Катрин Тейлър
Завръщането (3)

2.

— Какво е направила? — Кейт се вторачи смаяна в камериерката. — От къде накъде?

Алис избърса с ръка мокрите си от сълзи бузи.

— Каза, че докато съм чистела, съм счупила огледалото в стаята й. Старинното, дето виси на стената до вратата. Нали го знаете?

Кейт кимна. Знаеше грамадното чудо, което всъщност изобщо не подхождаше на модерно обзаведената стая.

— Е, ти ли го счупи?

— Не. — Алис поклати отчаяно глава. — Ако беше така, щях да си призная, госпожице Хъкли. Наистина. Но когато приключих, огледалото си беше на мястото. И Джема може да го потвърди, заедно с нея проверихме още веднъж дали всичко е наред. Винаги правим така.

Джема и Алис, и двете още ненавършили двадесет, отговаряха за стаите и помагаха на Меган в готвенето. Работеха вече близо година в Дарингам Хол, но Кейт имаше много добри впечатления от тях и не можеше да си представи, че Алис лъже. Умолителният поглед на девойката сякаш го доказваше.

— Каза ли го на госпожа Камдън? — попита Кейт.

Алис кимна.

— Само че тя не ми повярва. Когато Джема и Меган ме защитиха, страшно се ядоса и заяви, че утре нямало нужда да идваме, защото сме били уволнени. — И погледна с надежда Кейт. — Госпожице Хъкли, тя има ли изобщо право да ни уволни ей така?

— Не.

Кейт усети надигащия се в гърдите й гняв и хвана Алис за ръката, дръпна я обратно в кухнята.

Кучетата й моментално се спуснаха към тях. В момента бяха три: полусляпото коли Чернобрадко и трикракият териер Арчи — Кейт така и не им намери дом и затова си останаха при нея, и рунтавият мелез Къртичко, заместил Лоси и Джини, за които се намериха нови собственици. Обзети от радостна възбуда, и трите заподскачаха около краката й, но Кейт ги поздрави бегло и насочи вниманието си към Оливия и Меган, които се караха все така гръмогласно.

— Няма да търпя подобна наглост от страна на прислужница! — крещеше в момента Оливия. — Ако съпругът ми беше още жив, не би го позволил. Щеше да…

— Оливия? — прекъсна я Кейт и застана до Меган.

Алис подири закрила при Джема, която стоеше малко встрани и също изглеждаше като пате в кълчища. Супер, помисли си Кейт. Брожение сред персонала беше последното, от което имаха нужда в момента. Сподавяйки яда си, се взря в Оливия и се помъчи въпреки всичко да запази безпристрастен тон.

— Чух, че в стаята ти било повредено нещо, така ли е?

— Точно така! — кипна Оливия и посочи Алис. — И то от нея! Счупила е огледалото и отказва да си признае!

Алис отвори уста да възрази, но Кейт й направи знак да замълчи.

— Напълно ли си сигурна, че Алис е виновна? Ти беше ли там?

— Естествено, че не. В крайна сметка не ми е работа да я наблюдавам как чисти — отвърна наперено Оливия. — Но сто на сто е тя. Само че отрича.

— Тя не може просто така да обвинява Алис — намеси се Меган. Явно държането на Оливия към помощничката й никак не допадаше на дребничката, но нахакана готвачка. — Пък и това не е причина за уволнение!

— Обаче фактът, че вече не работи така добре, е причина! И изобщо никой тук вече не работи както трябва, и то от месеци! — отвърна сприхаво Оливия. — Ами да, нищо чудно. Откакто съпругът ми не е сред нас, в този дом цари пълен хаос. Иначе отдавна да е взел мерки и да е изхвърлил всички ви!

— Господин Камдън никога не би постъпил така! — реагира гневно Меган. — Той щеше…

— Стига! — извика остро Кейт и застана с вдигната ръка между двете жени. Имаше чувството, че е звероукротителка в цирк, но както Оливия, така и Меган онемяха и отстъпиха крачка назад.

— Да сме наясно, никой не е уволнен! — заяви Кейт, преди да се обърне пак към Оливия. — Може ли да поговорим на четири очи?

Посочи към вратата, защото не искаше скандалът да ескалира наново. А точно това щеше да стане, понеже в кухнята Оливия имаше сцена за театралната си изява.

След дълъг миг на колебание вдовицата на Ралф излезе с каменна физиономия.

— Откак господин Камдън го няма, направо не е с всичкия си — просъска Меган. — Не е нормално да се държи така!

Кейт не отговори, въпреки че наум се съгласи с готвачката.

— Ще изясня въпроса с нея — каза и даде знак на кучетата да останат в кухнята. На излизане кимна успокоително на Алис и Джема, които още не се бяха опомнили. Сетне последва Оливия в голямото фоайе.

— Ако си въобразяваш, че ще оставя случая без последствия, жестоко се лъжеш! — изфуча Оливия още преди Кейт да си е отворила устата, и скръсти ръце пред гърди. — Това момиче повреди имуществото ми и трябва да си понесе последствията.

— Няма доказателства, че е била Алис — отвърна колкото се може по-спокойно Кейт. — Огледалото е старо и тежко, а има и други причини да падне. Може гвоздеят да се е разхлабил. Или пък ти самата си го закачила, без да усетиш, и…

— Аз? Но моля те, щях да забележа! — възмути се Оливия, според Кейт някак неестествено високо.

Разбира се, че не искаше да я упреква, обаче възможността действително да е била тя и сега да търси друг виновник беше напълно реална. Откакто бе възбунила духовете с изявлението, че Ралф не е баща на сина й Дейвид, Оливия не признаваше грешките си. Вместо това непрекъснато ги търсеше у другите, критикуваше всичко и всеки, може би защото така не се налагаше да се замисля за провалите в живота си.

— Беше ясно, че ще защитиш малката — додаде тя и изгледа враждебно Кейт. — Винаги си била готова да застанеш на страната на персонала.

Кейт вдиша и издиша дълбоко и стисна зъби да не реагира на този недвусмислен намек. Ала той я засегна болезнено, защото й напомни, че откакто беше заедно с Бен, позицията й в Дарингам Хол действително се беше променила. И то много. Това често объркваше и нея самата, така че дори след месеци все още не бе сигурна как да се държи в някои ситуации — било към персонала, било към членовете на семейството. Но нямаше да позволи на Оливия да го използва срещу нея.

— Мисля, че тук не става въпрос за това на чия страна съм — заяви с твърд глас. — Просто не желая да повдигаш обвинения, за които нямаш доказателства. Хайде да идем в стаята ти и да огледаме щетата — предложи после. — Може би на място ще разберем как се е случило.

Оливия изсумтя и Кейт като че ли за миг зърна в погледа й не само гняв, но и несигурност.

— Та после да твърдиш, че не е била Алис ли? — Тя поклати глава и скръсти ръце пред гърди. — Зная, че е била тя, макар да не ми вярваш. Тя и онази Джема. Зная и друго: че двете не за пръв път повреждат умишлено нещо в стаята ми. Не ме понасят, също като останалите. — В очите й внезапно нахлуха сълзи. — Ако Ралф беше жив, щеше да ги сложи на мястото им. Той щеше да ми повярва, а не да ме гледа така, все едно си въобразявам.

Кейт въздъхна нечуто и се взря в Оливия, в стройната й фигура и прическата й. Четиридесет и седем годишната вдовица на Ралф все още бе подчертано привлекателна жена, ала нямаше как да се отрече, че се беше променила след шока от смъртта на съпруга си.

В интерес на истината не само в отрицателно отношение, понеже бе спряла да пие, което радваше най-вече сина й Дейвид. Затова пък неочаквано бе развила чувството, че е компетентна за неща, към които по-рано не бе проявявала никакъв интерес. Воденето на домакинството например досега бе предоставяла на Клер, сестрата на Ралф, и бе предпочитала да ходи по приеми, балове и чаени партита. Сега вече не го правеше, може би още се боеше от клюките. Вместо това постоянно се месеше във всичко и изнервяше не само персонала. Освен това сега страдаше от внезапно появили се подозрения, че всички плетат интриги срещу нея, и се беше вкопчила едва ли не отчаяно в мисълта, че нещата са били коренно различни, когато Ралф е бил жив.

Кейт не беше психоложка, обаче предполагаше, че по този начин Оливия се опитваше да се справи със скръбта си. Което все пак не бе оправдание за нападките й към служителите в замъка.

— Ралф липсва на всички ни, Оливия — заговори със спокоен глас Кейт. — Но той със сигурност не би одобрил разногласията, които царят тук.

— Само че те царят, откакто е дошъл Бен! — за пореден път избухна Оливия. — Ако го нямаше, тогава…

— Тогава Дарингам Хол щеше да бъде собственост на външен инвеститор и всички вие щяхте да се озовете на улицата — довърши изречението Кейт и не се постара да скрие яда си. — Станалото станало, Оливия. Вече нищо не може да се промени и всички трябва да се научим да живеем с тази мисъл!

— Аз обаче не искам да живея с мисълта, че този… този американец разрушава всичко, съградено от Ралф — опонира Оливия. — Когато Бен приключи преустройството си, имението ще стане неузнаваемо. Ралф никога не би одобрил това.

— Ралф не би одобрил и да сновеш из замъка и да уволняваш безпричинно персонала — рече Кейт. — Поведението ти е направо абсурдно и ти много добре го знаеш. Имаш право и занапред да живееш тук, но не и да вземаш решения за персонала.

— Както и ти! — изсъска Оливия. — Не е нужно да се правиш на господарка на Дарингам Хол, Кейт. Докато не се омъжиш за Бен, нямаш думата за нищо. Впрочем мястото ти изобщо не е тук, затова бъди така любезна да не си придаваш важности!

С тези думи рязко се обърна и заслиза наперено по стълбите.

Все още смаяна от изненадващата злостна тирада, Кейт се загледа подире й и неволно се сети за лейди Илайза и за това колко бе заприличала на нея Оливия. Старата дама страдаше от деменция и вече живееше в старчески дом във Фейкънхам, но докато все още бе с ума си, почти винаги се държеше враждебно и надменно към Кейт и най-вече към Бен. В това отношение Оливия, която още навремето се стараеше да подражава на свекърва си, сега й беше достойна заместничка.

Проблемът беше, че Оливия беше донякъде права, тъй като новият статут на Кейт в Дарингам Хол действително не беше изяснен. Беше приятелка на Бен и в ролята й на такава персоналът очакваше от нея решения, непрестанно я питаше какво да се поръча за кухнята или градината. И Кейт поемаше задължения и отговорности, доколкото можеше. Но тъй като Бен досега не се беше произнесъл по въпроса за общото им бъдеще, тя всъщност нямаше авторитет. Все още седеше между два стола и чувството беше неприятно, особено когато натякването идваше от устата на Оливия.

— Е, чакаш ли ме вече?

Кейт се сепна, а щом се обърна, видя Клер, лелята на Бен, която току-що бе влязла във фоайето и й се усмихваше приветливо. В гърдите й веднага се надигна вълна от благодарност. Колкото и да й беше тежко в Дарингам Хол — Клер и съпругът й Джеймс, както и дядото на Бен, сър Рупърт, нито за миг не й внушаваха, че не е добре дошла в имението.

— Не, защо?

Клер се усмихна.

— Забрави ли, Кейт? Бяхме се уговорили да прегледаме щатното разписание.

— О, вярно. — Кейт изтръпна, сещайки се, че още преди два дни беше обещала на Клер да се видят днес следобед. И взе решение. — Ако искаш, да го направим веднага.

— Много добре. — Клер извади смартфона от джоба си.

— Само набързо ще…

Натисна два клавиша и вдигна телефона до ухото си, но след миг го свали.

— Гласова поща — промърмори с мрачен вид.

— Проблем ли има? — поинтересува се Кейт.

Клер сви рамене.

— В последния момент записах за обиколка група от Кеймбридж. Дейвид трябваше да я поеме. Автобусът с хората ще пристигне след малко, а не мога да се свържа с него. Надявам се да не е забравил.

— Изключено. Нали го познаваш, той обича тези обиколки — успокои я Кейт.

Но Клер остана скептична.

— Зная, само че сутринта разговарях с него, а след това беше толкова… — Поколеба се как да продължи, после тръсна глава. — Ах, положително помни уговорката. Искаш ли да поседнем в кухнята? Имам крещяща нужда от чаша чай. Какво ще кажеш?

Кейт видя сенките под очите й и се запита какво ли е обсъждала с Дейвид, че е толкова угрижена. Уважи желанието на Клер да не отваря и дума за това и я улови под ръка.

— Чай звучи добре — каза усмихната.