Джефри Арчър
Ези печели (33)

33.
Саша

Мерифийлд

Саша открай време беше свикнал да кара с шест часа сън на денонощие, но след като премиерът беше посетил Бъкингамския дворец и бе поискал разпускане на Парламента, му се наложи да се учи да изкарва с четири.

Отново възприе дневна рутина, която би впечатлила и балетмайстор на Болшой театър, макар и само за три седмици. Ставаше всяка сутрин в пет и стоеше пред гарата в Рокстън с малка група доброволци много преди пристигането на първите пътници, заминаващи на работа. Поздравяваше ги със: „Здравейте, аз съм Саша Карпенко и съм…“.

В 8 сутринта правеше кратка почивка за закуска, всеки път в различно кафене, и двайсет минути по-късно отиваше в партийната централа на главната улица (три стаи, наети за един месец) и преглеждаше сутрешните вестници. От „Мерифийлд Газет“ бяха измислили няколко различни начина да кажат, че състезанието е крайно оспорвано и изходът може да е всякакъв, но днешното заглавие го изненада: ХЪНТЪР ПРЕДИЗВИКВА КАРПЕНКО НА ДЕБАТ.

— Хитър ход — каза Алф. — Този път не изчака ти да поемеш инициативата. Трябва да се съгласиш веднага и после ще се разберем за датата, часа и мястото.

— Готов съм по всяко време и навсякъде — каза Саша.

— Не, не! — отвърна Алф. — За никъде не бързаме. Искаме дебатът да се проведе в Рокстън, колкото се може по-близо до изборния ден.

— Защо в Рокстън?

— Защото тук е по-вероятно да дойдат повече наши поддръжници, отколкото където и да било другаде.

— А защо да чакаме до последния момент?

— Така ще имаме повече време за подготовка. Не забравяй, че вече не се изправяш срещу студентка, а срещу парламентарист, живял открай време в този избирателен район. Но засега по-добре се връщай на улицата и остави ние да се тревожим за подробностите.

След като се обади на редактора на „Газет“, за да каже, че с удоволствие приема предизвикателството на мис Хънтър и с нетърпение очаква дебата, Алекс излезе от централата, за да се срещне със сутрешните пазаруващи, предимно жени с малки деца и няколко пенсионери. През следващите три часа се ръкуваше с колкото се може повече гласоподаватели и повтаряше едно и също просто послание. Името си, партията, датата на изборите и напомняне, че Мерифийлд вече е ключово спорно място.

Следваше четирийсетминутно прекъсване за обяд в един часа, когато Алф сядаше при него в някоя местна кръчма и го запознаваше с действията на Фиона. Саша винаги бъбреше със съдържателя за лицензите и таксите върху алкохола, като си поръчваше само едно ястие и половин пинта от местната бира.

— Винаги гледай да си плащаш храната и напитките — каза Алф. — И не черпи никой, който ще гласува в района.

— Защо? — попита натежалата от напредналата бременност Чарли и отпи от портокаловия си сок.

— Защото можете да се обзаложите, че торите ще заявят, че се е опитвал да подкупва гласоподаватели и следователно нарушава избирателния закон.

След като се ръкуваха с всички в кръчмата, отиваха да посетят някоя фабрика, където Саша обикновено получаваше повече поздрави, отколкото пръждосвания. После идваше ред на училищна обиколка от три и половина до четири и половина — начално, основно и накрая местната гимназия. Тогава Чарли влизаше в стихията си и много майки споделяха с нея, че за разлика от мъжете си, ще гласуват за Саша.

— Тя е нашето тайно оръжие — често казваше Алф на кандидата. — Особено като се има предвид, че Фиона твърди, че е сгодена, но годеникът й още не се е появил никъде. Не че бих споменал това, разбира се — добави той с усмивка.

Връщаха се в щаба за обсъждане на деня, след което отиваха да говорят на две, понякога на три вечерни събрания.

— Толкова малко хора си правят труда да дойдат — каза Саша.

— Не се безпокой — отвърна Алф. — Така ще имаш възможност да репетираш няколко ключови точки и фрази, които ще извадиш от ръкава си по време на дебата.

Прибираше се към полунощ и с малко късмет заспиваше един час по-късно. Последното не беше възможно винаги, защото също като в театъра, завесата не падаше точно навреме, за да спаси обхванатия от сценична треска актьор. Четири часа сън преди будилникът да зазвъни — целият процес започваше отново с единствената утеха, че са с един ден по-близо до изборите.

 

 

На сутринта на дебата едно местно социологическо проучване даде на Фиона преднина с две точки, докато друго показваше, че кандидатите са изравнени. Нервите на Саша се опънаха допълнително, когато местната телевизия обяви, че интересът към дебата бил толкова голям, че щели да го излъчват на живо в най-гледаното време.

Чарли избра костюма (сив, еднореден), ризата (бяла) и вратовръзката (зелена), с която съпругът й щеше да се яви на сблъсъка довечера. Не го прекъсваше, докато той репетираше опорни точки и добре овладени фрази всеки път, когато бяха сами. Но ако той я питаше за мнението й, не се поколебаваше да отвръща откровено, дори това невинаги да означаваше, че е желаният отговор.

— Време е да тръгваме — каза Чарли.

Саша я последва извън партийната централа и двамата седнаха на задната седалка на чакащата кола.

— Изглеждаш чудесно — каза тя, когато потеглиха. Саша не отговори. — Не забравяй, че тя просто не е от твоята класа. — Отново никакъв отговор. — Другата седмица по това време не тя, а ти ще седиш в Камарата на общините. — Пак нищо. — И между другото — добави тя, — може би моментът не е най-подходящ, но ще ти кажа, че си мисля да гласувам за консерваторите.

— В такъв случай трябва да съм благодарен, че не можеш да гласуваш в този избирателен район — отвърна Саша, докато колата спираше пред сградата на Градския съвет на Рокстън.

 

 

— Ако спечелиш на жребия — каза Алф, който ги очакваше на горното стъпало, — искай да говориш втори. Така ще можеш да отвърнеш на всичко казано от Фиона във встъпителното й слово.

— Не — каза Саша. — Ако спечеля жребия, ще говоря пръв и после тя ще трябва да отговаря на онова, което имам да кажа.

— Но това означава веднага да й осигуриш предимство.

— Не и ако вече съм наясно с речта й. Мисля, че разбрах в каква посока ще бъде атаката й. Не забравяй, че я познавам по-добре от всеки друг.

— Рискът е огромен — каза Алф.

— Това е един от рисковете, които трябва да се поемат, когато проучванията показват равни изгледи.

Алф сви рамене.

— Надявам се, че знаеш какво правиш.

Отидоха зад кулисите при водещия.

— Време е за жребия — каза Честър Мънроу, ветеранът водещ от „Саутърн Нюз“.

Саша и Фиона си стиснаха ръце за фотографите, макар че тя така и не го погледна в очите.

— Кажете страна, мис Хънтър.

— Ези — каза Фиона, докато Мънроу хвърляше сребърната монета високо във въздуха. Тя отскочи няколко пъти от пода, преди да спре и да разкрие образа на най-добре известната жена на света.

— Избирайте, мис Хънтър — каза Мънроу. — Вие ли ще започнете битката, или мистър Карпенко ще говори пръв?

Саша затаи дъх.

— Ще оставя опонентът ми да говори пръв — каза Фиона, очевидно доволна, че е спечелила жребия.

Появи се млада жена и напудри челото и върха на носа на Мънроу, преди той да излезе на сцената под топлите аплодисменти на публиката.

— Добър вечер, дами и господа — каза Мънроу и погледна претъпканата зала. — Добре дошли на дебата между двамата основни претенденти за парламентарното място на Мерифийлд. Мис Хънтър, която в момента е депутат, представлява Консервативната партия, а нейният опонент мистър Карпенко е кандидат на Лейбъристката партия. Всеки кандидат ще започне с триминутна встъпителна реч, след което ще отговаря на въпроси от публиката, а после ще приключим с двеминутно заключително изявление. А сега каня двамата кандидати на сцената.

Саша и Фиона излязоха от противоположните крила на сцената и бяха посрещнати с бурни аплодисменти от поддръжниците си. На Саша му се прииска да е обратно на Фулам Роуд и да се наслаждава на мусаката на майка си с чаша червено вино, но после видя Чарли и Елена да му се усмихват от първия ред. Усмихна им се в отговор.

— А сега призовавам мистър Карпенко да започне встъпителната си реч — каза Мънроу.

Саша бавно пристъпи напред, остави бележките си на катедрата и изчака в залата да настъпи тишина. Погледна първото изречение, макар че знаеше наизуст цялата реч. Вдигна очи, като си даваше сметка, че разполага само с три минути, за да остави трайно впечатление у публиката. Не, Алф му беше казал да мисли за времето като за 180 секунди — по този начин се стараеш да не губиш нито една от тях. За първи път се запита дали Алф не е бил прав с мнението си, че говорещият пръв е в неизгодна позиция.

— Дами и господа — започна той, като фиксира поглед в десетия ред на залата. — Виждате пред себе си един политически авантюрист.

През залата премина ясно доловимо ахване. Единствено Чарли не изглеждаше изненадана. Но пък тя беше чувала речта няколко пъти.

— И ако това не е достатъчно лошо — продължи Саша, — аз съм и имигрант първо поколение. И ако още търсите повод да не гласувате за мен, роден съм в Ленинград, а не в Мерифийлд.

Алф надникна тревожно от крилото и видя, че публиката е замряла като зашеметена.

— Но позволете да ви кажа нещо за въпросния политически авантюрист. Както казах, аз съм роден в Ленинград. Покойният ми баща беше смел човек, награден с медал за отбраната на родината си срещу нацистите по време на обсадата на града през Втората световна война. След войната се издигнал от прост пристанищен работник до главен бригадир начело на осемстотин души. И остана на този пост, докато не извърши престъпление, заради което беше убит.

Публиката вече жадно попиваше всяка негова дума.

— Разбира се, ще искате да знаете за какво престъпление става въпрос. Може би убийство? Въоръжен грабеж? Измама, или може би по-лошо — бил е предател, изменил на страната си? Не, престъплението на баща ми беше, че искаше да създаде профсъюз на пристанищните работници, така че другарите му да се радват на облагите, които всеки в тази страна приема за даденост. Но от КГБ не искаха подобно нещо и затова го ликвидираха.

Направи трисекундна пауза.

— Храбрата ми майка, която тази вечер седи сред вас, рискува живота си, за да можем да избягаме от тиранията на комунизма и да започнем нов живот в тази велика страна. Продължих образованието си в Лондон и също като мис Хънтър спечелих стипендия в Кеймбридж, където — отново като мис Хънтър — станах президент на Студентския съюз и завърших с отличие.

Последваха първите аплодисменти, които дадоха на Саша момент да се отпусне и да погледне следващото изречение в речта си.

— След като завърших Кеймбридж, започнах работа в ресторанта на майка ми, като в същото време посещавах вечерно училище, за да уча счетоводство и бизнес мениджмънт. Майка ми може да е спечелила две звезди „Мишлен“ като един от най-добрите готвачи в страната, но е кръгла нула, когато се стигне до водене на сметки.

Думите му бяха посрещнати със смях и топли аплодисменти.

— Влюбих се и се ожених за английско момиче, което сега работи като изследовател в галерията „Къртолд“. Очакваме първото ни дете да се роди в деня на изборите. — Саша погледна нагоре към небето. — Би ли го отложила с един ден, ако е възможно?

Този път аплодисментите бяха наистина спонтанни и той се усмихна на жена си. Прозвуча сигнал, че му остават само трийсет секунди. Саша не беше очаквал толкова продължителни аплодисменти и се налагаше да ускори темпото.

— Когато дойдох за първи път в Мерифийлд да се състезавам за частичните избори преди три години, се влюбих за втори път. Но вие отхвърлихте този ухажор и предпочетохте противника ми, макар че разликата беше достатъчно малка, за да се надявам, че може би ми намеквате да опитам отново. Сега ви моля да размислите. — Той сниши гласа си почти до шепот. — Искам да споделя с вас една тайна, която се надявам, че ще докаже колко ме е грижа за Мерифийлд. Преди обявяването на изборите имах възможността да се състезавам в Лондон в район, в който лейбъристите имат мнозинство от повече от десет хиляди гласа. Отказах предложението, защото с мис Хънтър имаме още общи неща помежду си. Подобно на нея, аз искам да бъда представител на Мерифийлд в Парламента. Може и да съм политически авантюрист, но искам да съм вашият авантюрист.

Половината присъстващи се изправиха да поздравят с овации избраника си, докато другата половина си остана по местата, но дори някои от тях с неохота се присъединиха към аплодисментите.

Мънроу изчака Саша да се върне на мястото си и шумът да утихне.

— А сега призовавам мис Хънтър да отговори.

Саша погледна към Фиона и видя, че тя трескаво зачерква цели абзаци от подготвената си реч. Накрая тя стана и бавно тръгна към катедрата. Усмихна се нервно на публиката.

— Аз съм Фиона Хънтър и имах привилегията да ви представлявам в Парламента през последните три години. Надявам се, че смятате, че съм оправдала подкрепата ви.

Вдигна поглед и получи откъслечни ръкопляскания от най-отявлените си поддръжници.

— Родих се и израснах в Мерифийлд. Англия е единствената ми родина, винаги е била и винаги ще бъде. — Ред, който моментално осъзна, че е трябвало да зачеркне. Обърна бързо на следващата страница, после на третата. Саша можеше само да се чуди колко ли често в речта й са се срещали думите политически авантюрист, парашутист, външен човек и дори имигрант.

Фиона продължи неуверено с приказки за баща си, Кеймбридж и Съюза, като много добре си даваше сметка, че като е позволила на опонента си да говори пръв, му е дала възможността да отмъкне най-доброто от речта й. Когато звънецът я предупреди, че й остават трийсет секунди, Фиона бързо обърна на последната страница.

— Мога само да се надявам, че ще дадете на това местно момиче втори шанс да ви служи.

Тя бързо се върна на мястото си, но аплодисментите бяха замрели много преди да си седне.

Никой не се съмняваше кой е спечелил първия рунд, но гонгът скоро щеше да обяви началото на втория и Саша знаеше, че не може да си позволи да се разконцентрира дори за миг.

— А сега кандидатите ще отговарят на въпросите ви — каза Мънроу. — Моля ви да бъдете кратки и да говорите по същество.

Във въздуха моментално се вдигнаха десетина ръце. Мънроу посочи някаква жена от петия ред.

— Какво мислят кандидатите за решението на общината да продаде игрищата на Рокстън, за да се изгради на тяхно място супермаркет?

Фиона скочи на крака преди Мънроу да успее да посочи кой ще отговаря пръв.

— Научих се да играя хокей и тенис на онези игрища — започна тя, — поради което повдигнах въпроса пред Камарата по време на парламентарен контрол. Заклеймих предложението тогава и ще продължавам да го заклеймявам и в бъдеще, ако бъда избрана отново. Да се надяваме, че това е още нещо общо между мен и мистър Карпенко, макар да ми се струва малко вероятно, тъй като именно лейбъристкият съвет разреши планирането на супермаркета.

Този път думите й бяха възнаградени с продължителни аплодисменти.

Саша изчака отново да се възцари пълна тишина, преди да отговори.

— Вярно е, че мис Хънтър се обяви против предложението на общината за строеж на супермаркет на мястото на игрищата на Рокстън и повдигна темата в Камарата на общините. Тя обаче пропусна да спомене, че е първи личен съветник на министъра по селските въпроси в кабинета в сянка, който нито веднъж не я подкрепи. Защо? Може би защото министърът в сянка би посочил на мис Хънтър, че на пет километра надолу по пътя в Бландфорд се строи още по-голям спортен център с игрища за футбол, ръгби, крикет, хокей, тенис и плувен басейн, все благодарение на лейбъристкото правителство. Ако бъда избран за ваш представител, ще подкрепя съвета по този въпрос, тъй като е проявил здрав разум да не позволява на произволните политически граници да влияят на преценката му. Уверявам ви, че винаги ще подкрепям онова, което смятам, че е най-добро за гражданите на Мерифийлд. Може би е по-добре мис Хънтър да бъде избрана не в Парламента, а за президент на обществото „Не в задния ми двор“. Простете, ако се опитвам да взема предвид по-голямата картина.

Когато Саша си седна, публиката още ръкопляскаше.

Мънроу избра висок елегантен мъж, облечен в костюм от туид и с раирана вратовръзка.

— Какво мислят консерваторите за съкращаването на разходите за отбрана, предложени от мистър Хийли при посещението му в района преди две седмици?

Фиона се усмихна, но пък майор Бенет беше добре обработен, преди да зададе въпроса си.

— Може би вие ще отговорите пръв, мистър Карпенко — предложи Мънроу.

— Съкращаването на разходите за отбрана е спорен проблем за всяко правителство — каза Саша. — Ако обаче искаме да строим повече училища, университети, болници и дори спортни комплекси, или трябва да има съкращения, или повишаване на данъците, което никога не е лесен избор. Това обаче е въпрос, който не може да се заобиколи. Мога само да ви обещая, че като ваш представител винаги ще преценявам аргументите за всички съкращения в бюджета за отбрана, преди да стигна до някакво решение.

И си седна сред откъслечни аплодисменти.

— Ако можем да спечелим битка просто с духане на горещ въздух срещу противника, няма съмнение, че мистър Карпенко би бил главнокомандващ въоръжените сили — каза Фиона. Наложи й се да изчака смехът и аплодисментите да затихнат, преди да продължи. — Нима двете световни войни не ни научиха, че никога не можем да си позволим да притъпим бдителността си? Не, отбраната на страната винаги трябва да бъде основен приоритет за всеки член на Парламента и винаги ще бъде за мен, ако ме пратите обратно в Уестминстър.

Фиона се наслади на продължителните аплодисменти, преди да се върне на мястото си, оставяйки Саша без никакво съмнение кой е спечелил този рунд.

Следващият въпрос беше зададен от жена, седяща в дъното на залата.

— Колко време трябва да чакаме, докато се даде разрешение за строежа на околовръстен път на Рокстън?

Саша разбра, че това е поредният предварително уговорен въпрос — на лицето на Фиона се появи усмивка и тя дори не погледна бележките си.

— Разрешителното щеше да бъде дадено още утре — каза тя, — ако планирането не беше забавено от сегашното лейбъристко правителство, за което едва ли е нужно да ви напомням, че се намира под контрола на социалистите. Чудно ми е защо ли. Може би мистър Карпенко ще ни просветли по въпроса. Но мога да ви уверя, че ако консерваторите спечелят изборите, строежът на околовръстно ще бъде сред приоритетите ни.

Фиона се усмихна триумфиращо на Саша, докато си сядаше под шума на още по-топли аплодисменти. Но пък тя знаеше, че ако строителството на шосето започне, местните общински жилища трябва да бъдат съборени, за да се освободи място за него, а това щеше отново да превърне Мерифийлд в сигурно място за консерваторите. Знаеше също, че Саша не може да признае, че това е реалната причина да подкрепя общината по този въпрос.

— Няма съмнение — започна той, — че Рокстън се нуждае от околовръстно шосе. Единственият въпрос е откъде трябва да минава то.

— Не и през задния ти двор! — извика Фиона за огромна радост на привържениците си.

— Мога да ви обещая — каза Саша, — че като ваш представител бих направил всичко по силите си да ускоря процеса.

Аплодисментите — или липсата им — ясно показаха на всички в залата, че Фиона е спечелила още един рунд.

Накрая Мънроу се предаде и посочи една възрастна жена, която подскачаше и вдигаше ръка при всяка възможност.

— Какви са плановете на кандидатите за повишаването на пенсиите за старост?

— Всяка консервативна администрация е вдигала пенсиите за старост съобразно инфлацията — каза Фиона. — Лейбъристките правителства винаги се провалят в това, може би защото при техните управления инфлацията се покачва средно с четиринайсет процента годишно. Затова се обръщам към всички на пенсионна възраст — ако се надявате да запазите или подобрите жизнения си стандарт, гласувайте за консерваторите. Всъщност бих казала същото и на всеки под пенсионна възраст, защото всички рано или късно се пенсионираме. — Думите й бяха посрещнати с шумни възгласи от поддръжниците на торите, които очевидно смятаха, че кандидатът им се е окопитил след неувереното начало и сега води по точки.

— Понякога ми се иска — каза Саша, когато стана да отговори, — мис Хънтър поне веднъж да погледне дългосрочно на нещата, отвъд изборите следващата седмица. Днес средната продължителност на живота в тази страна е седемдесет и три години. Към двехилядната година ще бъде осемдесет и една, а според прогнозите към две хиляди и двайсета, когато ще съм на шейсет и осем и навършил възраст за пенсия, продължителността на живот ще е осемдесет и седем години. Никое правителство от която и да било партия няма да има ресурсите да вдига всяка година пенсиите за старост. Не е ли дошло времето депутатите да кажат истината за такива трудни и важни въпроси като този, вместо да говорят баналности с надеждата, че ще бъдат преизбрани на следващите избори? По професия съм икономист, а не юрист като мис Хънтър. Винаги ще ви казвам фактите, докато тя винаги ще ви казва онова, което смята, че искате да чуете.

Когато си седна, аплодисментите подсказваха, че в този рунд няма ясен победител.

— Мислите ли, че „Мерифийлд Юнайтед“ някога ще спечели купата на Футболната асоциация?

Цялата зала избухна в смях.

— Аз викам за „Веселяците“ от дете — каза Фиона. — И баща ми ми остави абонаментната си карта за мачовете им в завещанието си. Но тъй като не искам опонентът ми да ме обвини, че се опитвам да привлека гласове с евтини похвати, ще призная, че смятам за малко вероятно да спечелим купата. Това обаче не ми пречи да се надявам.

Саша зае мястото й.

— За Мерифийлд беше великолепно постижение достигането до третия кръг за купата миналата година — каза той. — Голът на Джоуи Бътлър срещу „Арсенал“ беше истинска красота и едва ли някой се е изненадал, когато „артилеристите“ му предложиха договор. Също толкова съм доволен, че бордът реши да използва парите от продажбата му за построяване на нова закрита трибуна. Но ако изкарам достатъчно късмет да вляза в Парламента, не се изненадвайте, ако ме видите да стоя в откритите сектори и да викам за нашия отбор.

Задалият въпроса младеж не скри за кого ще гласува и Саша остана с чувството, че и този сблъсък е довел до равен резултат. Сега всичко зависеше от последните им изказвания.

— Тъй като мистър Карпенко говори пръв в началото на дебата — каза Мънроу, — сега призовавам мис Хънтър да произнесе заключителните си думи.

Фиона остави бележките си и погледна направо към публиката.

— Изглежда, че не ми е позволено да спомена факта, че съм местно момиче и че опонентът ми не идва от тези места. Освен това не бива да ви напомням, че победих мистър Карпенко на изборите за президент на Студентския съюз в Кеймбридж и отново на частичните избори след смъртта на баща ми. И когато спечелването на този избирателен район стана по-трудно за партията ми, не избягах. Мога обаче да ви кажа, че ако мистър Карпенко изгуби тези избори, никога повече няма да го видите. Той ще тръгне да си търси някое сигурно място, но бъдете сигурни, че аз ще бъда тук до края на живота си. Изборът е ваш.

Половината присъстващи се изправиха да я поздравят, а другата половина останаха на местата си и чакаха да видят дали техният избраник все още има стрели в колчана.

Саша разполагаше само със секунди да измисли как да отвърне на такова блестящо и просто послание, макар да не се съмняваше, че ако Фиона изгуби, тя също ще си потърси сигурно място другаде. Не можеше обаче да каже това, защото нямаше как да го докаже. Препълнената зала замря в очакване: едната половина искаше да успее, а другата — да започне да мънка.

— Подобно на баща ми — започна той, — аз винаги съм вярвал в демокрацията, въпреки че израснах в тоталитарна държава. Затова с радост ще оставя на гласоподавателите от Мерифийлд да решат кой от нас е най-подходящ да ги представлява в Камарата на общините. Умолявам ви само да направите този избор според мнението ви кой ще свърши по-добра работа, а не според това кой е живял тук по-дълго. Естествено, вярвам, че по-подходящият съм аз. Но ако живеенето в Мерифийлд е доказателство за ангажираност към каузата, то знайте, че миналата седмица си купих къща на Фарндейл авеню и че подобно на мис Хънтър очаквам с нетърпение да прекарам остатъка от живота си в този избирателен район.

Честър Мънроу изчака аплодисментите да затихнат и благодари на двамата кандидати.

— Искам да благодаря и на вас, публиката — каза той, но беше прекъснат от млада жена, която излезе на сцената и му подаде някаква бележка. Той я разгъна и я прочете, след което обяви: — Зная, че за всички ви ще е много интересно да научите, че според телевизионното проучване, направено веднага след дебата, подкрепата за мис Хънтър и за мистър Карпенко е равна — по четирийсет и два процента за всеки от тях. Останалите шестнайсет процента или още се колебаят, или ще гласуват за други партии.

Двамата кандидати станаха от местата си, бавно излязоха в средата на сцената и си стиснаха ръцете. И двамата приемаха, че дебатът е свършил наравно и че им остава само седмица, за да разберат кой ще победи.

 

 

През следващите седем дни Саша изобщо не го свърташе на едно място, а Алф непрекъснато му напомняше, че окончателният резултат ще се реши само от шепа гласоподаватели. Саша не се съмняваше, че някой шепне същите думи и в ухото на Фиона.

В деня на изборите Саша стана в два след полунощ, тъй като изобщо не можеше да мигне. Беше прочел всички вестници, когато слезе да закуси. В шест вече беше пред гарата и умоляваше отиващите на работа: ГЛАСУВАЙТЕ ЗА КАРПЕНКО — ДНЕС!

След като изборните секции отвориха в седем, той тичаше от секция на секция в галантен опит да благодари на многобройните доброволци, които работеха за него и отказваха да си вземат и една минута почивка, преди да е пусната и последната бюлетина.

— Да идем да пийнем с останалите от екипа — каза той на Чарли в десет вечерта, след като Би Би Си обяви, че секциите са затворени и в цялата страна започва броенето на бюлетините.

Тръгнаха бавно по главната улица, сподиряни от викове „успех“, „сбогом“ и дори „не съм ли ви виждал някъде?“. Когато влязоха в „Рокстън Армс“, Алф и екипът вече стояха на бара и поръчваха.

— Този път питиетата са от теб, защото сме неподкупни — каза Алф.

Останалите от екипа извикаха радостно.

— И двамата се представихте повече от отлично — каза Одри Кампиън, докато подаваше доматен сок на Чарли и пинта бира на Саша — първата му за три седмици.

— Така е — съгласи се Алф. — Съветвам ви обаче да хапнем нещо, преди да идем в общината да следим преброяването, тъй като е малко вероятно да има някакви резултати преди два след полунощ.

— Какъв според теб ще е резултатът? — попита Саша.

— Предвижданията са за комарджиите и глупаците — отвърна Алф. — Избирателите взеха решението си. Ние можем само да чакаме и да видим дали то е правилното. Така че каквото и да кажеш сега, нищо няма да промениш.

— Аз бих затворил местната болница, бих започнал строежа на околовръстното и бих орязал разходите за отбрана най-малко с десет процента — каза Саша.

Всички се разсмяха с изключение на Чарли, която залитна напред и се вкопчи в бара.

— Какво има? — попита Саша и я прегърна.

— Какво според теб, идиот такъв? — отвърна Одри.

— И можеш да виниш единствено себе си, защото ти умоляваше Всемогъщия да изчака до края на изборите — каза Алф.

— Стига си дрънкал, Алф, а звънни в болницата — сряза го Одри. — Кажи им, че пристига жена, която всеки момент ще роди. Майкъл, иди да хванеш такси.

Алф забърза към телефона в другия край на бара, а Саша и Одри подхванаха Чарли и бавно излязоха от заведението. Майкъл вече беше спрял едно минаващо такси и беше дал пълни инструкции на шофьора много преди Чарли да се стовари на задната седалка.

— Дръж се, скъпа — каза Саша, докато таксито потегляше. — Наблизо е — добави той, внезапно изпълнен с облекчение, че местната болница не е закрита.

Таксито се промушваше през късния нощен трафик с включени дълги светлини. Алф явно си беше свършил работата, защото когато спряха пред входа на болницата, там вече ги чакаха двама санитари и един лекар. Докторът помогна на Чарли да слезе от колата, а Саша извади портфейла си да плати.

— Возенето е от мен, шефе — каза шофьорът. — Така се реванширам, задето забравих да гласувам.

Саша му благодари, но и го наруга наум, докато Чарли сядаше в количка. Ако изгубеше само с един глас… Държеше ръката на жена си, докато докторът спокойно й зададе поредица въпроси. Един от санитарите я подкара по празен коридор към родилното, където чакаха акушерките. Саша пусна ръката на Чарли едва когато количката мина през вратата.

Закрачи напред-назад по коридора, като се ругаеше, че е измъчил толкова Чарли през последните няколко дни на кампанията. Алф беше прав: животът на едно дете е много по-важен от някакви си проклети избори.

Не беше сигурен колко време е минало, когато една сестра най-сетне излезе от родилното и му се усмихна топло.

— Поздравления, мистър Карпенко, имате момиче.

— А жена ми?

— Добре е. Уморена е и се нуждае от почивка, но след няколко минути ще можете да ги видите.

Саша я последва в стаята, където Чарли нежно държеше новороденото си дете. Сбръчканото мъничко създание се взираше в него със сините си очи. Саша прегърна Чарли, благодари на боговете за чудото и загледа дъщеря си, сякаш беше първото дете, раждано някога на този свят.

— Жалко, че не се случи седмица по-рано — рече Чарли.

— Защо, скъпа?

— Представи си колко повече гласове щеше да спечелиш, ако можеше да кажеш на публиката по време на дебата, че дъщеря ти се е родила в този избирателен район.

Саша се разсмя. Сестрата сложи ръка на рамото му.

— По-добре оставете съпругата ви да почива.

— Разбира се — каза Саша, докато друга сестра внимателно взе детето от ръцете на Чарли и го сложи в детско креватче.

Саша с неохота излезе от стаята, макар че Чарли вече се унасяше в сън. След като се озова в коридора, той спря да погледа дъщеря си през прозореца на вратата. Махна й — глупаво, естествено, защото знаеше, че тя не може да го види. Обърна се и тръгна към стълбите и за първи път от часове мислите му се върнаха към случващото се в сградата на общината. Изтича по коридора и надолу по стъпалата, като се чудеше дали ще успее да намери такси по това време на нощта. Пресече лобито и тъкмо се канеше да отвори вратата, когато глас зад него каза:

— Мистър Карпенко?

Обърна се и видя една сестра зад рецепцията.

— Честито — каза тя.

— Благодаря. Много съм щастлив, че е момиче.

— Не ви честитя за това, мистър Карпенко. — Саша я погледна объркано. — Просто исках да кажа колко съм доволна, че вие ще сте следващият ни представител в Парламента.

— Нима знаете резултата?

— Обявиха го по радиото преди няколко минути. След три преброявания вие печелите с двайсет и седем гласа.