Ю Несбьо
Макбет (32)

Трийсет и втора глава

От покрива на „Инвернес“ Макбет гледаше през бинокъл на изток. В тъмното не се виждаше добре, но му се струваше, че от комина на „Естекс“ излиза дим. Ако наистина е така, значи въпросът е уреден. И Макбет е успял да улови още двама в паяжината си — още двама, изцапали ръцете си с кръв. Кайт и Ленокс. Кайт можеше да се превърне в ценно оръжие в предизборната борба. Ако изобщо се появи сериозен конкурент. А Ленокс съвсем скоро щеше да се нуждае от друг доставчик. Хеката щеше да остане в историята.

Макбет чака петнайсет минути до стълбите към тоалетната на Централната гара. Чак тогава се появи Стрега. Той отказа да приеме пликчетата с power и само й заръча да предаде на Хеката предложението му да се срещнат в най-скоро време. Макбет държи да го осведоми за бъдещите си планове и да му връчи подарък в знак на благодарност за онова, което е направил за него и Лейди. Макбет изрази надежда подаръкът да му допадне — ако се вярва на слуховете колко обича злато.

Стрега не се ангажира с конкретно обещание. Щяла да се свърже с него. Вероятно.

От комина определено се виеше дим.

— Любов моя, Туртел е тук.

Макбет се обърна. Лейди стоеше на вратата в червената си рокля.

— Идвам. Казах ли ти колко си красива?

— Каза ми. Оттук нататък гледай да си мълчиш. Остави приказките на мен, а ти следвай плана.

Макбет се засмя. Да, Лейди несъмнено се беше върнала.

В игралната зала и ресторанта беше претъпкано. Наложи се да си пробиват път през навалицата до игралната маса в сепарето в дъното на ресторанта, където ги чакаше Туртел.

— Сам ли си тази вечер? — Макбет стисна ръката му.

— Младежът учи за изпит — усмихна се Туртел. — Навън имаше опашка.

— От шест следобед. — Лейди се настани до кмета. — Толкова е пълно, че няма свободни крупиета и се наложи да помоля Джак да направи едно изключение.

— Значи, да разбирам, че в града има място за две казина. — Туртел подръпна черната си папийонка. — Знаеш какво недоволство почва да се шири сред избирателите, когато няма къде да си проиграват парите.

— Съгласна съм. — Лейди махна на един келнер. — Е, Джак, късметлия ли е тази вечер господин кметът?

— Рано е да се каже — усмихна се Джак в червената си униформа. — Още една карта, господин кмете?

Туртел огледа двете карти в ръката си.

— Който не рискува, не печели, нали така, Лейди?

— Без съмнение. По този повод: един консорциум е склонен да вложи средства не само в покупката, но и в цялостното преобразяване на „Обелиска“ и да го превърне в най-красивото казино в страната. Това е сериозен икономически риск, като се има предвид колко окаляна е репутацията на „Обелиска“ в момента, но ние сме склонни да вярваме, че нов собственик и пълна промяна в облика ще поставят нещата в друга светлина.

— Вие?

— И аз участвам в консорциума. Сред нас е и крупният инвеститор Янович от Капитол. Както сам каза, за града е важно да изправим „Обелиска“ на крака. Само си помисли колко данъци ще съберем от близките области. След няколко месеца ремонтираното, обновено и зрелищно казино ще отвори врати и ще се превърне в туристическа атракция. Столичани ще идват да играят в нашия град, Туртел.

Кметът погледна картата, подадена му от Джак, и въздъхна.

— Май тази вечер късметът не е на моя страна.

— Много рано е да се каже — възрази Лейди. — Все още не всички акции в консорциума са изкупени. Обсъждахме те като потенциален инвеститор. Нали след като се оттеглиш от кметския пост, и ти трябва да живееш от нещо.

— Инвеститор? — засмя се той. — В качеството ми на кмет за жалост нямам нито законово право, нито финансова възможност да купувам акции в компании от града. Купонът с акциите, който сигурно е адски забавен, ще трябва да протече без мен, уви.

— Има различни начини акциите да бъдат платени. Например, чрез предоставяне на услуги.

— Какво си намислила, красива моя херцогиньо?

— Официално да обявиш, че подкрепяш кандидатурата на Макбет за кметския стол.

Туртел пак си погледна картите.

— Вече обещах да го направя. Навсякъде ме знаят като човек, който си държи на думата.

— Говоря за предстоящите избори.

— За предстоящите? — Туртел вдигна поглед от картите.

Лейди докосна ръката му и се наведе към него.

— Да, защото самият ти няма да се кандидатираш.

Туртел премига.

— Така ли?

— Е, ти намекна пред медиите, че планираш втори мандат, но ще се откажеш. Размислил си.

— И защо?

— Здравето ти е разклатено, а кметът трябва да е непоклатим. Човек на бъдещето. След като сдадеш поста, можеш спокойно да участваш в консорциум, който на практика ще държи монопол върху хазартната дейност в този град и който — за разлика от картите в ръцете ти — ще те направи много, много богат.

— Но аз не искам…

— Ще посъветваш симпатизантите си да гласуват за Макбет, защото той е човек от народа, ще работи за народа и ще управлява с народа. И защото в качеството си на полицейски директор е заловил и Свено, и Хеката и така е доказал, че умее да постига реални резултати.

— Хеката?

— Малко изпреварвам събитията, но можеш да смяташ Хеката за мъртъв. Ще си уредим среща с него и той няма да си тръгне жив. Това е обещание, а аз също минавам за човек, който държи на думата си, скъпи кмете.

— А ако не се съглася да участвам в тази… — изплю думата, все едно е изгнило гроздово зърно — … борсова сделка?

— Ще бъде жалко.

Туртел се изтегли към облегалката на стола и защипа с пръсти гънка от гушата си.

— Какво друго имаш, госпожо?

— Сигурен ли си, че не искаш да спрем дотук? — попита Лейди.

Джак се покашля и почука с показалец по тестето.

— Стигат ли ви толкова карти, господин кмете?

— Не! — просъска Туртел, без да откъсва поглед от Лейди.

— Както искаш — въздъхна тя. — Ще те арестуват и ще ти повдигнат обвинение за блудство с малолетен. — Кимна към картата, която Джак бе поставил пред него. — Не спря навреме. И виж докъде се докара.

Туртел се взираше в нея с облещени очи. Издадената напред мокра долна устна потреперваше.

— Няма да успеете да ми скроите шапката — процеди той. — Чувате ли? Мен не можете да ме съборите!

— Ако съборим Хеката, и ти няма да ни се опреш.

Туртел стана. Изгледа ги отвисоко. Многослойната гуша, пламналото лице, цялото му тяло се тресеше от гняв. Обърна се рязко и тръгна към изхода. Бедрата му се триеха едно о друго и издаваха звук.

— Е, какво мислиш? — попита Макбет, след като Туртел се отдалечи.

— О, ще обърне палачинката — отвърна Лейди. — Туртел не е вчерашен. Просто му трябва време да изчисли шансовете си, преди да постави залог.

Кейтнес сънува Ангъс. Той й звъни, ала тя не смее да вдигне слушалката, защото знае, че някой е бърникал в апарата и той ще избухне. После се събуди. Обърна се към будилника, поставен върху нощното шкафче до телефона. Наистина звънеше. Преваляше полунощ. Сигурно е станало убийство, предположи тя. Надяваше се да е убийство, нормално убийство, а не… Вдигна.

— Ало?

Тя чу щракване в слушалката — появи се след срещата в „Естекс“.

— Извинете за късния час — обади се непознат глас на млад мъж. — Искам само да потвърдите, че утре, петък, в обичайния час ще се явите в 323.

— Моля?

— Простете, сигурно съм сгрешил номера. Търся госпожа Митбаум.

Кейтнес седна в леглото, съвсем разбудена. Навлажни устни. Пред очите й изникна въртящата се ролка на магнетофон в Службата за специални разузнавателни средства на втория етаж.

— Не е тя — отговори Кейтнес. — Но на ваше място не бих се безпокоила, защото хората с немски имена обикновено са точни.

— Простете. Лека нощ.

— Лека нощ.

Кейтнес се просна в леглото с разтуптяно сърце.

323. Номерът на стаята в „Гранд хотел“, където с Дъф провеждаха обедните си рандевута. Резервацията се водеше на името на господин и госпожа Митбаум.