Гордън Диксън
Некромант (5)

Глава 5

Когато влезе през автоматично отварящата се входна врата на апартамента на Джейсън Уорън, Пол видя, че в помещението — един вид комбинация кабинет-всекидневна — вече имаше трима души.

Точно в този момент двама от тримата излизаха през една задна врата. Той успя само бегло да ги зърне. В единия от двамата внезапно позна девойката с книгата, която беше срещнал по-рано на територията на Чикагския указател. Другият беше набит мъж на средна възраст, чиято външност изразяваше дискретна компетентност. Той също беше с девойката и Блънт в телевизионното предаване, на което бе станал свидетел преди година в мината. Пол се запита, дали Блънт също беше наблизо. После тази мисъл изчезна от съзнанието му. Той откри, че се взира леко в мургавото състрадателно лице на Джейсън Уорън.

— Пол Формейн — представи се Пол. — Аз ви телефонирах…

— Седнете — прекъсна го Уорън, посочвайки му стол и сам седна на друг срещу него. Той погледна Пол с прямия си, без задръжки поглед на едно дете. — Какво мога да направя за вас?

Пол го огледа. Уорън седеше отпуснато, почти проснат, но поддържаше слабото си тяло балансирано като танцьор или отлично трениран атлет, така че с едно-единствено движение да се озове отново на крака.

— Искам да ми порасне нова ръка — каза Пол.

— Да — рече Уорън. Той посочи с показалец телефона. — След като се обадихте, поисках информация за вашия файл от публичния регистър. Вие сте инженер.

— Бях — отвърна Пол и малко се изненада, като се чу да казва това, сега с толкова малко горчивина.

— Сигурно вярвате в Алтернативните закони?

— Не — отрече Пол. — Наистина, не.

— Но вие мислите, че те могат да ви върнат ръката, нали?

— Това е някакъв шанс.

— Да — каза Уорън. — Един инженер. Твърдоглав и практичен. Не го е грижа какво задейства шанса, стига, то да действа.

— Не е точно така — възрази Пол.

— Защо да си имате работа с Алтернативните закони? Защо просто не се снабдите с нова ръка, присадена от банките с култури?

— Опитах това — отвърна Пол. — Не се прихвана.

В продължение на няколко секунди Уорън остана напълно неподвижен. Нямаше никаква промяна в изражението на лицето му, нито в позата му, но Пол получи впечатлението, че сякаш нещо подобно на чувствителен сензорен уред в другия мъж бе цъкнало и бе започнало да отчита.

— Разкажете ми цялата история — каза бавно и предпазливо Уорън.

Пол му я разказа. Докато говореше, Уорън седеше неподвижно и слушаше. През около петнадесетте минути, които бяха нужни на Пол, за да я разкаже цялата, другият мъж не помръдна, нито реагира. И без никакво предупреждение, дори докато още говореше, Пол се досети къде беше виждал преди подобен вид концентрация. Това бе едно куче-пилчар, което някога бе видял да стои в поза с една вдигната лапа, нос и опашка изпънати в права линия с тялото — неподвижно като рисунка на Смъртта.

Уорън не заговори веднага, след като Пол свърши. Вместо това, без иначе да помръдне нито мускул, той вдигна дясната си ръка в пространството между тях и протегна показалец си към Пол. Движението притежаваше цялата неизбежност на причинено от машина или на бавното навеждане на върха на отсеченото дърво, когато започне да пада.

— Наблюдавайте пръста ми — каза бавно Уорън. — Наблюдавайте внимателно върха му. Точно там, в края на нокътя, под него, вие можете да видите червено петно. Това е капка кръв, която излиза изпод нокътя. Вижте я как се надува. Става по-голяма. В един момент тя ще падне. Но става все по-голяма…

— Не — каза Пол. — Там изобщо няма никаква капка кръв. Вие си губите времето, а също и моето.

Уорън отпусна ръката си.

— Интересно — каза той. — Интересно.

— Наистина ли?

— Дипломираните членове на Гилдията на пазителите — поясни Уорън — също не могат да бъдат хипнотизирани. Но вие казвате, че не вярвате в Алтернативните закони.

— Тогава изглежда съм един вид на свободна практика — каза Пол.

Внезапно Уорън стана от стола с единственото движение, което Пол бе очаквал. Той прекоси с лека и свободна стъпка помещението, обърна се и се върна обратно.

— За да можете да се противопоставяте на хипноза — каза той, стоейки до Пол, — вие трябва да използвате Алтернативните закони, независимо дали ги разпознавате като такива или не. Основен принцип при използването на Алтернативните закони е пълната независимост на индивида — независимост от всякаква сила, физическа или друга.

— И обратно ли? — попита с усмивка Пол.

— И обратно. — Уорън не се усмихна. Той стоеше и наблюдаваше Пол. — Ще ви попитам отново — каза той. — Какво очаквате, аз да направя за вас?

— Искам една ръка — отвърна Пол.

— Не мога да ви дам ръка — каза Уорън. — Не мога да направя нищо за вас. Използването на Алтернативните закони е за тези, които сами правят неща за себе си.

— Тогава ми покажете как.

Уорън въздъхна тихо. Това бе въздишка, която прозвуча на Пол не само като уморена, но и като малко гневна.

— Вие не знаете какво, по дяволите, искате — каза Уорън. — За да тренирате, каквато й дарба да имате за използването на Алтернативните закони, аз трябва да ви взема като мой чирак по некромантия.

— Книгата на Блънт ми даде да разбера, че Гилдията силно се нуждае от хора.

— Да, нуждаем се — каза Уорън. — Точно в момента имаме спешна нужда от някой сравним с Леонардо да Винчи. Бихме били много доволни да се снабдим с някой с квалификацията на Милтън или Айнщайн. Разбира се, това, от което всъщност се нуждаем, е да намерим някой с дарба, все още не притежавана от никой друг — един вид от Гений X. Така че даваме обява.

— Тогава вие не търсите хора.

— Не съм казал това — възрази Уорън. После се обърна и отново се разходи до другия край на помещението и обратно. — Сериозно ли искате да се присъедините към Гилдията?

— Само ако ми даде моята ръка.

— Тя не може да ви я даде. Казах ви, че никой освен вас не може да ви върне отново ръката Между Алтернативните закони и дейността на Гилдията има връзка, но не такава, каквато мислите.

— Вероятно ще е по-добре да ме осведомите — каза Пол.

— Добре — съгласи се Уорън. Той пъхна ръце в джобовете и остана леко прегърбен, свел поглед към Пол. — Опитай дали това става. Светът, в който живеем, е лош, Формейн. Това е един свят, болен от пресищане с твърде много технически луксове. Един пренаселен свят, гъмжащ от хора изчерпали почти до крайност своите възможности. — Дълбоко разположените му очи не се отместваха от Пол. — Хората днес са като човек, който мисли, че ако постигне своя мечтан успех, всичко друго, което прави живота добър, ще дойде автоматично. Сега те са постигнали своя успех — съвършенството на една технологична цивилизация, в която на никой не липсва нищо по отношение на физическия комфорт — и са открили, че се намират в един фалшив рай. Подобно на електрически двигател без товар, човешкият дух, без тежестта на нуждата да се стреми към нещо и да прогресира, започва все по-бързо да се ускорява към унищожение, докато накрая хората се разлетят на всички страни и разрушат света, който са създали.

Той се разхождаше из помещението.

— Какво ще кажете за това?

— Вероятно случаят е такъв — отвърна Пол. — Самият аз всъщност не вярвам, че това е положението, в което се намираме, но вероятно случаят е такъв.

— Добре — каза Уорън. — Сега опитай следното: В атмосфера на безпорядък един от най-сигурните начини за объркване на врага е да му кажете чистата истина. А Шефът на гилдията я е изложил в своята книга. Гилдията на пазителите не се интересува от пропагандиране на използването на Алтернативните закони. Тя само иска да тренира и да използва онези, които вече могат да си служат с тях, до часа на нейната собствена гибел, която на свой ред трябва да ускори неизбежно приближаващия се край — да доведе до унищожението на настоящата цивилизация.

Уорън млъкна. Той изглежда чакаше Пол да каже нещо. Но Пол също чакаше.

— Ние — продължи Уорън — сме една малка, но мощна революционна организация, която има за цел да докара този болен свят до пълна лудост и разруха. Алтернативните закони са реални, но по-голямата част от нашата структура е напълно фалшива. Ако станете мой чирак, вие ще трябва да се посветите на унищожението на света.

— И това е моят единствен начин за използване на Алтернативните сили? — попита Пол.

— За да приемете философията и целите на Гилдията, да — отвърна Уорън. — В противен случай, не.

— Не вярвам на това — каза Пол. — Ако вашите Алтернативни сили съществуват, те ще работят за мен също така добре, както и изобщо за всички останали членове на Гилдията на пазителите.

Уорън се отпусна на един стол и дълго се взира в Пол.

— Арогантен сте — каза той. — Съвършено арогантен. Нека видим… — Той стана пъргаво, прекоси помещението и докосна някакво място върху една от стените.

Стената се плъзна назад, разкривайки пространство, което приличаше на полумодерна лаборатория и полуалхимическа бърлога. На масата в центъра му имаше глинени съдове, няколко метални буркана и някаква голяма колба, пълна с тъмночервена течност.

Уорън отвори едно от чекмеджетата на масата и извади от него нещо, което тялото му скриваше от полезрението на Пол. Той затвори чекмеджето, обърна се и се върна обратно, носейки една твърде разнебитена на вид раковина на кафяви петна, излъскана от употреба и старост.

Той постави раковината върху една масичка на няколко фута от стола на Пол.

— Какво прави това? — попита Пол, гледайки с любопитство раковината.

— За мене прави много неща — отвърна Уорън, — които не са никакви предимства, освен че можем да кажем, че е била направена чувствителна към действието на Алтернативните закони. Нека видим, дали тази ваша арогантност може да има нещо общо с нея.

Пол се намръщи. Той се вгледа в раковината. За секунда положението беше само нелепо. След това сякаш някаква светла нишка пробяга през него. На лице беше внезапно странно усещане, като че ли някъде дълбоко в него прозвуча басов гонг, последван от усилена дейност в дълбините на съзнанието му. Имаше чувството, че множество отдавна забравени спомени тичат и се блъскат в някаква заключена врата, която не можеше да си спомни точно от кога е държана затворена за тях.

Раковината се размърда. Тя се търкулна до някаква равновесна точка и остана в нея. Ярката дневна светлина пронизваше един далечен прозорец на помещението, а тънка нишка от някаква лека музика се прокрадваше от съседния апартамент. Слаб писклив глас говореше тихо, но ясно от раковината: От по-големия мрак в малката светлина. И после още веднъж отива той към по-големия мрак.

Блъскането по заключената врата в съзнанието на Пол стихна до пълна тишина. Раковината загуби своето равновесие и падна неподвижна на една страна. От срещуположната страна на Пол, Уорън пое дълбоко въздух и взе раковината.

— Вие може би сте природно надарен — каза той.

— Природно надарен? — вдигна поглед към него Пол.

— В областта на Алтернативните сили съществуват определени способности, които могат да бъдат притежавани от незнаещи нищо за истинската им природа. Например, четенето на мисли или артистичното вдъхновение.

— О! — изненада се Пол. — А как констатирате разликата между такива хора и вашите хора с Алтернативните сили?

— Много просто — отвърна Уорън, но тонът на гласа му и начинът, по който държеше раковината и продължаваше да наблюдава Пол не внушаваха простота. — За такива хора техните способности действат на пристъпи и ненадеждно. За нас те винаги действат.

— Например, четенето на мисли?

— Аз съм некромант, а не гадател — отсече Уорън. — Освен това, използвам общия познат термин. Казано ми е, че съзнанията не са така много четени, както преживявани.

— Губите ли вашата собствена гледна точка, когато влезете в нечие друго съзнание?

— Да — каза Уорън, — вие сигурно сте един природно надарен човек. — Той занесе раковината обратно при масата с чекмеджета и я прибра. После се обърна и заговори от там, където беше. — Във вас има нещо — каза той. — Това може да е ценна дарба, а може и да не е. Аз обаче искам да ви взема като пробен чирак. Ако след известно време се окаже, че сте обещаващ, вие ще бъдете приет в Гилдията като редовен чирак. В такъв случай обаче от вас ще се изисква да предадете на Гилдията всичко, което притежавате, и всички ваши бъдещи лични приходи. Но при положение, че ви приемем, вие няма да е необходимо да се безпокоите за материални неща. — Уорън леко изкриви устни. — Гилдията ще се грижи за вас. Учете, трупайте знания и вие един ден ще бъдете в състояние да накарате ръката ви да порасне отново.

Пол стана.

— Гарантирате ли ми ръка? — попита той.

— Разбира се — отвърна Уорън. Той не се помръдна от мястото, където стоеше, наблюдавайки Пол през ширината на лабораторията и помещението в апартамента с неподвижен втренчен поглед.