Метаданни
Данни
- Серия
- Имението Дарингам (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Die Réckkehr, 2015 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Емилия Драганова, 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- SilvertkaTa (2018)
- Разпознаване и корекция
- asayva (2018)
Издание:
Автор: Катрин Тейлър
Заглавие: Завръщането
Преводач: Емилия Владимирова Драганова
Година на превод: 2017
Език, от който е преведено: немски
Издание: първо
Издател: ИК „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2017
Тип: роман
Националност: немска
Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД
Отговорен редактор: Ивелина Балтова
Коректор: Мария Владова, Нина Славова
ISBN: 978-954-26-1749-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7079
История
- — Добавяне
29.
Бен преглътна разочарованието, че пред вратата му не е Кейт.
— Къде е тя? — попита, но Тили се шмугна покрай него в жилището.
— По-добре да го обсъдим вътре — изсъска му на влизане и Бен не направи опит да я спре.
Както беше побесняла от яд, май наистина беше по-добре да не разговарят в коридора.
В хола Тили се обърна с лице към Бен. Нищо не се бе променило във войнствената й поза и обвинителните пламъчета в очите.
— Защо не ми каза, че Кейт е била при теб? — попита.
Бен сви рамене и усети пробождане в гърдите, което го накара да отговори по-агресивно, отколкото всъщност искаше.
— Щом не ти го е съобщила лично, значи си има причини — отвърна. — Пък и не съм длъжен да ти давам обяснения.
— О, я не ми дръж такъв тон! — сряза го Тили. — Кейт ми е приятелка. И е пределно ясно, че ми влиза в работата, след като ми се обажда силно разстроена от летището.
— Там ли е? — рече Бен и още веднъж се стегна, за да се пребори с непреодолимото желание да тръгне на мига.
— Беше там — уточни Тили. — Но се канеше да вземе първия самолет за Англия, понеже гореше от нетърпение час по-скоро да се махне от теб. Затова и сега навярно вече е във въздуха. — При тези думи поклати глава. — След като ми се обади, се усетих, че нещо се е случило. Но предположих, че ти се готвиш да идеш при нея, а не че тя е била тук. Помислих си, че най-накрая си се вразумил. Само че явно съм те надценила, тъй като май вместо това си решил да се превърнеш в безчувствено чудовище.
Бен сви ръце в юмруци.
— Безчувствено чудовище ли? — запита със спокойния, но режещ като бръснач тон, който би послужил като предупреждение за колегите му. Тили обаче не се трогна. Беше твърде разлютена, за да му обърне внимание.
— Да, няма как да не си чудовище, щом сериозно обмисляш да продадеш Дарингам Хол на Луис Бартън.
Бен простена.
— Кейт е разбрала погрешно — поясни, а Тили повдигна вежди.
— Значи не е вярно? Бартън не ти е дал оферта?
— Вярно е, но…
— Бен, няма защо да ме лъжеш — прекъсна го тя. — А и по-добре да не беше излъгал Кейт.
— Не съм, просто не й…
— Не си й казал истината. За втори път — завърши изречението му Тили и Бен се почувства ужасно.
Все още възмутена, сърцатата англичанка поклати глава.
— Кейт те обича, кретен такъв! Това нищо ли не значи за теб?
Бен се вторачи в нея, но тя продължи, защото очевидно искаше да изприказва каквото й беше на душата.
— Ти изобщо имаш ли представа какво ще й причиниш, ако действително го направиш? Камдънови са нейното семейство, Бен, тя държи на тях. А този Бартън сто на сто ще ги изгони от имението с гръм и трясък. Толкова е обсебен от гнева си заради провалената покупка на парцела, че е загубил всякаква мяра. Трябва да го чуеш какви ги плещи, щом стигне до любимата си тема: как Камдънови го измамили. Не е изключено да използва Дарингам Хол за конюшня само и само да ги нарани.
Очите й се премрежиха от сълзи и Бен си даде сметка, че и тя приема много емоционално съдбата на имението.
— Но как да постъпя? — попита я. — Бартън е единственият, който прояви интерес към имението. Ако реша да се откажа, мога да го продам само на него. Няма друг вариант.
— Напротив, има, по дяволите! Можеш да продължиш преустройството и да завършиш започнатото.
Бен поклати глава.
— Хората не ме искат.
Тили не зачете този аргумент.
— Глупости, Бен. Просто трябваше да удържиш фронта. Познавам хората в Салтърс Енд. Доверието им се печели трудно, а още по-трудно е да ги убедиш в ползата от нововъведения. Трябва да си упорит, пък ти си точно такъв. Роден си за тази задача и по всяка вероятност си единственият, способен да се справи. И ни в клин, ни в ръкав се отказваш. Защо, Бен?
Очите й го фиксираха така неумолимо, че той се принуди да отмести поглед. В душата му бушуваше ураган от гняв и болка. Замисли се за прочетеното в дневника на Ралф, но нещо в него все още се противеше, отказваше да допусне възможността да е взел погрешно решение.
— Кейт те е подучила, нали? — И поклати глава. — Тя иска да продължа. Не й стига, че съм заложил на карта почти цялото си състояние, а иска още от мен. И сега нямам право да си върна вложеното, не, трябва да подаря на Камдънови всичко, което имам. Или заради нея да върша неща, които изобщо не…
— Кейт не иска да се връщаш в Англия — прекъсна го Тили и той я изгледа с изненада. — Затова си е тръгнала. Не иска да ти оказва натиск. Мисли, че тук си щастлив и не желае да ти пречи.
Чутото направо матира Бен. Той отпусна ръце и замълча, а Тили моментално се възползва от това, за да го увещава:
— Ако питаш Кейт, най-добре да излезеш от играта, да продадеш имението на Бартън и да забравиш за Камдънови и нея. Мисли, че ти го дължи, че е длъжна да приеме решението ти, и не иска да ти влияе или да те натоварва, или както там се изрази изискано. Но мога да се закълна, че ако го направиш, ще допуснеш най-голямата грешка в живота си. — Тя вдигна ръка, когато Бен отвори уста да каже нещо. — Да се изясним: не го казвам, защото искам Камдънови да запазят имението. И не защото държа на всяка цена да се върнеш при Кейт. Казвам го, понеже съм абсолютно сигурна, че това е единственият ти път към щастието. — След това разпери ръце. — Мястото ти вече не е тук. Както и сърцето ти. То отдавна принадлежи на Дарингам Хол и на Кейт. Просто се боиш да го признаеш пред себе си. Бен, моля те, възползвай се от шанса си! Все още можеш да се върнеш!
При тези думи повдигна гърди и въздъхна дълбоко. Погледна го настойчиво и нещо в очите й го прониза болезнено, отвори наново раната, която сам си беше нанесъл, заминавайки от Англия. От седмици я игнорираше, но тя не се затваряше и едва сега осъзна колко е дълбока.
Бен се обърна рязко и скръсти ръце пред гърдите си, сякаш за да пропъди картините, които думите на Тили пробудиха в съзнанието му. Видя се заедно с Кейт в стаите им в Дарингам Хол, които тя бе обзавела толкова всеотдайно. Видя усмихнатото й лице, грейналите очи, когато влизаше в кабинета му. Надеждата, притаена вчера в погледа й, когато дойде при него.
Всичко или нищо, Бен, рече си и изпусна въздуха от гърдите си. Не помнеше колко пъти се бе изправял пред тази дилема във фирмата си. И каквото и да избереше, винаги го довеждаше докрай. Защо му беше толкова трудно да постъпи така, когато ставаше въпрос за чувства?
Имаше само две възможности. Не, всъщност дори само една. Още от самото начало имаше само една възможност и затова по-добре, че Кейт си беше тръгнала. Това му помогна да избистри погледа си и най-накрая да застане зад решението, което трябваше да вземе отдавна. Въпреки всичко обаче устата му пресъхна, щом се замисли какво ще му струва то.
* * *
Тили затаи дъх, докато наблюдаваше Бен. Беше се обърнал гърбом и сега стоеше със скръстени ръце, непроницаем, вглъбен в себе си. Е, поне не я изхвърли от апартамента си, помисли си тя. В края на краищата се беше намесила в неща, които не я засягаха. Кейт сигурно щеше да умре от притеснение, задето бе дошла тук, но пък по телефона не й забрани да разговаря с Бен — защото направо не беше на себе си. А даже да й беше забранила, Тили пак щеше да го направи. Просто не можеше да гледа безучастно как Бен наранява Кейт и самия себе си. Все някой трябваше да вразуми тоя хубостник и тя горещо се надяваше, че е докоснала струна в душата му.
Но Бен си беше Бен и дори Питър, който го познаваше от години, не можеше да каже със сигурност какви мисли преминават в главата му. Може би всичко беше абсолютно безпредметно, може би отдавна беше приключил с Камдънови и не искаше да има нищо общо с Дарингам Хол. Е, поне се беше опитала, макар че това беше слаба утеха.
Спомни си задавения от сълзи глас на Кейт по телефона, отново долови отчаянието в него. Бен никога няма да успее да надскочи сянката си, така каза и думите й прозвучаха толкова обезверено, че разбиха сърцето на Тили. Душата й се късаше от болка, като ги гледаше как страдат. Двамата бяха един за друг, нуждаеха се един от друг и връзката им можеше да донесе добро и на тях, и на околните. Само дето Бен, изглежда, все още не го съзнаваше.
Защо беше толкова твърдоглав? Тили дори не беше сигурна дали изобщо има намерение да й каже нещо и се почувства безпомощна. Беше направила всичко по силите си, но не можеше да го принуди да промени мнението си.
— Помисли за това — промълви, понеже мълчанието му я убиваше.
Докато вървеше към вратата, тайно се надяваше, че Бен ще я спре, обаче той не го направи. В коридора се обърна още веднъж към него, видя, че все още стои до прозореца с гръб към нея и тогава усети, че и последната й искрица надежда угасна. Явно нямаше начин да промени позицията му — мисъл, която дълбоко я натъжи. Толкова й се искаше Кейт да е щастлива като нея самата. Уви, не всяка мечта бе осъществима…
— Тили?
Беше вече стигнала до асансьора, когато чу гласа на Бен. Въпреки непроницаемото изражение, с което стоеше на прага, Тили прочете по лицето му колко му е трудно да изрече онова, което се канеше да й каже.
— Какво? — попита напрегнато.
Бен вдиша и издиша дълбоко.
— Зная, че искам твърде много, но би ли ми направила една услуга?