Гордън Диксън
Дорсай! (6)

Отряден командир

— Е добре, джентълмени — започна Хю Килиън.

Бе се изправил — уверен и внушителен в бойната си хамелеонова униформа — и крайчетата на пръстите на дясната му ръка бяха полегнали върху плавно издутата повърхност на картоскопа пред него.

— Бихте ли се събрали около скопа тук… — рече той. Петимата отрядни командири се приближиха, докато и шестимата застанаха плътно един до друг около обхващащия към един квадратен метър картоскоп. Осветлението в затъмнителната черупка, която ги обгръщаше от всички страни, помръкна и се сля с вътрешното осветление на скопа, така че когато Донал хвърли бързешком един поглед на своите колеги офицери, нямаше как да не си представи мъже, заклещени между гнева и още веднъж гнева, пламтящ в някаква малка и добре опакована част от онзи пъкъл, за който Стареят за свръзка на Първата дисидентска църква така сладкодумно бе говорил само преди няколко часа по време на службата в навечерието на боя.

— … нашата позиция тук — продължаваше Хю. — Като ваш комендант аз ви давам обичайното уверение, че позицията е идеално защитима и че замисленото настъпление по никакъв начин не нарушава Кодекса на наемниците. Значи — и той продължи по-отривисто, — както можете да видите, ние заемаме ивица с петкилометров фронт и трикилометрова дълбочина, намираща се между два хребета. Втора бойна команда на Сто седемдесет и шеста армия е вдясно от нас. Четвърта бойна команда — отляво. Проектираните действия изискват Втора и Четвърта команда да се държат здраво с всички сили на двата ни фланга, докато ние се придвижим напред с шестдесет процента от силите си и завладеем едно малко градче, наречено Вярата Ще Възтържествува, което е ей тук…

Показалецът му се стрелна надолу и се спря върху издутия като купол образ на картата.

— … на приблизително четири километра от сегашното ни местоположение. Ще използваме три от нашите пет отряда — на Скуок, на Уайт и на Грейм; всеки отряд ще си пробие самостоятелно път до целта. Всички ще получите индивидуални карти. Първите двайсет стометровки са гора. След това ще трябва да пресечете реката, която е широка около четирийсет метра, но за която Разузнаването ни уверява, че в момента може спокойно да се премине, като максималната дълбочина е метър и двадесет. От другата страна отново има гора, която постепенно се разрежда чак до самите покрайнини на градчето. Ще потеглим след двайсет минути. След час ще започне да се зазорява, а аз искам всичките три отряда да пресекат реката, преди да се е развиделило напълно. Някакви въпроси?

— Каква е активността на неприятеля в околността? — запита Скуок. Той беше нисък, набит касидец и изглеждаше монголоид, но произходът му всъщност бе ескимоски. — Какво противопоставяне можем да очакваме?

— Разузнаването не споменава за нищо друго, освен за патрули. Възможно е и да има някой малък отряд, който да охранява самостоятелно града. Нищо друго — Хю огледа подредените в кръг лица. — Изглежда съвсем фасулска работа. Още въпроси?

— Да — обади се Донал, който изучаваше картата. — Що за некомпетентен военен е решил да ни прати напред само с шестдесет процента от живата ни сила?

Атмосферата в черупката внезапно и рязко се смрази. Донал вдигна поглед и видя, че Хю Килиън е вперил очи в неговите от другата страна на картоскопа.

— Ами, Грейм — рече комендантът с леко язвителна нотка в гласа, — така се получи, но това бе моето предложение към Щаба. Може би си забравил — сигурен съм, че никой от другите командири на роти не е — ала това е демонстрационна кампания с цел да покажем на Първата дисидентска църква, че си струва да ни наемат.

— За това обаче едва ли се налага да поставяме на карта живота на четиристотин и петдесет мъже — отвърна дръзко Донал, без изобщо да се впечатли.

— Грейм — натърти Хю, — тук ти си младши офицер, а аз съм комендант. Би следвало да знаеш, че не съм длъжен да ти обяснявам тактическите идеи. Но просто за да успокоя ума ти, ще кажа, че Разузнаването ни е дало зелена светлина по отношение на всяка вражеска активност в района.

— И все пак — настоя Донал, — защо да поемаме ненужен риск?

Хю театрално въздъхна.

— Определено не би следвало да ти давам уроци по стратегия — хапливо заяви той. — Мисля, че превишаваш правото, което Кодексът ти дава да поставяш под съмнение решенията на Щаба. Но за да приключим с тоя въпрос — има си съвсем добра причина да използваме минималния брой хора. Главната ни атака срещу неприятеля трябва да мине през тази зона. Ако се придвижим напред с всички хора, войските на Обединените ортодокси незабавно ще започнат да укрепват защитата си. А като го направим по тоя начин, ще изглежда сякаш просто сме се придвижили, за да заемем естествения вакуум по фронтовата линия. Щом завладеем градчето. Втора и Четвърта команда ще се промъкнат незабелязано, за да ни подсилят, и ние ще се окажем в състояние да оглавим мащабна атака към равнината под нас. Този отговор удовлетворява ли те?

— Само донякъде — заяви Донал. — Аз…

— Ще се пръсна! — избълва фрайландецът. — Командире, аз имам пет кампании зад гърба си. Едва ли бих си пъхнал врата в примката. И ще поема отряда на Уайт, а него ще оставя да командва тук в Зоната. Ти, аз и Скуок ще направим опита. Сега доволен ли си?

На това, разбира се, не можеше да се възрази. Донал сведе глава в знак на подчинение и срещата приключи. Но тъй като си остана все тъй недостатъчно убеден, като се връщаше заедно със Скуок към мястото на своя отряд, зададе още един въпрос на касидеца.

— А ти мислиш ли, че се плаша от сянката си? — запита Донал.

— Ха! — озъби се Скуок. — Отговорността си е негова. Би следвало да знае какво прави — и с тези думи двамата се разделиха; всеки отиде да събира хората си.

* * *

Като се върна в зоната на собствения си отряд, Донал откри, че неговите командири на групи вече са събрали командата му. Хората стояха въоръжени и в пълна бойна готовност, подредени в три редици по петдесет човека, като начело на всяка редица имаше по един старши и един младши групен командир. Най-висшият по чин групен командир — висок и кльощав цетански ветеран на име Мърфи — го придружаваше, докато той обикаляше редиците, проверявайки хората.

Хубава бойна част са, мислеше си Донал, докато крачеше между редиците. Добре тренирани мъже, калени в битки, макар в никакъв случай да не бяха елитна част, тъй като бяха подбрани съвсем случайно от Стареите на Първата дисидентска църква — като се изключи това, че Уилям единствено бе настоял да подбере офицерите за Демонстрационната бойна армия. Освен обичайното въоръжение всеки човек носеше пистолет и нож, но иначе това си бяха въоръжени с пружинни пушки пехотинци. Ако се гледаха единствено оръжията, всеки бандюга от кривите улички на големия град имаше повече и по-модерно стрелково оръжие; номерът със съвременните бойни средства обаче не бе огневата ти мощ да превишава мощта на врага, а да носиш оръжия, които той не е в състояние да прецака. Химичните и радиационните оръжия прекалено лесно можеха да бъдат извадени от строя от разстояние. Ето откъде печелеше пружинната пушка със своя събиращ пет хиляди къса магазин и изтънения си неметален механизъм, който можеше изстрел след изстрел с неизменна точност да забива от хиляда метра тресчици в мишена с големината на човек.

И все пак, мислеше си Донал, докато крачеше между смълчаните мъже в непълната мрачина преди зазоряване, някой ден дори и пружинните пушки ще станат уязвими. И накрая пехотинецът ще трябва да се върне към ножа и късия меч. И изкусността на отделния войник ще натежи още повече. Защото колкото и фантастични далекообхватни оръжия да трупаш, рано или късно се налага да завземеш терена — а за това никога не е имало нещо по-добро от редовия кашик.

Донал приключи проверката и тръгна назад, за да застане пред хората си.

— Свободно, мъже — рече той. — Само че останете в строя. Всички групни командири да дойдат с мен.

Вървя, докато не се отдалечи толкова, че строените войници да не могат да ги чуват, а групните командири го последваха. Наклякаха в кръг и той им предаде заповедите на Щаба, които току-що бе получил от Хю, като на всеки раздаде карти.

— Някакви въпроси? — попита по същия начин, както Хю бе попитал своите командири.

Въпроси нямаше. Изчакваха го да продължи. На свой ред Донал бавно огледа кръга, преценявайки мъжете, от които щеше да зависи неговото командване.

През трите седмици, предшестващи тази утрин, бе имал възможност да ги опознае. Шестимата, седнали сега насреща му, въплъщаваха в миниатюра различните реакции, които назначението му за командир бе предизвикало в отряда като цяло. От сто и петдесетте мъже под негово командване имаше неколцина, които се съмняваха в него поради младостта му и липсата на боен опит. Доста повече бяха ония, които несъмнено се радваха да го имат за командир поради дорсайската репутация. Малцина, просто шепа хора, бяха от онези, които автоматично се наежват като мъж към мъж, колчем се озоват в допир с друг индивид, за който се носи слух, че е по-добър от тях. Инстинктивни гигантоубийци. От този тип бе старши командирът на Трета група — един бивш миньор от Коби на име Лий. Дори и клекнал сега в кръга, в навечерието на акцията той посрещаше погледа на Донал с лек оттенък на предизвикателство: четинестата тъмна коса — упорито щръкнала в полумрака, костеливото чене — здраво стиснато. Хората от този тип винаги причиняваха неприятности, освен когато носеха отговорност, която да ги възпира. Донал се отказа от първоначалното си намерение самият той да пътува с Трета група.

* * *

— Ще се разделим на отделения с големината на патрул — от по двайсет и пет човека всяко — рече той. — Всяко отделение ще се води от някой старши или младши групен командир. Ще се придвижвате самостоятелно и ако се сблъскате с някой неприятелски патрул, ще се биете като отделна група. Не желая никое отделение да се притичва на помощ на друго. Ясно ли е?

Кимнаха. Ясно беше.

— Мърфи — обърна се Донал към кльощавия старши командир. — Искам ти да тръгнеш с младшето отделение от групата на Лий, която ще заеме ариергардна позиция. Лий ще поеме собствената си половинка от групата точно пред теб. Шасен… — и той погледна старшия групен на Втора група, — ти и Золта ще бъдете съответно на трета и четвърта позиция, гледано от тила. Искам ти лично да си на четвърто място. Суки, като младши на Първа група, ти ще бъдеш пред Шасен непосредствено след мен. Аз ще поема първата половинка на Първа група в челна позиция.

— Отряден — обади се Лий, — а как ще се разбираме?

— Ще се сигнализира с ръце и словом. И не желая никой от вас да се доближава до другия, за да си улеснява комуникацията. Минимум двадесет и пет метра разстояние между групите — Донал пак огледа кръга. — Работата ни тук е да проникнем в малкото градче толкова бързо и тихо, колкото можем. Бийте се само ако бъдете принудени и прекратявайте боя моментално щом стане възможно.

— Говори се, че вероятно ще бъде неделна разходка — изкоментира Лий.

— Не действам въз основа на лагерни слухове — безстрастно заяви Донал, а очите му подириха бившия миньор. — Ние ще вземем всички предпазни мерки. Вие отдельонните ще отговаряте за това вашите хора да бъдат напълно екипирани с всичко, включително и лекарства.

Лий се прозина. Жестът му не бе проява на дързост… не съвсем.

— Това е — каза Донал. — Върнете се при групите си.

Сбирката се разпадна.

След няколко минути от отряд към отряд се заразнасяха почти недоловими изсвирвания и войниците започнаха да се придвижват. Зората още не бе обхванала небето, ала ниските облаци над дърветата взеха да просветляват.

Първите двадесет стометровки през гората, при все че бяха изминати достатъчно предпазливо, се превърнаха точно в това, което ги бе назовал Лий — неделна разходка. Но когато Донал, който водеше първото отделение, излезе на брега на реката, работата взе да се запича.

— Разузнавачите — напред! — нареди той. Двамина от неговата група цамбурнаха в гладко течащата вода и с високо вдигнати пушки загазиха през сивкавия й простор към оттатъшния бряг. Отблясъците от пушките им, размахани в кръг, оповестиха, че всичко е наред, и Донал поведе останалите във водата.

Като стигнаха на другия бряг, той разпрати разузнавачи на три страни — напред и в двете посоки по брега — и изчака, докато Суки и неговите хора се показаха на оттатъшния бряг на реката. Сетне, след като разузнавачите му се върнаха, без да забележат какъвто и да било неприятел, Донал разпръсна хората си в разреден строй и потегли напред.

Денят настъпваше бързо. Продължиха на петдесетметрови скокове, като изпращаха разузнавачите напред и щом се получеше сигнал, че всичко там е чисто, се придвижваха и останалите войници. Те правеха скок след скок, а контакт с врага нямаше. След малко повече от час, когато големият оранжев диск на Е. Еридани изскочи ясно на хоризонта, Донал се взря през прикритието на храстите към едно малко, обрулено от битки селце, което бе нямо като гроб.

След още четиридесет минути трите отделения от Трети отряд на 176-а армия се съединиха и се окопаха около малкото градче Вярата Ще Възтържествува. Не откриха нито един местен жител.

Нито пък влязоха в контакт с врага.