Гордън Диксън
Дорсай! (11)

Действащ капитан

Твърди се, размишляваше Донал, че космическите битки се провеждат единствено по взаимно съгласие. Това бе една от ония максими, в които той не вярваше; лично за себе си бе решил да я опровергае, когато му се отдаде възможност. Само че докато стоеше пред екрана на Контролното око в главната командна зала на C4J и наблюдаваше как появяващите се неприятелски кораби наедряват със скоростта, с която приближаваха, бе принуден да признае, че в този момент максимата е вярна. Или вярна поне що се отнася до това, че когато атакуваш някой вражески пункт, за който знаеш, че ще бъде защищаван от неприятеля, има налице известно взаимно съгласие.

Ами ако той изобщо откаже да го защищава? Ами ако направи съвършено неочакваното…

— Контакт след шестдесет секунди. Контакт след шестдесет секунди! — обяви високоговорителят над главата му.

— Закопчай коланите — спокойно нареди Андерсен в микрофона пред себе си. Седна, а Първият и Вторият офицер се разположиха в по един „зъболекарски стол“ от двете му страни. Сега той „виждаше“ положението не в действителни образи, както правеше Донал, а чрез показанията на инструментите. И поради тази причина неговата информираност за нещата бе по-пълна. Усещайки се тромав в животоспасяващия си боен скафандър, Донал бавно се покатери в един подобен стол пред Окото и се закопча към него. В случай че корабът бъдеше разбит, той и креслото щяха да останат свързани колкото е възможно по-дълго. При късмет с помощта на креслото Донал щеше да успее да се добере за четиридесет-петдесет часа до някой спасителен кораб в орбита около Ориенте — ако не се намесеше някой от дузините неочаквани фактори.

Преди контакта с врага той има време да се настани удобно пред Окото. В тези последни няколко секунди Донал се огледа наоколо и напук на всичко, което знаеше, намери за малко чудно, че тази тиха бяла зала, необезпокоявана и от най-малкото потръпване, може да бъде изправена пред прага на яростна битка и на собственото му възможно унищожение. След това време за мислене повече нямаше. Влязоха в контакт с врага и той трябваше да не отклонява поглед от сцената.

Заповедите бяха врагът да бъде по-скоро тормозен, а не да се доближават до него. Изчислените загуби в жива сила бяха двадесет процента за неприятеля и пет процента за защищаващите сили. Само че подобни числа, макар и да не са замислени така, подвеждат. За човека в битката двадесетте процента, та дори и петте процента загуби не означават, че той ще бъде двадесет или пет процента ранен. Нито пък в една космическа битка това означава, че един от пет или един от двадесет човека ще бъде ранен или убит. Това означава един кораб от пет или един кораб от двадесет — и всяка жива душа на него. Защото в космоса сто процента загуби означават деветдесет и осем процента мъртви.

Линиите на защита бяха три. Първата бе изградена от леки съдове, предназначени да забавят приближаващите кораби, така че по-големите и по-тромави кораби да могат да се опитат да изравнят скоростите в достатъчна степен, та да започнат да работят с тежките си оръжия. След това идваха самите големи кораби на техните настоящи орбити. И най-накрая имаше втора линия от по-малки съдове, предназначени по същество да унищожават отделни войници, когато атакуващите пуснеха своите оборудвани с космически скафандри десантни войски. Донал се намираше в първата линия на един C4J.

Нямаше никакво предупреждение. Нямаше никакъв разгар на битката. В последната секунда преди контакта оръдейниците на C4J откриха огън. После…

Всичко бе свършило.

Донал примигна и отвори очи, опитвайки се да си припомни какво се бе случило. Никога нямаше да си спомни. Залата, в която лежеше привързан за своя стол, бе разцепена като от гигантска секира. През зле осветената цепнатина се виждаше част от нечия офицерска каюта. Нейде над главата му зловещо светеше червена аварийна светлина — сигнал, че в командната зала няма въздух. Контролното око бе леко килнато, но все още действаше. През прозрачния си шлем Донал видя чезнещите светлинки, издаващи, че неприятелят се отдалечава към Ориенте. Изправи се трудно в стола си и изви глава към командния панел.

Двама бяха съвсем мъртви. Каквото и да бе разцепило залата, бе докоснало и тях. Третият офицер бе също мъртъв, Андерсен бе несъмнено труп. Коа Бен все още живееше, но от немощните й движения в стола личеше, че е зле ранена. И в този момент никой нищо не би могъл да направи за нея — бяха без въздух, всички до един — пленници в своите скафандри.

По войнишки обученото тяло на Донал започна да реагира, преди още умът му да успее да схване обстановката. Той се усети, че вече откача коланите, които го прикрепваха към стола. С несигурни стъпки се запрепъва през залата, отбутна от пътя си увисналата глава на Андерсен и натисна с палец бутона за междукорабна връзка.

— C4J Сто двадесет и девет — рече. — C4J Сто двадесет и девет… — и продължи да повтаря кабалистичните числа, докато на екрана пред него не просветна едно пъхнато в шлем лице, също така безкръвно, както на мъртвия мъж в стола под него.

— KL — каза лицето. — Двадесет и три? — което бе кодът за „Можете ли все още да управлявате кораба?“

Донал погледна панела. Като по чудо за едната бройка той не бе засегнат от онова, което бе разцепило залата. Всички уреди даваха своите показания.

— Двадесет и девет — потвърди той.

— M-четиридесет — каза другият и прекъсна връзката. Донал остави бутона за междукорабна връзка да се изплъзне изпод палеца му. M-четиридесет означаваше Продължаван според указанията.

* * *

За C4J Сто двадесет и девет, кораба, в който се намираше Донал, „Продължавай според указанията“ означаваше да се приближи до Ориенте и да унищожи колкото може повече десантници. Донал се зае с неприятната задача да отстрани мъртвите и умиращата от техните контролни кресла.

Докато преместваше Коа — по-нежно, отколкото останалите — забеляза, че тя е унесена и в безсъзнание. Нямаше строшени кости, но изглежда отстрани бе прищипана или смазана от докосването на онова, което бе убило другите. Скафандърът й бе опънат и неувреден. Донал помисли, че може би тя все пак ще успее да се измъкне.

Като се настани в капитанското креело, той повика оръдейните кули и останалите постове на екипажа.

— Докладвай — нареди.

Отзоваха се оръдейни кули Първа и от Пета до Осма.

— Тръгваме в посока към планетата — рече той. — Всички здрави мъже да напуснат засега оръдейните кули и да сформират работен екип, който да запечата кораба и отново да напомпа тук малко въздух. Онези, които не са разхерметизирани, да се съберат в салона. Най-високият — по чин оцелял член от екипажа да поеме командването.

Последва малка пауза. После един глас му отговори:

— Оръдеен техник Ордовия. Изглежда аз съм най-старшият по чин, сър. Капитанът ли е?

— Щабна свръзка Грейм, действащ капитан. Вашите офицери са мъртви. Като най-старши тук аз поех командването. Дадена ви е заповед, техник.

— Да, сър — и гласът прекъсна предаването. Донал се зае със задачата да си припомни своето корабно обучение. Заложи курса на C4J към Ориенте и провери всички уреди. След малко светлината над него рязко угасна и тъпанчетата му доловиха бавен съскащ звук — отначало съвсем лек, сетне бързо нарастващ по сила и височина на тона до истински писък. Скафандърът му бе загубил част от своята звуконепроницаемост.

Няколко минути по-късно една ръка го потупа по рамото. Обърна се и видя един русокос мъж с килнат назад шлем.

— Корабът е запечатан, сър — заяви той. — Аз съм Ордовия.

Донал откопча собствения си шлем и го бутна назад, поемайки с чувство за признателност въздуха в помещението.

— Погледни Първия офицер — нареди той. — Имаме ли нещо като медик на борда?

— Нито един жив медик, сър. Прекалено сме малки, за да ни се полага медик. Обаче имаме охладителна камера.

— Тогава я замразете. И върнете хората по техните постове. След още двадесет минути ще бъдем на бойна нога.

Ордовия излезе. Донал седна пред инструментите и поведе C4J към планетата внимателно и при максимална безопасност. По принцип той знаеше как да управлява кораба, в който се намираше; но никой не бе по-наясно от него самия колко далеч е от това да бъде опитен пилот или капитан. Можеше да управлява този съд тъй, както човек, които е взел половин дузина уроци по езда, може да се справи с един кон — тоест знаеше какво да върши, но нищо не можеше да прави инстинктивно. Докато Андерсен бе отчитал показанията на всички уреди с един поглед и бе реагирал моментално. Донал се съсредоточаваше върху половин дузина основни датчици и спореше сам със себе си, преди да предприеме нещо.

Така че те закъсняха за действията в горните слоеве на ориентийската атмосфера, но не чак толкоз, че десантните войски да са се спуснали в безопасност извън обсега на оръжията им. Донал огледа контролния панел за основния дублиращ спусък, който поемаше управлението на антипарашутните картечници, и бързо го откри.

— Поемам пулверизаторните оръдия — обяви той в микрофона пред себе си. Гледаше инструментите, но във въображението си виждаше тъмните падащи, напъхани в скафандрите тела на десантниците; помисли си за няколкото милиона миниатюрни тресчици от карбонизирана стомана, които щяха да полетят като суграшица между тях, щом само помръднеше пръст. Отговорът леко се позабави; сетне се разнесе гласът на Ордовия:

— Сър… ако обичате, оръдейниците казват, че са свикнали те да насочват оръжията…

— Техник! — сряза го Донал. — Чу заповедта. Прехвърли управлението към мен!

— Прехвърлям, сър.

Донал погледна във визьора. Компютърът бе намерил своите мишени пред прицелите на пулверизаторите. Той натисна бутона и го задържа.

Два часа по-късно, когато C4J вече се намираше в стабилна орбита, наредиха той да се върне към мястото на срещата, а неговият капитан да рапортува на своя подпатрулен началник. В същото време пристигна сигнал всички щабни свръзки да рапортуват на флагманския кораб и още един сигнал до щабна свръзка Донал Грейм да рапортува лично на началника на Синия патрул Лудроу. Като обмисли трите заповеди, Донал извика Ордовия по корабния телефон и му нареди да се заеме с първото поръчение. Той самият реши да се погрижи за другите две, които можеше да са, а можеше и да не са свързани.

Щом пристигна на флагманския кораб. Донал обясни положението на посрещащия офицер, който сигнализира поотделно на свиканите щабните свръзки и на командира на Синия патрул.

— Трябва да идете направо при Лудроу — информира той Донал и му осигури водач.

* * *

Донал откри Лудроу в един частен кабинет на флагманския кораб, който бе не много по-голям от Доналовата каюта на C4J.

— Хубаво! — рече Лудроу при влизането на Донал, като се надигна иззад бюрото и бързо го заобиколи. Изчака водача да си отиде и сетне сложи тъмната си длан върху рамото на Донал.

— Как премина вашият кораб? — запита той.

— На собствен ход — отвърна Донал. — Обаче имахме пряко попадение в контролната зала. Всички офицери бяха убити или ранени.

— Всички офицери? — Лудроу му отправи остър поглед. — А ти?

— Поех командването, разбира се. Не ни остана нищо друго обаче, освен да се заемем с прочистване на живата сила на противника.

— Няма значение — заяви Лудроу. — Значи си бил действащ капитан през част от операцията?

— Да.

— Чудесно. Това е по-добре, отколкото се надявах рече Лудроу. — Сега ми кажи нещо. Имаш ли желание да се навреш в шамарите?

— За всяка кауза, която мога да одобря — със сигурност — отвърна Донал. Претегли мислено по-дребничкия, доста грозноват човечец; и изведнъж почувства, че харесва началника на Синия патрул. Откакто бе напуснал Дорсай, рядко бе срещал подобна прямота.

— Много добре. Ако се съгласиш, и двамата ще се наврем в шамарите — Лудроу погледна към вратата на кабинета, но тя беше плътно затворена. — Възнамерявам да наруша изискванията за строга секретност и ако не възразяваш, ще те вкарам в списъка на една акция въпреки заповедите на Щаба.

— Строга секретност? — повтори като ехо Донал и изведнъж усети как по гърба му полазиха мравки.

— Да. Вече открихме какво се крие зад това нютън-касидско приземяване на Ориенте… нали познаваш Ориенте?

— Изучавал съм я, естествено — каза Донал. — В училище — и напоследък, когато подписах договор с Фрайланд. Температурата стига до седемдесет и осем градуса по Целзий, скали, пустини, нещо като местни лози и кактусова джунгла. Няма големи водни басейни, които да си струва да се отбележат, а в атмосферата има прекалено много въглероден диоксид.

— Правилно — рече Лудроу, — важното е, че е достатъчно голяма, за да може да се скриеш на нея. Сега те са долу и няма как да ги измъкнем на бърза ръка оттам, а ако не се спуснем след тях, съвсем пък няма да можем. Мислехме, че се приземяват като един вид упражнение на живо и че можем да очакваме след няколко дни или седмици да си тръгнат, като си платят за нахълтването. Е, сбъркали сме.

— Сбъркали сте?

— Открихме каква причина са имали да кацнат на Ориенте. Изобщо не е онова, което си мислехме.

— Бързо сте действали — възхити се Донал. — Колко време е минало… четири часа от приземяването?

— Те действаха бързо — възрази Лудроу. — Засега укриваме новината: те изстрелват откоси с някакъв нов радиоактивен материал от газохвъргачки, които стрелят веднъж, придвижват се и стрелят повторно от някое ново укритие — много голям брой газохвъргачки. И зарядите, които изстрелват, уцелват самия стар Сириус. Активността на слънчевите петна е започнала да се увеличава — той замлъкна и впери неистов поглед в Донал, сякаш с нетърпение очакваше коментара му. Донал обмисли положението, без да бърза.

— Неприятности с времето? — рече най-накрая.

— Точно така — енергично потвърди Лудроу, като че ли Донал бе някой отличен ученик, който току-що отново се е проявил блестящо. — Според метеоролозите така, както действат ония, работата може да стане сериозна. А и вече чухме каква цена искат, за да отзоват войските си. Изглежда в момента на Нова Земя има тяхна търговска комисия. Никакви официални връзки, обаче комисията е изплюла камъчето.

Донал кимна. Той изобщо не се изненада да научи, че се водят съвсем нормални търговски преговори между светове, които в същото време активно се сражават помежду си. Такъв бе нормалният ход на живота между звездите. Отливът и приливът на обучен персонал, поставени на договорна основа, представляваха пулсът на цивилизацията. Свят, който би се опитал да кара на свои собствени сили, щеше да изостане само за броени години, да изсъхне на корен — или най-малкото щеше да започне да купува само жизнено необходимото на разоряващи цени. Конкуренцията означаваше търговия с обучени умове, а това означаваше договори, а договорите означаваха продължаване на преговорите.

— Те искат съглашение за реципрочно комисионерство — каза Лудроу.

Донал моментално впи очи в него. Принципът на отворения пазар в търговията с договори между световете бе зарязан от близо петдесет години. Той водеше до спекулиране с човешкия живот. Премахваше последните остатъци от достойнство и сигурност за индивида и го третираше също като добитък или железария, с които се търгува единствено заради най-голямата възможна печалба. Дорсай заедно с Екзотиките, Мара и Култис бе повел битка срещу този принцип. В добавка имаше още една особеност. На „затворените“ светове, каквито бяха световете от групата на Венера — което включваше Нютън и Касида — а също и на Дружествените, отвореният пазар се превръщаше в още едно оръдие на управляващата група; докато на „свободните“ светове като Фрайланд той ставаше уязвим пункт, в който чуждите кредити можеха да се възползват от местните ситуации.

— Разбирам — рече Донал.

— Имаме три възможности за избор — продължи Лудроу. — Да се предадем — тоест да приемем съглашението. Да изстрадаме лошия ефект върху времето за няколко месеца, докато прочистим Ориенте чрез ортодоксалните военни способи. Или да платим непосилна цена в човешки жертви, като проведем ударна кампания, за да очистим бързо Ориенте. Така че моето мнение е, че е време да рискуваме — моето мнение, между другото, но не и това на Щаба. Те не знаят нищо за това, а ако знаеха, не биха го подкрепили. Какво ще кажеш в края на краищата да изпробваме твоята идея да сплашим Нютън?

— С удоволствие! — бързо каза Донал и очите му заблестяха.

— Задръж си ентусиазма, докато чуеш какво ще трябва да направиш — сухо отвърна Лудроу. — Нютън поддържа постоянен екран от деветдесет кораба от първи клас в защитни орбити около себе си. Аз мога да ти дам пет.