Катрин Тейлър
Завръщането (11)

10.

Кейт отвори с мъка очи и се озърна. Резедави стени, прозорец с обикновени бели завеси и легло с метални тръби — беше в болница!

Уплашено понечи да се надигне, но пак се отпусна назад с едва доловим стон и докосна рамото си, след като я връхлетя ослепителна болка. И тогава внезапно си припомни всичко. Снощния пожар и Демон, който се бе отскубнал и я беше уцелил с копито в рамото. Не в главата, както се опасяваха в началото. Просто беше припаднала, което лекарите отдадоха на вълнението и лекото обгазяване. Затова и я оставиха за наблюдение в болницата.

А Бен? Кейт обърна глава настрани и видя, че се е изтегнал на стола до леглото й и спи. Брадата му беше набола, все още носеше изцапаната със сажди риза от снощи. Явно бе прекарал цялата нощ при нея.

Кейт въздъхна неволно и звукът го събуди. Щом видя, че и тя е будна, стана от стола.

— Кейт…

Гласът му прозвуча дрезгаво.

— Защо не си се върнал в замъка? — попита тя, той обаче не й отговори, а се вгледа с тревога в нея, плъзна очи по лицето й.

— Как си?

— По-добре — отвърна тя, макар че изобщо не беше сигурна. Рамото я болеше дори само при опит да стегне мускулите си, но не искаше да го притеснява.

Копнееше за целувката му, само че Бен както никога се държеше дистанцирано. Даже не се усмихваше, от което внезапно я обзе неописуем страх, че през нощта се е случило още нещо лошо.

— Има ли новини? — попита Кейт. — Как е Демон? Какво е положението с хамбара?

— Пожарът вече е овладян. А Демон е при другите коне на ливадата. За разлика от теб, стигна дотам здрав и читав — заяви язвително Бен.

— А знае ли се вече причината за пожара?

Бен поклати глава с каменно лице.

— Не. Но сутринта ми се обадиха от прокуратурата в Кингс Лин. Започват разследване, затова районът около хамбара е отцепен. Никой няма право да влиза в него по време на огледа. Тъй като заповедта важи и за конюшнята, засега ще оставим животните на оградените пасища. — Той издиша шумно. — По-късно ще отида там, за да разбера дали вече са открили причината за пожара. Дано поне това да ми позволят.

— Сигурно.

Кейт стисна зъби и напрегна тялото си, за да се надигне. Опитът се оказа изключително болезнен, но за известно време явно трябваше да се примири с несгодите. Залюля крака, за да ги свали от леглото.

— Какви ги вършиш? — попита раздразнено Бен. — Не ставай от леглото.

— Цяла нощ съм лежала — възпротиви се тя. — Трябва да видя животните. Може някое да е пострадало вчера.

— Грег ще се погрижи за тях — рече Бен, но Кейт не искаше и да чуе.

— Това си е мое задължение. Добре съм. Мога да…

— Не, дявол да го вземе, не си добре! — Думите изригнаха като вулкан от устата му и Кейт трепна от уплаха. Видя в очите му гняв, ала и нещо друго, което бе по-дълбоко и накара гласа му да потрепери. — Кейт, снощи едва не загина. Тази откачена кранта замалко да ти разбие черепа. А аз нищо не можех да направя! Просто стоях отстрани и бях принуден да гледам как се свличаш на земята…

Бен млъкна, затвори очи и поклати глава, сякаш за да се отърси от картината, която току-що бе извикал в съзнанието си.

— Бен…

Кейт протегна ръка към него, но той се изправи и застана в долния край на леглото. Само пулсиращото мускулче на бузата му издаваше силното му напрежение и Кейт чак сега си даде сметка колко драматичен е изглеждал в очите му нейният припадък. Беше се изплашил за нея…

— Съжалявам — промълви тихо тя и различи в погледа му нещо, което иначе не показваше.

Да, такъв беше Бен, от една страна, недостъпен, а от друга — приемащ всичко много по-присърце, отколкото признаваше.

Той направи крачка към нея, а сивите му очи я погледнаха по-меко. По-вглъбено.

— Кейт, аз…

С разтуптяно сърце Кейт го зачака да завърши изречението си, но Бен просто поклати глава и се обърна, взря се през прозореца. Каквото и да беше смятал да каже — явно беше размислил и предпочел да се свие в черупката си, а Кейт бе твърде слаба за нов опит да го извади от нея. Мълчанието се напластяваше лепкаво помежду им и Кейт въздъхна с облекчение, когато в стаята влезе медицинска сестра, за да й вземе още веднъж кръв за изследване и да й измери температурата.

— Извинете, бихте ли казали на някого от лекарите, че искам да ме изпишат? — помоли Кейт.

Почти очакваше, че Бен отново ще протестира. Той обаче не каза нищо и не я възпря, когато малко по-късно обсъди изписването си с главната лекарка на отделението. Всъщност изобщо не продума повече, а мълчаливо й помогна да се облече, защото контузеното рамо я болеше.

— На всяка цена трябва да се щадите — предупреди я сестрата на тръгване. — Но съпругът ви със сигурност ще се погрижи за това. Цяла нощ не е мръднал от мястото си — прошепна поверително. — Ядоса се не на шега, като се опитах да го убедя, че е по-добре да се прибере. И всеки път, когато влизах в стаята, го заварвах да седи до леглото ви и да ви гледа. Сигурно много ви обича.

Кейт обърна глава към Бен и съжали, че не споделя увереността на сестрата.

Тъй като в момента изглеждаше направо бесен и пътуването до Дарингам Хол с нищо не промени настроението му.

След като взеха душ и се преоблякоха, Бен реши да отиде до изгорелия хамбар, а Кейт настоя да го придружи.

Мъчително преглътна, когато в края на шосето се показаха стопанските постройки. Покривът на хамбара, който иначе стърчеше над по-ниските обори, липсваше, а полицейската лента, която опасваше целия район, бе ярко доказателство, че тук вече нищо не беше както преди.

Пред входа на двора бяха спрени патрулка и две цивилни коли. Бен паркира ланд роувъра до тях, а тримата, застанали зад ограничителната лента — двама патрулни полицаи и полуплешив цивилен мъж с наченки на корем — погледнаха към тях.

— Я, та това е Бил — изненада се Кейт, познала вуйчо си, който работеше в управлението в Кингс Лин. — Не знаех, че е поел този случай.

— И аз не знаех — отвърна Бен. — Но по-добре той, отколкото друг.

Слезе от колата и я заобиколи, за да помогне на Кейт. Когато тя изохка, понеже рамото адски я болеше, смръщи чело. Но не каза нищо, а това жегна Кейт. Би предпочела да й се разкрещи както одеве в болницата. Трудно понасяше тази внезапна дистанция помежду им.

— Съжалявам, обаче не може да влезете — извика вървящият към тях Бил. — Вещите лица все още работят.

— Искаме да огледаме, без да прекрачваме лентата — заяви Бен. — Това не е забранено, нали?

— Не, така може — отговори Бил и ги поведе покрай конюшнята и пасището към място, откъдето имаха по-добра видимост.

— О, Господи! — простена Кейт, когато дневната светлина откри пред очите й пълния размер на разрухата.

Хамбарът представляваше само скелет от овъглени греди и камъни, от който все още се виеше дим. Дворът също изглеждаше опустошен. Земята беше разкаляна от водата, с която бяха гасили пожара, всичко в двора бе покрито с фина сива пепел. Освен това безпламъчният огън бе повредил покрива на конюшнята много повече, отколкото предполагаше Кейт. Доста цигли бяха почернели, а на две места зееха големи дупки, което вероятно означаваше, че ще се наложи ново покриване на цялата постройка.

Действителният размер на щетите обаче щяха да научат едва когато двамата експерти по пожарите привършеха огледа. Облечени в бели предпазни гащеризони, те вървяха бавно из пожарището и съсредоточено нанасяха резултатите от огледа във формуляр, закрепен за клипборд.

Кейт преглътна и вдигна очи към Бен, който също не бе в състояние да прикрие покрусата си.

— Знае ли се вече нещо относно причината за пожара? — запита със сподавен глас, обръщайки се към Бил.

Бил поклати глава.

— Съжалявам, но нямам право да ти давам информация, докато тече разследването. Няма как, такива са нарежданията при висящи случаи.

Кейт видя, че на лицето му е изписано искрено съжаление заради юридическия състав в този случай, и се изпълни с надежда, че ще успее да го умилостиви.

— Бил, моля те! Все нещо трябва да сте разбрали.

Той въздъхна повторно и хвърли едно око на експертите.

— Там е работата — рече много тихо, сякаш се боеше, че колегите му, които всъщност бяха доста далече, може да го чуят. — Все още не знаем нищичко, а това е доста необичайно. Обикновено момчетата действат чевръсто и на бърза ръка откриват как е възникнал пожарът. Това тук обаче… ги затруднява.

— До каква степен? — поинтересува се Бен.

— Просто не са категорични — обясни Бил. — Първо им изглеждаше като класически пожар на строителна площадка. Е, нали знаете, прегрели машини, запален кабел, нещо от сорта. Само че нещо не пасва на картинката.

Кейт усети как някаква ледена ръка стисна сърцето й.

— Искаш да кажеш… че може би е палеж?

Бил сви рамене.

— Все още не можем да го изключим.

— Мамка му!

Бен ритна буца пръст с такава сила, че Кейт трепна. Много добре разбираше гнева му. Пожарът сам по себе си бе достатъчно зло, но вероятността някой да е подпалил хамбара умишлено я засегна болезнено. Дали бе възможно определени хора да са настроени толкова враждебно към плановете на Бен, та да прибягват до такива средства, за да го спрат?

Бен явно си мислеше същото, понеже лицето му потъмняваше все повече.

— Има ли шанс да заловят извършителя?

— Засега не знаем дали изобщо е имало извършител — напомни му Бил. — Но скоро ще разберем. Ще ви кажа веднага щом науча резултата. Повече не мога да направя. — Той погледна ръчния си часовник. — Тъй, а сега трябва да бягам. След малко имам уговорена среща в управлението.

С тези думи си тръгна, а Кейт и Бен пак се обърнаха към изгорелия хамбар.

Нищо не остана от перспективните планове на Бен за модерен туристически център, помисли си тъжно Кейт, улови го под ръка и склони глава на рамото му.

— Колко време ще отнеме възстановяването на постройката?

— Прекалено много. — Бен се отдели от нея и направи няколко крачки. А когато отново я погледна, очите му бяха празни. — Дори да побързаме, ще загубим голяма част от приходите, които бях предвидил за летния сезон. Ей Богу, наистина не зная как…

— Кейт? Господин Стърлинг?

Бен и Кейт се сепнаха и се обърнаха. Грег Лиъри, шефът на конюшнята, вървеше към тях по пътеката между оградените пасища.

— Добре, че си тук. И бездруго исках да поговорим — извика му Кейт, защото едва сега се сети защо всъщност е дошла. — Всичко наред ли е с животните? Има ли пострадали?

— Не. Единствената, която си изпати, си ти — отвърна Грег и я огледа изпитателно. — Порядъчно ни изплаши.

— Зная — рече тя. — Но не е нищо сериозно. Чисто и просто трябва да се щадя.

— Ами тогава го направи. И то на спокойствие. Животните се добре — каза Грег. — Благодарение на теб Демон няма и драскотина. Всички се отърваха само с уплаха. С дреболиите, които останаха за вършене, ще се справим и сами. — Погледна я със сериозно изражение. — Кейт, никога повече не прави така, чуваш ли? Можеше да завърши зле.

Гласът му прозвуча строго и Кейт си припомни времето, в което под надзора на Грег се учеше не само да язди, но и да общува с животни. Тогава малко се боеше от високия неразговорлив мъж и от неговата критика. Но вече години наред работеше в тясно сътрудничество с него и знаеше, че е един от най-искрените и лоялни хора, които познава.

— Дано никога повече да не изпадаме в такава ситуация — каза тя с дълбока въздишка. — Наистина не е нужно да изживявам още веднъж кошмар като снощния.

— Апропо… — Грег се поколеба дали да продължи и погледна Бен. — Искам да поговорим за нещо.

— Нещо, свързано с пожара? — попита разтревожено Бен.

Грег кимна.

— Малко преди да пламне хамбарът, видях в конюшнята човек, който всъщност няма работа там. — И допълни: — Поне според мен.

Кейт усети как косъмчетата на тила й настръхнаха.

— Кого? — попитаха в един глас двамата с Бен.

— Джаз Мур. Приказваше си с един от помощниците, Кевин — докладва им Грег. — Мярнах я само за миг-два, но съм напълно сигурен, че беше тя. Никой друг в околността няма такава ярколилава коса.

— Казахте ли на полицията? — запита Бен.

Грег поклати печално глава.

— Може и да съм се заблудил. По-късно попитах Кевин за Джаз и той ми каза, че не е била при него. Затова отначало приех, че съм си въобразил. — И отново поклати глава. — От друга страна обаче, съм сигурен, че я видях — додаде видимо объркан. — Как мислите, дали да съобщя… дори с риск да постъпя несправедливо с момичето?

— Не — отговори почти веднага Бен. — Но добре, че ми казахте. Ще се опитаме да го изясним. Дотогава няма да намесваме полицията.

Грег кимна, явно зарадван, че Бен е решил вместо него, и се запъти обратно към пасището.

— Няма ли да съобщиш на Бил? — запита Кейт, когато шефът на конюшнята се отдалечи достатъчно, за да не може да ги чуе. — Нямаш право да премълчиш тази информация.

— Не съм си го и помислил — отвърна Бен. — Бил ще научи, ако Джаз Мур е била там. Но след като е толкова труден характер, както спомена Тили, със сигурност ще се заинати и няма да даде показания в полицията. Мисля, че ще узнаем повече, ако поговорим с нея.

Кейт се сети за вчерашните думи на Бен на плажа. Явно беше добре запознат с емоционалността на проблемните тийнейджъри.

— Смяташ, че тя има нещо общо с пожара?

— Не е изключено — каза Бен. — А дори да няма, най-малкото е важна свидетелка.

Така е, рече си Кейт, надявайки се горещо, че ще съумеят да намерят подход към инатливата и често намръщена седемнадесетгодишна девойка. Може би това бе шансът им да открият как се е стигнало до огненото бедствие.

Бен изведнъж се разбърза, но когато бяха на крачка от колата, спря.

— Ще се справя и сам, а ти иди да си полегнеш.

Отбягна погледа й и Кейт веднага се запита дали наистина го каза от загриженост. Или просто искаше да се отърве от нея?

Какво му ставаше? Защо изведнъж бе започнал да се държи така резервирано? Може би заради шока от снощните събития, но дори да беше така, отношението му не й се нравеше. А тъй като държеше на всяка цена да разбере дали Джаз Мур има нещо общо с пожара, тя тръсна глава.

— Идвам с теб! — заяви категорично, а Бен не я запита защо е решила така.

По пътя за дома на Едгар думите на Бен преди идването на Грег не й излизаха от ума. Изведнъж съмненията се върнаха с нова сила.

— Бен, за хамбара…

— Все ще намеря някакво решение — каза той, ала в очите му не припламна неудържимата воля, с която досега се бе залавял с всички проблеми в Дарингам Хол. Вместо това изглеждаше угнетен и затворен в себе си, така че Кейт за пръв път се запита сериозно как ли ще продължи всичко.