Катрин Тейлър
Завръщането (12)

11.

В мига, в който Кейт и Бен влязоха в „Трите корони“, оживените разговори между гостите секнаха. Кръчмата бе необичайно пълна за неделен следобед, въпреки че сред посетителите почти нямаше туристи. Кейт познаваше повечето от тях от селото. И беше наясно защо са се събрали тук, понеже в шушукането, което се възобнови кажи-речи веднага, на няколко пъти дочу думата „пожар“.

Обърна глава към Бен, който отвърна на погледа й с каменна физиономия, и внезапно се ядоса, задето бяха дошли тук. В селце като Салтърс Енд изгорелият хамбар беше голямо събитие — най-вече защото заедно с него жертва на пламъците бе станал и оспорваният проект за туристически център. Със сигурност от часове разискваха как се е стигнало дотам и какви ще бъдат последиците от пожара. Но дали хората им съчувстваха, или се радваха на временния провал в плановете на Бен?

Кейт нямаше отговор на въпроса и това всяваше смут в душата й. Преди малко повече от половин година всички навярно биха дошли при нея да я разпитат без увъртане за пожара. Само че тогава тя още живееше в селото и бе една от тях. Хората й бяха доверявали личните си проблеми и търсили съвет — не само за домашните си любимци. Сега обаче явно премисляха много прецизно какво да говорят с нея. Бренда Джонсън, пълничката и много сърдечна съпруга на клисаря, бе сред малкото изключения.

— Кейт! Слава Богу! Оправи ли се? — провикна се Бренда и й махна да отиде при нея.

Кейт се отзова на поканата, макар и неохотно, тъй като Бренда бе седнала с вуйна й Нанси и Хариет Бичъм. А точно днес би минала и без среща с двете най-върли клюкарки в селото.

— Чухме, че си била в болницата — рече Бренда и въздъхна с облекчение, когато Кейт я увери, че за пореден път е извадила късмет. След това спря погледа си върху Бен.

— И все пак: толкова е ужасно!

Неподправеното съпричастие в очите й накара Кейт да й поиска извинение наум. Значи, и в Салтърс Енд все още се намираха хора, които не се бяха променили и изпитваха искрено съчувствие. Бренда беше сред тях — Нанси и Хариет определено не.

— Да, истинска трагедия — изрече Нанси с прочувствен глас, но Кейт беше сигурна, че вуйна й се преструва. В действителност само дебнеше да чуе някоя новина, за да има какво да одумва. — Знаят ли вече как се е случило?

— Не — отсече Бен и побутна Кейт напред, преди жените да са й задали и други въпроси, а Нанси и Хариет реагираха с отровни погледи.

— Няма да оправиш нещата, ако се държиш нелюбезно — предупреди го полугласно Кейт, докато вървяха към тезгяха.

— Не мога да се държа любезно със старата вещица — заяви безкомпромисно Бен. — Пък и по-лошо от това няма накъде. Хората говорят — независимо какво правим.

Уви, имаше право. Така че Кейт насочи цялото си внимание към Тили, която заобиколи тезгяха и я притисна в прегръдките си.

— Ох, Кейти! Толкова се притесних за теб! Никога повече не прави така, чуваш ли? — Изтри очите си, пое дълбоко дъх и се овладя. — С какво мога да ви помогна? — попита вече по-делово. — Ще пийнете ли нещо?

Бен поклати глава.

— Трябва да поговорим с теб — каза и хвърли поглед към мъжете, които се бяха облегнали на тезгяха и ги зяпаха открито.

Тили разбра намека и посочи вратата зад бара.

— Тогава най-добре да идем отзад.

Заведе Кейт и Бен в кухнята и затвори вратата подире си. За помещение, в което всеки ден се готвеше и печеше, кухнята бе учудващо подредена. Тенджерите и повърхностите бяха излъскани до блясък, на прозоречния перваз имаше саксии с подправки, а две тави с вкусни на вид кифлички чакаха да бъдат сервирани на клиентите със следобедния чай. Кейт нямаше представа как Тили съумяваше да поддържа такъв ред въпреки почти постоянния наплив от клиенти, но й се възхищаваше.

Тили зае типичната си поза: опря ръка на хълбока си и с брадичка посочи към голямото помещение.

— Не мога да отсъствам дълго. Е, какво има?

— Става въпрос за Джаз… — започна Бен, но Тили веднага го прекъсна развълнувана.

— Намерихте ли я?

— Да я намерим ли? — Бен я изгледа озадачен.

— Вчера е избягала от къщи. Оттогава ви вест, ни кост от нея и Едгар не е на себе си от притеснение. В момента кръстосва околността да я търси, а ако не я открие, ще я обяви за издирване.

— О! — възкликна Кейт и двамата с Бен се спогледаха. Това, разбира се, обясняваше защо не бяха заварили никого в преустроената селска къща, в която Едгар Мур и дъщеря му живееха от няколко месеца.

— Едгар казва, че от полицията в Кингс Лин искали да поговорят с Джаз — продължи Тили. — Ставало дума за нещо безобидно, за свидетелски показания относно автомобилна злополука. Като чула това, Джаз напълно превъртяла и се заключила в стаята си. А когато той се разсеял, се измъкнала през прозореца и изчезнала.

— Кога е станало това? — поинтересува се Бен.

— Вчера следобед. — Тили въздъхна. — Бях почти сигурна, че ще се появи, но досега няма и следа от нея. Не е и у приятеля си Кевин. Сякаш е потънала…

— Кевин ли? — прекъсна я Кейт и двамата с Бен пак се спогледаха. — Нашият работник в конюшнята е приятелят на Джаз?

Тили кимна.

— Да, от няколко седмици са заедно. Но не мога да преценя доколко е сериозно. Напоследък Джаз не е много разговорлива. — При тези думи смръщи чело. — Всъщност защо питате? За какво ви е Джаз?

Кейт тъкмо се канеше да й отговори, когато вратата се разтвори със замах и Стюарт Хендерсън, един от постоянните клиенти на „Трите корони“, надникна в кухнята.

— Тили, хората искат да си поръчат. Идваш ли?

— Да, веднага — успокои го Тили и погледна сериозно Кейт и Бен. — Е, за какво ви е Джаз? И знаете ли къде е?

Кейт поклати глава.

— И ние я търсим, защото…

— Тили!

Гласът на Стюарт Хендерсън прозвуча нетърпеливо. Тили тръсна нервно глава.

— Изчакайте една минута де! Ей сега идвам.

После излезе от кухнята и затвори вратата след себе си. Глъчката от съседното помещение веднага стана по-приглушена. Кейт и Бен се спогледаха.

— Щом Джаз и Кевин са двойка, може тя наистина да е била при него и да са си приказвали — рече Кейт.

Сега вече видяното от Грег й се струваше доста по-вероятно.

— А след като има неприятности вкъщи, навярно се крие при него. Което може би обяснява лъжата на Кевин пред Грег — додаде Бен.

Кейт кимна. Изведнъж всичко си дойде на мястото.

— Трябва да отидем при него — казаха и двамата в един глас, а Бен й се усмихна за пръв път от пожара и пулсът й се ускори. Погледна го със затаен дъх, но някакъв шум откъм задната врата отвлече вниманието й.

Чуха как някой пъхна ключ в ключалката. Малко след това в кухнята влезе девойка с лилави коси.

— Джаз! — възкликна Кейт с облекчение и изненада.

Момичето обаче се вторачи в Бен. Разшири очи и пребледня като платно.

— Мамка му! — изрече сподавено, обърна се и избяга.