Катрин Тейлър
Завръщането (9)

8.

Бен натискаше докрай педала на газта и ланд роувърът на Кейт подскачаше опасно бързо по тесния полски път към стопанските постройки на Дарингам Хол, но тя самата не обръщаше внимание на високата скорост. Стискаше дръжката на вратата и се взираше ужасена в оранжево-червените пламъци, които се открояваха на фона на вечерното небе. Лютивата миризма на пушек нахлуваше през вентилационната система, а сините светлини на току-що пристигналите пожарни коли пулсираха призрачно в мрака.

— Ами конюшнята и оборът? — попита притеснено Кейт. — И те ли горят?

Бен поклати глава.

— Мисля, че е само кафето — отвърна й измъчено, а когато се приближиха още малко, Кейт видя, че е прав.

От отворите за прозорци и покрива на хамбара се извиваха високи пламъци, но конюшнята и оборът в съседство изглеждаха незасегнати, малко по-отдалеченият цех за вино и голямото хале със селскостопанските машини явно също не бяха застрашени.

Бен спря колата до конюшнята и щом слязоха, нажеженият въздух ги блъсна в гърдите. Въпреки това се затичаха напред, озоваха се насред хаоса, който цареше между постройките.

Две големи пожарни коли бяха паркирани напречно в двора и около дузина огнеборци развиваха маркучи и си подвикваха команди. Работеха енергично и съгласувано, координираха отлично действията си. За разлика от хората от имението, които търчаха като мухи без глави и се мъчеха да подгонят кравите към ливадите. Повечето животни вече се намираха в безопасност, но някои бяха изпаднали в паника от огъня и се лутаха из двора, така че момчетата не можеха да си вдигнат главата от работа. Джеймс, съпругът на Клер, бе застанал в центъра на бъркотията и се мъчеше да внесе някакъв ред, но не успяваше.

— Къде са конете? — попита Кейт и понечи да се спусне към конюшнята, ала в същия момент до нея изникнаха Клер и Тили. На зачервените им лица бе изписан шок.

— Стана толкова бързо — промълви Тили. — Видях пушека от шосето, а когато пристигнах, всичко беше в пламъци.

— Как се е случило? — попита Бен, изпреварил въпроса на Кейт.

— Не знаем. — Клер поклати отчаяно глава. — При избухването на пожара в хамбара не е имало хора. Момчетата го забелязаха едва след като беше излязъл извън контрол. Боя се, че вече нищо не може да се спаси.

Кейт бе на същото мнение. Хамбарът щеше да изгори до основи, дори пожарникарите нямаше да помогнат. Пък и те вече не се опитваха, а бяха насочили маркучите към конюшнята и обора, за да предотвратят разпространението на пламъците. Разстоянието до тях не бе голямо, а носените от вятъра искри се сипеха върху широкия покрив и на някои места вече се издигаха струйки пушек.

— Конете! — извика повторно Кейт, защото въпреки шума ясно дочу отчаяното им цвилене. — Да не би да са още вътре?

Джеймс, който се приближи към тях, кимна задъхано.

— Не можахме да ги изкараме. Забраниха да се влиза в конюшнята без защитно облекло. Но пожарникарите вече са започнали да ги евакуират. Ето ги, идват.

Първият пожарникар водеше за повода Честър, белия скопец на Дейвид. Следваха го двама колеги с други коне, които предадоха на момчетата, а те ги отведоха до ограденото пасище.

На пръв поглед всичко вървеше гладко, но Кейт все пак се притесняваше. Тъй като един от конете нямаше да позволи на пожарникарите да го пипнат.

— Ами Демон? — попита тя, имайки предвид плашливия си питомец.

Доколкото го познаваше, мъжете вероятно нямаше да припарят до бокса. Когато бе стресиран, жребецът определено оправдаваше името си.

— Ох, по дяволите! Съвсем го забравих — рече Джеймс и смръщи чело. — Най-добре да го оставим в конюшнята.

— Но той надушва пушека! Положително не е на себе си от паника — възрази Кейт. — Трябва да го измъкнем, иначе ще се нарани.

Джеймс изглеждаше раздвоен, накрая обаче все пак настоя на своето.

— Прекалено опасно е, Кейт. Знаеш го какъв е. Ако превърти, може да нарани някого.

Кейт добре съзнаваше всичко.

— Точно затова аз ще отида при него. Познава ме, може би ще ми позволи да го отведа до пасището.

— В никакъв случай! — Бен сложи ръка на рамото й, обърна я към себе си и впи поглед в нея. — Това добиче е злобно!

— Демон не е злобен, просто го е страх — възпротиви се Кейт.

Но Бен не се отказа.

— Не! Ако ти се случи нещо…

— Бен, моля те, нямаме време за дълги спорове. Просто се погрижи, когато изляза с Демон, до вратата да няма никого, окей? Ако не успея да го задържа, ще му трябва свободен коридор до пасището.

Отдели се от него и се втурна към конюшнята. Чу, че Бен я вика, ала не спря. Един от пожарникарите я пресрещна с очакваната новина: Демон не позволявал да го хванат. Когато му обясни намеренията си, мъжът се поколеба, но тъй като нямаше друг изход, накрая кимна.

— Побързайте! — подвикна подире й.

В конюшнята миришеше много по-силно на пушек. Кейт неволно се закашля, защото се затича с все сили по пътеката.

Боксът на Демон беше най в дъното и значително по-голям от другите. Обикновено го използваха за жребчета, които отбиваха. Сега обаче боксът бе на разположение на плашливия черен жребец, понеже той имаше нужда от повече пространство. Щом забеляза Кейт, Демон спря да пристъпва нервно от крак на крак и зацвили. В звука се долавяше паника, но и предупреждение, затова Кейт забави крачка и му заговори с гальовен глас:

— Аз съм, момчето ми. Спокойно. Ще те изкарам оттук, окей? Но и ти трябва да ми помогнеш мъничко и да не се вълнуваш прекалено, съгласен ли си? Тогава двамата ще се справим, сто на сто.

Демон наостри уши и като че ли действително се поуспокои. Кейт отвори внимателно вратата и се шмугна вътре. В ръката си държеше повода, който бе свалила от куката на стената до бокса.

Козината на жребеца лъщеше мокра от пот. Все така мяташе глава и цвилеше, но явно усещаше, че Кейт не му мисли злото, понеже й позволи да се приближи.

— Сега трябва да те вържа, обаче ще го направя съвсем бързо, пък и не ти е за пръв път — обясни му, докато сякаш в забавен каданс посегна към оглавника. Демон го носеше и в бокса, понеже му го слагаха трудно, а това в момента беше от полза за Кейт, понеже й спести доста време.

— Така е добре, знаеш, че няма да ти сторя нищо, нали? — продължи да му говори, докато закрепваше повода за оглавника.

Изведнъж отвън долетя силен шум. Демон тутакси се изправи на задните си крака и Кейт бързо отстъпи назад.

— Хей, не така де, всичко е наред!

И пак протегна ръка и хвана повода. Крачка по крачка тръгна заднишком към вратата на бокса и я отвори, не спирайки да говори гальовно на жребеца.

И Демон действително я последва. Макар бавно и с паника в очите, но все пак вървеше зад нея по пътеката.

Дотук добре, рече си Кейт. Най-трудното обаче предстоеше, когато сякаш след цяла вечност достигнаха вратата на конюшнята. Тълпата на двора и горящият хамбар пак повишиха нивата на стрес у Демон и той инстинктивно се дръпна назад.

— Спокойно — каза Кейт и потърси Бен, видя го на няколко метра от себе си. Действително се беше погрижил до конюшнята да няма никого. И никой не разговаряше. Вместо това всички бяха приковали погледи в Кейт и коня.

Ще се получи, каза си Кейт и продължи напред. Внимателно дърпаше повода, докато въжето се изпъна.

— Е, хайде де — рече, щом видя колебание в големите одухотворени очи на Демон. — Имай ми доверие. Още няколко метра и ще успеем.

За миг се уплаши, че е загубила връзката с жребеца. Но тогава въжето се отпусна и Демон я сподири, а Кейт въздъхна с безкрайно облекчение.

Още веднъж погледна към Бен, понечи да му кимне и да сигнализира, че всичко е наред. Излезеха ли от двора, не им оставаше още много до пасището, където…

— Внимавай! — извика предупредително един от пожарникарите.

Части от секундата по-късно покривът на горящия хамбар поддаде и рухна с оглушителен трясък.

Демон се отскубна и се изправи на задните си крака току пред Кейт, размаха копита във въздуха. Тя направи припряно крачка назад, усети, че й се зави свят.

— Кейт!

Чу вика на Бен, а когато се обърна, видя, че той се спусна към нея с ужасено лице. После обаче силна болка проряза рамото й. Всичко наоколо почерня и тя се свлече ничком, потъна в мрака.