Катрин Тейлър
Завръщането (31)

30.

— Вярно ли е, че ще продадат Дарингам Хол на Луис Бартън?

Физиономията на Аманда Арчър издаваше тревогата й, породена от тази мисъл. Уви, Кейт, която бе с нея в коридора на къщата й, не можеше да успокои старата дама.

— Не зная — каза уклончиво и се наведе към Тоби, кучето на Аманда, за да провери още веднъж предпазната яка, която току-що му беше сложила. — Доколкото ми е известно, още нищо не е решено.

Трудно й беше да се преструва, че е в неведение, затова, преди да вдигне глава, още малко погали териера. Само че неангажиращата й усмивка не успя да заблуди вдовицата на бившия пазач на ловния парк.

— Ох, жалко, че се стигна дотам — дълбоко въздъхна Аманда и погали Кейт по ръката. — А пък бях толкова сигурна, че под ръководството на господин Стърлинг имението ще избегне фалита.

Усмивката на Кейт угасна, понеже просто вече нямаше сили да поддържа маската, която слагаше пред повечето хора. Тя беше нейният защитен механизъм, за да не избухва в сълзи, щом я заговореха за Бен. А откакто завчера се беше върнала от Ню Йорк, кажи-речи всеки срещнат го правеше, защото слуховете за продажбата се засилваха и мнозина се притесняваха от тях. Кейт криеше, че слуховете са верни. Съобщи единствено на Камдънови, за да ги предупреди, и доколкото можеше, избягваше да мисли за Бен.

С Аманда Арчър обаче й беше по-трудно да запази самообладание, понеже тук, в разположената насред гората къща на старата дама, бе срещнала Бен за пръв път — за да е по-точна: с дебела цепеница в ръка. В този коридор той бе лежал в несвяст и мокър до кости, а Аманда и Кейт бяха бдели заедно до леглото му и треперили за живота му. Всичко това се беше случило преди близо година, ала картините още живееха в съзнанието на Кейт. А и Аманда май се чувстваше по същия начин.

— Зная, че съм сантиментална баба — изрече тя с меланхолична усмивка, — но появата на господин Стърлинг тук ми се стори като знак от съдбата. Като че ли беше писано да се случи. Той пое управлението на наследеното от баща си имение и двамата изглеждахте толкова щастливи заедно. И през ум не ми минаваше, че нещата ще се променят толкова много.

Нито пък на мен, помисли си Кейт, ала не можа да го каже на глас, понеже в гърлото й бе заседнала огромна буца. Прокашля се с усилие.

— След два-три дни ще намина пак да погледна Тоби — смени темата, защото й беше много по-лесно за говори за здравословните проблеми на кучето, отколкото за огромния проблем, който се беше изпречил пред нея. — Дотогава трябва да носи яката, за да не лиже пак раната си. Скоро ще се оправи.

Аманда Арчър явно усети, че на Кейт не й е до разговори за Бен, понеже я придружи до вратата, без да продума повече.

— О, вижте само как е притъмняло! — възкликна на прага и угрижено посочи сивите облаци, които се носеха над поляната. — Май ще излезе буря.

Сякаш за да потвърди думите й, вятърът се засили, а в далечината се чу гръмотевица.

— Ами тогава по-добре да побързам, за да се прибера навреме — каза Кейт и подаде на Аманда ръка за сбогом.

— Още веднъж много ви благодаря, че дойдохте специално при нас — каза Аманда, въпреки че го беше подчертала вече няколко пъти, и почука с бастуна си по пода. — Артрозата ме мъчи доста в момента и направо не знаех как да се довлека с Тоби до вас.

— Няма никакъв проблем, може да разчитате на мен — увери я Кейт.

Дори бе изпитала облекчение, когато помощничката й Шарлот й предаде, че трябва да прегледа раната на Тоби. Докато пътуваше насам, не беше срещнала никого и не се беше наложило да отговаря на въпроси, свързани с Бен. И тъй като вече беше пет и нещо, нямаше да се върне в кабинета, а щеше да се затвори в бунгалото, за да ги избегне.

Само че не стигна дотам. В момента, в който излезе от гората и зави по шосето за Салтърс Енд, се обади Клер.

— Кейт, можеш ли час по-скоро да дойдеш в Дарингам Хол? — помоли я тя, а гласът й прозвуча толкова напрегнато, че сърцето на Кейт запрепуска в гърдите й.

— Защо, какво се е случило? — попита уплашено.

— Ще ти обясня, като дойдеш. Ще побързаш, нали? Моля те!

И преди Кейт да успее да попита още нещо, разговорът прекъсна.

Озадачена, тя изключи хендсфрий устройството и спря ланд роувъра. Какво ли беше станало в Дарингам Хол, та да се нуждаят от присъствието й в замъка?

Надали беше проблем с животните, тогава Грег щеше да й се обади директно и да я повика в конюшнята. Не, сигурно ставаше въпрос за нещо друго, свързано със самите Камдънови, а тук нямаше кой знае колко варианта.

Кейт се замисли за Бен, видя пред себе си усмихнатото му лице. Това бе последното, което видя, преди да заспи в обятията му след страстната им нощ, и внезапно съжали, задето отново бе изпитала щастието да бъде с него. Ако не беше така, по-лесно би приела решението му. Натъжи се от безсилието си, а за кратко дори бе хранила надежда той сам да разбере, че е сбъркал, отказвайки се от плановете си. Че сега, след като всички вече си дават сметка колко е необходим за Дарингам Хол, ще има възможността да продължи започнатото. Беше обаче наясно, че ако бе проумял това, Бен нямаше да остане пасивен. И тъй като нямаше никакви новини от него, Кейт бе принудена да признае пред себе си, че е сгрешила в преценката за него. Той не желаеше да се върне и навярно й беше благодарен, задето не му оказа натиск, а го остави на мира.

Кейт пак включи двигателя и обърна ланд роувъра, а след няколкостотин метра отби от шосето и подкара по един от преките пътища за Дарингам Хол. И докато колата се друсаше по коловозите, издълбани от тракторите, отново осъзна колко добре познава тази местност — и колко държи на нея. Обичаше всеки храст от живия плет и всеки каменен зид, ала най-привързана беше към големия и красив замък, който видя в далечината, когато след известно обикаляне по окрайнините на полето стигна до парковата алея.

Междувременно небето се беше захлупило още повече, а вятърът струпваше тъмните облаци в заплашителен фронт, който не даваше никакъв шанс на слънцето. Първите дъждовни капки забарабаниха по предното стъкло, когато Кейт спря колата в двора пред замъка. Точно прибяга до входа, и се изсипа проливен дъжд, мълнии прорязаха небето, последвани от тътена на гръмотевиците, който вече не беше толкова далечен.

— Ама че временце докара със себе си!

С тези думи Къркби й отвори и я покани в голямото фоайе, а докато поемаше якето й, на лицето му се появи едва загатната усмивка. С нея не се държеше толкова официално както с Камдънови. Въпреки голямата разлика във възрастта техните взаимоотношения бяха белязани от уважение и сърдечност, което се дължеше и на факта, че и двамата бяха силно привързани към семейството. Но тъкмо защото познаваше до болка снажния мълчалив мъж, Кейт забеляза, че е много напрегнат и че му е по-трудно да й се усмихне както обикновено.

— Господарите те очакват в библиотеката.

— Но защо? — запита Кейт. — Какво толкова важно има?

Къркби понечи да отговори, обаче в същия момент Клер се зададе по коридора, водещ към кухнята. Носеше табла със супник и дълбока чиния.

— Кейт! Слава Богу, че дойде! — възкликна Клер, видимо развълнувана и същевременно посърнала, и се приближи до тях. — Другите вече са в библиотеката. Идваш ли?

Усмихна й се бегло, но докато Кейт попита защо е тази сбирка, продължи:

— Само ще занеса набързо супата на Анна. Горкичката е пипнала летен грип и е на легло. Май тази история с Франция й се отрази много тежко. Трябваше веднага да забележа, че изобщо не й се ходеше там и че ужасно страдаше от раздялата с Дейвид. Е, сега нещата помежду им вече са наред, така че и тя скоро ще се оправи. — Клер трепна, защото поредната гръмотевица се чу току над замъка. — Дано само татко се върне по-скоро. Каза, че излиза за малко, пък още го няма, а Бартън ще се появи всеки момент.

Кейт пребледня.

— Бартън ще дойде тук?

Клер кимна, а превъзбудата, причина за пороя от думи, стихна и на лицето й се изписа съкрушено изражение.

— Да. Съобщи ни, че ще дойде в пет и половина. — И сви безпомощно рамене. — Мисля, че всичко приключи, Кейт. Бен е продал Дарингам Хол на Бартън.