Гордън Диксън
Дорсай! (15)

Военачалник

Потраквайки с токовете на черните си ботуши по сивия под на просторната канцелария на Главната квартира на Отбраната на Хармония, помощникът приближи до бюрото на Донал.

— Специално, спешно и лично, сър — и той постави една сигнална лента в синя касета — цвета на обикновените комуникации — върху настолния бележник.

— Благодаря — каза Донал и го отпрати. Строши печата на лентата, постави я в плейъра на бюрото и като изчака помощника да излезе от стаята, натисна стартовия бутон.

От говорителя се разнесе дълбокият глас на баща му.

— Донал, синко…

… радвахме се, когато получихме последната ти лента и като слушахме за твоите успехи. През последните пет поколения никой в това семейство не се е справял тъй добре и за толкова кратко време. Всички тук сме щастливи заради теб, молим се за теб и очакваме пак да те чуем.

Но сега ти се обаждам по един злощастен повод. Твоят вуйчо Кенси е бил убит преди малко повече от месец нейде по затънтените улички на град Бловейн на Сейнт Мери от местна терористична група, противопоставяща се на тамошното правителство. Иън, който, разбира се, беше офицер в същата част, впоследствие успял някак да открие главната квартира на групата на една улица и убил с голи ръце тримата мъже, които заварил там. Това обаче не ни върна Кенси. Той беше любимец на всички ни; всички тук у дома сме дълбоко потресени от неговата смърт.

В момента обаче най-много тревоги ни създава именно Иън. Той отказал да погребе Кенси на Сейнт Мери, докара тялото му у дома и от няколко седмици е тук. Знаеш, че Иън винаги е имал по-мрачен характер от двамата — както Кенси сякаш притежаваше двойно повече жизненост и получаваше двойно повече радост от живота, отколкото има и получава обикновеният човек. Майка ти казва, че сега Иън сякаш е загубил своя добър ангел и е оставен на силите на мрака, които винаги са имали толкова голяма власт над него.

Тя, разбира се, не го изразява точно по този начин. В нея говорят жената и маранката — ала аз не съм преживял тридесет и две години с нея, без да проумея, че тя може да види по-надълбоко от мен в душата на един мъж или на една жена. Ти, Донал, би трябвало да си наследил донякъде тази нейна дарба, така че може би по-добре ще разбереш какво има предвид майка ти. Във всеки случай, пращам ти този сигнал по нейно настояване, макар че при всички случаи щях да ти се обадя по повод смъртта на Кенси.

Както знаеш, винаги съм бил убеден, че най-близките членове на една и съща фамилия не бива да служат прекалено близо един до друг на бойното поле или в гарнизона — така че родствените чувства да не бъдат изкушавани да повлияват на военните отговорности. Но майката ти е сигурна, че сега на Иън не бива да се позволява да седи в мрачното си мълчание тук, както той прави; а че той трябва отново да се раздвижи. И тя ме моли да те попитам дали не можеш да му намериш място в твоя щаб, където ще можеш да го държиш под око. Зная, че и за двама ви ще бъде трудно да го държиш на служба, където той ще ти бъде подчинен, ала майка ти е убедена, че това ще е за предпочитане пред настоящото положение.

Иън не е изказал никакво желание да се върне към активния живот, но ако аз като глава на семейството поговоря с него, ще замине. Брат ти Мор се справя добре на Венера и наскоро е бил издигнат в чин комендант. Майка ти държи да му пишеш независимо от това дали той ти е писал или не, доколкото Мор може би се колебае да ти пише без причина, след като ти си се издигнал тъй нависоко за тъй кратко време, въпреки че той е по-възрастен.

С цялата ни любов. Ийчан.

Ролката, която се виждаше през малкия прозрачен капак, престана да се върти. Ехото от гласа на Ийчан Кан Грейм замря сред сивите стени на кабинета. Донал остана неподвижен на бюрото си с втренчени в нищото очи и си спомни за Кенси.

Докато седеше така, му се видя странно да открие, че може да си припомни толкова малко конкретни случки. Като премисляше, първите години от живота му сякаш бяха изпълнени с неговия усмихващ се вуйчо — и въпреки това Кенси не стоеше много у дома. Като че ли Донал бе очаквал да може да си спомни отделните случаи, когато Кенси идваше или си тръгваше, а вместо това сега му се струваше сякаш някакво по-цялостно присъствие, някаква светлина в дома бе изгаснала.

Донал въздъхна. Помисли си, че непрестанно събира около себе си хора. Първо Лий. Сетне, при напускането на Фрайланд Ел Ман с белязаното лице го бе помолил да го придружи. И сега Иън. Е, Иън си е добър офицер независимо от това какви поражения му е причинила сега смъртта на неговия брат-близнак. Толкоз по-лесно щеше да бъде да му намери място. Фактически Донал щеше да успее да го използва умело.

Донал натисна едно копче и заговори към малката решетка на сигналното табло на бюрото:

— Ийчан Кан Грейм. Греймхауз, Южния район, каньона Форали, Дорсай — започна той. — Много се радвам да те чуя, макар да си представям как се чувстваш за Кенси. Моля те, помоли Иън да пристигне веднага. Ще сметна за чест да го имам в моя щаб, пък и да ти кажа истината, тук изпитвам истинска нужда от някой като него. Повечето от висшите офицери, които наследих като Военачалник, са наплашени от тия старей до положение да ги бива за твърде малко неща. Зная, че в това отношение няма защо да се безпокоя за Иън. Ако той поеме наблюдението над моята тренировъчна програма, цената му ще се равнява на теглото му в диаманти — естествени диаманти. И бих могъл да му дам действащ пост или в личния ми екип, или като патрулен командир. Предай на майка, че ще пиша на Мор, но точно в този момент писмото може би ще е малко лаконично. В момента съм затънал до гуша в работа. Това са добри офицери и войници, но толкова са ги пердашили по ушите при всеки погрешен ход, че сега няма дори носа си да изсекнат без пряка заповед. Предай на всички вкъщи, че ги обичам. Донал.

Натисна пак бутона, приключи записа и го запечата за изпращане заедно с останалите изходящи сигнали, които канцеларията му изпращаше всеки ден. Меко иззвънтяване откъм бюрото му напомни, че е време да разговаря още веднъж със Старей шия Брайт. Той се надигна и излезе.

* * *

Най-висшият старей от съвместното правителство на Дружествените светове на Хармония и Асоциация имаше свой собствен комплекс от офиси в Правителствения център — на не повече от петдесетина метра от нервния център на военните. Това не беше случайно. Старейшият Брайт беше Войнстващ и обичаше да държи под око воюващата десница на Истинските Божии църкви. Работеше на бюрото си, но стана, когато Донал влезе при него.

Тръгна напред, за да го посрещне — висок, слаб мъж, облечен изцяло в черно, с раменете на побойник от затънтените квартали и очите на Торквемада, осветявали Инквизицията в древна Испания.

— Бог да бъде с теб — каза. — Кой е утвърдил тази заявка за предпазна обшивка за решетките за фазов преход на корабите от нисък клас?

— Аз — заяви Донал.

— Пилееш парите като вода — строгото, на средна възраст лице на Брайт се наклони към Донал. — Всичко, с което разполагаме, за да поддържаме работата на правителството, е десятъкът върху църквите или една десета от десятъка върху църковните членове на нашите две бедни планети. Колко от това, мислиш, можем да си позволим да прахосваме за прищевки и капризи?

— Не може да се твърди, сър — отвърна Донал, — че войната е въпрос на прищевки или капризи.

— Тогава защо да бронираме решетките? — озъби се Брайт. — Да не би да са изложени на ръжда сред влагата на космоса? Да не би измежду звездите да повее вятър и да ги издуха?

— Не да бронираме, а да прикрием — отвърна Донал. — Въпросът е да се промени външният им вид — от топка и чук на цилиндричен. Ще взема с мен всички кораби от първите три класа. Искам, когато се появят пред Екзотиките, всички до един да изглеждат като кораби от първи клас.

— По каква причина?

— Нашата атака на Зомбри не може да бъде пълна изненада — търпеливо заобяснява Донал. — Мара и Култис съзнават по-добре от всеки друг, че от военна гледна точка тя е уязвима за подобно действие. Ако ми позволите…

И той мина покрай Брайт, за да стигне до бюрото му, където натисна няколко клавиша. На една от просторните сиви стени на кабинета оживя схематично изображение на системата на Процион, като вляво се очерта самата звезда. Донал започна да изброява планетите по реда им, като ги посочваше отляво надясно:

— Коби — Култис — Мара — Сейнт Мери. Най-плътната известна група населени планети, каквато вероятно няма да открием и през следващите десет поколения. И просто понеже са обитаеми — и поради това близо една до друга — имаме тази избягала луна. Зомбри, с нейната ексцентрична орбита, която в по-голямата си част лежи между Мара и Сейнт Мери…

— Да не би да ми изнасяш лекция? — прекъсна го резкият глас на Брайт.

— Да — каза Донал. — Опитът ми показва, че нещата, които хората са най-склонни да пропускат, са онези, които са научили най-рано и затова си въобразяват, че ги знаят най-добре. Зомбри не е обитаема и е прекалено малка за тераформиране. Ала въпреки това тя е тук — същински троянски кон, само дето й липсва отрядът модерни ахейци, който да наруши проционското спокойствие…

— Това сме го обсъждали и по-рано — вметна Брайт.

— И ще продължим да го обсъждаме — продължи любезно Донал, — всеки път, когато пожелаете да попитате какви са основанията за всяка отделна моя заповед. Както вече казах. Зомбри е троянският кон на Процион. За беда в тези времена трудно можем да вкараме хора вътре. Можем обаче неочаквано да приземим войски и да опитаме да изградим защитата им, преди Екзотиките да се вдигнат на бойна нога. Следователно, нашите усилия следва да бъдат насочени да се приземим толкова бързо и ефективно, колкото е възможно. Да го направим по най-добрия начин означава да се приземим практически без съпротива, въпреки че Екзотиките несъмнено разполагат с редовни отряди, които държат Зомбри под око. Най-добрият начин да постигнем това е да се появим с дотолкова превъзхождащи ги сили, та местните командири да проумеят, че е глупаво да се опитат да попречат на нашето приземяване. А най-добрият начин да демонстрираме сила е да покажем, че имаме три пъти повече кораби първи клас, отколкото имаме наистина. Ето защо са ни нужни обшивките.

Донал млъкна, върна се до бюрото и натисна клавишите. Схемата изчезна.

— Много добре — рече Брайт. В тона му не пролича нито следа от поражение, нито пък намаляване на арогантността. — Ще одобря заповедта.

— Може би — продължи Донал, — ще одобрите и още една заповед — да се отстранят Стражите на съвестта от моите кораби и подразделения.

— Еретиците… — начена Брайт.

— Не са моя грижа — довърши Донал. — Моята работа е да подготвя тези хора да извършат нападение. Но сред войските, които са под мое ръководство, над шестдесет процента са съставени от ваши местни войници; а техният боен дух едва ли може да се повиши значително при средно три процеса за ерес седмично.

— Това е църковен въпрос — отсече Брайт. — Има ли още нещо, за което да искате да ме помолите, Военачалник?

— Да — отвърна Донал. — Поръчах минно оборудване. Досега не е пристигнало.

— Искането беше прекомерно — каза Брайт. — На Зомбри няма да има нужда да се окопава нищо друго, освен командни постове.

* * *

Донал дълго гледа облечения в черно човек. Неговото бяло лице и белите му ръце — единствените му непокрити части — изглеждаха по-скоро фалшиви, отколкото истински, сякаш представляваха маска и ръкавици, закрепени на някое черно и чуждо създание.

— Хайде да се изясним — каза Донал. — Като оставим настрани факта, че аз не изпращам войниците си на открити позиции, където ще ги убият — независимо дали са наемници, или са измежду вашите собствени весели самоубийци — какво точно желаете да постигна с това нападение срещу Екзотиките?

— Те ни застрашават — отговори Брайт. — По-лоши са от еретиците. Те са собственият легион на Сатаната — отричат Господа — и очите му проблеснаха като лед на слънце. — Ние трябва да изградим над тях наблюдателна кула, за да не могат да ни застрашат без предупреждение, така че да живеем в безопасност.

— Чудесно — рече Донал. — В такъв случай всичко е уговорено. Аз ще ви дам вашата наблюдателна кула. А вие ще ми дадете войниците и оборудването, което поръчах, без въпроси и отлагане. До този момент колебливостта на вашето правителство означава, че ще замина за Зомбри с десет до петнадесет процента по-ниска бойна мощ.

— Как така? — тъмните вежди на Брайт се сбраха. — До планираната дата имаш още два месеца.

— Планираните дати — заяви Донал, — са предназначени за ползване от вражеското разузнаване. Ние ще скочим след две седмици.

— Две седмици! — Брайт се облещи в него. — За две седмици няма да можеш да се подготвиш.

— Искрено се надявам Коулмейн и неговият Генерален щаб на Мара и Култис да мислят като вас — отвърна Донал. — Дружествените имат най-добрите пехотни и космически сили между звездите.

— Какво? — лицето на Брайт пребледня от гняв. — Осмеляваш се да кажеш, че нашата собствена организация е по-слаба?

— Да се изправиш пред фактите е определено по за предпочитане от това да се изправиш пред поражение — подхвърли леко уморено Донал. — Да, Старейши, нашите отряди са определено по-слаби. Което е и причината да разчитам не толкова на приготовленията, колкото на изненадата.

— Войниците на Църквата са най-смелите в света! — изкрещя Брайт. — Те носят бронята на правотата и никога не отстъпват.

— Което обяснява високата им смъртност, непрекъснатата нужда от нови попълнения и като цяло ниското им равнище на обученост — напомни му Донал. — Готовността да умре в битка не е непременно най-добрата черта на един войник. Вашите наемни войски, доколкото в тях липсват от тукашни попълнения, в момента са определено по-подготвени за бой. Е, разполагам ли отсега нататък с вашата подкрепа за всичко, от което чувствам, че имам нужда?

Брайт се поколеба. Напрегнатостта от фанатизма се заличи на лицето му, за да бъде заменена от напрегнатостта на мисълта. Когато отново отвори уста, гласът му беше студен и делови.

— За всичко освен за Стражите на съвестта — отговори той. — В края на краищата, те имат власт единствено над членовете на нашите собствени църкви.

Обърна се и отново отиде зад бюрото си.

— Освен това — продължи малко мрачно, — може би си забелязал, че между членовете на различните църкви понякога има малки разногласия относно догмата. Присъствието на Стражите на съвестта помежду им ги кара да бъдат по-малко склонни да спорят един с друг — а това, сигурен съм, и ти ще признаеш, спомага за военната дисциплина.

— Върши работа — късо потвърди Донал и се обърна да си тръгне. — О, между другото, Старейши — рече той, — става дума за тази планирана дата след две седмици. Тъй като е много важно тя да остане в тайна, се постарах да се уверя, че тя е известна само на двама души и ще остане изключително тяхно притежание до около час преди скока.

Брайт повдигна глава.

— Кой е другият? — остро запита той.

— Вие, сър — каза Донал. — Взех решението си за истинската дата само преди минута.

Двамата кръстосваха погледи доста време.

— Бог да бъде с теб — каза Брайт със студен равен глас.

Донал излезе.