Катрин Тейлър
Завръщането (24)

23.

Когато се запъти към бунгалото, Кейт дочу още отдалеч развълнуваното скимтене на кучетата и леко се усмихна. Както и очакваше, д-р Сандхърст нямаше нищо против връщането й и тя отново се почувства у дома, изминавайки броените крачки от кабинета до двора. Ала не изпита предишната радост, когато Чернобрадко, Арчи и Къртичко я посрещнаха както винаги бурно.

— Е, как сте? Чакахте ли ме?

Наведе се към трите кучета и им раздаде щедра порция ласки, преди да влезе в просторната дневна.

Обзавеждането си беше общо взето същото, само дето липсваха някои вещи. Например старият шкаф с витрина, наследствена вещ от родителите й, все още беше в Дарингам Хол, както и двете по-малки етажерки. Навремето Кейт ги купи с първите си спечелени пари, затова бе привързана към тях и ги взе със себе си, когато се премести в замъка. Празните места се набиваха на очи, но сърце не й даваше да си прибере мебелите. Това би потвърдило окончателно раздялата с Бен, а все още не беше достатъчно силна за това.

Близо месец не беше чувала нищо за Бен, във всеки случай не лично от него. Само Тили й докладваше новините, когато се обаждаше от Ню Йорк. Не че имаше кой знае какво за разказване. В момента Бен явно почти не контактуваше с Питър, който също се питал какво ли прави приятелят му. Това важеше и за Камдънови, защото очевидно се обаждаше и на тях само спорадично и не даваше гласност на намеренията си относно Дарингам Хол. Докато бъдещето на имението не се решеше, всички полагаха усилия да продължават живота си, но несигурността, породена от заминаването на Бен, се усещаше на всяка крачка. Цялото имение бе потънало в някакво потресно вцепенение и Кейт се чувстваше по същия начин: вътрешно вцепенена. Движеше се машинално, ходеше на работа, грижеше се за необходимото. Нощем обаче лежеше будна и се бореше със спомените, които я спохождаха и измъчваха. Затова ограничаваше посещенията си в Дарингам Хол най-често до стопанските постройки и почти не се мяркаше в замъка. Вътре болката все още бе твърде силна.

Тогава, по време на свадата, беше разглеждала всичко от своята камбанария. Беше ядосана, задето Бен я беше излъгал, и разочарована, че той не прояви воля да продължи битката за Дарингам Хол. Само че дали не го съдеше твърде сурово? Беше направил толкова крачки към нея, бе рискувал толкова много — дали не трябваше да оцени по-високо стореното? Дали тогава нещата биха се развили другояче?

Толкова й се искаше да разбере как е той и дали още си мисли за връзката им като нея. Или отдавна се беше преориентирал. Навярно беше щастлив в Ню Йорк. Познаваше града много по-добре, отколкото английската провинция, и тя самата бе станала свидетелка колко добре се чувства там. Желаеше му всичко най-хубаво. Ала си пожелаваше и друго: Бен да е отново тук…

Кучетата, които тъкмо се гласеше да пусне в градината, залаяха предупредително и се втурнаха към входната врата. Явно идваше някой и Кейт изстена безмълвно. След дългия работен ден предпочиташе да остане на спокойствие, въпреки това се приближи до вратата и се стресна, виждайки на прага вуйчо си и вуйна си.

— О, здравейте!

Насили се да се усмихне и само заради Бил отвори широко вратата и покани двамата вътре. Ако беше само Нанси, нямаше да я пусне след всичко, което се беше случило през последните седмици и месеци.

— Извинявай, че нахълтахме така, Кейт — каза Бил, стоейки някак нерешително в стаята, — но има новини и Нанси настоя да ти ги съобщим лично.

Нанси, която както обикновено се оглеждаше критично наоколо, обърна глава към мъжа си и кимна.

— Кажи й, Бил — подкани го, но не можа да устиска и мигновено изтърси на един дъх новината: — Представи си, хванали са подпалвача!

— Нима? — попита Кейт с облекчение и същевременно с тревога. — Кой е?

— Младеж от Фейкънхам на име Стюарт Милс — поясни Бил. — Както изглежда, има нещо общо с момичетата, които бяха нападнали Бен. Приятел е на главатарката, онази Гейл Фостър.

— Боже мой! — Кейт го погледна уплашено, когато си даде сметка какво означава чутото. — Акт на отмъщение?

Бил кимна.

— Явно е избрал целенасочено хамбара, понеже е искал да навреди на Бен.

Кейт изпусна шумно въздуха от гърдите си и се опита да навърже нещата.

— И как го уличихте?

Бил се ухили доволно.

— Ами като не може да си държи езика зад зъбите. В кварталната кръчма се похвалил, че е отмъстил на оня тип, дето вкарал приятелката му в пандиза. По време на разпита много бързо се оплете в противоречия. Освен това малко след пожара са го видели няколко пъти в селото. Старият Хендерсън даже си спомни, че Милс му задавал въпроси за Бен и плановете му относно замъка. Когато го притиснахме с тези показания, клекна.

Бил видимо се гордееше с успешното разследване, но през главата на Кейт в момента минаваха други мисли.

— Камдънови знаят ли вече?

— Разбира се — увери я Бил. Отвори уста да добави още нещо, само че Нанси беше по-бърза, изтика мъжа си назад и погледна много сериозно и едва ли не настойчиво Кейт.

— И господин Стърлинг сигурно също знае. Ако не, трябва да му кажеш, Кейт. Вие си говорите от време на време, нали? Предай му, че случаят е разрешен и вече може да се върне.

Кейт толкова се стъписа, че в първия миг загуби ума и дума.

— Той не си тръгна за това — отвърна след малко, макар че нямаше желание да го обсъжда точно с Нанси. — И не вярвам да се върне.

— Ама как, длъжен е да се върне! — настоя вуйна й. — Вече няма туристи, Кейт, хората се тревожат. — И вдигна ръце. — Мери Боне, която държи малкия бутик до „Трите корони“, днес ми сподели, че оборотът й се сринал, понеже в двореца не идвали посетители. И Бог знае какво ни чака. Селяните, които щяха да доставят продукцията си на кафето, увиснаха, да не говорим за онези, дето се надяваха да започнат работа като келнери или общи работници. Те искат господин Стърлинг да се върне и да се заеме с имението!

Невъзмутимо посрещна изненадания поглед на Кейт, а в думите й не се долавяше и капка угризение. Напротив. Както винаги се смяташе за права и това навярно нямаше да се промени, дори Кейт да й припомнеше с каква наслада бе разпространявала неверния слух, че Бен е замесен в пожара. Беше сред главните му критикари в селото и не намираше да каже и една добра дума за него и плановете му — но сега щеше да отрече и това. Беше непоправима и Кейт вече нямаше желание да хаби енергията си с нея. В тирадата на вуйна й я заинтригува единствено фактът, че настроенията в селото явно са претърпели обрат. Мнозина осъзнаха колко важни и правилни са плановете на Бен и макар вече да беше късно, Кейт изпита известно удовлетворение.

— Нали ще му кажеш? — продължи да подпитва Нанси, само че Кейт не успя да й отговори, понеже кучетата пак залаяха, предупреждавайки за идването на друг човек.

Кейт се приближи забързано до вратата, благодарна, задето не се наложи да обяснява на Нанси, че в момента изобщо не разговаря с Бен. Ей Богу, състоянието на връзката им ни най-малко не засягаше старата клюкарка.

— Дейвид! — възкликна, учудена не на шега, щом видя новодошлия. — Мислех, че си в Лондон.

— Бях — отвърна Дейвид и грейна в усмивка, сякаш от радост, че се е завърнал, или заради нещо друго. Но само след миг отново стана сериозен. — Може ли да поговорим?

Кейт моментално усети, че се е случило нещо и че явно иска да го обсъдят на четири очи, тъй като Дейвид определено се стъписа, виждайки Бил и Нанси.

— О, ти имаш гости. Тогава може би ще намина по-късно, когато…

— Не, няма нужда. Ние и бездруго се канехме да тръгваме — прекъсна го Бил.

И изведнъж се разбърза. Навярно усети, че кавгата между Кейт и жена му вече витае във въздуха. А той — както винаги — гледаше да я предотврати. Днес обаче страхът му от конфликти по изключение бе добре дошъл за Кейт. Затова не настоя да останат, а едва ли не ги изтика навън.

На излизане Нанси не се стърпя и измери Дейвид с любопитен поглед, а по пътеката през двора се обърна още няколко пъти. За да не й даде нов материал за сплетни, Кейт веднага покани Дейвид в бунгалото, където никой нямаше да ги безпокои.

Дейвид я последва, но любезно отказа предложената чаша чай.

— Е, изплюй камъчето — каза Кейт. — Какво толкова спешно има?

Дейвид въздъхна.

— Тук съм не заради себе си, а по молба на майка ми. Или да го формулираме по друг начин: тук съм, защото тя не смее да дойде.

Тази новина изненада Кейт. Почти не беше виждала Оливия след заминаването на Бен, но в редките случаи, когато се засичаха, Оливия се държеше значително по-приветливо отпреди.

— Да не съм извършила нещо нередно?

Дейвид поклати глава.

— Ти не, тя е извършила. Нещо, от което много се срамува и което държи да поправи.

— Аха. — Кейт смръщи чело. — И за какво става въпрос?

— За това тук.

Дейвид й подаде пакетчето, което носеше със себе си.

Беше затворен подплатен плик, на който пишеше нещо, а когато Кейт го разгледа по-внимателно, сърцето й подскочи, тъй като позна завъртяния почерк. Беше на Ралф Камдън, който бе написал само две думи.

За Бен.