Гордън Диксън
Дорсай! (22)

Главнокомандващ II

АрДел го изгледа с пребледняло лице, но очите му устояха на суровия взор на Донал.

— Трябваше да работя — каза. — Аз просто се убивах. Не се извинявам.

— Това ли беше единствената причина? — запита го иронично Донал.

При тези думи АрДел извърна глава.

— Не — промълви. Донал премълча. — Заради нея — прошепна нютънианецът. — Той ми я обеща.

— Нея! — тонът на Донал накара другите двама дорсай инстинктивно да пристъпят към него. Той обаче се удържа без да помръдне. — Анеа?

— Тя може би щеше да ме съжали — прошепна АрДел към пода на салона. — Ти не разбираш… да живееш толкова близо до нея всички тези години… и аз се чувствах толкова окаян, а тя… Не можех да си забраня да я обичам…

— Не — потвърди Донал. Внезапната светкавица на напрежението бавно се оттече от него. — Не е имало как да си забраниш — и се извърна настрани. — Глупак — рече с гръб към АрДел. — Не го ли познаваш достатъчно добре, за да разбереш, че те лъже? Той си прави сметка да я задържи за себе си.

— Уилям? Не! — пленникът внезапно скочи на крака. — Не той — не с нея! Това… не може да бъде!

— Няма да бъде — уморено отрони Донал. — Но не защото от хора като теб зависи да го спрат — и се обърна да измери с поглед АрДел. — Капитане, би ли го заключил? — Коравата ръка на Ел Ман сграбчи рамото на АрДел и го извърна към изхода. — О… и капитане…

— Сър — попита Ел Ман, като се обърна към него.

— Трябва да се срещнем с всички бойни единици, командвани от флотския командир Лудроу, колкото е възможно по-скоро.

— Да, сър — Ел Ман полуизбута, полуизнесе АрДел Монтор от помещението и — сякаш символично — от главния поток на човешката история, на който той се бе опитал да повлияе със своята наука в угода на Уилям, принц на Сета.

Корабът N4J потегли, за да се срещне с Лудроу. Това не бе нещо, дето можеше да се постигне бързо или лесно. Дори когато е известно мястото, където трябва да се намира, съвсем не е лесна работа да проследиш и засечеш нещо тъй малко, като флота човешки кораби в непостижимата шир на междузвездния космос. По съвсем основателните причини, че винаги съществува възможността за човешка грешка, че винаги следва да се оставя някаква безопасна зона — по-добре да не достигнеш целта си, отколкото да изскочиш прекалено близо до нея — и че на практика такова нещо като да стоиш на едно място във вселената не съществува. N4J направи един фазов преход от мястото, където бяха изчислили, че се намира, до мястото, където според изчисленията трябваше да бъде флотата, изпрати призивен сигнал, но не получи никакъв отговор. Пресметнаха наново, сигнализираха и продължиха така, докато най-подир получиха в ответ първия слаб сигнал, сетне един по-силен и най-накрая — сигнал, който вече даваше възможност за комуникация. Съпоставиха изчисленията на флагманския кораб на флотата и N4J и най-накрая срещата бе осъществена.

* * *

До този миг обаче бяха изминали над три денонощия от отпуснатата седмица на изолация. Донал се качи на борда на флагманския заедно с Иън и пое командването.

— Имаш ли новини? — гласеше първият му въпрос към Лудроу, когато двамата се срещнаха отново.

— Имам — рече командирът на флотата. — Един мой кораб непрекъснато снове оттук до Света на Данни. Напълно сме в течение на събитията.

Донал кимна. Това бе съвсем различна работа от онзи, който имаше N4J при търсенето на Лудроу. Една совалка между някоя планета, чиито местоположение и посока на движение са добре известни, и флота, която знае собствените си местонахождение и дрейф, може да се озове с един скок на такова разстояние от въпросната планета, че да улови предаванията от нея, а после да се върне също тъй лесно, стига разстоянието да не е прекалено голямо — както понякога се случва между отделни планети и при не точни изчисления.

— Искате ли да видите една подборка, или просто да ви информирам — запита Лудроу.

— Информирай ме — отвърна Донал.

Лудроу започна. Истерията, последвала обвиненията на Комисията срещу Донал и неговото изчезване, беше довела до срутването на всички съществуващи правителства — и без това нестабилни и подкопани от несъгласията по въпроса за открития пазар — освен Екзотиките, Дорсай, старата Земя и двете малки планети Коби и Света на Данин. В идеалния властови вакуум, който бе останал, Уилям и въоръжените отряди на Сета бяха действали бързо и уверено. Временни правителства от името на цялото население, ала действащи пряко под заповедите на Уилям, бяха овладели Нова Земя, Фрайланд. Нютън, Касида, Венера. Марс, Хармония и Асоциация и сега ги държаха в железните окови на военния закон. Също както в миналото бе закупувал със спекулативна цел стратегически материали, сега Уилям бе закупил пехотните войски на целия цивилизован свят току преди събитията. Под формата на обучение, пренаемане, отдаване под наем, стендбай споразумения Уилям бе вкарал в договори със Сета действащите армии на всеки от обхванатите от безредици светове. Всичко, което му бе останало да направи, бе да постави свои неголеми контингенти, както и офицери за вече съществуващите отряди със съответните заповеди.

— Среща на щаба — нареди Донал.

Щабът му се събра в административната зала на кораба. Лудроу — командирът на флотата, Иън — командирът на пехотата, и половин дузина висши офицери под командата на тях двамата.

* * *

— Господа — рече Донал, когато се разположиха около масата, — сигурен съм, че всички знаете каква е ситуацията. Някакви предложения?

Последва пауза. Донал пробяга с очи по хората край масата.

— Да се свържем с Фрайланд, Нова Земя или някое място, където имаме подкрепа — подхвана Иън. — Да приземим малък контингент и да започнем контрадействия срещу сетанското командване — и той изгледа племенника си. — Всички професионалисти, независимо на чия страна са, знаят името ти. Възможно е дори да получим поддръжка от силите на неприятеля.

— Не върши работа — възрази Лудроу от другата страна на масата. — Прекалено бавно е. Щом се обвържем с определена планета, Уилям ще концентрира там своите сили — и той се обърна към Донал. — Само че неговите кораби ще имат поддръжка и от земята, независимо на кой свят се бием, докато нашите наземни войски ще са заети до гуша с това да се укрепят.

— Напълно вярно — отбеляза Донал. — В такъв случай какво предлагаш?

— Да се оттеглим на някой от незасегнатите светове — Екзотиките. Коби. Света на Данин. Или дори на Дорсай — ако пожелаят да ни приемат. Там ще бъдем в безопасност, в силна позиция и ще можем да подберем подходящия момент за възможност да нанесем ответен удар.

Иън поклати глава.

— С всеки ден и всеки час — рече той, — Уилям става все по-силен на тези светове, които е превзел. Колкото по-дълго изчакваме, толкова по-големи стават шансовете му срещу нас. И най-накрая той ще събере нужната мощ, за да ни подгони — и да ни залови.

— Добре де, тогава какво искаш да правим? — запита Лудроу. — Флота без собствена база не е никакво нападателно оръжие. И колцина от нашите хора ще пожелаят да си заложат главите заедно с нас? Това са професионални войници, човече, а не патриоти, които се бият на родна земя!

— Или сега ще използваш пехотните си войски, или никога! — възрази Иън, като тръсна глава. — На борда на тия кораби имаме четиридесет хиляди готови за бой мъже. Аз отговарях за тях и ги познавам. Настани ги на някоя второстепенна планета и за два месеца ще се разкапят.

— Аз все пак твърдя…

* * *

— Стига. Стига! — Донал заудря с кокалчета на пръстите си по масата, за да ги призове към ред. Лий и Иън пак седнаха на своите платформи; всички извърнаха глави, за да погледнат Донал.

— Исках всички да получите шанс да се изкажете — подхвана той, — понеже желаех да усетите, че сме изследвали всички възможности. Истината е, че и двамата вие, господа, сте прави в своите възражения, също както във всеки от вашите планове има по нещо хубаво. Работата обаче е там, че и на двама ви плановете са хазартни — дълготрайно хазартни — отчаяно хазартни.

Той замлъкна, за да огледа масата.

— Бих искал сега да ви напомня, че когато водите ръкопашен бой с един човек, последното място, на което ще го ударите, е там, където той очаква да бъде ударен. Същността на успешната битка е да удариш своя противник неподготвен в една незащитена точка — там, където той не очаква.

Донал се изправи в края на масата.

— През последните няколко години — каза той, — Уилям е наблегнал на обучението на наземни войски — пехотинци. Аз правех същото, но със съвършено различна цел.

Той постави пръст върху един клавиш на масата пред себе си и се полуизвърна към широката стена отзад.

— Всички вие, господа, несъмнено сте чували военния труизъм, който гласи, че човек не може да завоюва цивилизована планета. Това е една от древните сентенции, която лично мен много ме дразни; доколкото на всеки мислещ човек би трябвало да е съвършено ясно, че ако разполагаш с необходимото, на теория можеш да завладееш всичко. В такъв случай завоюването на цивилизован свят става съвършено възможно. Единственият проблем е да се осигурят необходимите средства.

Всички го слушаха внимателно — някои леко озадачени, други със съмнение, сякаш очакваха всичко, което той говори, изведнъж да премине в някаква шега, за да облекчи напрежението. Единствено Иън бе флегматичен и възприемащ.

— През последните няколко години армията, която ние ръководим разработи необходимите средства: някои от тях бяха пренесени от предишни армии, други — разработени напоследък. Вашите бойци познават методите, при все че никога не им е било казвано по какъв начин ще ги прилагат. Тук присъстващият Иън създаде чрез тежко обучение малката високоспециализирана бойна единица на пехотните сили — група, която при обикновени бойни условия наброява петдесет човека, но която ние очистихме от всичко излишно и орязахме до тридесет души. Нашите групи бяха обучавани да предприемат съвършено независими действия и да оцеляват самостоятелно продължително време. По същия начин бяха орязвани и бойните редици — включително и на вашите флотски учения, които също бяха планирани с идеята за специфичен вид акции.

То й поизчака.

— Всичко, до което се свежда това сега, господа — продължи, — е, че всички ние трябва да докажем, че старата максима е погрешна и да превземем един цивилизован свят с всичките му партакеши. Ще го направим с войниците и корабите, които имаме под ръка тук и които бяха проучени и обучени за тази специфична работа — също както планетата, която ще превземем беше определена и щателно проучена — Донал им се усмихна. В момента всички седяха на ръба на платформите си.

— Този свят… — и той натисна клавиша, който през цялото време беше под пръста му; стената зад него изчезна, за да открие тримерно изображение на една голяма зелена планета, — е сърцевината на мощта и силата на нашия враг. Неговата основна база — Сета!

Това беше вече прекалено — дори и за висши офицери. Мигом край масата се раздаде ропот. Донал не му обърна внимание. Отвори едно чекмедже в края на масата и извади дебела пачка документи, които хвърли на масата пред себе си.

— Господа, ние ще превземем Сета — каза той, — като за двадесет и четири часа ще заменим всичките й местни войски, всичката й полиция, всичките й гарнизони, милиционерски отряди и въдворяващи закона тела и институции с наши собствени хора.

И посочи пачката документи.

— Ще ги превземем парче по парче, независимо и едновременно. Така че когато на следващото утро населението се събуди, ще открие, че е пазено, контролирано и управлявано не от собствените му власти, а от нас. Подробностите за целите и възложените задачи са в тази пачка, господа. Ще се заловим ли за работа?

* * *

Заловиха се за работа. Каквато си беше голяма планета с ниска гравитация, Сета имаше огромни девствени области. Цивилизованата й част обхващаше тридесет и осем града и намиращите се между тях селскостопански и жилищни области. Имаше еди-колко си военни съоръжения, еди-колко си полицейски станции, еди-колко си арсенала, еди-колко си гарнизона с войски — детайлите се отделяха един от друг като частите на добре конструиран механизъм, а после отново се свързваха чрез съответните военни единици под командването на Донал. Това беше шедьовър на предварителното бойно планиране.

— Сега — нареди Донал, когато приключиха — идете и инструктирайте войските си.

После загледа как всички излизат от конферентната зала — всички с изключение на Иън, когото бе задържал, и Лий, комуто току-що бе позвънил. Когато другите излязоха, Донал се обърна към двамината останали при него.

— Лий — рече, — след шест часа всеки човек във флотата ще знае какво възнамеряваме да правим. Искам да излезеш и да намериш някой — но не от офицерите — който мисли, че няма да успеем. Иън — той погледна чичо си, — когато Лий намери такъв човек и ти докладва, искам да се погрижиш той незабавно да бъде изпратен при мен. Ясно ли е?

Двамата кимнаха и излязоха, та всеки да свърши собствената си работа. Ето как стана така, че един недоволен водач на група от една конкретна десантна част си уреди изненадваща среща и изненадващо сърдечен лаф със своя главнокомандващ, така че половин час по-късно двамата влязоха под ръка в командната част на флагманския кораб, където Донал поиска и получи видео– и аудиовръзка с всички кораби.

— Всички вие — каза Донал, като им се усмихна от екраните, след като го свързаха, — до този момент сте информирани за наближаващата акция. Тя е резултат от многогодишно планиране на най-високо равнище и на усилията на най-добрата разузнавателна служба, която имаме късмета да притежаваме. Обаче един от вас дойде при мен с естественото опасение, че може би ще отхапем по-голям залък, отколкото можем да сдъвчем. Ето защо, тъй като това е съвършено нов тип операция и тъй като аз твърдо вярвам в правото на отделния професионален войник на мнение, аз предприемам безпрецедентната стъпка да подложа наближаващото нападение срещу Сета на гласуване. Вие ще гласувате като кораби и резултатите ще бъдат предадени на флагманския кораб от вашите капитани като „за“ или „против“. Господа — Донал протегна ръка и придърпа човека, когото Лий бе открил, в обсега на камерата до себе си, — искам да се запознаете с груповия водач Теис, който има смелостта да се изправи като свободен човек и да зададе въпросите си.

Изненадан и заслепен от светлината на прожекторите, под която изведнъж се озова, груповият водач облиза устни и се ухили малко глуповато.

— Оставям решението на всички вас — добави Донал и даде сигнал камерите да бъдат изключени.

* * *

Три часа по-късно груповият водач Теис се върна на кораба си и шашардиса своите другари с разказа за това, което му се беше случило: после всички гласуваха.

— Почти единодушно — докладва Лудроу — в полза на нападението. Само три кораба — нито един от първата линия и нито един с войски на борда — гласуваха против.

— Искам тези три кораба да не участват в атаката — каза Донал. — И да се запишат техните имена и капитани. Напомнете ми за това, след като всичко приключи — и той стана от платформата, на която седеше в салона на флагманския кораб. — Командире, дайте необходимите заповеди. Спускаме се.

И те се спуснаха. Сета никога не беше вземала твърде насериозно мисълта за неприятелска атака. Изолирана в позицията си на единствена обитаема и до голяма степен неизследвана и неизползвана планета, която обикаляше около своето слънце от тип K0 — Тау Сети: и чувствайки се сигурна в средата на един междузвезден лабиринт от договорености, които правеха всички останали планетарни правителства до известна степен зависими от нейната добра воля, тя разполагаше само с няколко кораба в постоянна защитна орбита.

Тези кораби, чието местоположение и посока на движение бяха напълно проучени от разузнавателната служба на Донал, бяха обкръжени и унищожени от появилата се Доналова флота, едва ли не преди да успеят да излъчат предупреждение. А и доколкото се излъчи някакво предупреждение, то попадна в сащисани и невярващи уши.

Само че в този момент щурмовите отряди вече слизаха към планетата, спускаха се над градовете, военните съоръжения и полицейските станции под покрова на нощта, докато тя се извиваше около големия, но бързо въртящ се свят.

В повечето случаи те се приземиха точно в целите си, защото корабите, които ги бяха посели в небето отгоре, не бяха възпрепятствани от вражески действия. Реакцията на тези на земята бе най-вече каквато може да се очаква, щом войски ветерани с пълно въоръжение и броня атакуват местната полиция, неопитни обучаващи се войници и хора, които са се отпуснали в гарнизона. Тук-таме, където някоя щурмова група се сблъскваше със също тъй наемни войски избухваше остър и яростен бой. Но в такъв случай бързо биваха докарвани подкрепления, за да се сложи край на акцията.

Самият Донал се спусна с четвъртата вълна. И когато на следващата сутрин слънцето изгря голямо и жълто на хоризонта, планетата беше овладяна. Два часа по-късно един ординарец му съобщи, че Уилям е открит в собствената му резиденция край Уайттаун на около хиляда и петстотин километра от тях.

— Ще ида там — каза Донал и се огледа. Офицерите му бяха заети, а Иън бе излязъл някъде с един отряд от пехотата си. Той се обърна към Лий. — Хайде. Лий — каза той и го повика.

Качиха се на една автоплатформа за четири човека и ползвайки ординареца като водач, направиха пътуването. Когато се спуснаха в градината на резиденцията. Донал остави ординареца при платформата, направи знак на Лий да го придружи и влезе в къщата. Мина през безмълвните стаи, населявани единствено от мебелите. Сякаш всички обитатели на къщата бяха изчезнали. Не след дълго започна да си мисли, че може би са му докладвали погрешно и че Уилям също го няма. Но после мина през една арка в малко преддверие и се намери пред Анеа.

Тя посрещна погледа му с бледо, но спокойно лице.

— Къде е той? — попита Донал.

Тя се обърна и посочи вратата в отсрещния край на помещението.

— Заключена е — каза. — Той беше вътре, когато твоите хора започнаха да се приземяват и оттогава не е излизал. Никой друг не искаше да остане с него. Аз… аз не можех да си тръгна.

— Да — навъсено каза Донал и огледа отдалеч заключената врата. — Сигурно не му е било лесно.

— Ти се тревожиш за него? — гласът й го накара рязко да вдигне глава. Донал я изгледа, търсейки следа от присмех в изражението й. Присмех обаче нямаше. Тя го питаше съвсем откровено.

— Безпокоя се донякъде за всеки човек — каза той. Пресече помещението и воден от внезапен импулс, сложи длан на вратата, постави палеца си в ключалката… и вратата се отвори.

Вътре в него разцъфтя внезапна хладина.

— Остани с нея — подхвърли през рамо към Лий. Бутна вратата, застана пред друга, по-тежка врата — ала тя също се отвори при неговия допир — и влезе.

В отсрещния край на тази продълговата стая зад отрупано с купища документи бюро седеше Уилям. Щом Донал влезе, той се изправи.

— Значи най-накрая си тук — отрони той спокойно. — Добре, добре.

Като наближи. Донал огледа лицето и очите му. В тях нямаше нищо, което да възбуди у него подобна идея, но Донал внезапно заподозря, че Уилям не е съвсем наред.

— Приземяването беше много добро. Много добро — уморено каза Уилям. — Беше изкусен номер. Както виждаш признавам факта. Подценявах те от първия ден, когато те видях. Честно си го признавам. Аз съм напълно сразен, не е ли тъй?

Донал приближи до другата страна на бюрото и се вгледа в спокойното изтощено лице на Уилям.

— Сета е под мой контрол — каза Донал. — Твоите експедиционни сили на другите светове са отрязани. И техните договори не струват дори хартията, на която са написани. Без да те има теб за да даваш заповеди всичко е свършено.

— Да… Да, и аз си го помислих — каза Уилям с нещо като въздишка. — Ти си моята орис, разбираш ли, моят зъл гений. Трябваше да го проумея по-рано. Една сила над хората, подобна на моята трябва да бъде уравновесена. Мислех си, че ще се случи, но не и наведнъж, само че не се оказа прав — и той изгледа Донал с такова странно, търсещо нещо изражение, че очите на Донал се присвиха.

— Ти не си добре — каза той на Уилям.

— Да, не съм добре — Уилям уморено разтърка очи. — Напоследък работих прекалено усилно и то за нищо. Изчисленията на Монтор бяха глупакоустойчиви; само че колкото по-безпогрешен ставаше моят план, толкова всичко вървеше на криво. Знаеш ли, че те мразя? — запита той без никакво чувство, като отпусна ръка и пак погледна Донал. — В цялата история на човечеството никога никой не е мразел така, както аз мразя теб.

— Ела — каза Донал като заобиколи бюрото, за да иде при него. — Ще те отведа при един човек, който може да ти помогне.

— Не. Почакай… — Уилям вдигна ръка и се дръпна назад от него. Донал спря. — Първо имам да ти покажа нещо. Прозрях края в мига, в който получих съобщение, че твоите хора се приземяват. Чакам те вече близо десет часа — той внезапно потрепери. — Дълго чакане. Трябваше да имам нещо, с което да се занимавам — обърна се и чевръсто отиде до една двойна врата в отсрещната стена. — Хвърли назад един поглед — прикани го и натисна един клавиш.

Двете врати се плъзнаха назад. Донал погледна. Увиснало в малкото затворено пространство отзад имаше нещо, което едва се разпознаваше по онова, което беше останало от лицето му. Беше или по-скоро би трябвало да бъде неговият брат Мор.