Катрин Тейлър
Завръщането (36)

35.

Кейт усети точния момент, в който сърцето й проумя казаното от Бен. Отърси се от болката през последните седмици и обви ръце около врата му, отвърна на целувката, усмихна се досами устните му.

В погледа му сега се четеше всичко, което си пожелаваше от толкова време, ала тя все още не можеше да повярва.

— И как така?

Развеселен, Бен повдигна ъгълчето на устата си и приглади немирния кичур зад ухото й.

— Как така те обичам ли?

Кейт поклати глава.

— Как така изведнъж се убеди в това? Мислех, че не искаш да се обвързваш.

Бен издиша шумно, което прозвуча като дълбока въздишка.

— Напротив, искам. Искам от самото начало, но го проумях чак когато дойде при мен в Ню Йорк — каза и я целуна още веднъж. — Мислех, че то, чувството, ще отмине, ако проявя твърдост. Мислех, че мога да зачеркна онова, което изпитвам към теб, също като решението си да управлявам Дарингам Хол. Едва когато изневиделица застана пред мен, осъзнах колко смешен съм бил. Да, мога да избера раздялата, но тогава няма да бъда щастлив. Това е възможно само ако съм с теб. — При тези думи долепи чело до нейното. — Възможно е само с теб, Кейт. Искам да те виждам усмихната, да се грижа да се чувстваш добре и зная, че това е осъществимо единствено тук. Ето защо от сега нататък ще продължим пак заедно, нали? Тъй като ще се справя само ако зная, че си редом до мен.

— Но аз винаги съм била до теб!

Кейт засия насреща му и понечи да го целуне, ала внезапно си даде сметка къде са. Уплашено се озърна за околните, които за момент бе игнорирала напълно, и констатира, че са сами в библиотеката.

— Тактични са, трябва да им се признае — отбеляза Бен, щом също видя, че другите ги няма, а Кейт шеговито го удари с юмрук в гърдите.

— За разлика от теб — рече уж строго. — Така ми се нахвърли!

Бен се ухили и сви рамене.

— Ами всъщност нямах такова намерение. Но ти изглеждаше толкова уплашена, та си помислих, че трябва да ти го кажа, преди отново да си ми избягала.

— Просто бях страшно объркана — оплака се тя. — В края на краищата допреди броени минути всички си мислехме, че се каниш да продадеш Дарингам Хол на Бартън. — Кейт тръсна глава, за да пропъди окончателно отчаянието, което я изпълваше през последните два дни. — Защо ни държа в напрежение?

— Не зная — отговори той. — Реших, че е по-добре да убия с един куршум два заека. Бартън беше направо обсебен от фикс идеята да приема офертата му. И бездруго трябваше да поговоря с него, а естествено, и с вас. Така че помолих Рупърт да осигури присъствието ви на срещата с Бартън. Спестих си куп обяснения. Пък и така всичко въздейства по-убедително на Бартън. Официално предложение за мир от страна на цялото семейство… това има много по-голяма тежест. — Бен се засмя, но веднага стана пак сериозен. — Според мен той изобщо не се интересуваше от имението, нито знаеше как да го стопанисва. Чисто и просто искаше да си отмъсти.

Сега се засмя и Кейт.

— Я виж ти кой го казва. Не дойде ли и ти по същата причина в Източна Англия?

— Точно така. — Бен отново притегли Кейт към себе си. — Бих казал: най-доброто решение в живота ми.

Понечи да я целуне, но на вратата се почука.

— Извинете за безпокойството, господин Стърлинг. — Миг по-късно Къркби влезе в библиотеката, а на лицето му бе изписано неудобство. — Но има някой, който иска да разговаря с вас.

Бен се намръщи.

— Окей — каза и се откъсна неохотно от Кейт, — поканете го да влезе.

— Според мен е по-добре да ме придружите до фоайето — възрази икономът. — Тук ще е малко тесничко.

Сега и Кейт се озадачи и размени учуден поглед с Бен.

— Е, добре — рече той и я улови за ръка. Заедно последваха Къркби до фоайето и се заковаха намясто от смайване, щом видяха тълпата, събрана в помещението.

Кейт зърна множество познати лица, беше дошло горе-долу половината село. Там бяха Едгар Мур и дъщеря му, също така отец Мортън, Бренда и Джеръми Джонсън и старият Стюарт Хендерсън. Освен тях видя и мнозина занаятчии и предприемачи от Салтърс Енд, електротехника Сам Олдрич и собственичката на бутика Мери Боне. И Хариет Бичъм. Има си хас, рече си Кейт и изкриви уста в гримаса. Каквото и да станеше в селото, Хариет почти винаги имаше пръст в него. За щастие не бяха довели Нанси, вуйната на Кейт, затова пък друга позната особа се приближи до нея с лъчезарна усмивка.

— Тили! — Изненадана, Кейт притисна приятелката си към гърдите си. — Ти пък какво търсиш тук?

— Придружих Бен, за да поема ролята на негов адвокат в селото — поясни весело тя. — Оказа се, че е било напълно излишно.

— Какво? — Кейт поклати невярващо глава. — За какво говориш?

Само че Тили не успя да й обясни, защото Стюарт Хендерсън се отдели от групата и се обърна към Бен.

— Ами такова… — започна малко смутено, мачкайки шапката си. — Тили беше одеве в „Трите корони“ и ни разправи, че сте размислили и сте решили да се върнете, господин Стърлинг. И ние де, искаме само да ви кажем, че наистина се радваме.

Сред тълпата се разнесе шушукане и мнозина закимаха одобрително.

— Благодаря — отговори Бен и прегърна Кейт през рамо, погледна я усмихнат. — И аз се радвам.

— Щото през последните седмици се изпопритеснихме — продължи старият Хендерсън. — Мисълта, че дните на Дарингам Хол са преброени, ни съкруши. Знаем колко трудно им беше напоследък на Камдънови, а като капак и този пожар малко преди да отворят кафето. Та си рекохме…

— Рекохме си, че можем да ви помогнем — прекъсна го Едгар Мур, който явно нямаше търпение да изслуша дългата тирада на стария Хендърсън.

— При възстановяването на хамбара — додаде отец Мортън. — Ще го обсъдя с енориашите, но си мисля, че много бързо ще съберем доброволци да извозим развалините и да разчистим строителната площадка.

— Да, а аз се уговорих с колегите си — намеси се Сам Олдрич и се спогледа с останалите занаятчии. — Веднага след това можем да се заемем с възстановяването. Мисля, че ако запретнем здраво ръкави и координираме добре нещата, ще привършим още преди летния бал.

— Толкова бързо? — запита недоумяващо Бен. — Благодаря. Това… ще е наистина страхотно — добави и стисна ръката на Олдрич и останалите.

— А дотогава ние от женската организация на драго сърце ще ви помагаме в обслужването на туристическите групи — заяви развълнувано Хариет Бичъм и Мери Боне се присъедини към думите й.

— Скоро пак ще започнат да идват туристи, нали? — поинтересува се собственичката на бутика.

Бен кимна.

— Надявам се — потвърди, а Кейт прочете по погледа му, че тази внезапна отзивчивост му дойде в повече. Още нещо, с което тепърва трябва да свикне, помисли си с дяволита усмивка.

— Ти ли предума хората? — попита тихо Тили, докато другите продължаваха да приказват с Бен.

Тили поклати глава.

— Както споменах, изобщо не се наложи. Бен ме помоли да поговоря още веднъж със селяните и да им предам, че след връщането си ще има нужда от помощ, но така и не успях да им го кажа. Щом научиха, че няма да продаде Дарингам Хол на Бартън и веднага ще поеме пак управлението, направо не можах да ги удържа. Всички настояха да дойдат тук да му съобщят лично колко се радват.

Блесна ярка светкавица, раздаде се оглушителен гръм и двете трепнаха, а Кейт отново се сети за отвратителното време навън.

— В такава буря човек не излиза доброволно от къщи, а? — каза и се ухили. — Нали така?

— Сто на сто — отговори Тили. — Бен като нищо може да навири нос. — След това леко наведе глава. — А при вас нещата оправиха ли се?

Кейт кимна щастливо, а когато погледна към Бен, изведнъж си пожела да остане насаме с него. Само че първо трябваше да изпълни задълженията си на домакиня в Дарингам Хол.

— Моля, последвайте Къркби в кухнята — извика на хората. — Там ще се постоплите и ще пийнете чаша чай.

— Или нещо по-силничко — намеси се Тили и повдигна рамене. — Според мен категорично трябва да пресушим една-две бутилки от пенливото вино на Дарингам Хол за свежия вятър, който отново задуха в старата съборетина. Нали така?

На финала бутилките се оказаха доста повече от две, а късно вечерта, след като Бен и Кейт изпратиха и последните гости и се качваха по стълбите към покоите си, Кейт, усмихната и съвсем лекичко замаяна от алкохола, се облегна на гърдите му.

— Видя ли! Нали ти предсказах, че все някога ще им станеш симпатичен — каза тя.

— Да — рече Бен и я целуна по косата. — Мисля, че този път нещата между мен и хората в Салтърс Енд ще се получат.

— Не забравяй и Тимъти — добави Кейт при спомена за вдъхновената наздравица, която чичото на Бен вдигна за него и бъдещето на Дарингам Хол. — Смятам, че убеди и него.

— Главното е, че убедих теб.

Бен се спря пред вратата. Кейт въздъхна щастливо и мислено благодари още веднъж на Тили, задето се съгласи да пренощува в бунгалото и да се погрижи за кучетата, та тя да остане при Бен.

С разтуптяно сърце и развълнувана точно както преди първата им нощ заедно, ако не и повече, Кейт обви ръце около врата му.

— Нямам никакви дрехи тук — каза усмихната и остана без дъх, когато усети ръцете му върху хълбоците си. А Бен я привлече още по-плътно към себе си.

— Тази нощ няма да ти трябват — промълви той досами устните й и дивото желание, което се долови в гласа му, я накара да изтръпне цялата от блаженство.

— Обичам те, Бен Стърлинг — прошепна тя, защото вече не се боеше да му го каже, и в очите му видя отговора, а сетне сякаш се изгуби в страстната му целувка.