Джон Гришам
Теодор Буун — Съучастникът (25)

25

Пред сградата на съда, близо до статуята на генерал Стратън, всички спряха да си поемат дълбоко дъх. Родни Уол се беше ухилил до ушите, като че ли току-що бе спечелил огромна съдебна битка и очакваше всички да го тупат по гърба, за да го поздравят. Никой не го направи. На Уди и Тони им беше писнало от този тип. Дейзи му нямаше доверие. Майор Лудвиг не го уважаваше.

— Поздравления! — заяви Родни с очакване после всички да похвалят него.

— Кога трябва отново да се явим в съда? — попита Дейзи. — По обвиненията за алкохола.

— Ще проверя при съдията и ще ви съобщя, но не се тревожете за това.

Кимнаха мълчаливо и Родни най-сетне схвана намека.

— Е, трябва да тръгвам. Нови клиенти ме очакват в ареста.

Не се сбогуваха с него. Искаха той просто да се махне, а преди Тони да му подметне нещо неприятно, се обади майорът:

— Сигурно вие двамата бързате за училище.

Уди и Тони кимнаха. Напоследък адски се притесняваха да не изпускат часове.

— Умирам от глад. В „Папис“ сигурно вече се е успокоило. Аз черпя.

„Папис“ беше легендарно местенце в центъра на града, прочуто със своите сандвичи с пастърма и с лучените си кръгчета, затова момчетата тутакси се съгласиха. Четиримата закрачиха бързо по главната улица. Бяха невинни! Край на тревогите, че ще ги изпратят в затвор за непълнолетни нарушители, край със страховете за бъдещето. Не бяха отстъпили от истината, бяха дали правдиви показания и съдия Пендърграст им беше повярвал.

Дейзи мълчеше. Беше майка и се радваше до сълзи. Вече никой нямаше да се отнася с нейните синове като с престъпници. И двамата бяха твърдо решени да не се забъркват в неприятности. Може би тя най-сетне щеше да спи спокойно. Може би предстоеше по-хубав етап от живота й.

Тео се измъчваше в поредната досадна занималня с господин Маунт. Пишеше домашните си машинално, но мислите му бяха другаде. Беше твърдо убеден, че му се полага да присъства на заседанието на Съда за малолетни и непълнолетни, за да помогне при нужда. В крайна сметка той беше запознат със случая най-добре от всички. Беше организирал кампанията за освобождаването на Тони и на Уди от ареста. Непрекъснато беше съветвал Уди. Беше го подготвил как да даде показания. Беше му дал изключително важни съвети, особено за подкупа. Знаеше много повече от адвоката на Уди.

Само че това се оказа без значение. Ето го тук, вторачен в испанските глаголи, макар че в мислите му беше само заседанието в залата на съдия Пендърграст. Коремът му беше на топка, не можеше да се съсредоточи. Ами ако Уди и Тони бъдат обявени за виновни? Ако съдия Пендърграст не им повярва и прецени Гарт за по-благонадежден свидетел? Ако Уди бъде осъден и изпратен в някакъв ужасяващ затвор за малолетни?

Мобилният му завибрира. Обикновено господин Маунт събираше мобилните в началото на всеки час и ги слагаше в кашонче върху бюрото си. Заради процеса обаче той позволи на Тео да задържи своя телефон, в случай че има новини.

И ето ги! Уди му изпрати есемес: „Процесът приключи. Братята Ламбърт са невинни! Най-сетне свободни!!!“.

— Страхотно! — възкликна Тео и скочи на крака.

— Какво има, Тео? — попита господин Маунт, а целият клас се развълнува.

Завиха по тясна пряка и пристигнаха в „Папис“ няколко минути преди два следобед. Намериха си маса в ъгъла, поръчаха, отпиваха от кока-колите и студените си чайове, докато чакаха, и си говореха.

— Колко сериозна е тази дреболия с пробацията? — попита Тони майора.

— Сериозна е. Чу съдията. Със сигурност те очаква престой в ареста, но може пък да го избегнем някак.

— Не разбирам — каза Дейзи.

— Ами арестът означава отсъствия от училище. В момента Тони ходи на училище редовно и успехът му се подобрява. Трябва да отложим изслушването и да дадем и на двамата възможност да посещават часовете редовно и съществено да подобрят успеха си. И двамата. Вдигнете си успеха. Вземете по няколко препоръки от учителите си, а аз ще ги занеса на съдията.

— Правили ли сте го друг път? — попита Дейзи.

— Да, това е ролята ми в Съда за малолетни и непълнолетни. Съдия Пендърграст е доста старомоден и отдава огромно значение на образованието. Докажете му, че сте сериозни, и той ще се отнесе по-снизходително. Освен това ще настоява през следващата година да се подлагате на внезапни тестове за наркотици.

— И двамата ли? — попита Уди.

— Разбира се, защо не? Нали не си се забъркал в нещо?

— Не съм, но не искам да ме злепоставят с такива тестове.

— Няма. Става дума за нещо съвсем рутинно, пък и нямаш избор.

— Тогава ще го направят — категорично отсече Дейзи.

Поднесоха им обяда и малката маса бързо се покри с големи чинии с дебели сандвичи и купчини горещи лучени кръгчета като за десетима. Дейзи беше прекалено разтревожена, за да се храни. Майор Лудвиг беше стар войник с желязна дисциплина, който не желаеше да наддаде нито грам. Уди и Тони обаче бяха тийнейджъри и нападнаха храната като прегладнели бежанци. След няколко минути мълчаливо дъвчене Дейзи попита майора:

— А какво ще стане сега с Гарт?

— О, нямам представа. Друг съд ще решава този въпрос.

— Ще се наложи ли Уди и Тони да свидетелстват на неговия процес?

Майорът изтри устата си с хартиена салфетка, сви рамене и отговори:

— Допускам, ако се стигне до процес със съдебни заседатели.

— Смятате ли, че ще се стигне? — попита Тони.

— Не разполагам с вътрешна информация, но едва ли Гарт ще се изправи пред съдебно жури. Вината му е несъмнена, няма да се отърве с лъжи. Има трима очевидци — вие двамата и продавачът от магазина. И охранителните камери. Подозирам, че Клифърд Нанс ще намери начин да не го изправя пред съдебни заседатели и няма да допусне момчето да влезе в затвора.

— Как е възможно да избегне затвора? — попита Дейзи.

Майорът отново сви рамене.

— Семейството му разполага с пари. Той има най-добрия адвокат. Първо провинение му е. Никой не е пострадал. Не ми се иска да го казвам, Дейзи, но действат различни правила за различните хора. Не е честно, но така работи системата.

Освен това има джоб, пълен с пари, да подкупи някой друг, помислиха си Уди и Тони.

— После ще се тревожим за Гарт — каза майорът. — Днес е чудесен ден за семейство Ламбърт, хайде да се насладим на победата.

— Прекрасна идея! — съгласи се Тони.

* * *

Тео свика спешно събиране на тайфата в четири следобед в сладоледената къща на главната улица. Пристигна по-рано, поговори си със собственика и запази две дълги маси в дъното на помещението. Масите се запълниха бързо, защото пристигнаха почти всички ученици от заниманията на господин Маунт. Самият той също влезе точно в четири часа и си поръча двоен карамелен фъдж.

Когато Уди пристигна сам, предизвика бурни възгласи. Момчетата го приветстваха възторжено и го настаниха на почетното място. След като се поздравиха с пляскане на длани във въздуха и триумфално размахани юмруци, дори с една-две прегръдки, Уди се нахвърли на кокосовия крем, който Тео му поръча.

Тео разпери театрално ръце и възкликна:

— Скъпи съотечественици, справедливостта отново възтържествува. Невинните са свободни. Правосъдната машина издаде правилна присъда.

— Дрън, дрън, дрън — подметна Чейс и предизвика смях.

Тео се престори, че не му обръща внимание.

— Поздравления, Уди. Всички умираме да ни разкажеш какво стана в съда. Започвай от самото начало.

Уди загреба от крема, наслади се на всеобщото внимание и заяви:

— Ами аз изобщо не се притеснявах.