Катрин Тейлър
Завръщането (8)

7.

Бен издиша дълбоко, плъзгайки поглед по плажа на Уелс некст дъ сий, и Кейт неволно се засмя.

Беше почти сигурна, че тук ще му хареса. Миналата есен бяха посетили крайморското градче, но тогава бе твърде студено и ветровито за разходка на открито. Сега обаче топлото късно слънце огряваше широкия бял плаж и къпеше в светлина разноцветните наколни къщички, които обрамчваха дюната. Лекият бриз довяваше до тях соления въздух, а чайките надаваха копнежни крясъци над водите на Северно море, което при прилива в момента бе съвсем близо. Гледката беше зашеметяваща и Кейт почувства как в гърдите й се надигна гордост от родината. Плажовете на Източна Англия бяха сред най-красивите в цялата страна и във вечери като днешната човек имаше възможност да се увери в това.

— Е? Прекалено много ли ти обещах?

— Не. — Бен я прегърна през рамо и я притисна към себе си, целуна я по косата. — Ти никога не обещаваш прекалено много.

Сърцето й се разтуптя от думите му. Бяха изречени нежно, ала донякъде й прозвучаха и така, сякаш той не можеше да каже същото за себе си. Или просто си въобразяваше?

— За коя точно къща става въпрос? — попита Бен и Кейт посочи светлосиня къщичка с бели прозорци и бял покрив в самия край на дългата редица.

Камдънови притежаваха къщичката от дълги години, навремето я бяха купили изгодно, докато днес и най-обикновените модели струваха цяло състояние.

Кейт се качи по стъпалата и отключи. Бен я последва с донесената кошница и двамата разчистиха пейката и изтупаха възглавниците за сядане на тясната веранда.

— Имам чувството, че плажът е само наш — отбеляза Бен.

Наблизо наистина се виждаха съвсем малко хора. Беше средата на април и сезонът още не бе започнал, а редките излетници, които се бяха насладили на слънчевата събота край морето, вече отиваха към паркинга зад дюните. Само неколцина все още вървяха по крайбрежната ивица, най-често в компанията на кучетата си, които лудуваха в пясъка.

— Това беше целта на цялата акция — рече доволно Кейт и извади от кошницата бутилка охладено пенливо вино от избата на Дарингам Хол.

Освен нея бяха донесли две подходящи чаши, както и купи с различни вкуснотии от Меган — в края на краищата нали излетът трябваше да бъде перфектен!

— Исках най-накрая да останем за малко на спокойствие. Ти наистина заслужаваш да прекараш една свободна вечер.

Подаде бутилката на Бен и той я отвори с гръм. Сетне напълни чашите и двамата вдигнаха наздравица, седнали на удобната пейка.

— За теб и хубавите ти идеи!

Бен прегърна Кейт, а тя склони глава на рамото му. Миг-два останаха така, безмълвно съзерцавайки прекрасната гледка.

— През лятото трябва да даваме къщата под наем на туристи — рече замислено Бен по някое време.

Кейт се усмихна дяволито.

— Преди години баща ти имаше същата идея, но лейди Илайза не искаше и да чуе за това. Къщата е на семейството и на никого другиго, така отсече и въпросът приключи.

Бен повдигна едната си вежда.

— Е, за щастие вече не се налага да я питам — каза после.

— Според мен старата вещица е нямала грам представа колко поглъща месечната поддръжка на такава къща. Нищо чудно, че баща ми се е сблъсквал с подобни трудности.

Кейт преглътна. Напоследък Бен често говореше за Ралф, и то със съпричастие. Вече нямаше и следа от омразата, която изпитваше към баща си в самото начало. Затова й беше жал, че двамата нямаха достатъчно време да се опознаят. Понякога си мислеше, че Бен бе приел присърце проблемите на Дарингам Хол, за да се сближи с баща си, макар той самият никога да не го беше формулирал така. Ако се вярваше на приказките му, вършеше всичко единствено заради себе си — за да си докаже нещо. Кейт обаче бе сигурна, че за решението му имаше и други причини.

— Хайде да не говорим повече за работа, а? — рече тя с въздишка. — Днес е първата съботна вечер от седмици, в която имаме мъничко време за нас самите, и не ми се ще да я прекарам в разговори за лейди Илайза, нито пък за Тимъти или Оливия.

Бен се захили.

— И аз нямам такова желание, повярвай ми — каза и я привлече по-близо до себе си. — Често ли си идвала тук? — поинтересува се, а погледите и на двамата пак се зареяха над водата.

Кейт кимна унесено.

— О, да. Всяко лято с Айви и сестрите й. Тили ни наглеждаше. Беше коренно различна от вуйна ми Нанси, винаги приветлива и весела. Освен това ни даваше много свобода, което ми се отразяваше добре, понеже вуйна ми се държеше особено строго с мен.

Бен издиша шумно, а когато вдигна глава към него, Кейт видя гневните искрици в очите му.

— И защо те мрази толкова? — попита той. — Да не си й направила нещо?

— Не. — Кейт поклати глава. — Мисля, че просто й идвах в повече. Не искаше да ме приеме в семейството си, но Бил настояваше, така че тя се подчини. Не че ме беше оставила на произвола на съдбата или нещо от сорта, винаги имах достатъчно за ядене и не ме караше да нося овехтелите дрехи на братовчедките ми, нито да върша тежка или неприятна работа. От самото начало обаче ми даде да разбера, че съм й бреме. Все не можех да й угодя. Даже когато се прибирах от училище с отлични оценки, хвалеше само собствените си дъщери. В най-добрия случай ме удостояваше с крива усмивка, ако вуйчо беше наблизо. Пред него обикновено се сдържаше, но той пък отсъстваше често заради работата си.

— Защо не си споделила с него? — запита Бен.

— Опитах се, в самото начало. Бил обаче отговори, че съм си въобразявала и че вуйна ми много ме харесвала. Той не обича да се кара с Нанси. Затова си даваше вид, че проблемът не съществува. И в един момент просто се отказах.

Кейт въздъхна дълбоко — от спомена, но и от това, че Бен я погали по рамото с върховете на пръстите си.

— Положението се подобри, когато се запознах с Айви.

Никога нямаше да забрави този ден. Срещнаха се случайно на пазарния площад, в разгара на лятото. Преди това се познаваха само бегло от училище, защото Айви беше в съседния клас. Но едва тогава, въпросния ден, й направи впечатление колко много общи неща имаха и колко добре се разбираха. Затова Айви помоли Тили, която по същото време още беше детегледачка у Камдънови, другия път да вземе и Кейт на плажа с тях. Тили нямаше нищо против и оттогава Айви и Кейт бяха неразделни. Не след дълго Кейт вече посещаваше редовно Дарингам Хол и всички с изключение на лейди Илайза и Оливия я посрещаха с отворени обятия. Нещо повече: веднъж Нанси реши да й забрани да ходи в имението и тогава Клер специално се отби у тях и я убеди да промени решението си. Кейт нямаше идея какво точно й беше казала, но оттогава вуйна й не обели и дума на недоволство, задето Кейт прекарваше толкова време в Дарингам Хол. Затова беше благодарна на Клер и до днес.

— Мисля, че без Камдънови нямаше да премина благополучно този период. Ходех колкото се може по-често в имението. Само лете трябваше да ги придружавам на семейната почивка: две седмици в Котсуолд. Нанси държеше на това сигурно защото знаеше, че предпочитам да остана в Дарингам Хол.

Бен продължи да я гали по рамото и да рее замислено поглед над плажа.

— И първата ми приемна майка беше същата — продума и Кейт долови горчивата нотка в гласа му. — Всички я смятаха за невероятно мила и отзивчива, защото беше взела цял куп деца. Само дето беше такава единствено за пред хората. Тогава всичко беше наред, тогава не ни казваше и дума накриво — а и ние не биваше да говорим така. Останеше ли обаче насаме с нас, ни правеше на пух и прах с критиките си. Според мен й доставяше удоволствие да ни тормози. Не физически — никога не ни е пипнала и с пръст. Както и мъжът й. Но си имаше свои методи да ни измъчва до дупка. Внушаваше ни, че нищо не струваме и нищо не умеем. Беше по-зле от побои, понеже травмите, които ни нанасяше, не се виждаха. Хората от социалната служба си мислеха, че всичко е наред. А то беше същински ад.

Кейт преглътна. Беше й разказал, че след смъртта на майка си е израсъл в различни приемни семейства, но никога не бе навлизал в подробности. Нищо чудно, след като се беше напатил.

— И с теб ли се е държала така?

— Най-вече с мен. — На бузата му трепна мускулче и Кейт си помисли, че няма да й каже нищо повече. След миг обаче Бен въздъхна и продължи: — Аз бях най-големият от шестте момчета, които живееха при нея, и оказвах най-бурна съпротива. В началото не, тогава още се стараех да й се харесам. Но Марта винаги намираше за какво да ме критикува. Винаги. Никога не беше доволна и който надигнеше глас, го заключваха в мазето. Накрая май прекарвах повечето време там. В един момент ми дойде до гуша и си направих нужните изводи.

— Какви? — поинтересува се Кейт.

— Офейках. — Бен се усмихна накриво. — А по-късно го повторих и с другите приемни семейства. Предполагам, че съм бил онова, което наричат трудно дете.

Каза го сякаш между другото, но Кейт внезапно осъзна колко тежко е било юношеството му.

— И никъде ли не остана?

Той поклати глава.

— Опитвах се. Поне във второто семейство. Те обаче не пожелаха да ме задържат, защото не се разбирах с другите две приемни момчета. Главно защото се бяха съюзили да не допускат ново дете в семейството. Искаха приемните родители само за себе си и се държаха отблъскващо, ядосваха ме, докато кипнех. Каквото и да направех, винаги изглеждаше така, сякаш аз бях започнал караницата. Вярваха на двамата, а не на мен, така че накрая си тръгнах. След това вдигнах ръце. Просто нямах желание да полагам усилия само и само да бъда част от нечие семейство. — Издиша въздуха от гърдите си, звукът наподоби въздишка. — И така, не след дълго ми излезе име на опърничав, недостъпен и неспособен за интегриране хлапак. Във всяко следващо семейство оставах все по-кратко: в първото — близо година, във второто — само половин година, в другото — три месеца, а накрая често ми бяха достатъчни и три дни. В един момент от социалната служба задействаха аварийната спирачка и ме пратиха в дом за проблемни деца. Навярно са си въобразявали, че така няма да тръгна по кривия път. А всъщност постигнаха точно обратното, понеже момчетата, с които се запознах, бяха по-печени от мен. Повечето вземаха дрога и финансираха порока си с кражби и други незаконни неща. Или се включваш, или те хващат за гушата. Така че се включих.

Кейт го погледна уплашено.

— А после?

Бен сви рамене.

— На няколко пъти се озовавах с единия крак в пандиза, просто имах късмет, че бях малък, и се отървавах с наказания за непълнолетни. Но нямаше да е все така. Най-вероятно щях да свърша като момичетата, които ме нападнаха и пребиха.

Кейт с ужас се сети за следобеда в полицейското управление на Кингс Лин, когато с Бен срещнаха една от биячките — наркоманка и страшно агресивна. Трудно й беше да си представи, че самоувереният и целеустремен Бен, който държеше живота си в ръце, навремето е бил на крачка да стане като нея.

— И как се измъкна?

Той въздъхна.

— Не зная. Една прекрасна сутрин се събудих със съзнанието, че положението отива на зле и трябва да променя нещо, ако искам да оцелея. Смених училището и залегнах здраво над учебниците, за да завърша успешно образованието си. А после работех на няколко места, за да финансирам следването си. Трудех се ден и нощ, но смятам, че ми беше от полза, защото нямах време да мисля за глупости.

Кейт усети как сърцето й се сви, защото от думите му лъхаше самота.

— И все пак някой сигурно ти е помогнал — рече. — Приятел или учител, или пък някой от социалните.

Бен направи гримаса.

— Както в холивудските филми ли? Не, при Бен Стърлинг нещата не се получиха като в „Добрият Уил Хънтинг“ или в „Сляпата страна“. — Засмя се, ала смехът му не беше весел. — Тогавашните ми приятели не бяха стока. Беше си чист късмет, че изобщо ме оставиха на мира. А възрастните бяха доста скептични, най-вече онези от социалните. Трябваше да се боря за всяка малка крачка, иначе днес нямаше да бъда там, където съм. — И пак сви рамене. — Вярно, че в един момент се запознах с Питър, но чак след като завърших училище. Така че оня период вече беше зад гърба ми.

Кейт го погледна изумено. Упоритостта на Бен, която би могла да се изтълкува и като твърдоглавие, беше едно от силните му качества и в момента куп неща зависеха от това как щеше да го разгърне още повече. Въпреки всичко е много тъжно, че явно е придобил това качество единствено защото след смъртта на майка си е бил принуден да взема сам всички решения в живота си, помисли си тя. Очевидно никой не го е напътствал, а ако е имало такива хора, те са го разочаровали. Затова разчита само на себе си — и му е толкова трудно да разкрие напълно душата си.

Тя неволно се запита дали би станал такъв, ако навремето лейди Илайза не бе успяла да раздели родителите на Бен и той бе отрасъл в Дарингам Хол. Беше обаче безпредметно да си блъска главата над това. Тогава може би и аз нямаше да седя тук с него, рече си, поглеждайки го.

— Никой не може да те спре — каза Кейт с едва доловима въздишка и склони глава на гърдите му.

Бен я улови за брадичката и повдигна лицето й.

— Вярно е — рече и Кейт разбра, че говори не за миналото си, а за намерението да я целуне.

Бен се наведе към нея и докато устните му се приближаваха към нейните, за миг, продължил сякаш цяла вечност, Кейт потъна в бездната на очите му. В тях се отразяваше толкова много от преживяното от нея — с разликата, че навремето един човек я предпази от мрака, в който би могла да се сгромоляса също като Бен. Един човек й показа, че си струва да се довериш. Но Бен беше на път да се научи отново на това. Или не?

Устните им се срещнаха и тя обви ръце около врата му и се предаде пред чувствения им натиск, наслади се на вкуса им. Беше целувала и други мъже, ала с никого не се беше чувствала като с Бен. Само той умееше да пробужда у нея тази страст, която не оставяше място за разума и не търпеше задръжки. Изпълнена с копнеж, Кейт се притисна към него и простена от удоволствие, когато той пъхна ръка под фланелката й. Топлите му пръсти бавно се плъзнаха по корема й, после нагоре и обхванаха гърдата й. В тялото й сякаш заклокочи лава, а заедно с нея и мисълта, че по всяка вероятност все още не са съвсем сами. Малобройните излетници обаче бяха далеч от тях и здрачът обвиваше всичко в мека дрезгавина. Пък и дори да ги видеше някой — Кейт не искаше да спре. Прииждащите към брега вълни и опияняващата близост на Бен — точно това си беше пожелала, когато дойде с него тук. Възбудена от нежните ласки, откопча ризата му, плъзна ръката си под нея и погали мускулестите му гърди. Сърцето му биеше лудо под пръстите й, а очите му бяха потъмнели, което доказваше, че и той като нея се наслаждаваше на мига.

— Какво правиш с мен, Кейт? — прошепна дрезгаво и едва ли не учудено, сякаш все още не му се вярваше, че двамата могат да реагират еднакво интензивно на докосванията си.

Кейт се усмихна, а сърцето й преливаше от щастие. Внезапно усети непреодолима потребност да му каже колко много означава за нея фактът, че е загърбил стария си живот, за да бъде с нея.

— Обичам те.

Промълви го едва доловимо, надявайки се той най-сетне да реагира на думите й.

В продължение на миг Бен я гледа безмълвно. Сетне телефонът в джоба на ризата му завибрира.

Кейт простена и прокле скапаната комуникационна техника, която понякога бе толкова досадна.

— Не вдигай — каза на Бен, но той вече се беше отделил от нея и беше извадил апарата.

Дали не се зарадва на прекъсването? Кейт не беше сигурна и се ядоса, задето не настоя да изключи тъпия телефон. И защо трябваше някой да се обажда именно сега? Тъкмо в този момент…

Бен смръщи чело, понеже точно когато вдигна, за да приеме разговора, апаратът замлъкна.

— Клер — каза, след като погледна номера, и Кейт усети надигащ се гняв. Беше разказала на леля му, че иска да отиде с Бен на плажа, и Клер я подкрепи, обеща да се погрижи никой да не ги безпокои. А сега тя самата се обаждаше!

Полазиха я студени тръпки.

— Позвъни й — промълви сподавено, обзета от внезапна увереност, че нещо се е случило.

Но още преди Бен да набере, телефонът му отново завибрира и съобщи за получен есемес.

— От нея е. — Прочете съобщението и скочи на крака. — Трябва веднага да се върнем.

— Защо? — попита със свито сърце Кейт.

Бен вдигна нервно глава.

— В Дарингам Хол има пожар.