Джон Гришам
Теодор Буун — Съучастникът (24)

24

Още един пристав застана пред вратата на съдебната зала, за да не допуска любопитни и несвързани с делото хора. Съдия Пендърграст искаше да осигури пълна поверителност на процеса. Нямаше да продължи дълго и беше единствената точка в графика му за деня.

Братята Ламбърт седяха на масата на защитата от двете страни на адвоката си. Отношенията им с него още бяха напрегнати. Дори предишния ден Родни Уол се беше опитал отново да ги убеди да приемат предлаганата от Клифърд Нанс версия и да поемат част от вината. На Уди и Тони обаче им беше дошло до гуша от Уол и от неговата липса на решителност. Не го осведомиха за подкупа. Не споделиха с никой друг. Знаеха истината, знаеха много повече от адвоката си, затова не го уважаваха особено.

Дейзи седеше на първия ред в залата, близо до синовете си. Наистина се нуждаеше от Тео за опора, обаче горкият беше в час по испански, безкрайно нещастен. До Дейзи седеше майор Лудвиг, скръстил ръце пред гърдите си.

Съвсем близо до тях прокурорката от Съда за малолетни и непълнолетни, госпожа Баджъл, подреждаше документите си и чакаше началото. Щеше да говори първа и изглеждаше прекалено напрегната.

Съдия Пендърграст прочете листа, в който се беше вторачил през очилата си, и каза:

— Отправени са сериозни обвинения срещу Тони и Уди Ламбърт. Мисля, че съм запознат с повечето факти, затова няма да изслушвам встъпителни речи. Госпожо Баджъл, призовете първия си свидетел.

— Господин Клем Хам — каза госпожа Баджъл, без да става.

В Съда за малолетни и непълнолетни не беше задължително да се изправяш, когато се обръщаш към съдията или към свидетел.

Клем Хам влезе с бърза крачка и се закле да говори истината. Съдия Пендърграст беше прегледал показанията от предварителното изслушване на Гарт и беше запознат с всяка подробност, която свидетелят повтори. По време на кръстосания разпит Родни Уол се постара да изясни, че нито Клем е виждал братята Ламбърт, нито някоя от охранителните камери в магазина ги е заснела.

Когато Клем се оттегли, госпожа Баджъл предложи да призове свидетел, който да пусне записите на охранителните камери от обира, но съдия Пендърграст отказа. Изненада всички, когато заяви:

— Вече съм ги гледал. На тях няма нищо, свързано с тези двама обвиняеми.

Трийсет минути след началото на процеса стана ясно, че съдията внимателно се е запознал с материалите по делото и знае колкото всички останали. Не беше необичайно.

Следващият свидетел беше полицай, който описа ареста на тримата малко след като си бяха тръгнали от „Кал“. Не беше намерил нито оръжия, нито пари в брой у братята Ламбърт. Гарт имал пари в единия си джоб и пистолет в другия. Показаха пистолета, въведоха го като доказателство, свидетелят и съдията го разгледаха и после вещественото доказателство бе прибрано. Съдия Пендърграст непрекъснато си водеше бележки, но като че ли вече беше запознат с всичко казано.

Следващият свидетел беше друг полицай, който смяташе да свидетелства за резултатите от теста с дрегера. Родни Уол обаче го прекъсна с твърдението, че клиентите му вече са признали, че са пили бира.

— Имам докладите — отбеляза съдия Пендърграст. — Резултатът на Уди Ламбърт е нула цяло и шест. На Тони е същият. Нали така?

— Точно така — потвърди Уол.

Освободиха свидетеля. Процесът се развиваше шеметно бързо.

Следващият свидетел беше най-важният. Госпожа Баджъл призова Гарт Тъкър. Пристав отиде да го извика от коридора и Гарт влезе в залата, придружаван от Клифърд Нанс.

За случая Гарт носеше тъмен костюм и вратовръзка и се беше подстригал още по-късо. Опитваше се да се държи небрежно, все едно всичко е дреболия, но беше напрегнат. Положи клетва да говори истината, зае мястото си и не погледна нито Уди, нито Тони. Не откъсваше очи от Клифърд Нанс, който седна на задния ред, недалече от клиента си.

След няколко въвеждащи въпроса госпожа Баджъл попита:

— Във въпросната нощ къде се срещнахте с Тони и Уди?

— Зареждах с гориво на бензиностанция „Шел“ на „Купър“.

— Защо се качиха в колата ви?

— Не знам. С Тони си побъбрихме и решихме да се повозим. Бях пил бира. Хлапето просто дойде с нас.

— И тримата тръгнахте да обикаляте с колата и да пиете бира?

— Да.

— Колко изпихте?

Съдия Пендърграст рязко се намеси:

— Нивото на алкохол в кръвта му е едно цяло и две. Много над допустимата норма. Докладът е пред мен, госпожо Баджъл, продължете, моля.

— Да, господине — неловко каза тя и се пресегна към друг документ. — И така, защо решихте да спрете в минимаркет „Кал“?

Гарт пое голяма глътка въздух, отправи продължителен и настойчив поглед към Клифърд Нанс и отговори, сякаш предварително беше репетирал:

— Отказвам да отговоря на въпроса по силата на правата, които ми дава Петата поправка.

Госпожа Баджъл погледна към съдия Пендърграст, който пък погледна към свидетеля и го попита:

— За да не се уличите в престъпление?

— Да, господине.

— Много добре. Моля да се отбележи, че в залата присъства адвокатът на този свидетел, господин Клифърд Нанс. Продължете, госпожо Баджъл.

— Значи пиехте бира. Искахте още ли? Отидохте в „Кал“ за още бира ли?

— Позовавам се на Петата поправка.

— Купихте ли гориво от „Кал“?

— Не.

— Чия идея беше да отидете там?

— Позовавам се на Петата поправка.

— Имахте ли някакъв пистолет, когато тръгнахте с колата към магазина?

— Позовавам се на Петата поправка.

— С пистолет ли влязохте в магазина?

— Позовавам се на Петата поправка.

Госпожа Баджъл вдигна пистолета от една маса и го показа на свидетеля.

— Вие ли купихте това?

— Позовавам се на Петата поправка.

Тя вдигна безсилно ръце и погледна към съдийското място. Съдия Пендърграст беше видимо ядосан и се наведе към свидетеля.

— Синко, допускам, че не възнамеряваш да отговаряш на повече въпроси за онази нощ, нали?

Гарт се ухили глупаво и отговори:

— Точно така, господин съдия. По съвет на адвоката си няма да отговарям на повече въпроси.

Съдия Пендърграст погледна към Клифърд Нанс, който кимна за потвърждение.

— Много добре, свидетелят е свободен.

Гарт се оттегли важно-важно към дъното на залата, където той и адвокатът му седнаха на последния ред. Клифърд Нанс искаше да чуе всяка дума на братята Ламбърт.

Тони говори пръв и разказа същата история, която повтаряше от съдбоносната нощ. Родни Уол умело го преведе през събитията стъпка по стъпка, предпазливо, без да пропуска нищо. Съдия Пендърграст зададе много въпроси, както беше склонен да прави, и отново демонстрира пред всички, че е запознат с фактите. Оказа се впечатляващо подготвен.

По време на кръстосания разпит госпожа Баджъл допусна грешка. Опитните юристи знаят, че никога не бива да задават въпрос, ако не знаят какъв ще бъде отговорът.

Тя явно не беше научила този урок.

— Преди това качвали ли сте се в колата на Гарт?

— Не.

— Ходили ли сте в минимаркет „Кал“?

— Не.

— Виждали ли сте пистолета преди?

— Не.

За броени секунди тя сне всякакво подозрение, че Тони е участвал в планирането на обира. И побърза да приключи кръстосания разпит.

Уди зае свидетелското място. Беше напрегнат, особено под вперените в него погледи на Гарт и на Клифърд Нанс, но беше твърдо решен да се представи добре като свидетел. Погледна към майор Лудвиг, който решително му кимна, и заразказва. Представи същата история като Тони, същата като преди, без никакви промени. Колкото повече говореше, толкова по-уверен ставаше и някъде по средата на показанията му се прииска Тео да беше в залата, за да го чуе.

И той като Тони обвини Гарт и дори успя да го принуди да сведе очи. Беше прекрасен миг. Гарт, напереното хлапе с наточената кола и готиното гадже, с богатото семейство и буйния нрав, който щеше да го съсипе, вече не беше чак толкова готин. Изглеждаше разтревожен, защото знаеше, че истината е против него и той с нищо не може да я промени. Не беше в състояние да прехвърли вината на други хора.

— Имате ли въпроси, госпожо Баджъл? — попита съдия Пендърграст.

— Не мисля.

Тя нямаше за какво да се хване и не желаеше да задава други недомислени въпроси.

— Имате ли други свидетели, господин Уол?

— Господин съдия, мислех да призова Дейзи Ламбърт, майката на момчетата, но ми се струва, че съдът вече чу достатъчно днес.

— Така е, съдът чу достатъчно, но няма да ви попреча да призовете свидетеля си.

— Мисля, че приключихме — умно отговори Уол.

Без капка колебание съдия Пендърграст премина към произнасяне на присъдата:

— Намирам Тони и Уди Ламбърт за благонадеждни свидетели. И макар обикновено да се отнасям подозрително към еднаквите показания на роднини или на близки приятели, днес не изпитвам подозрение. Версията им е достоверна, разумна и убедителна и съдът няма причина да се съмнява в тях. Всъщност няма никакви други показания, които да противоречат на тяхната версия. Братята са обвинени в съучастие, следователно се предполага, че са знаели нещо за престъплението — въоръжен грабеж — преди да се е случило. Доказателствата сочат обратното. Очевидно единственият свидетел, който може да уличи братята Ламбърт, е Гарт Тъкър, а той предпочете да не го прави. По причини, известни единствено на самия него и на много опитния му адвокат, господин Тъкър предпочете да се позове на Петата поправка. Има това право, но така лишава обвинението от основания.

Ето защо, обявявам Тони и Уди Ламбърт за невинни по обвинението в съучастие във въоръжен грабеж. Друг път ще се занимая с неразрешената употреба на алкохол от страна на Уди, който е малолетен. Същото се отнася за Тони, но при него остава и деликатният въпрос за нарушаването на условията на пробацията му. Със сигурност го очакват още няколко нощи в ареста, но с това ще се заемем друг път. Засега и двамата обвиняеми са свободни. Гаранцията на Тони се отменя. Снемат се и ограниченията за двамата обвиняеми. Уди, имаш право да напускаш окръга и да ходиш на излет където си поискаш.