Катрин Тейлър
Завръщането (17)

16.

— И победителката е…

Джеръми Джонсън направи драматична пауза и бавно отвори плика, в който беше картончето с резултата. Винаги правеше така и Тили мразеше този ритуал. В края на краищата беше само клисар, а това тук — състезание по печене на сладкиши, не церемония по присъждане на Оскари.

По-рано неизменно очакваше този момент тръпнеща от вълнение, сега обаче бе просто изнервена и се питаше защо си го е причинила за пореден път. Изведнъж й се стори толкова безсмислено да стои на поляната до църквата, докато Джеръми благоволи да обяви името на тазгодишната победителка.

При това майсторски украсената торта на Тили, която заедно с другите бе изложена на дългата маса под специално монтирания балдахин, този път беше истинска наслада за очите: във формата на църквата в Салтърс Енд, много трудоемка и абсолютно копие на оригинала. От фондан бяха моделирани дори малките витражни прозорци на храма. Цяла седмица Тили се занимава едва ли не настървено с декорирането, понеже така се надяваше да пропъди мислите за Питър. Уви, планът й не успя. Нямаше и да спечели, защото първото място винаги се даваше на Бренда, съпругата на Джеръми. Нито веднъж досега не я беше победила, а и този път със сигурност нямаше да…

— Тили Флечър! — Мелодичният бас на Джеръми се разнесе над поляната и Тили чак след миг проумя, че той действително е произнесъл името й.

— Аз ли? — запита смаяна. — Аз ли печеля?

— Да, и то абсолютно справедливо. Тортата ти е просто гениална — извика застаналата до нея Бренда, заглушавайки избухналите аплодисменти. — Ела, дай да те прегърна! Крайно време беше!

Прегърна Тили и засия цялата в усмивка, без следа от разочарование заради поражението си. А Тили й повярва, понеже Бренда беше незлоблива и се държеше приветливо с всички. Освен това навярно приемаше състезанието като весело селско празненство с благотворителен характер, както беше и редно. Не като място за лична изгода…

— Благодаря — отвърна Тили и докато получаваше почетната грамота, изведнъж се почувства гадно, задето често бе завиждала на Бренда за победите й.

— Бренда е права, тортата ти е фантастична, истинско произведение на изкуството — похвали я Хариет Бичъм, само че с доста по-кисела усмивка.

И тя всяка година участваше в състезанието, но със скромен успех. Този път пак не успя да се качи на стълбичката, защото Джеръми обяви, че на второ място е Бренда, а на трето — младата Шийла Милър, която буквално полудя от радост и се хвърли на врата на мъжа си. Гледката прониза сърцето на Тили.

Боже мой, я се стегни, смъмри се тя, ала докато се ръкуваше с разни хора и приемаше поздравления, напрежението в гърдите, което я мъчеше вече седмица, така и не изчезна.

Питър не се обади повече и тя се опитваше да си внуши, че така е по-добре, че е постъпила правилно. Цялата им връзка се състоеше от няколко маловажни телефонни разговора и бе приятен начин за убиване на времето, нищо повече. Въпреки това се чувстваше така, сякаш някой внезапно бе угасил ярката, топла светлина, под която бе разцъфнала през последните месеци, и я бе оставил в студен, сив мрак. Даваше си сметка, че това бяха глупави мисли. Животът й продължаваше. Просто сега пак си беше съшият както преди.

Никога ли не ви доскучава всичко това?

Тили преглътна, когато в ушите й отново прозвуча въпросът на Питър. Беше й го задал отдавна и тя много се обиди. Сега обаче знаеше какво е имал предвид, понеже животът й действително бе монотонен и предвидим. Протичаше по едни и същи релси, което внезапно я беше подразнило. И вината за това падаше единствено върху Питър, защото той бе прогонил скуката и й беше разкрил възможността да мечтае за друг, интересен живот, в който имаше нещо повече от селска кръчма и неколцина добри приятели. Само дето миналата неделя я изтръгна грубо от тези мечти…

— Честито! Страшно се радвам за теб! — възкликна появилата се изневиделица до нея Джаз Мур.

Тили я огледа изненадана.

— Я виж ти! Това пък какво е? — попита и посочи косата на Джаз, която вече не беше лилава, а блестеше в тъмнокестенявия нюанс, познат на Тили отпреди.

Джаз подръпна смутено един кичур.

— Ами реших, че е време за промяна. Харесва ли ти?

— И още как! — увери я Тили и я притисна в прегръдките си.

Беше наистина щастлива от голямата промяна, настъпила у момичето през последните дни. Откакто бе направила самопризнания, Джаз беше като преобразена, спокойна и отново се държеше доста по-приветливо. Най-вече към Тили, която бе спечелила повторно доверието й. За сметка на това взаимоотношенията на Тили с Едгар от седмица бяха във фризера.

— Баща ти ще дойде ли? — поинтересува се тя, но Джаз поклати глава.

— Не, преди малко замина за Кромър. Но каза да те поздравя и да ти пожелая много късмет! — Девойката се ухили. — Както виждам, помогна.

— Да, май си права — отвърна Тили, разкъсвана между облекчение и разочарование.

Естествено, разбираше защо на Едгар не му се говореше повече с нея. Беше го отхвърлила и навярно му трябваше време, за да го преглътне. Но пък в момента й липсваше като приятел, с когото на драго сърце би отпразнувала победата си. Или с другите хора, които й бяха близки.

Само че Кейт, която всъщност бе обещала да дойде, беше възпрепятствана от спешен случай в Дарингам Хол. А и нито едно от „децата“ й не бе успяло да пристигне за празника. След като се беше сдобрила с приятеля си Дерек, Айви прекарваше много време в Лондон при него и нещата помежду им изглеждаха сериозни. Пък за Дейвид и Анна следобедът на църковната поляна вероятно бе твърде скучен, още повече че в момента двамата изживяваха труден период във връзката си. Тили — иска ли питане — проявяваше разбиране, но внезапно се почувства много самотна.

Питър не беше тук. Едгар не беше тук. Тази седмица очевидно не й вървеше кой знае колко с мъжете, помисли си с огорчение и се зарадва, когато възрастният отец Мортън — слабичък мъж с брада и много добродушна усмивка — взе думата и обяви следващата точка от програмата.

— Така, а сега да разпродадем вкусните торти — извика отецът и плесна с ръце, което тутакси прекъсна всички разговори. — Нали знаете правилата на играта: който иска парче торта, трябва да пусне приемливата за него сума в касичката на масата. Събраните пари и тази година ще преведем по сметката на нашия проект в Танзания. Тъй че не се въздържайте, яжте на воля. Всичко е за благородна кауза.

Отец Мортън посочи отрупаната маса. За нула време се образуваха опашки, най-дългата, то се знае, пред тортата победителка. Винаги ставаше така и Тили едва смогваше да раздава парчетата. Само че вместо да се гордее и да се наслаждава на триумфа си, тя просто се радваше, че има с какво да се разсее от мислите си. Накрая не остана и трохичка от красивата „църква“, но за привилегията да я опитат желаещите трябваше да се бръкнат дълбоко.

— Джеръми току-що преброи постъпленията. Този път са събрани 300 паунда, най-добрият резултат от години насам — съобщи със задоволство Бренда, когато всички участнички в състезанието както обикновено се събраха на ливадата на чашка ликьор и вдигнаха наздравица за победителките.

— Май този път ще е по-добре да не пращаме парите в Танзания, а да ги дадем на Камдънови. Според мен в момента и те имат спешна нужда от средства — отбеляза Хариет Бичъм и демонстративно плъзна поглед над множеството. — Доколкото виждам, никой от тях не е дошъл, нали? А очаквах поне бъдещият ни баронет да се мерне. Малко странно е, че не желае да има нищо общо с нас.

С тези думи повдигна вежди и Тили веднага разбра за какво намеква: носеше се слух, че Бен имал нещо общо с пожара. Което, естествено, бе пълна глупост. Но селските клюкарки, начело с Хариет и Нанси Адлер, лапнаха тази история като топъл хляб и я разпространяваха с наслада, като скалъпиха своя версия за станалото. За Бен, така твърдяха, пожарът бил добре дошъл, понеже и бездруго нямал намерение да остане в Дарингам Хол. Само чакал възможност да продаде имението тихомълком на предложилия най-висока цена, защото вече нямал желание да се занимава с него или от самото начало имал такъв план. И в Салтърс Енд за съжаление имаше достатъчно хора, които вярваха на тези измислици, което беше крайно противно на Тили.

— Хариет, щом толкова държиш да помогнеш на Камдънови, просто престани да разнасяш тези клюки за тях! — реагира остро тя.

Хариет изсумтя и понечи да й отвърне, но Бренда я изпревари.

— Как ти хрумна тази грандиозна идея за торта във формата на църква? — поинтересува се тя, понеже явно искаше да смени темата и да осуети очертаващата се кавга.

— Беше наистина невероятна. А отгоре на всичко и вкусна.

Шийла и другите потвърдиха ентусиазирано и Тили приключи нещата само с последен предупредителен поглед към Хариет.

— Стара рецепта на майка ми, която малко видоизмених — поясни на жените и описа сложния процес по приготвяне на тортата.

— Ето това се казва творческо мислене! — възторгна се Шийла и доля на всички по глътка ликьор.

Тя самата определено вече беше на градус и изпаднала в леко сантиментално настроение, така че прегърна Тили през рамо и сърдечно я притисна към себе си.

— Направо ти се възхищавам, Тили, наистина! Толкова ми се иска да готвя като теб!

— Мда — обади се Хариет Бичъм и сви рамене. — Жалко само, че у вас няма кой да оцени готварските ти умения, нали, Тили? За нас обаче е цяло щастие, че все още си сама, иначе в „Трите корони“ нямаше да се радваме на толкова превъзходна кухня.

Усмивката й бе меденосладка, но Тили забеляза злобните искри в очите й. Прозвуча като комплимент, в действителност обаче беше язвително подмятане, което засегна Тили право в сърцето. Като се изключеше допотопното схващане, че при наличието на партньор не би работила, си беше чиста проява на нахалство Хариет да обсъжда по този начин личния й живот. Или по-точно казано: липсата на такъв.

Тили преглътна. Обикновено би се изсмяла на подобна забележка и би я парирала с подходящ коментар. Само че точно днес, когато всъщност всичко беше наред и тя бе спечелила отдавна жадуваната победа, не й се удаде да изтрие победоносната усмивка от лицето на Хариет Бичъм с находчив отговор. Вместо това изпи голяма глътка ликьор и заби поглед в земята, та никой да не види сълзите, с които се бореше.

— Разбира се, че има кой да оцени готварските й умения.

Познатият глас, който най-неочаквано прозвуча току зад нея, стресна Тили. Не, това не може…

— Питър!

Загубила ума и дума, се вторачи в него. Не си въобразяваше — той наистина беше тук и фиксираше Хариет Бичъм с познатия й до болка гневен поглед.

— А и не е сама — добави Питър и пристъпи до нея, което още повече засили объркването й. Почти не схвана думите му, защото цялото й внимание бе заето с това да го гледа.

Минало беше адски много време, откакто беше стоял пред нея на живо, и тя направо не можеше да му се нагледа. Е, косата му беше разрошена както винаги, но беше прясно избръснат и носеше тъмна тениска под разкопчаната си бяла риза. То се знае, беше с джинси, май не притежаваше друг модел панталони. Това обаче ни най-малко не смущаваше Тили. За нея беше важно само едно: Питър бе тук и действително стоеше пред нея. Но как го беше направил? И какво каза ей сега? Мозъкът й чисто и просто не можеше да работи в синхрон със събитията, трябваше й време да се съсредоточи, за да си възвърне дар словото.

— Как дойде дотук? — запита тя и се озърна, потърси Бен.

Питър сигурно бе пристигнал заради приятеля си. Но защо Кейт не й беше споменала нищо?

— Със самолет и с кола под наем — отговори той. — Никакъв проблем. Виж, позатрудних се да те открия в Салтърс Енд. Проверих у вас и в „Трите корони“, но те нямаше. За щастие една любезна госпожа на площада ми разкри местоположението ти. — Погледна другите жени, които го оглеждаха любопитно. — Това е предимството на живота на село, нали? Всеки знае всичко за другите.

Сега изречението не прозвуча толкова неодобрително, както по-рано. По-скоро изразяваше облекчение. Но беше лишено от логика, поне от близката до ума й логика.

— Дошъл си заради мен? — попита тя и преглътна. — Защо?

Хората около тях взеха да шушукат и Питър май чак сега си даде сметка, че двамата са в центъра на вниманието, което не му се понрави, затова улови Тили за ръка и я дръпна по-далеч от останалите.

— Защото спешно трябва да изясня нещо — отговори на въпроса й. — Права си: не бива повече да си говорим по скайп.

— Така ли?

Сега вече тотално объркана, Тили впи очи в него. И това състояние тутакси се влоши стократно, когато Питър улови ръцете й и ги стисна. Лицето му бе досами нейното и Тили остана без дъх.

— Не. Тъй като това вече не ми е достатъчно — каза той, а тя прочете в очите му нещо, от което й се подкосиха краката. — Не ти казах цялата истина, Тили. Държа да се виждаме не само защото обясняваш добре или готвиш страхотно. Искам да кажа, наистина умееш и двете неща. И със сигурност мога да науча куп неща от теб. Само дето не това трябваше да ти кажа, обаче го осъзнах едва когато ми даде да разбера, че не желаеш повече да говориш с мен. Пък аз, проклетият, смахнат кретен, действително не го бях загрял.

— Но какво имаш предвид? — попита задъхано Тили.

Питър си пое дълбоко въздух.

— Че всъщност живея само за неделите. — Гласът му прозвуча дрезгаво, а той самият плъзна поглед по лицето й, сякаш не му се вярваше, че тя действително стои пред него. — Че се чувствам най-добре, когато те виждам, и се натъжавам всеки път, когато приключваме разговора си. Че денят ми е много по-хубав, когато зная, че ми предстои да се свържа с теб, и че един час седмично изобщо не ми е достатъчен. Че от доста време насам искам повече и се крия зад готварски рецепти и общи приказки, понеже чувството е толкова необичайно. Отдавна не ми се беше случвало. Много отдавна даже. — Питър млъкна и въздъхна дълбоко. — Тили, нямам опит в тези неща и сигурно пак ще сгафя. Но си рекох, че ще ти го кажа с риск да ме сметнеш за луд. А може и да съм такъв. И хаотичен. И разхвърлян. И не особено любезен. Но всичко това ти е известно и ако си склонна да се „сприятелиш“ с всичките ми недостатъци, бихме могли да се опитаме да бъдем заедно, какво ще кажеш? Стига да пожелаеш, ще се науча и да танцувам. Честно казано, дори напреднах, е, поне малко. Миналата седмица всяка вечер посещавах съкратен курс в танцова школа и бих…

Не довърши, защото Тили обви ръце около врата му и го целуна. Често си го беше представяла, ала сега, когато устните му се допряха до нейните и отвърнаха на целувката й, когато усети, че и той я прегърна и привлече към себе си, всичко бе различно. По-хубаво. Вече не беше мечта, беше реалност. Сърцето й препускаше и в цялото й тяло се разляха вълни на невероятно щастие. Чувството беше… толкова истинско, макар двамата да бяха коренно различни. Чисто и просто обичаше Питър. Неговата лоялност и щедрост, които така умело криеше под киселата маска. И вече обичаше да го целува — веднага го разбра. Толкова й се искаше целувката да продължи вечно. Но в един момент — Тили не можеше да каже дали след минути или часове — той се откъсна от нея.

— Ако това е „не“, трябва спешно да поработиш над комуникационните си умения — отбеляза Питър и се ухили толкова широко, че Тили неволно се засмя.

След това обаче отново си даде сметка къде са и стреснато погледна през рамо към посетителите на празника. Почти всички гледаха към тях, някои възбудено си шушукаха, събрали глави, най-вече конкурентките й от състезанието. И Тили сякаш чуваше коментарите на Хариет Бичъм за Питър и нея.

Пак се обърна към него и му се усмихна плахо.

— Предполагам, че известно време ще сме в устите на хората от селото.

Питър се загледа в любопитните зяпачи и лицето му потъмня.

— Какво щастие, че изобщо не ми дреме за мнението на хората — рече язвително. — А и ти не бери грижа, нали няма да си тук да слушаш клюките.

Сърцето на Тили ускори ритъма си.

— Няма ли?

— Не. Искам да кажа… ами… — По лицето му пробягна сянка на неувереност, понеже осъзна, че още не е задал решаващия въпрос. — Във всеки случай не и ако заминеш. С мен. В Ню Йорк. Искам да бъдем заедно, Тили. Наистина. В апартамента ми има достатъчно място, а ти със сигурност ще си намериш работа. Но ако не искаш…

— Искам — каза усмихнато Тили и го притегли малко по-близо към себе си.

Не знаеше колко пъти беше бленувала именно за този въпрос, а сега, като го чу, направо остана без дъх. Ако сънуваше, това бе най-ужасният кошмар на света. Но ако беше вярно…

За миг-два се замисли за Кейт и Камдънови, за всички неща, които щяха да й липсват. И за това колко голяма стъпка беше да се откъсне от сивия делник и да започне нов, непознат живот. Ала той, този живот, преливаше в хиляди багри и я изпълваше с буйна радост.

— Значи, идваш с мен? — попита видимо успокоен Питър.

Тили наклони леко глава и сви рамене.

— Сега, когато вече можеш да готвиш, си добра партия.

Питър се ухили.

— Знаех си, че си струва да се науча — отвърна и я целуна още веднъж.

Целувката продължи, докато Тили забрави всичко около себе си. Когато се откъснаха един от друг, погледът му беше потъмнял, а изражението — сериозно, и Тили знаеше какво му минава през ума, тъй като и тя си мислеше за същото. Искаше да остане насаме с него. Сега, веднага. Задъхваше се и копнееше да изследва по-дълбоко това вълнуващо, тръпнещо чувство, което тъй отдавна не бе изпитвала.

— Ела — рече и го улови за ръка. Заедно си тръгнаха от ливадата, без да се обърнат нито веднъж назад.