Гордън Диксън
Дорсай! (19)

Протектор II

Когато пет дни по-късно пристигна в Хоумстед, столицата на Венера, Донал незабавно отиде да се срещне с Галт в неговия апартамент в Правителствения хотел.

— Трябваше да се погрижа за някои неща — рече той, докато се здрависваше с по-възрастния мъж и сядаше, — иначе щях да дойда по-рано — и той огледа изпитателно Галт. — Изглеждаш уморен.

Маршалът на Фрайланд действително бе поотслабнал. Кожата на лицето му бе леко провиснала от масивните скули, а очите му бяха потъмнели от умора.

— Политика… политика… — отвърна Галт. — Хич не ми е по вкуса. Бързо износва човека. Нещо за пиене?

— Не, благодаря — каза Донал.

— И аз не ща — заяви Галт. — Само ще си запаля лулата… Имаш ли нещо против?

— Никога досега не съм имал. А и ти — отбеляза Донал, — никога досега не си ме питал.

— Ха… не — Галт издаде някакъв звук между кашлица и подхилване и като измъкна лулата си, започна да я тъпче с леко потреперващи пръсти. — Просто съм адски уморен. Фактически съм готов да се пенсионирам — но как е възможно да се оттеглиш, точно когато целият ад е навирил глава? Ти си получил съобщението ми — колко пехотни отряда можеш да ми дадеш?

— Два и още нещичко. Да речем, двадесет хиляди първокачествени войници… — Галт рязко вдигна глава. — Не се безпокой — усмихна се Донал. — Ще ги придвижим на малки, бавни етапи, за да създадем впечатление, че съм ти дал пет пъти повече, но че сме се поиздали при действителното им придвижване.

Галт изръмжа.

— Трябваше да се сетя, че ще измислиш нещо — рече. — Ще можем да използваме този твой ум на главната конференция. Официално сме се събрали само за да уточним общото си отношение към новото правителство на Нова Земя — обаче ти знаеш за какво всъщност става въпрос, нали?

— Мога да предположа — рече Донал. — За отворения пазар.

— Правилно — Галт запали лулата си и със задоволство запуфка. — Разделихме се точно на две, тъй като сега Нова Земя вече е в групата на Венера, а ние — тоест Фрайланд — като ответна реакция сме на непазарната страна на барикадата. Като седим край масата и броим главите, сме достатъчно силни, но проблемът не е там. С тях е Уилям и този белокос дявол Блейн — и той хвърли остър поглед към Донал. — Нали познаваш Проджект Блейн?

— Никога не съм се срещал с него. Това ми е първото пътуване до Венера — отговори Донал.

— Ей това е акула — разпалено заяви Галт. — Бих искал да видя той и Уилям да сплетат рога за нещо. Може би ще си прегризат един другиму гърлата и с това ще направят вселената по-добра. Така-а… в какво качество се явяваш тук?

— Официално съм изпратен от Сайона Свръзката като наблюдател.

— Е, тогава проблеми няма. Лесно можем да уредим да те поканят от наблюдател да станеш делегат. Всъщност аз вече пуснах идеята. Само чакахме да дойдеш — Галт издуха голям облак дим и присви очи през него към Донал. — Ти обаче какво ще речеш, Донал? Аз много вярвам на тия твои прозрения. Какво всъщност се носи във въздуха на Конференцията?

— Не съм сигурен — отвърна Донал. — Струва ми се, че някой е направил грешка.

— Грешка?

— Нова Земя — обясни Донал. — Много тъп номер е да събориш правителството там точно в този момент — и при това със сила. Ето защо си мисля, че ще си го върнем обратно.

Галт рязко приседна, като извади лулата от устата си.

— Да си го върнем? Имаш предвид, да се върне на власт старото правителство? — и се вторачи в Донал. — А кой ще ни го върне?

— Според мен на първо място Уилям — каза Донал. — Това не е в неговия маниер — да се действа безсистемно. Само че можеш да се обзаложиш, че ако склони да го върне, ще си има точна цена за това.

Галт поклати глава.

— Не те разбирам — призна той.

— В момента Уилям работи заедно с групата на Венера — изтъкна Донал. — Само че той едва ли е склонен да им прави услуги. Това, което го вълнува, са собствените му цели — и в крайна сметка ще гони именно тях. Всъщност, ако погледнеш, съм сигурен, че ще забележиш, че на тази конференция текат два вида преговори. Краткосрочни и дългосрочни. Към краткосрочните вероятно спада въпросът за отворения пазар. Играта на Уилям е свързана с дългосрочните.

Галт пак дръпна от лулата си.

— Не зная — унило каза той. — Аз не поддържам Уилям повече от теб, но ти, изглежда, го обвиняваш за всичко. Не прекаляваш ли малко, когато стане дума за него?

— Мога ли да съм сигурен? — призна неохотно Донал. — Мисля по този начин за Уилям, защото… — и се поколеба малко дали да продължи, — защото ако аз бях на неговото място, щях да правя тези неща, в които го подозирам — тук Донал помълча малко. — Ако Уилям натежи на наша страна, това може да накара Конференцията да окаже достатъчен натиск върху Нова Земя, така че старото правителство да бъде върнато на власт, не е ли тъй?

— Ами-и… разбира се.

— Е, добре — повдигна рамене Донал. — Какво може да бъде по-добро от това Уилям да предложи компромисно решение, което го поставя в противниковия лагер и хем скрива, хем изисква такова развитие на нещата, каквото той желае?

— Аха, това вече мога да го разбера — бавно издума Галт. — Само че ако излезе, че е тъй, тогава какво преследва? Какво иска да постигне?

Донал поклати глава.

— Не съм сигурен — отвърна предпазливо. — Не зная.

С това доста неопределено заключение двамата приключиха частната си беседа и Галт отведе Донал да го запознае с някои от другите делегати.

Срещата прерасна, както е обичайно за подобни среши, в коктейл в салоните на хотелския апартамент на Проджект Блейн от Венера. Донал с интерес установи, че самият Блейн е едър, хладнокръвен на вид белокос човек, който не даваше никакви външни признаци, че притежава такъв характер, за какъвто подметна Галт.

— Е, какво мислиш за него? — промълви Галт, когато оставиха Блейн и жена му да продължат да кръжат сред другите гости.

— Блестящ — рече Донал. — Само че не ми се вижда човек, от който си струва да се страхувам — той посрещна повдигането на веждите на Галт с усмивка. — Струва ми се прекалено потънал в собствената си гледна точка. Смятам, че е предсказуем.

— В сравнение с Уилям? — попита тихо Галт.

— В сравнение с Уилям — съгласи се Донал. — Който не е… или не е чак толкова.

През цялото това време те постепенно приближаваха към Уилям, който бе седнал в единия край на салона и разговаряше с една висока слаба жена, обърната с гръб към тях. Когато Галт и Донал наближиха, погледът на Уилям се отклони от нея.

— Охо, маршале! — поздрави той с усмивка. — Протекторе!

Жената се обърна и Донал се озова лице в лице с Анеа.

Ако изминалите пет години бяха предизвикали някои изменения във външността на Донал, това важеше далеч повече за Анеа. Сега тя беше в началото на двадесетте си години, отминала вече последните етапи от своето позабавило се юношество. Бе започнала да разкрива тази рядко срещана красота, която щеше да се увеличава с годините и опита и никога нямаше да я напусне напълно, дори и в съвсем старческа възраст. Сега тя бе по-развита от последния път, когато Донал я бе видял, по-женствено оформена и по-уравновесена. Зелените й очи се вгледаха в неопределените на цвят очи на Донал само от сантиметри разстояние.

— Имам честта да те видя отново — заяви Донал, като наведе глава.

— Честта е моя — гласът й бе станал по-зрял, както и всичко останало у нея.

Донал отклони поглед към Уилям.

— Принце! — каза той.

Уилям стана и се ръкува с Донал и Галт.

— За мен е чест, че си с нас, Протекторе — каза приветливо на Донал. — Доколкото разбрах, маршалът те е предложил за делегат. Можеш да разчиташ на мен.

— Много сте добър — отвърна Донал.

— Добър съм за себе си — рече Уилям. — Ще ми се край масата на Конференцията да има открити умове, а младите умове — не се засягай, Хендрик — обикновено са открити.

— Аз нямам претенциите да съм нещо друго освен войник — изръмжа Галт.

— И точно това те прави опасен в преговорите — отвърна Уилям. — Политиците и бизнесмените винаги се чувстват по-удобно с някого, за когото знаят, че не мисли това, което казва. За един майстор на интригата честните люде винаги са били истинско проклятие.

— В такъв случай — вметна Анеа, — жалко, че няма достатъчно честни мъже, та всички интриганти да бъдат проклети — продължи тя, без да сваля очи от Донал.

Уилям се разсмя.

— Към нас, задкулисните играчи, Избраницата на Култис едва ли може да бъде друга, освен безжалостна, нали, Анеа? — попита той.

— Можеш да ме отпратиш обратно на Екзотиките всеки път, когато ти досадя прекалено много — сряза го тя.

— Не, не — поклати шеговито глава Уилям. — Такъв като мен може да оцелее, само като се обгради с добри хора като теб. Аз съм впримчен в света на грубата реалност — това си е моят живот и не бих желал да го водя другояче — но за почивка, като духовен отдих, от време на време ми е приятно да хвърля някой поглед оттатък стената на една обител, където най-голямата трагедия е някоя повехнала роза.

— Човек не бива да подценява розите — намеси се Донал. — Хората са умирали заради разликата в цвета им.

— Хайде сега — обърна се към него Уилям. — Войната на розите — древна Англия? Направо не мога да приема такова изявление от теб, Донал. Този конфликт, както и всичко друго е бил заради практически и собственически спорове. Войните никога не се водят поради абстрактни причини.

— Точно напротив — възрази Донал. — Войните неизменно се водят по абстрактни причини. Те може да бъдат разпалени от хората на средна възраст и от старите, но в тях винаги се бият младите. А на младостта й трябва нещо повече от един практически мотив, за на се съблазни от трагедията на всички трагедии — края на света — а той е да умреш, когато си млад.

— Каква освежаваща настройка от страна на един професионален войник! — разсмя се Уилям. — Което ми напомня, че може би имаме да обсъждаме с теб една работа. Разбрах, че наблягаш на това колко по-важна е пехотата от всичко друго във въоръжените сили на даден свят, и чух, че си постигнал забележителни неща в обучението на пехотинците. Това е информация по мой вкус — разбира се, откакто Сета се захвана с наемане на войски. Каква е твоята тайна, Протекторе? Допускаш ли наблюдатели?

— Тайна няма — заяви Донал. — И вашите наблюдатели, Принце, са добре дошли на нашата тренировъчна програма по всяко време. Причината за успеха на методите ни на обучение е ръководителят — моят чичо, пехотният командир Иън Грейм.

— Аха, твоят чичо — рече Уилям. — Щом ти е роднина, няма какво да си въобразявам, че мога да го откупя от теб.

— Опасявам се, че не — отговори Донал.

— Така, така… Е, тъй или иначе, ще трябва да поговорим. О, небеса — моята чаша сякаш сама се е изпразнила. Някой да иска още едно питие?

— Не, благодаря — каза Анеа.

— Нито пък аз — присъедини се Донал.

— Е, аз ще искам — рече Галт.

— Добре, в такъв случай, маршале, ела с мен — обърна се Уилям към Галт. — Двамата ще намерим пътя към бара.

И те тръгнаха през салона. Донал и Анеа останаха лице в лице.

* * *

— Значи — започна Донал, — не си променила мнението си за мен.

— Не.

— Ето каква била безпристрастността на една Избраница на Култис — иронично каза той.

— Знаеш ли, аз не съм свръхчовек! — избухна тя с отглас от по-невръстните й години. — Не — продължи по-спокойно, — вероятно има още милиони, които не са по-добри от теб или дори са по-лоши, обаче ти имаш заложби. А си и кариерист. Именно това не мога да ти го простя.

— Уилям е покварил гледната ти точка — отбеляза той.

— Той поне не се стеснява, че е такъв, какъвто е! — възпротиви се тя.

— Защо пък винаги трябва да се приписва някаква добродетел на откровеното признание на порока? — удиви се Донал. — Освен това, ти грешиш. Уилям — сниши глас той, — си дава вид на обикновен дявол, за да не проумеят другите какъв е в действителност. Хората, които имат вземане-даване с него, долавят факта, че Уилям е зъл, и си мислят, че като са доловили това, са проникнали в дън душата му.

— О? — гласът й беше презрителен. — И какво има на дъното?

— Нещо повече от лично възвеличаване. Вие, дето сте толкова близко до него, пропускате онова, което повечето хора, които го наблюдават от разстояние, осъзнават съвсем ясно. Той живее като монах — не получава никаква лична печалба от онова, което върши, и от дългите часове работа. И изобщо не се интересува какво мислят другите за него.

— Не повече от теб.

— От мен? — стреснат от неочакваната истина в това обвинение. Донал все пак успя да възрази. — Аз се интересувам от мнението на хората, на които държа.

— Като например? — подпита тя.

— Ами, на първо място — отговори той, — от твоето. Макар че не знам защо.

— О — дъхът й секна, — само не се опитвай да ми разправяш това!

— Изобщо не знам защо ли се опитвам да ти разправям каквото и да било — отвърна той с внезапна горчивина; сетне си тръгна, като я остави там, където бе застанала.

Излезе от салона и се върна право в собствения си апартамент, където се потопи в работа: тя го задържа на бюрото до малките часове на сутринта. И дори тогава, след като най-подир си легна, Донал не спа добре — нещо, което отдаде на лекия махмурлук от питиетата на коктейла.

Умът му би следвало да поразчопли това обяснение, ала той не му позволи.