.1978 г. Излязла от печат 25.VI.1978 г.
Поръчка № 2134. Формат 116/60/90. Печатни коли 39. Издателски коли 39.
Цена на книжното тяло 2,65 лв. Цена 3.40 лв.
Индекс 11. 95376/6256-12-77
Издателство „Отечество“, София, 1978
ДПК „Димитър Благоев“
Mayne Reid. The Headless Horseman
Charles H. Clarke, London, 1869
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Конникът без глава от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Конникът без глава | |
| The Headless Horseman | |
 | |
| Автор | Майн Рид |
|---|---|
| Създаване | 1865 г. САЩ |
| Първо издание | 1865 г. |
| Издателство | London: Chapman and Hall; vol I |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | приключенски роман |
| ISBN | ISBN 0548265313 |
Конникът без глава (на английски: The Headless Horseman, or A Strange Tale of Texas) е роман на писателя Майн Рид, написан през 1865 година, базиран на южнотексаска легенда [1] и на преживяванията и наблюденията на самия автор по време на престоя му в Съединените щати.
Сюжет
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
Действието в „Конникът без глава“ се развива през 50-те години на ХІХ век в щата Тексас. Богатият плантатор Удли Пойндекстър се преселва със семейството си от Луизиана в своя нов тексаски дом – Каза дел Корво. По пътя към плантацията, докато пресича изгорялата прерия, семейството се запознава с ирландския ловец на мустанги Морис Джерълд, който ги напътства как да пресекат прерията. Дъщерята на плантатора – Луиза Пойндекстър, се влюбва в младия ирландец. Това не остава незабелязано от капитан Касий Къхуун, племенник на плантатора и негов кредитор, който е влюбен и иска да се ожени за братовчедка си. Още повече- така ще сложи ръка на плантацията. Така се поставя началото на вражда между ирландеца и капитана. Капитан Къхуун решава да отстрани своя съперник в любовта и го предизвиква на дуел. Оказва се обаче, че е подценил противника си и остава жив единствено благодарение на великодушието на ловеца на мустанги. Къхуун обаче не се отказва от плана си и възлага убийството на друг ловец на мустанги – мексиканеца Мигел Диас, който също мрази ирландеца. Причината е, че красивата и горда Исидора Коварубио дес Лянос, за която Диас мечтае да се ожени е нещастно влюбена в Морис. Така се очертват два любовни тригълника от самото начало - Къхуун-Луиза Пойндекстър-Морис Джерълд и Исидора-Морис Джеррълд -Луиза Пойндекстър и те се преплитат.
В това време оздравелият след дуела Морис Джерълд и Луиза Пойндекстър започват тайно да се срещат в градината на Каса дел Корво. При последната им среща те са разкрити от ревнивия капитан. Той подстрекава брата на Луиза – Хенри Пойндекстър, да се разправи с наглия ирландец, като се надява, че братът ще убие Морис Джерълд, за да защити честта на сестра си. Но след като изслушва сестра си, Хенри решава, че е обидил незаслужено ловеца на мустанги и тръгва след него, за да му се извини. След Хенри в тъмната прерия тръгва на кон и капитан Къхуун, като решава да се разправи веднъж завинаги със своя съперник в любовта.
На следващата заран Хенри не се появява за закуска и в имението и форта се организира отряд от плантатори и военни, които започват да го издирват в околността. По време на търсенето отрядът се натъква за първи път на страшно създание – Конник без глава. По това време Мигел Диас със своите съучастници, преоблечени като индианци, нападат хижата на Морис на брега на Аламо, за да го убият. Младият ирландец отсъства, а вместо него по пътя мексиканците срещат Конника без глава.
Ловецът Зебулон Стамп, приятел на ловеца на мустанги, и неговият слуга Фелим откриват Морис в прерията, където е прекарал няколко дни, нападан от койоти и ягуар, болен и с мозъчно сътресение. Първоначално за него се грижи Исидора, която се среща с Луиза Пойндекстър докато той е болен. Луиза напуска сцената огорчена, че намира при Морис, Исидора, а в това време той бълнува нейното име и Исидора го изоставя. Те го отвеждат в дома му, където по-късно го открива отрядът, издирващ Хенри Пойндекстър. Намирайки в хижата наметалото и шапката на Хенри, регулаторите решават да линчуват Морис Джерълд. Пристигането на Зеб Стамп, който през това време е на лов в околността, осуетява плановете им, и ловецът на мустанги е отведен във форт Индж, за да бъде съден.
Зеб Стамп успява да отложи процеса с няколко дни и тръгва по следите, оставени в прерията. Така старият ловец открива кой е истинският убиец и какво представлява тайнственият Конник без глава. Пред съда Морис Джерълд дава показания, които карат много хора да променят мнението си за неговата вина. В това време в прерията се появява и Конникът без глава. Той е заловен от капитан Къхуун и доведен пред съда. Страшният ездач се оказва обезглавеният Хенри Пойндекстър. Показания пред съда дава и Зеб Стамп. По негово искане от трупа е изваден куршумът на убиеца, върху който са изрязани уличаващите инициали К. К. К. (капитан Касий Къхуун). Капитанът се впуска в бяг през прерията. Той има добри шансове, защото е с новият и отпочинал кон на Исидора (те ги разменят), но е заловен от Морис Джерълд. Касий Кухуун е изправен пред съда, където огорчен и озлобен, признава, че по погрешка е убил братовчед си, който е бил разменил дрехите и шапката си с ловеца на мустанги. След своето признание капитанът вади скрито оръжие и стреля в тялото на Морис Джерълд, след което се самоубива. За щастие успява само самоубийството. Морис е жив – куршумът е уцелил медальона, подарък от неговата любима. Ловецът на мустанги и красивата Луиза най-накрая намират своето щастие. Исидора е убита от Диас и ловеца на мустанти отмъщава за нея-
Признание
„Конникът без глава“ е най-популярният роман на Майн Рид. Владимир Набоков си спомня „Конникът без глава“ като любим роман на детството си, поради който е успял да си представи „прерията, безкрайните пространства и небесния свод“.[2] На 11 години Набоков дори превежда „Конникът без глава“ във френска проза.[3]
Герои
- Морис Джерълд – ловец на мустанги
- Луиза Пойндекстър – красива креолка
- Хенри Пойндекстър – брат на Луиза Пойндекстър
- Капитан Касий Къхуун – бивш капитан от доброволчески полк, братовчед на Луиза и Хенри и главен съперник за любовта на Луиза
- Исидора Коварубио де лос Лянос. - млада испанка, благородничка, която нещастно е влюбена в Морис Джерълд.
- Удли Пойндекстър – плантатор, баща на Луиза и Хенри
- Зебулон Стамп – ловец и следотърсач, приятел на Морис
- Фелим О'Нийл – слугата на Морис Джералд
Издания на български език
- „Конникътъ безъ глава“, София, изд. „Хемусъ“, 1929 г., 215 с.
- „Конникътъ безъ глава“, София, изд. „Ив. Коюмджиевъ“, 194- г., 190 с.
- „Конникътъ безъ глава“, София, прев. Симеонъ Андреевъ, 1945 г.,191 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Ив. Коюмджиев“, 1947 г.,
- „Конникът без глава“, София, изд. „Народна младеж“, библиотека „Приключения и научна фантастика“ № 21, 1956 г., 584 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Народна младеж“, 1962 г., 512 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Отечество“, библиотека „Световна класика за деца и юноши“, 1978 г., 624 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Отечество“, „Майн Рид: Избрани произведения в 6 тома“, 6 том, 1981 г., 615 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Отечество“, библиотека „Избрани книги за деца и юноши“, 1986 г., 552 с.
- „Конникът без глава“, София, изд. „Емас“, библиотека „Вечните приключенски романи“, 1998 г., 558 с.
Екранизации
- „El último mexicano“, черно-бял мексикански филм от 1960 г., режисьор: Juan Bustillo Oro, с участието на: Luz María Aguilar, Armando Arriola, Yerye Beirute. [4]
- „Всадник без головы“, съветски филм от 1973 г., с участието на Людмила Савелиева, Олег Видов, Аарне Юкскюла, Иван Петров. [5]
Източници
- ↑ He lost head; we got a tale. Kent Biffle. The Dallas Morning News. TEXAS; Pg. 35A; TEXANA. 22 юни 2003.
- ↑ CLASSICS ON CASSETTE:'SPEAK, MEMORY'. John Espey. Los Angeles Times Book Review; Page 8; Book Review Desk. 20 октомври 1991.
- ↑ Artist as Precocious Young Man. Rutherford A. Sunday Herald 30 декември 1990.
- ↑ El último mexicano (1960)
- ↑ Vsadnik bez golovy (1972)
Външни препратки
| |||||
Глава XXX
ПОЩА СЪС СТРЕЛИ
Увлечена страстно в разните мъжки спортове, Луиза Пойндекстър не беше забравила и стрелбата с лък.
Да, не беше я забравила. Лъкът и стрелата бяха в нейните ръце играчки, е които можеше да борави, както си ще. Индианците хуама — остатъци от някогашното мощно племе, срещани по бреговете на Мисисипи, близо до Поан Куйе и Ачефали — я бяха научили как да си служи с тях.
Нейният лък бе стоял дълго време неопъван. Всъщност още не беше разопакован след пристигането им. Откакто бе дошла в Каса дел Корво, Луиза не бе имала случай да употреби оръжието на Диана[1]. Нейният изящен лък от портокалово дърво и колчанът със стрели, украсени с пера, бяха забравени в килера.
Но дойде време да бъдат извадени и удостоени с внимание. Това стана наскоро след разговора в столовата, когато баща й забрани разходките на кон.
Тя се бе подчинила напълно. И не само че прекрати да излиза сама, но се отказа да язди дори придружена от други.
Петнистият мустанг почиваше в конюшнята или скачаше лудо из корала, учуден защо е без седло и юзда, неща, които му напомняха, че е пленник.
Но той не беше изоставен. При все че не го яздеше вече, красивата господарка се интересуваше за него почти всеки час. За него избираха най-доброто зърно от хамбара на Каса дел Корво, най-хранителната трева, която расте по саваната — тревата грама. За пиене му носеха бистра студена вода от Леона.
За Плуто бе удоволствие да се грижи за петнистата кобила. Под неговите гребени и четки кожата на коня стана лъскава като самурената кожа на самия Плуто.
Когато не се занимаваше с любимото си животно, мис Пойндекстър се занимаваше в къщи с домакинските си задължения или стреляше с лък. Това заместваше обичното занимание, което й бе забранено.
Тя се упражняваше в градината и съседния храсталак — голямо оградено място, заобиколено от три страни от реката, която образуваше около него нещо като подкова. Четвъртата права страна беше задната стена на асиендата.
Това оградено място някога е било декоративна градина, което личеше от много стари екзотични растения, останали и досега. Имаше дори и статуи, чиято старинност личеше не само от това, че бяха полуразрушени, но и от хората, които изобразяваха. Те бяха излезли изпод длетото на испански скулптори. Между тях може да видите фигури; които увековечават великия Конде[2]; Кампеадор[3]; Фердинанд[4] и неговата енергична кралица, откривателя на Новия свят и неговите двама главни конкистадори Кортес и Писаро и известната по красота и преданост мексиканка Малинше.
Но не сред тези изваяни камъни Луиза Пойндекстър поддържаше умението си да стреля с лък. При все това често бихте могли да я видите пред статуята на Малинше — да разглежда красивите очертания на индианката, без каквото и да е чувство на презрение към тази тъмнокожа дъщеря на Ева, покорена от завоевателя Кортес.
Младата креолка чувствуваше, че няма право да хвърля камък по тази статуя. Самата тя бе отдала на човек, по-малко прославен от Кортес — макар че според нея той заслужаваше същата слава — това, което Малинше бе отдала на великия конкистадор — най-съкровеното чувство на своето сърце.
Но, както казахме, нейните дневни разходки с лъка не бяха между статуите. Тя отиваше под сенките на високите дървета, които растяха в полукръг край извивката на реката. Това бяха саморасли дървета — диви, кедри, черници и орехи, оставени при подреждането на градината непокътнати там, гдето природата ги бе посяла преди векове.
Младата креолка обичаше да седи под зеления покрив на дърветата или да скита по брега на бистрата река, която течеше сънливо край тях.
Тук тя беше сама, а това като че ли много й се нравеше напоследък. Строгият баща не можеше да й забрани това незначително удоволствие. Ако из прерията имаше някаква опасност, в градината нямаше. Тя беше обградена от широка и дълбока река и стена, която не можеше да се прескочи без висока стълба. Плантаторът нямаше нищо против тези самотни разходки. Той одобряваше спокойните занимания на дъщеря си и съмненията, които се бяха породили не без основание у него, изчезваха полека-лека.
Възможно е най-сетне да са го осведомили погрешно. Злите езици обичат да измъчат хората и бяха избрали може би именно него за своя жертва. Срещата между дъщеря му и Морис — ловеца на мустанги, може да е била и случайна. Възможно е да са се срещнали случайно в горичката. Тя не е могла да отмине, без да заговори на човека, който я бе спасил на два пъти от ужасна опасност. Направила го просто от благодарност. Едва ли има нещо повече в цялата работа.
Та тя се отказа с такава готовност от разходките си на кон! Луиза не постъпваше така, когато беше раздразнена. Подчинението в този случай едва ли й беше неприятно. То говореше за непокварена невинност и непокътната добродетел.
Така мислеше любещият баща, който трябваше да се задоволи само с предположенията си, защото нямаше възможност да надникне в душата на дъщеря си. В други страни и в други слоеве на обществото бащата може направо да запита и да настоява за пряк отговор. Но на Мисисипи дори десетгодишен син и дъщеря под петнадесет години биха въстанали против такова разпитване и биха го нарекли „инквизиция“.
Удли Пойндекстър, бащата на красивата креолка, можеше още по-малко да упражни своята родителска власт. Неговата дъщеря бе свикнала от години на независимост; ако се опиташе да я наруши, той би могъл да заглуши и дори напълно да убие привързаността й.
При все че беше неин баща и имаше право да я наглежда, той знаеше колко малко може да й наложи нещо против волята й.
Ето защо плантаторът се задоволи само с нейното покорство и се зарадва, че вместо да продължи да язди безразсъдно из прерията, тя се ограничаваше да стои в градината и да поваля със стрели и лък нещастните птички, които попадаха под прицела й.
Вие сте вече петдесетгодишен, Удли Пойндекстър! Защо разсъждавате така наивно? Нима забравихте своята младост, мислите, които ви вълнуват, лудориите и измамите, измислиците, които разправяхте, за да прикриете това, което бе може би всъщност най-благородният подтик във вашата природа?
Бащата на красивата Луиза като че бе забравил всичко това. А много неща можеше да си спомни от младежките години. Сигурно не си ги спомняше, иначе при първия удобен случай щеше да последва дъщеря си в градината, за да я наблюдава незабелязано как се забавлява в шубраците по брег на реката. Ако бе сторил това, щеше да открие, че нейните занимания не бяха толкова жестоки, колкото предполагаше. Вместо да стреля по невинните птички, които пърхаха с глупава доверчивост около нея, тя прикрепваше на стрелата къс хартия и я изпращаше в един гъсталак от другата страна на реката.
Би станал свидетел и на нещо още по-необикновено. Удли Пойндекстър щеше да види как след известно време, като че недоволна от мястото гдето е попаднала, и желаеща да се прибере при красивата си притежателка, стрелата се връщаше в градината със същото или подобно парче хартия.
Всеки който не знаеше същността на това странно явление, можеше да сметне, че в него има нещо тайнствено, свръхестествено. Но никой не го виждаше и само тези, които опъваха един след друг лъковете и си пускаха една и съща стрела, можеха да го разберат.
Любовта се надсмива над всички прегради.
„Щом има желание, ще се намери и начин.“ Едва ли някога поговорката е била доказана по-красноречиво, отколкото с тази размяна на стрели над Леона.
У Луиза Пойндекстър имаше желание, а Морис Джерълд предложи начина.