Катрин Тейлър
Завръщането (25)

24.

— Какво има вътре?

Кейт опипа плика — беше тежък, сякаш в него имаше книга или нещо подобно.

— Не знам. — Дейвид въздъхна и се облегна назад. — След смъртта на татко майка ми го е намерила в едно от неговите чекмеджета. Очевидно е предназначен за Бен.

— Но… — поде Кейт.

Той кимна.

— Но тъй като го държиш в ръка, е също така очевидно, че не го е дала на Бен. — И поклати глава, сякаш сам не можеше да проумее този факт. — Мама ми се обади сутринта и ме помоли да отида веднага при нея. Направо не беше на себе си и ми отне доста време, докато я успокоя и изкопча информация от нея. Явно често е сънувала кошмари и сега си въобразява, че татко говори с нея от гроба и й се сърди, понеже не е уважила последната му воля. Каза ми, че…

— Скрила е плика? — прекъсна го Кейт, понеже едва сега схвана напълно значението на казаното от Дейвид. — Защо?

— Точно това я попитах и аз — рече Дейвид. — Отначало твърдеше, че след смъртта на татко била толкова объркана, че чисто и просто забравила. Само че аз не й се вързах и накрая си призна, че ревнувала. Не можела да понесе, че последните мисли на Ралф не били отправени към нея. Освен това напълно несправедливо обвинявала Бен за случилото се и според мен решението й да скрие плика е форма на отмъщение.

Мислите се надпреварваха в главата на Кейт. Какво ли съдържаше пликът? Може би нещо много важно, а Бен не го беше получил. Дали нещо би се променило, ако Оливия не го беше задържала? А дали би се променило сега, ако Бен се запознаеше със съдържанието му? Част от нея копнееше да повярва в това, но Кейт игнорира искрицата надежда, която мигновено бе припламнала в гърдите й. Бен си беше отишъл и никаква новина, свързана с починалия му баща, нямаше да го върне. Така че се съсредоточи върху другия важен въпрос.

— И сега какво?

— Същото се запитахме и ние с мама и затова съм тук — поясни Дейвид. — Кейт, ти най-добре познаваш Бен и можеш най-вярно да прецениш как ще реагира. Мама иска да поправи грешката си, но се бои, че отношенията между Бен и нас отново ще се обострят, ако той разбере, че е скрила плика. Как мислиш? Дали за него ще има значение да получи нещо от Ралф, или вече му е все едно?

— Естествено, че не му е все едно — отвърна незабавно Кейт. — Трябва да го получи, независимо как ще постъпи след това. Негово право си е.

Това не подлежеше на съмнение.

И Дейвид явно виждаше нещата по същия начин, понеже кимна.

— Тогава най-добре да го занеса веднага в пощата — каза и понечи да стане, но Кейт го задържа.

— Не, идеята не е добра.

Цялото й същество се възпротиви на мисълта да поверят нещо толкова важно в ръцете на пощальоните. И дори Дейвид да изпратеше плика препоръчано и той да пристигнеше здрав и читав при Бен, проблемът, засегнат от Дейвид, си оставаше. Работата беше много деликатна. Ето защо всъщност имаше само един изход.

— Трябва да му го предадем лично и да му обясним как се е стигнало до това голямо закъснение.

Дейвид кимна, след като Кейт му изясни мотивите за предложението си.

— Вярно е, имаш право. Предполагам, че мама би се заела, понеже се чувства много зле заради постъпката си. Само че това вероятно няма да се окаже добър вариант. Нали я познаваш, тя не е… особено дипломатична. Съмнявам се, че ще е най-подходящата пратеница, още повече че взаимоотношенията й с Бен и бездруго не са блестящи. Така че това най-вероятно само ще влоши нещата.

Кейт кимна, тъй като бе напълно съгласна с него. Пък и имаше много по-добра идея.

— По-добре да го направя аз.

— Ти? — Дейвид я погледна с изненада. — Това… би било страхотно, Кейт. Но… — И сбърчи чело. — Възможно ли е?

Кейт кимна решително.

— Ще замина още утре.

Това предложение видимо зарадва Дейвид.

— Супер, Кейт. Аз самият бих могъл да отида чак другата седмица, понеже спешно трябва да се върна в Лондон, за да уредя едно друго. А някак не ми се струва почтено да караме Бен да чака още. — После се навъси. — Но какво ще стане с работата ти? Можеш ли да тръгнеш без предупреждение?

Това действително беше проблем, но дребен.

— Просто ще помоля д-р Сандхърст да ме замести. Сигурна съм, че ще се съгласи.

— Хм. — Погледът му си остана скептичен. — Наистина ли ще го направиш, Кейт? Сигурна ли си? Искам да кажа… защото нали ти и Бен… — Дейвид потърси точните думи. — Наистина ли няма да ти причини неудобство?

— Не. — Тя кимна енергично, за да увери и себе си, че решението й е правилно. — Бен трябва да получи плика час по-скоро. И… аз и бездруго се канех да поговоря още веднъж с него.

Дейвид явно си отдъхна, но сякаш не само заради плика.

— Да, според мен така е най-добре. — Сетне се наведе към нея и я целуна по бузата. — Благодаря ти! Нямаш представа колко ми помагаш. — След тези думи се изправи. — Съжалявам, обаче трябва да бягам. В момента съм малко под пара. Ще ме държиш в течение, нали?

Кейт му обеща, а щом Дейвид си тръгна, се облегна на вратата и си пое дълбоко дъх.

Предложението й да занесе плика може би не беше удачно. Беше дори доста откачено, в края на краищата нямаше представа как щеше да реагира Бен, когато застанеше най-неочаквано пред него. Ала мисълта, че ще го види, и то скоро, ускори пулса й и копнежът, с който напразно се бореше седмици наред, подкоси краката й.

С въздишка се оттласна от вратата и отиде до масичката. Вдигна плика, претегли го на длан и за миг се поколеба. После отиде до компютъра си и го включи, за да провери утрешните полети от Лондон за Ню Йорк.