Гордън Диксън
Дорсай! (10)

Щабна свръзка

— Добре дошъл на борда — поздрави го един младши капитан с приятно лице, когато Донал прекрачи през газовата бариера на вътрешния шлюз. Младши капитанът едва бе минал двадесетте — чернокос младеж с квадратно лице, който оставяше впечатление, че здравата е наблягал на атлетичните упражнения. — Аз съм младши капитан Олмин Клей Андерсен.

— Донал Грейм — двамата си отдадоха чест един на друг. После си стиснаха ръцете.

— Имаш ли някакъв корабен опит? — запита Андерсен.

— Осемнадесет месеца летни тренировъчни пътувания на Дорсай — отговори Донал. — Командване и въоръжения — никакви технически постове.

— Командването и въоръженията вършат достатъчно добра работа на кораб клас 4J. Особено командването. Ти ще бъдеш старши офицер след мен — ако нещо стане — и той направи онзи незабележим ритуален жест, като се пресегна, за да докосне близката бяла въглеродно-пластмасова стена зад гърба му. — Не че ти предлагам в такъв случай ти да поемеш командването. Моят първи помощник може да се справи съвсем добре. Но ако стане това, ти може би ще успееш да му помогнеш.

— За мен ще е чест — заяви Донал.

— Искаш ли да огледаш кораба?

— Нямам търпение.

— Добре. В такъв случай влизай в салона — Андерсен го поведе: през малката приемна и плъзгащата се херметична преграда, по един коридор, който криволичеше пред тях ту наляво, ту надясно. Минаха през друга врата, която се изпречи отпреди им в стената на коридора, сетне по един малък пасаж и през последната врата изскочиха в едно голямо, приятно декорирано кръгло помещение.

— Салонът — обясни Андерсен. — Контролният център е точно под краката ни; той е на обратна гравитация — натисна един издатък на стената и част от пода се плъзна встрани. — Ще трябва да се метнеш през глава — предупреди той Донал и се гмурна с главата напред в отвора.

Донал, който знаеше какво може да очаква, последва примера на младши капитана. Инерцията от скока му го пренесе през отвора в друга кръгла зала със същата големина както салона, в която всичко би изглеждало обърнато с краката нагоре и заковано за тавана, ако не бе дребният факт, че тук гравитацията бе с обратен знак и онова, което в салона бе надолу, тук беше нагоре, а нагоре вместо това означаваше надолу.

— Тук — рече Андерсен, щом Донал леко се приземи на пода до отвора, — е нашето Контролно око. Както навярно си забелязал, когато си наближавал, за да се качиш на борда, корабите от клас 4J са с конструкция „топка и чук“ — Натисна няколко метални издатъка и в една голяма сфера, плаваща в средата на пода — същата, която бе нарекъл Контролно око — се появи изображение на техния кораб така, както би изглеждал от известно неголямо разстояние. Полуобрамчен от обсипания със звезди екран на космоса и тънкия къс от извития край на Фрайланд, който заемаше единия ъгъл на сцената, корабът се рееше в пространството. Две тънки колони с дължина около стотина метра свързваха една сфера с диаметър тридесет метра с ромбоидно тяло — корабният реактивен двигател. В най-дебелата си част той имаше сечение с диаметър около пет метра и приличаше на голям детски пумпал, закрепен с две жици, които го притискаха в средата. Това беше „чукът“. Съответно корабът беше „топката“.

— И никакво оборудване за фазов преход? — попита Донал. Мислеше си за традиционната цилиндрична форма на големите кораби, които се движеха между звездите.

— Не се подлъгвай — отвърна Андерсен. — Решетката си е на мястото. Просто се надяваме, че неприятелят няма да я види или няма да я удари. Не можем да я предпазим, така че се опитваме да я направим невидима — и протегна пръст, за да посочи голите наглед колони. — По цялата дължина на кораба, от реактивния двигател до носа има покривна решетка, боядисана в черно.

Донал умислено кимна.

— Много лошо, че в отсъствие на атмосфера поляризаторите не могат да работят — отбеляза той.

— Така е — съгласи се Андерсен и изключи Окото. — Дай да огледаме набързо останалата част от кораба.

Андерсен излезе през вратата и го поведе по един пасаж, наподобяваш пасажа, по който бяха влезли в салона. Сетне излязоха в коридор, криволичещ досущ като онзи, по който бяха прекосили другата половина на кораба.

* * *

— Помещенията на екипажа и столовата са в другата половина — обясни Андерсен. — Помещенията на офицерския състав, складовете за резервни части, муниции и продоволствия, ремонтната секция са в тази — Андерсен бутна вратата в коридорната стена срещу тях и двамата влязоха в секция, голяма приблизително колкото малка хотелска стая и в същинския смисъл на думата граничеща в оттатъшния си край с извитата външна черупка на кораба. В този момент черупката на тази секция бе прозрачна, а нагънатият „зъболекарски стол“ срещу контролния панел в основата на прозрачната част бе зает, макар и фигурата в него да бе облечена в прост работен комбинезон.

— Моят пръв помощник — рече Андерсен. Фигурата надникна над облегалката за главата. Беше жена в началото на четиридесетте.

— Здрасти. Ол — обади се тя. — Само проверявам основния дублаж.

Андерсен направи крива гримаса към Донал.

— Антипарашутните оръжия — обясни той. — На никого не му е приятно да избива бедните безпомощни нещастници, докато падат от небето, за да атакуват, така че това си е офицерска работа. Ако не съм зает с нещо друго в момента, обикновено аз се заемам с това. Щабна свръзка Донал Грейм — първи офицер Коа Бен.

Донал и жената се ръкуваха.

— Е, продължаваме ли? — запита Андерсен. Обиколиха останалата част от кораба и приключиха пред вратата на Доналовата каюта в офицерския отсек.

— Съжалявам — каза Андерсен, — но нямаме достатъчно койки. Пълен състав при бойни условия. Така че се наложи да настаним твоя ординарец заедно с теб. Ако не възразяваш…

— Ни най-малко — отвърна Донал.

— Чудесно — Андерсен изглеждаше облекчен. — Ей затова харесвам дорсаите. Те са толкова разумни.

Потупа Донал по рамото и се забърза отново да се заеме със задълженията си около подготвянето на кораба и екипажа за действие.

* * *

Като влезе в каютата си, Донал видя, че Лий вече е разопаковал принадлежностите и на двамата — включително един висящ хамак за себе си в допълнение към единичната койка, предназначена за Донал.

— Всичко ли подреди? — попита Донал.

— Всичко — отвърна Лий. Той продължаваше постоянно да забравя уставното „сър“, ала Донал, който вече имаше известен опит с фанатично буквалното възприемане, с което бившият миньор изпълняваше всяка дадена му от него заповед, се въздържаше да го прави на въпрос. — Уредихте ли ми вече договора?

— Нямах време — каза Донал. — Това не може да се уреди за един ден, нали знаеш?

— Не — отвърна Лий. — Досега винаги просто съм го давал. А сетне, когато изтечеше срокът на службата ми, ми връщаха договора и получавах парите, които съм заработил.

— Е, обикновено това отнема няколко седмици или месеца — рече Донал. Той обясни на Лий онова, което никога по-рано не му бе хрумвало и което почти всеки друг би пропуснал да забележи — че договорите са притежание изцяло на родното общество или свят на отделния човек и че договорното съглашение се урежда между наемателя и родното правителство на наемания. Целта бе не толкова да се осигурят работа и минимални средства за живот на индивида, колкото родните му власти да си осигурят изгодни монетарни и „договорни“ баланси, които да им дадат възможност на свой ред да наемат обучените специалисти, от които те имат нужда. В случая с договора на Лий Донал се явяваше частен работодател и можеше да предложи пари, но не и договорни кредити. Ето защо въпросът с наемането на Лий трябваше да се съгласува с дорсайските власти, а също и с властите на Коби, откъдето беше родом Лий.

— Това обаче е по-скоро формалност, а не нещо друго — увери го Донал. — Доколкото имам комендантски чин, на мен ми се позволява да имам ординарец. А и намерението ми да те наема е регистрирано. Това означава, че твоето родно правителство няма да те извика при някаква специална задача нейде другаде.

Лий кимна, което при него бе едва ли не висш израз на облекчение.

— … Сигнал! — внезапно пропя сигналният номератор от стената до вратата на каютата. — Сигнал за щабна свръзка Грейм. Незабавно да докладва на флагманския кораб. Щабна свръзка Грейм да докладва незабавно на флагманския кораб.

Донал предупреди Лий да не се мотае в краката на редовния екипаж на кораба и излезе.

* * *

Бойният флагман, съставен от Червения и Зеления патрул на фрайландските космически сили също като кораба клас 4J, който Донал току-що бе напуснал, вече се намираше във временна свободна орбита около Ориенте. На Донал му трябваха близо четиридесет минути, за да се добере дотам, а когато влезе в приемното шлюзово помещение и съобщи името и чина си, му дадоха водач, който го отведе в стаята за инструктаж във вътрешността на кораба.

В стаята се бяха натъпкали двадесет и няколко щабни свръзки.

По чин те варираха от административни куриери до един петдесетгодишен подпатрулен началник. Бяха вече насядали с лице към една платформа и когато Донал влезе — очевидно той бе последният, когото очакваха — един старши капитан с флагманско звание влезе, следван по петите от началника на Синия патрул Лудроу.

— И така, господа — започна старшият капитан и стаята се смълча, — ето какво е положението.

Махна с ръка и стената зад него се разтвори, за да покаже една симулация за предстоящата битка. Ориенте плаваше в черния космос, заобиколена от множество кораби от най-различен вид. Големината на корабите бе силно преувеличена, така че те да станат видими в сравнение с планетата, чийто диаметър бе, грубо казано, две трети от диаметъра на Марс. Най-големите кораби, тези от клас „Патрулен“ — дълги цилиндрични междузвездни бойни кораби — бяха на променливи орбити от осемдесет до петстотин километра над повърхността на планетата, така че съчетаните им движения обгръщаха Ориенте в паяжина от изменчиви придвижвания. Цял облак от по-малки единици — C4J-та, A (подклас) деветки, куриерски кораби, стрелкови платформи и индивидуални и двуместни лодки клас „Комарче“ бяха изведени на позиция зад тях, по-близо до планетата, съвсем ниско в атмосферата.

— Ние мислим — рече старши капитанът, — че с ефективна скорост и вече намалявайки скоростта, неприятелят ще излезе от фаза горе-долу тук…

На половин милион километра от Ориенте и точно срещу слънцето внезапно се появиха и запримигваха цял орляк нападателни кораби. Те бързо се спуснаха към планетата, като видимо увеличиха размерите си и щом се доближиха, минаха в кръгови спускащи се орбити около Ориенте. По-малките съдове ги наближиха и двете флотилии се сблъскаха по най-разнообразни начини, така че окото не бе в състояние да проследи едновременно всички отделни движения. Сетне атакуващата флота премина под по-голямата част от защитниците и неочаквано избълва облак от миниатюрни предмети — десантните войски. Те се заспускаха надолу, атакувани от по-малките съдове, докато повечето от нападащите кораби от Нютън и Касида започнаха да изчезват като духнати свещи, дирейки безопасност във фазовия преход, който да ги пренесе на светлинни години от мястото на битката.

За фино тренирания професионален ум на Донал гледката бе едновременно красиво вълнуваща и напълно фалшива. От памтивека насам нито една битка не се бе развила с такава балетна грациозност и баланс. Нито пък някога бъдеща битка би се протекла така. Това бе само едно творческо предположение за развоя на битката и в него нямаше никакво място за неизбежното издаване на погрешни заповеди, за индивидуалните колебания, за подценяването на противника, за навигационните грешки, завършващи със сблъсквания, или за откриването на огън по собствените кораби.

Всички тия неща изчакваха редът им да дойде в действителните събития — подобно на харпии, накацали на все още неотнесените от шрапнели клони на някое дърво, докато зората се промъква като сив крадец на полето, където мъжете се готвят да се бият. В задаващите се събития над Ориенте щеше да има добри и лоши действия, мъдри и глупави решения — и нито едно от тях нямаше да има никакво значение. От значение щеше да е само техният сбор в края на деня.

— … Е, господа — каза старши капитанът, — сега знаете как Щабът вижда нещата. Вашата работа — лично вашата, като щабни свръзки — е да наблюдавате. Ние искаме да узнаем всичко, което можете да забележите, всичко, което можете да откриете, всичко, което можете или мислите, че можете, да извлечете от видяното. И, разбира се — той се позабави с крива усмивка на устата, — нищо не би ни зарадвало повече от някой пленник.

При тези думи се разнесе общ смях, тъй като всички знаеха колко фантастично невероятно е да загребеш един човек от някой вече разбит и отворен вражески кораб при съществуващите разлики в скоростите и при другите усложнения на една космическа битка — а дори и да успееш, да откриеш, че той е все още жив.

— Това е всичко — завърши старши капитанът. Щабните свръзки станаха и се струпаха на изхода.

* * *

— Само една минута, Грейм!

Донал се извърна. Гласът принадлежеше на Лудроу. Патрулният началник бе слязъл от платформата и сега приближаваше към него. Донал се върна назад, за да го пресрещне.

— Бих искал да поговоря с теб за малко — рече Лудроу. — Почакай, докато другите излязат от стаята.

Двамата стояха мълчаливо, докато последната щабна свръзка излезе и старши капитанът изчезне.

— Да, сър? — подпита Донал.

— Интересува ме нещо, което ти каза или по-скоро май се канеше да кажеш онзи ден, когато се срещнахме при маршал Галт, докато преценявахме тази история с Ориенте. Ти подхвърли нещо, което комай подсказваше, че имаш съмнения относно заключенията, до които тогава стигнахме. Само че аз така и не чух какво имаше предвид. Би ли ми го казал сега?

— Ами нищо, сър — отговори Донал. — Щабът и маршалът несъмнено знаят какво правят.

— В такъв случай не е ли възможно ти да си видял в ситуацията нещо, което ние сме пропуснали?

Донал се подвоуми.

— Не, сър. Аз не зная за намеренията и плановете на неприятелите нищо повече от вас. Само че… — Донал се вгледа надолу в тъмното лице срещу неговото, колебаейки се дали да каже какво мисли. След историята с Анеа той много внимаваше да пази за себе си своите полети на ментално долавяне на нещата. — Може би съм просто подозрителен, сър.

— Всичките сме такива, човече! — натърти Лудроу с известно нетърпение. — За какво става дума? Ти ако беше на наше място, какво щеше да сториш?

— Ако бях на ваше място — започна Донал, като отхвърли дискретността по дяволите, — щях да атакувам Нютън.

Ченето на Лудроу увисна. Той се вторачи в Донал.

— Небеса — възкликна след миг той, — май не си много скромен по отношение на средствата! Не знаеш ли, че един цивилизован свят не може да бъде завоюван?

Донал си позволи лукса да въздъхне леко. Сетне направи повторен опит да обясни мисълта си с терминология, която другият да може да проумее.

— Спомням си, че и маршалът рече същото — каза той. — Аз самият не съм такъв оптимист. Всъщност би ми се искало някой ден да опровергая точно тази максима. Както и да е, не това имах предвид. Нямах намерение да предложа да превземем Нютън, а да го атакуваме. Подозирам, че нютънианците също като нас са жертва на максимите. Като ни видят да опитваме невъзможното, нищо чудно да заключат, че ние изведнъж сме открили някакъв начин да го направим възможно. От техните реакции спрямо такова едно заключение бихме могли да научим много — включително и за тая работа с Ориенте.

Удивеното изражение на Лудроу премина в смръщване.

— Всяка войска, която атакува Нютън, ще понесе фантастични загуби — начена той.

— Само ако се опита да проведе атаката докрай — разгорещено го прекъсна Донал. — Това би могло да бъде лъжливо нападение и нищо повече. Въпросът не е да се причинят истински щети, а да се разстрои стратегическото мислене на противника, като се въведе неочакван за него фактор.

— И все пак — продължи Лудроу, — за да има ефект от лъжливия маньовър, атакуващата войска ще трябва да рискува да бъде пометена.

— Дайте ми една дузина кораби… — започна Донал, но Лудроу се сепна и примигна като човек, който се опомня от току-що сънуван сън.

— Да ти дадем… — повтори той и се усмихна. — Не, не, коменданте, говорехме теоретично. Щабът никога не би се съгласил с подобна щура и непланирана рискована операция; аз пък нямам никакви пълномощия да дам заповед за провеждането й на своя глава. А и дори да го направя, как бих могъл да оправдая възлагането на командването на подобна бойна група на един млад мъж, който има опит само с пехотата и никога през живота си не е командвал кораб? — Лудроу поклати глава. — Не, Грейм — но признавам, че идеята ти е интересна. И ми се иска някой от нас поне да се бе сетил за нея.

— Ще бъде ли грешка, ако спомена за нея…

— Няма да излезе нищо добро — да оспорваш сега плана, който Щабът от седмица вече е вкарал в действие — и той широко се усмихна. — Всъщност и моята репутация би пострадала сериозно. Но идеята е добра. Грейм. Имаш заложби за стратег. Ще упомена този факт в моя доклад до маршала.

— Благодаря ви, сър — рече Донал.

— Връщай се тогава на кораба си — каза Лудроу.

— Довиждане, сър.

Донал отдаде чест и излезе. Зад него Лудроу още минута бърчи вежди над онова, което бе казано преди малко, а после се замисли за други неща.