Гордън Диксън
Некромант (21)

Глава 21

Пол влезе в апартамента. Очите на всички бяха фиксирани върху него, но никой от тях не се показа по-разстроен от шока, от сините очи на Кантеле. Защото, разбира се, тя единствена от всички го бе почувствала още от самото начало, макар да не би го признала пред себе си. Поради тази причината тя чувстваше влечение към Пол, и така яростно се бореше срещу него. Тогава Пол не я обвиняваше. А с разбирането, което притежаваше сега, той я обвиняваше още по-малко. Дори за него, когато спря лице с лице срещу Блънт от разстояние няколко фута, преживяното имаше своите неестествени елементи.

Той знаеше, че за тези, които стояха и наблюдаваха, преживяването сигурно беше още по-лошо. Защото това бе не физическата прилика, която споделяше с Уолтър Блънт. И двамата бяха високи, широкоплещести, едрококалести и със силно изразени черти на лицето. Но с това физическата прилика свършваше. Тяхната обща самоличност беше още по-разтърсваща относно емоциите, защото беше въпрос на нефизически дубликати. Те не би трябвало да изглеждат еднакви, но изглеждаха такива.

Това беше странно. Сякаш един и същ човек носеше различни костюми и маскировки. Външният им вид беше напълно различен, но през външните им обвивки прозираше еднаква стойка, еднакъв баланс на движенията, еднаква маниерност и начин на мислене подобно на един и същ пламък през два различно украсени фенери.

— Ти разбираш — каза Блънт, обръщайки се към Пол — защо те отбягвах през цялото това време, нали?

— Разбира се — отвърна Пол.

В този момент Кърк Тайн намери накрая отново гласа си. И в него прозвуча ясно нотка, свидетелствуваща, че за първи път убежденията на Световния инженер бяха сериозно разклатени.

— Какво неестествено дяволско създание е това, Уолт? — избухна той.

— Това е дълга история — отвърна Блънт. Той все още стоеше облегнат на своя бастун, изучавайки Пол почти по начина, по който един познавач изучава някое особено ценно произведение на изкуството. — Но точно нея ви доведох тук да чуете, Кърк.

Кърк премести погледа си от Пол на Блънт и обратно, сякаш привлечен магнетично против волята му.

— Не вярвам на това — каза той.

— Нито света, нито мен — отвърна Блънт, без да отмества погледа си от Пол — ще ни е грижа какво мислиш след тази вечер, Кърк.

— Сатана! — обади се един глас. Всички в помещението, включително Пол и Блънт, обърнаха погледите си в посоката на гласа. Беше Джеймс Бътлър, хотелският агент, който повдигаше оръжието в ръката си. Синият кръст в края на цевта се центрира в Пол, поколеба се и се премести върху Блънт. — Ти отричаш Бога!

Нещо черно проблесна през въздуха в помещението. Чу се тъп звук от удар, а Бътлър се олюля и изпусна оръжието от своя внезапно отпуснал се юмрук. Полираната дръжка на листообразен нож без ефес стърчеше от раменните мускули на агента. МакЛауд прекоси спокойно помещението. Той се наведе, за да вземе падналото оръжие и го затъкна в колана си. После хвана рамото на Бътлър с лявата си ръка и изтегли ножа от него с дясната. МакЛауд извади от джоба си един притискащ самонагаждащ се бандаж, обви с него рамото на Бътлър, за да покрие раната и повдигна негодната ръка пред гърдите му, поставяйки я в другата му ръка.

— Дръж това — каза той. Бътлър го погледна. Агентът не беше издал нито звук. МакЛауд се върна на своето място зад Блънт.

— Сега насъскваш твоите хулигани срещу мен и почтените хора, така ли? — попита пребледнял Кърк.

— Ти наричаш този фанатик почтен? — попита на свой ред Блънт, кимайки към облечения в черно Бътлър. — Колко почтен би бил той, ако беше застрелял мен или Пол? Както би направил, ако Бърт не беше го спрял.

— Това няма никакво значение — отвърна Кърк. Пред очите си, всички видяха как, с едно забележително усилие на волята, мъжът се овладя и повтори по-спокойно: — Това няма никакво значение. Нищо от това няма никакво значение. Все пак има само още шестдесет хиляди от вас. Не сте достатъчно, за да унищожите света.

— Кърк — каза Блънт, — знаеш, че се забавлявам като споря с теб. Ти се представяш като един така фин праволинеен човек.

— Доверието те замайва както шегата — сухо отбеляза Кърк.

— Сега, така е вече по-добре — каза Блънт, кимайки замислено с глава. — Ти разбираш, Кърк, че аз искам да те сломя. Ако успея да го сторя добре, аз ще мога да те включа в изкореняването на тази цивилизация и да го направя два пъти по-бързо. В противен случай не бих си губил времето да разговарям с тебе по този начин.

— Уверявам те — отвърна Кърк, — че не се чувствам ни най-малко сломен.

— Не се очаква от тебе да бъдеш… все още — рече Блънт.

— Всичко, което виждам досега, са една поредица от номера за възрастни, характерни за навечерието на празника Вси Светии.

— Например като Пол, тук? — попита Блънт.

Кърк хвърли поглед на Пол и за момент се поколеба.

— Аз не вярвам в свръхестественото — каза той.

— Нито пък аз — рече Блънт. — Аз вярвам в Алтернативните закони. С помощта на тяхната сила сътворих Пол. Не е ли така, Пол?

— Не — отрече Пол. — Сътворението не е толкова лесна работа.

— Моля да ме извиниш — рече Блънт. — Позволи ми тогава да се изразя по друг начин: Аз те изградих. Върнах те към живот. Какво си спомняш?

— Спомням си, че умирах — отвърна Пол. — Спомням си една висока фигура, носеща пелерина и шапка като тези, които ти носиш сега, която ме върна към живот.

— Не е върнал тебе — коригира го Блънт. — Истинският Пол Формейн е мъртъв. Известно ли ти е това?

— Сега вече го зная — отвърна Пол. — Направих проучване.

— Имах хора по следите на голям брой младежи като него в продължение на повече от петнадесет години, чакащи някаква възможност. Шансът за успех беше на моя страна. Рано или късно човек е обречен да умре при обикновени условия.

— Ти би могъл да го спасиш от тази платноходка още докато е бил жив — каза Пол.

— Бих могъл — отвърна Блънт. Той гледаше право в Пол. — Мисля, че знаеш защо не бих направил такова нещо. Аз стигнах до него навреме за момента на неговата смърт. Взех няколко клетки от тялото му, живи клетки. С помощта на силите на Алтернативните закони аз отгледах от всяка от тези клетки по едно живо тяло.

— Има и други? — възкликна Кърк, взирайки се почти ужасен в Пол. Блънт поклати глава.

— Живи, но ни най-малко не по-живи отколкото умиращото тяло, от което ги взех, бе живо в истинския смисъл на думата. Съзнателната личност на едно живо човешко същество е нещо повече от аритметически сбор на съзнанията на неговите части. — Той се взря за секунда в Пол, без да говори и после бавно каза: — С помощта на Алтернативните закони аз запалих искрата на неговия живот с частица от моя собствен.

В помещението настъпи тишина, която беше така пълна, сякаш за момент всички в него престанаха да дишат.

— Направих още едно аз — каза Блънт. — Неговото тяло, неговите спомени, неговите умения бяха принадлежащите на момчето, което току-що бе умряло. Но в основата си той беше мое копие.

— В едно основно нещо — коригира го Пол.

— Тогава в най-важното основно нещо — каза Блънт. — Ето защо твоето тяло не би приело присадена ръка. Клетките му бяха изразходвали своите способности да правят големи настройки и поправки при оформянето ти.

— Сега той има две ръце — отбеляза Кърк.

— Това не е оригиналното тяло, в което го започнах — поясни Блънт. — Предполагам, че той е трябвало да напусне своето първо тяло на Нова Земя. — Той погледна въпросително Пол.

— Посредством твоя бастун — каза Пол.

— Да — потвърди Блънт. — Този бастун.

— Какъв бастун? — попита Кърк.

— Този, с който бе убит Малорн — отвърна Пол. Той се взираше с неподвижното си лице в Блънт. — Бастунът, с който той уби Малорн.

— Не — намеси се МакЛауд. — Аз сторих това. Бе нужен някой, който да знае как да го държи като пръчка за фехтовка. Уолт само измами Алтернативните закони да ме оставят да го направя.

— Но защо? — извика Кърк. — Убийство, бастуни, Нова Земя! Не разбирам. — Той гледаше втренчено. — За да образоваш Пол да… — Той се прекъсна.

— Рухваш много бързо, Кърк — каза Блънт, обръщайки за кратко глава към Световния инженер и после обратно както винаги, за да гледа Пол. — Виждаш ли колко малко знаеш? Дори твоят Суп не те е информирал, че е използвал ускорителя в своите вътрешности, за да отпрати Пол на една планета, обикаляща около Сириус и нейната звезда-спътник. Сега ще ти разкажа останалото и ние ще видим как ще му противостоиш. — Той кимна към закрития със завеси прозорец. — Отвори това — нареди той на Итън Уайт.

Безцветният дребосък се поколеба.

— Хайде — подкани го Кърк с дрезгав глас.

Уайт посегна в гънките на завесите отдолу. Те се разтвориха, разкривайки прозорец с широчината на стената над нисък перваз с височина два фута.

— Докрай — каза Блънт.

Уайт се пресегна и натисна отново. Целият прозорец се плъзна надолу в перваза. Горещият въздух от задушната нощ отвън нахлу в климатизираната хладина на помещението.

— Виж! — каза Блънт. — Слушай там, навън. — Той посочи с бастуна към тъмната грамада на Комплекса отвън, осветена слабо на места. В горещия неподвижен въздух се чу звука от монотонно пеене, „Хей-ха! Хей-ха!“ — то на някакво маршируващо общество. А от по-близо, извън полезрението, някъде от дванадесет етажа под перваза на прозореца, дойде дълъг протяжен вой от някакъв човек, който се беше върнал твърде далеч назад към животното.

— Виж — каза Блънт. Извръщайки се, той хвърли бастуна си през прозореца. Въртейки се около оста на своя център, двата ротиращи края се размазваха в раковинообразни загребващи крила. Центърът придоби тяло на плъх, а целият бастун една прилепоподобна форма, която запляска с крила нагоре, черна на фона на слабото осветление на Комплекса. После се обърна и върна назад, плъзгайки се в помещението, за да завърши отново като бастун в ръката на Блънт.

— Шестдесет хиляди, рече ти — каза Блънт на Кърк. — Нестабилните групи, организации и елементи в този наш свят представляват близо една пета от световното население. В продължение на четиридесет години Гилдията на пазителите ги инструктира за този момент на последен провал. Една пета от света е полудяла тази вечер, Кърк.

— Не — възрази Кърк. — Не вярвам на това. Не, Уолт.

— Да, Кърк. — Блънт се облегна отново на бастуна си. Тъмните му очи под стряхата на стареещите му вежди пронизваха другия мъж. — Вече векове наред ти и твоя вид държат кучето на Безумието вързано на верига и заключено далеч от света. Сега ние отново го пускаме на свобода — пускаме го за добро. От сега нататък няма да има никаква сигурност за съществуване. Отсега нататък винаги ще съществува възможността неизменните закони да не действат. Здравият разум, миналият опит и редът на общността ще се провалят като водещи и на индивида не ще бъде оставено нищо, на което да се уповава, освен само на себе си.

— Това няма да стане — каза Кърк. — Тези улици там, навън, са повечето пусти. Ние, моят персонал и Супер-Комплекса, се движим твърде бързо за теб. Липса на светлина, липса на уют, липса на услуги — хората се крият сега в своите жилища, защото ние ги принудихме да стоят там. Засега могат само да се крият. После основните нужди — глад и реакция срещу скука — ще надделеят. Те ще излязат навън на дневната светлина и ще видят колко малко твоите номера от вечерта срещу празника Вси Светии са изменили основната структура на техния живот. Те ще се настроят и ще се научат да живеят с необходимо малкия процент от твоята магия по същия начин, по който живеят с малките възможности на други странни инциденти или да бъдат ударени от мълния.

— Ти се движиш твърде бързо! — каза Блънт. — Реагираш само с цялото фино подчинение на една от твоите машини. Улиците са тъмни, защото аз ги искам такива. Горещината кара хората да се свиват далеч един от друг, сами със своя страх и всеки в своето жилище, защото тези са най-добрите места за размножаване на Безумието. Тази вечер не е нещо, с което хората могат да свикнат. Това е само първата битка в една война, която непрекъснато ще продължава, провеждана с нови оръжия, водена по различни начини, провеждана на изменящи се бойни полета, докато ти и твоя вид бъдете унищожени.

Блънт повдигна решително брадичката си.

— До последния момент на унищожението! — Гласът му проехтя в помещението и навън в нощта. — Докато Човек бъде принуден да стои на краката си без своите патерици. Докато бъдат строшени оковите от краката му и решетките, които е изградил около себе си, бъдат разкъсани и захвърлени! Докато застане изправен и сам, свободен — свободен от всички свои съмнения и странствания на духа със знанието, че в цялото съществуване има само две неща: неговото аз и отстъпващата вселена!

Масивните рамене на Блънт се залюляха напред над бастуна, на който се облягаше, почти, като че ли се готвеше да скочи върху Кърк Тайн. Световният инженер не отстъпи пред думите на Блънт, нито пред това движение, но той сякаш се сви леко, а гласът му стана по-дрезгав, когато отговори.

— Нямам намерение да ти се предам, Уолт — каза той. — Ще се боря докрай, докато един от нас умре.

— Тогава ти вече си загубен — рече Блънт и гласът му прозвуча почти диво. — Защото възнамерявам да продължавам вечно. — Той посочи настрана към Пол. — Позволи ми да те представя, Кърк, на един по-млад, по-силен, по-велик мъж от тебе и бъдещ шеф на Гилдията на пазителите.

Той спря да говори и, когато звукът от гласа му секна, една внезапна яростна тишина премина като разсеяна светкавица през помещението. В края й се чу рязък инстинктивен нечленоразделен вик от Джейс.

— Не — възрази Пол. — Всичко е наред, Джейс. — Гилдията ще премине в твои ръце. Моята работа е нещо различно.

Всички се втренчиха в него.

— Нещо различно ли? — сухо попита Блънт. — Какво е това, което мислиш, че възнамеряваш да правиш?

Пол се усмихна малко тъжно на него и на останалите.

— Нещо брутално и нечестно за всички вас — отвърна той. — Възнамерявам да не правя нищо.