Гордън Диксън
Дорсай! (20)

Протектор III

— … Типична задънена улица — констатира Уилям, принц на Сега. — Сипи си още малко от мозелското.

— Благодаря, не — отвърна Донал. Течеше втората седмица на Конференцията и той бе приел поканата на Уилям след сутрешната сесия да обядват заедно в неговия апартамент. Рибата беше отлична, виното — вносно, а Донал — любопитен, защото до този момент не бяха говорили за нищо действително важно.

— Разочароваш ме — каза Уилям, като смени гарафата на масичката между тях. — Мен самия не ме бива много в яденето и пиенето, но наистина се радвам, като гледам как другите им се наслаждават — и повдигна вежди към Донал. — Само че май твоето ранно обучение на Дорсай е било доста спартанско?

— В някои отношения — да — отговори Донал. — Спартанско и може би малко провинциално. Чувствам, че ме обзема нетърпеливостта на Хендрик Галт поради липсата на напредък в нашите разговори.

— Ти мислиш тъй — възрази Уилям. — Войникът обича действието, а политикът — звука на собствения си глас. Разбира се, има и по-добро обяснение. Ти несъмнено вече си проумял, че нещата, които вълнуват дадена конференция, не се уреждат на кръглата маса — и той направи жест към храната пред себе си, — а на малки срещи на четири очи като тази.

— Струва ми се, че срещите на четири очи засега също не са породили някакви спогодби — Донал отпи от виното, което бе останало в чашата му.

— Напълно вярно — приветливо каза Уилям. — Всъщност никой не желае да се набърка във вътрешните работи на един свят и никой всъщност не иска да му наложи отвън някаква институция от рода на отворения пазар против волята на някои от неговите заселници — и като забеляза усмивката на Донал, поклати глава. — Не, не — аз съм съвсем искрен. Повечето от делегатите тук биха желали въпросът за открития пазар на Нова Земя изобщо да не се беше появявал, така че те са по-склонни да се занимават със собствения си бизнес, стига да не ги безпокоят.

— Аз все пак ще си запазя мнението — заяви Донал. — Но във всеки случай, след като вече сме тук, все ще трябва да стигнем до някакво решение. Или за, или против сегашното правителство; или за, или против пазара.

— Налага ли се? — попита Уилям. — А защо не компромисно решение?

— Какъв компромис?

— Е, това, разбира се — подхвана Уилям с тон на откровеност, — е причината да те поканя на обяд. По отношение на теб. Донал, не изпитвам никаква гордост — ама наистина никаква. Преди пет години те прецених съвършено грешно. Постъпих несправедливо с теб.

Донал вдигна десница с леко омаловажаващ жест.

— Не… не — настоя Уилям. — Аз държа да се извиня. Аз не съм благ човек, Донал. Интересувам се единствено от онова, което другите имат за продаване — и ако един човек притежава способности, го купувам. Ако ли не… — той остави изречението да увисне многозначително. — Ти обаче имаш способности. Имаше ги и преди пет години, но тогава бях твърде зает със ситуацията, за да ги разпозная. Истината е там, че Хю Килиън беше глупак.

— За това съм съгласен с вас — рече Донал.

— Да се опита да флиртува с Анеа под носа ми — не че укорявам момичето. Тогава тя беше все още дете, независимо, че изглеждаше голяма. Тия парникови хора от Екзотиките са си такива — порастват бавно. Аз обаче би трябвало да го забележа и да го очаквам. Всъщност, като си мисля сега за това, което ти тогава свърши, съм ти задължен.

— Благодаря — промърмори Донал.

— Не, това го мисля абсолютно. Не че в момента ти говоря тия неща само от чувство за благодарност — не бих оскърбил доверчивостта ти с подобно внушение. Но се радвам, защото виждам, че нещата се развиват в такава посока, че моята изгода се съчетава с възможност да ти изплатя един малък дълг на благодарност.

— Във всеки случай аз го оценявам — рече Донал.

— Няма за какво. Виж, въпросът е там — Уилям се приведе над масичката, — че лично аз, разбира се, предпочитам отворения пазар. В края на краищата, аз съм бизнесмен, а съвършено свободната търговия си има своите предимства. Ала за бизнеса са важни не толкова откритите пазари, колкото между звездите да има мир, а мирът произтича единствено от стабилното статукво.

— Продължете — подтикна го Донал.

— Е, в крайна сметка съществуват само два начина да наложиш мир на едно общество — отвътре и отвън. Ние като че ли не сме способни да го направим сами изотвътре, така че защо да не опитаме да го наложим отвън?

— И как ще го постигнете?

— Много просто — каза Уилям, като се облегна назад на платформата си. — Нека всички светове да имат открити пазари, но да създадат самостоятелна, индивидуална супрапланетарна институция, която да надзирава пазарите. Да я подсигурят с достатъчно сила, за да може да устоява властта си дори срещу отделни правителства, ако се появи такава необходимост, и на поста да се назначи някой отговорен човек — но такъв, че правителствата добре да си помислят, преди да решат да се залавят с него — той спокойно вдигна очи към Донал и замлъкна, за да даде възможност на очакването да нарасне достатъчно у този млад мъж. — Харесва ли ти работата? — попита накрая.

— На мен?

* * *

Донал се вторачи в него. Очите на Уилям го гледаха проницателно. Донал се поколеба и мускулите на гърлото му се свиха веднъж.

— На мен? — повтори той. — Но човекът, който командва такава бойна сила ще бъде… — думата заседна по пътя и застина непроизнесена.

— Действително ще бъде — каза насърчаващо Уилям.

Седналият срещу него Донал като че ли бавно идваше на себе си. Той спря присвитите си очи върху Уилям.

— Защо правиш такова предложение на мен? — запита той. — Има и по-възрастни командири. Хора с по-големи имена.

— Донал, та точно заради това се обръщам към теб — отвърна без колебание Уилям. — Техните звезди залязват. Твоята изгрява. Къде ще бъдат след двадесет години тези по-възрастни мъже? От друга страна ела… — той махна с ръка с жест на подразбиране.

— Аз! — натърти Донал. Той сякаш беше смаян. — Командващ…

— Кажи го главнокомандващ — рече Уилям. — Постът ще бъде уреден и ти си човекът за този пост. Аз съм готов от името на Сета да обложа с данък междупланетните трансакции, които поради обема на нашата търговия ще натоварят нас. Данъкът ще отива за плащане на твоите войски и на теб. Всичко, което искаме в замяна, е едно място в тричленната комисия, която ще действа като върховна власт над теб — той се усмихна. — Едва ли бихме могли да вложим в ръцете ти такава власт и да те оставим да действаш без никакви ограничения.

— Предполагам… — Донал се колебаеше. — Сигурно ще трябва да сдам поста си на Процион…

— Опасявам се, че да — откровено заяви Уилям. — Ще трябва да отхвърлиш всяко подозрение за противоречащи интереси.

— Не зная — в гласа на Донал се долавяше колебание. — Бих могъл да загубя този нов пост във всеки момент…

— Няма нужда да се безпокоиш за това — каза Уилям. — Сета по същество ще контролира комисията — доколкото ние ще плащаме лъвския пай. Освен това не е лесно да се разпусне подобна армия, след като веднъж бъде изградена. И ако войниците са лоялни към техния командир — а както чувам, твоите войски обикновено са ти много предани — ако се стигне до там, ти ще бъдеш в състояние да защитиш собственото си положение.

— Все пак… — Донал продължаваше да се опъва, — ако заема поста по този начин, неизбежно ще си създам врагове. Ако нещо наистина тръгне на зле, не ще имам къде да отида; никой няма да ме наеме…

— Честно казано, Донал — остро каза Уилям, — аз съм разочарован от теб. Действително ли си напълно лишен от предвидливост? — тонът му стана леко нетърпелив. — Не виждаш ли, че ние неизбежно отиваме към едно общо за всички светове правителство? То може да не дойде утре или дори през следващото десетилетие, но една супрапланетарна организация неизбежно трябва да прерасне във върховна централизирана власт.

— При което — рече Донал, — аз ще продължа да бъда не нещо друго, а само един наемник. Това, което искам — очите му загоряха малко по-ярко, — е да притежавам нещо. Един свят… защо не? Аз съм способен да контролирам един свят; и да го защищавам — той се обърна към Уилям. — Ти ще си имаш твоята позиция.

Очите на Уилям станаха твърди и блестящи като два обработени скъпоценни камъка. Той късо се изсмя.

— Не се церемониш много — констатира.

— Не съм такъв човек — каза Донал с леко самохвалство в гласа. — Ти би следвало да очакваш, че ще прозра какъв е твоят план. Искаш върховна власт. Много добре. Дай ми един от световете — под твое ръководство.

— И ако река да ти дам един свят — подхвана Уилям, — кой да бъде?

— Всеки достатъчно голям свят — Донал облиза устни. — Ами, защо пък не Нова Земя?

Уилям се разсмя. Донал настръхна.

— Доникъде няма да стигнем — рече Донал и стана. — Благодаря ти за обяда — обърна се и тръгна да излиза от салона.

— Чакай!

Щом чу гласа на Уилям. Донал се извърна. Другият също бе скочил на крака и сега идваше към него.

— Отново те подцених — каза Уилям. — Прощавай — той сложи възпираща длан върху ръката на Донал. — Истината е, че просто си предусетил какво ще направя. Всъщност аз възнамерявах да бъдеш нещо повече от наемен войник. Но… всичко това е в бъдещето — и той вдигна рамене. — Едва ли мога да направя нещо повече от това да ти обещая каквото искаш.

— О — рече Донал, — можеш да направиш нещо повече от това да ми обещаеш. Можеш да ми дадеш договор, който ме утвърждава като върховна инстанция на Нова Земя.

Уилям се облещи в него и този път здравата се разсмя — гръмко и продължително.

— Донал! — каза той. — Извинявай… но за какво ще ти послужи такъв договор? — той широко разтвори ръце. — Някой ден Нова Земя може и да бъде моя, за да ти дам такъв договор. Но сега…?

— Все пак би могъл да го напишеш. Той ще ми послужи като гаранция, че наистина мислиш онова, което казваш.

Уилям престана да се подсмива. Очите му се присвиха.

— Да си сложа името под такова писание? — озъби се той. — За глупак ли ме вземаш?

Донал леко оклюма под гневното презрение в гласа на по-възрастния мъж.

— Е… поне нахвърляй такъв договор — предложи той. — Предполагам, че едва ли мога да очаквам да го подпишеш. Но пък… поне ще имам нещо.

— Ти имаш нещо, което вероятно може да ми причини известни леки неприятности — отвърна Уилям. — Надявам се, съзнаваш, че с него не можеш да постигнеш нищо повече от това — при положение че аз отрека, че изобщо някога съм обсъждал въпроса с теб.

— Бих се чувствал по-сигурен, ако условията бъдат изложени предварително — каза почти унизено Донал.

Уилям сви рамене не без известна насмешка.

— Тогава ела — рече той и тръгна през помещението към писалището. Натисна един клавиш и посочи микрофона. — Диктувай — каза.

* * *

Когато по-късно напусна апартамента на Уилям с неподписания договор в джоба си, Донал излезе в главния коридор на хотела тъй бързо, че едва не настъпи Анеа, която като че ли също излизаше оттам.

— Откъде излизаш? — попита тя и се извърна към него.

— Не е твоя работа! — отсече, ала изразът на лицето й, който нейната непоклатима честност не й позволи да прикрие, събуди внезапните му подозрения. Той чевръсто се пресегна и улови свитата й в юмрук дясна ръка. Тя се опъна, но Донал лесно отвори пръстите й. Сгушен в дланта й лежеше малък контактен дистанционен микрофон.

— Ти ще продължиш да бъдеш глупачка — продума уморено той, като отпусна ръката й заедно с микрофона в нея. — Колко чу?

— Достатъчно, за да потвърди моето мнение за теб! — изсъска Анеа.

— Изложи това мнение на следващата сесия на Конференцията, ако можеш да влезеш — рече Донал и си тръгна. Тя се загледа след него разтреперана от гняв и от някаква внезапна болка като от предателство, за която не можеше да открие готово или разумно обяснение.

През целия следобед и вечерта тя си казваше, че няма никакво намерение лично да следи следващата сесия. Рано на другата сутрин обаче за собствена изненада запита Галт дали ще може да й намери пропуск за наблюдател в конферентната зала.

На маршала му се наложи да я уведоми, че по искане на Уилям тази сесия на Конференцията ще бъде закрита. Той обаче й обеща да й съобщи новините, които можеше, и Анеа бе принудена с неохота да се задоволи с това.

Самият Галт пък тръгна на Конференцията, пристигна с няколкоминутно закъснение и откри, че заседанието беше започнало. Уилям вече излагаше един план, който накара дорсайския маршал на Фрайланд да замръзне в очакване, още докато се настаняваше на платформата си край конферентната маса.

— … Да бъде създаден с гласуване на това тяло — казваше Уилям. — Естествено — усмихна се той, — впоследствие нашите отделни правителства ще трябва да го ратифицират, но всички ние знаем, че това до голяма степен е формалност. Едно супрапланетарно контролиращо тяло, което има юрисдикция единствено над търговията и договорите, в комбинация с всеобщото установяване на отворен пазар задоволява изискванията на всички наши членове. Освен това щом веднъж уредим този въпрос, няма да има никаква причина да не можем да призовем настоящото бунтовническо правителство на Нова Земя да подаде оставка в полза на предишното редовно избрано правителство. И аз очаквам, че ако ги призовем единодушно, настоящите държавни глави ще се подчинят на нашите желания — и той се усмихна на всички около масата. — Господа, аз съм готов за въпроси и възражения.

— Вие казахте — обади се Проджект Блейн с мекия си точно модулиран глас, — нещо за някаква супранационална въоръжена армия, която ще налага спазването на решенията на това контролиращо тяло. Такава въоръжена армия, разбира се, е в противоречие с нашите принципи за индивидуални права на световете. Бих желал да кажа веднага, че ние едва ли ще подкрепим такава армия и не ще й позволим такава свобода, ако тя е оглавявана от враждебен на нашите интереси командир. Накратко казано…

— Ние нямаме никакво намерение да се съгласим на командир, който не разбира изцяло нашите собствени принципи и правила. — Прекъсна го Арджийн от Сейнт Мери, който гледаше венерианеца почти кръвнишки. Рунтавите вежди на Галт се сбраха в гримаса.

В начина, по който тези двамата се набъркаха в разговора, имаше нещо сякаш прекалено на място. Той се обърна да погледне Донал, за да потвърди подозрението си, но гласът на Уилям пак привлече вниманието му към сетанеца.

— Аз, естествено, ви разбирам — каза Уилям. — Но мисля, че имам отговора на всички ваши възражения — и той хладно им се усмихна. — Както знаете, най-добрите командири са малко. Всеки от тях има различни връзки, които биха могли да предизвикат възраженията на един или повече на делегатите тук. В общи линии, ще кажа, че ни трябва не нещо друго, а професионален войник. Първите примери, които ми идват на ум, разбира се, са нашите дорсай…

Погледите бързо се стрелнаха към Галт, който се навъси, за да скрие удивлението си.

— … Поради неговото положение — професионално и между звездите — маршалът на Фрайланд би следвало да бъде нашият естествен избор. Но… — Уилям едва успя да изговори думата навреме, за да предвари възраженията, които бяха започнали да се надигат от няколко места около масата, — Сета схваща, че поради дългата връзка на маршала с Фрайланд някои от вас не биха се радвали да го видят в такова положение. Поради това ние предлагаме съвършено друг човек — също така дорсай, но достатъчно млад и достатъчно отскоро на сцената, за да може да се смята, че е свободен от политически предразсъдъци — имам предвид Протектора на Процион Донал Грейм.

Той направи жест към Донал и седна.

Моментално всички заговориха едновременно, но Донал вече бе на крака — висок, жилест и забележително млад сред тях. Той застана в очакване и най-накрая гласовете замряха.

— Ще ви задържа за не повече от минута — каза Донал и ги огледа. — Напълно съм съгласен с компромисното решение на принц Уилям на проблема на тази конференция, тъй като аз най-искрено вярвам, че световете действително имат нужда от страж, който да предотвратява това, което съвсем наскоро се случи — той замлъкна и отново обходи с поглед масата. — Вижте, колкото и да съм поласкан от номинацията на принц Уилям, аз не мога да приема поради един документ, който съвсем наскоро попадна в ръцете ми. Той не назовава никакви имена, но обещава неща, които ще бъдат истинско откровение за всички нас. Аз също няма да назова никакви имена, обаче бих допуснал, че ако това е пример за ставащото сега, вероятно наоколо се разхождат половин дузина такива други писания.

И направи пауза, за да могат напълно да проумеят думите му.

— Така че с настоящето аз отказвам номинацията. Освен това от този момент аз се оттеглям като делегат от Конференцията в знак на протест, че към мен са подходили по този начин. Не бих могъл да поема подобен пост или подобна отговорност освен със съвършено чисти ръце, към които не са прикрепени никакви конци. Сбогом, господа.

Кимна им и направи крачка назад сред изуменото им мълчание. И преди да се обърне към изхода, спря и извади от джоба си неподписания и лишен от имена договор, който предния ден бе получил от Уилям.

— О, между другото — добави, — това е документът, за който споменах. Може би всички вие бихте искали да го разгледате.

Хвърли го на масата сред тях и излезе. Когато остави салона зад гърба си, до ушите му достигна внезапен взрив от гласове.

Той не се върна направо в собствения си апартамент, а вместо това сви към Галтовия. Автоматиката на вратата го пусна вътре и той тръгна към главния салон на апартамента, крачейки с увереността на човек, който очаква да го намери празен.

* * *

Салонът обаче не беше празен. Донал вече беше направил половин дузина широки крачки навътре, преди да открие, че някой друг седи сам пред една шахматна дъска на малка масичка и стреснато наблюдава влизането му.

Беше Анеа.

Той поспря и леко наведе глава.

— Извинявай — рече. — Канех се да изчакам Хендрик. Ще вляза в някой от другите салони.

— Не — Анеа се бе изправила на крака. Лицето й беше малко бледо, но тя го контролираше. — Аз също го чакам. Сесията свърши ли?

— Не още — отвърна той.

— Тогава да го изчакаме заедно — и Анеа пак седна до масичката. После махна с ръка към фигурите, които бяха наредени в ендшпил с топове и офицери. — Играеш ли?

— Да — каза той.

— Тогава сядай — така както ги изрече, думите й прозвучаха почти като заповед. Донал обаче не показа никаква реакция, а пресече салона и седна срещу нея. Тя започна да подрежда фигурите.

Ако очакваше да спечели, беше сбъркала. Донал набързо спечели три игри, но някак странно, без да покаже някаква особена дарба или блестящ ум. Той сякаш систематично успяваше да се възползва от незабелязаните от нея възможности, които през цялото време бяха съвсем явно пред очите й. Загубите като че ли се дължаха повече на нейната недосетливост, отколкото на неговата схватливост. Анеа му го каза, но той само сви рамене.

— Ти разиграваше мен — отвърна. — А щеше да е по-добре да разиграваш фигурите ми.

Тя се начумери, но преди да успее да осмисли този отговор, отвън се чуха стъпки и Галт влезе развълнуван.

И двамата с Донал станаха.

— Какво стана? — викна Анеа.

— А? Какво? — вниманието на Галт беше съсредоточено изцяло върху Донал. Сега възрастният мъж се обърна към нея. — Той не ти ли каза какво се случи до момента, когато напусна?

— Не! — тя стрелна очи към Донал, но лицето му беше безизразно.

Галт набързо й разказа. Лицето й пребледня и се помрачи от смущение. Тя отново се обърна към Донал, но преди да успее да формулира на ум въпроса си, той заразпитва Галт.

— А след като излязох?

— Трябваше да го видиш! — в гласа на възрастния човек се долавяше яростно ликуване. — Преди още да се скриеш от погледа, всеки бе хванал за гърлото своят съсед в залата. Кълна се, че в следващите пет минути задкулисните сделки, двойните и тройните игри от последните четирийсет години се стовариха върху гърба на тия, които ги бяха извършили. Никой никому не вярваше, всеки подозираше всички останали! Ама каква граната им хвърли в скута! — изхили се Галт. — Само като гледах, се почувствах четирийсет години по-млад. Кой е бил този, дето наистина се е обърнал към теб, момче? Уилям, нали?

— Бих предпочел да не казвам — рече Донал.

— Добре, добре. Няма значение. На практика би могъл да бъде всеки един от тях. Но отгатни какво се случи! Отгатни как свърши всичко…

— В края на краищата са ме избрали за главнокомандващ? — предположи Донал.

— Те… — Галт внезапно млъкна, а лицето му застина в израз на изумление. — Откъде знаеш?

Донал се усмихна малко безрадостно. Но преди да успее да отговори, едно рязко поемане на дъх накара двамината мъже да извият глави. Анеа бе застанала на известно разстояние от тях, а лицето й бе бяло и сякаш каменно.

— Трябваше да заподозра — рече тя на Донал с нисък остър глас. — Трябваше да знам.

— Да знаеш? Какво да знаеш? — запита Галт, като гледаше ту единия, ту другия. Очите на Анеа обаче не се отлепяха от Донал.

— Значи това си имал предвид, когато ми каза да изложа мнението си пред днешната сесия — продължи тя със същия нисък, пълен с ненавист глас. — Да не си мислеше, че този… че това лицемерие щеше да промени нещо.

За секунда обикновено загадъчните очи на Донал се замъглиха от болка.

— Сигурно не трябваше да се залъгвам — тихо отрони той. — Предположих, че можеш да видиш отвъд необходимостта от сегашните ми действия, за да…

— Благодаря ти — прекъсна го тя с леден тон. — Кал до глезените е достатъчно дълбоко — тя се обърна към Галт. — Хендрик, ще те видя друг път — и горделиво излезе от стаята.

Двамината мъже мълчаливо я гледаха как излиза. Сетне Галт бавно се извърна назад, за да погледне по-младия.

— Момче, какво има между вас двамата? — запита.

Донал поклати глава.

— Мисля, че половината рай и целия пъкъл — каза той и това беше най-просветляващият му отговор, който маршалът успя да измъкне.