Джефри Арчър
Ези печели (18)

18.
Саша

Кеймбридж

Саша седеше сам в малка зле осветена подземна стаичка от онези, за които беше чел в романите на Хари Клифтън. Идеше му да обърне страницата и да види какво предстои да се случи.

Вратата се отвори. Детектив сержант Уоруик и някаква жена с униформа влязоха в стаята и заеха местата от другата страна на масата.

— Трябва да ви задам няколко въпроса — каза Уоруик и включи магнетофона си. — Срещу вас е повдигнато сериозно обвинение, но искам да чуя вашата версия на историята, преди да реша как да постъпя.

Саша си спомняше много добре от романите на Хари Клифтън, че адвокатът Дерек Матюс, чиито клиенти много добре познаваха това положение, винаги ги инструктираше да не казват нито дума, преди да е пристигнал. Саша обаче не беше престъпник и нямаше какво да крие. Зачака нетърпеливо да разбере какво е това „сериозно обвинение“, като си даваше сметка, че с премълчаването на тази ключова информация детективът се опитва да го накара да се чувства нервен и несигурен. И определено успяваше.

— Мис Фиона Хънтър — започна най-сетне Уоруик — е заявила, че в четвъртък, шестнайсети ноември — миналия четвъртък, — към десет вечерта вие сте се покатерили по пожарната стълба на сградата на Нюнам Колидж, влезли сте в стаята й на третия етаж и сте откраднали папка с поверителни материали. — Детективът погледна Саша право в очите. — Какво имате да кажете по въпроса?

— Какво е имало в папката? — попита Саша.

— Мис Хънтър твърди, че има доказателства, че сте влезли в страната нелегално, след като сте избягали от затвора и сте убили полицай.

— Наистина избягах от най-големия затвор на света — каза Саша. — Не съм убивал офицера от КГБ, но ми се иска да го бях направил.

— Това може и да е вярно, мистър Карпенко, но тъй като мис Хънтър отправи такова сериозно обвинение, ние сме длъжни да го разследваме. Да започнем с това къде сте били в четвъртък вечерта около десет часа?

Саша много добре знаеше къде е бил в четвъртък вечерта. След дебата в Съюза беше изпратил Чарли до Нюнам и след като тя влезе през главния вход на колежа и се прибра в стаята си, той бе заобиколил отзад и се беше качил по пожарната стълба до втория етаж, за да прекара нощта с нея.

Беше се събудил малко преди пет на следващата сутрин и след като се любиха отново, се беше облякъл, бе слязъл по стълбата и се беше върнал в Тринити. Прибра се в стаята си малко преди шест и прекара следващите два часа в работа върху есето, което се нуждаеше от още една редакция преди сутрешните занятия.

Единственият проблем с желязното алиби на Саша беше, че ако на Чарли й се наложеше да потвърди историята, според правилника на Нюнам Колидж тя щеше да бъде автоматично изключена временно и пратена у дома до края на семестъра, което означаваше, че няма да може да се яви на изпитите си, докато не бъде направено пълно разследване, което със сигурност щеше да установи, че е нарушила правилата. Особено като се имаше предвид, че Фиона с радост щеше да разкаже какво е видяла, ако другата й лъжа не успееше.

— Миналия четвъртък вечерта — каза Саша — участвах в дебат в Съюза и след като изпратих мистър Антъни Барбър до Юнивърсити Армс, където беше отседнал, се върнах в колежа си малко преди единайсет. На сутринта слязох да закуся към осем.

— Значи сред отпечатъците, които намерихме по пожарната стълба на Нюнам Колидж, няма да открием ваши? — попита Уоруик и повдигна вежда.

На Саша изведнъж му се прииска да беше последвал златното правило на Дерек Матюс и да мълчи. Сви устни и заяви:

— Нямам какво повече да кажа, докато не говоря с адвокат.

Уоруик затвори папката.

— В такъв случай, мистър Карпенко, ще поискам пръстовите ви отпечатъци, преди да си тръгнете. Ще се явите в този участък със или без адвоката си утре сутринта в девет.

Саша се изненада, когато Уоруик изключи магнетофона и добави:

— Това би трябвало ви даде достатъчно време да разрешите проблема.

Следващата изненада дойде, когато Саша излезе от стаята за разпити и видя д-р Стрийтър, който го чакаше на тясната дървена пейка в коридора.

— Не казвай нищо, докато не се качим в колата ми — каза той и поведе питомника си от участъка и през улицата към мястото, където беше паркирано старото му волво. След като се качиха и Саша затвори вратата, той продължи: — А сега ми кажи какво става и не ми спестявай неприятните подробности.

Саша почти беше стигнал до края на историята, когато стигнаха паркинга на Тринити.

— Очевидно детектив сержантът не вярва и на една дума от историята на мис Хънтър, иначе нямаше да те освободи. Подозирам, че мис Хънтър те е засякла да се качваш в спалнята на мис Дейнджърфийлд и е видяла възможност да ликвидира шансовете ти да станеш президент на Съюза — каза Стрийтър, докато се качваха по стъпалата към кабинета му.

— Възможно ли е Фиона да е толкова безскрупулна? — изуми се Саша.

— Не мисли за нея като за Фиона, а като за дъщерята на сър Макс Хънтър, и тогава ще научиш отговора на този въпрос. Но не всичко е изгубено. Няма съмнение, че мис Дейнджърфийлд ще потвърди историята ти, което ще постави мис Хънтър в изключително глупава ситуация. — Перспективата очевидно се харесваше много на Стрийтър.

— Но аз вече излъгах Уоруик, за да защитя Чарли — каза Саша. — Защо му е да ми повярва, ако изведнъж променя показанията си?

— Ще се окаже достатъчно мъж, за да разбере защо си го направил — каза Стрийтър, докато отваряше вратата на кабинета.

— Но аз не искам Чарли да бъде временно изключена и да не може да се яви на изпитите си.

— Предполагам, че Фиона много добре си дава сметка за това, но ако не кажеш на Уоруик истината, ти ще си временно изключеният, което ще означава, че Фиона Хънтър ще е елиминирала единствения си противник за президентския пост. И дори след като се докаже, че си невинен, ще има такива, които ще сметнат, че няма дим без огън, особено ако обмисляш кариера в политиката.

— Но аз трябва да защитя Чарли.

— Каза, че си излязъл от стаята й в пет и половина, нали? — каза Стрийтър, без да обръща внимание на думите му. — И си се върнал направо в колежа? — Саша кимна. — Видя ли някой познат по пътя?

— Не. По това време сутринта не можеш да видиш много хора.

— Мистър Пъркинс не те ли забеляза как се вмъкваш в колежа?

— Боя се, че не. Беше заспал, от което останах доволен тогава.

— Наистина ли? — Телефонът на бюрото на Стрийтър започна да звъни. Той вдигна слушалката и се заслуша за няколко секунди, след което каза: — Пъркинс е. Казва, че трябва да поговори с теб.

Саша грабна телефона, сякаш беше спасително въже.

— Съжалявам, че ви безпокоя, мистър Карпенко. Майка ви току-що се обади и каза, че трябва спешно да говори с вас.

 

 

— Целият Съюз говори за това — каза Бен, докато сядаше на леглото в стаята на Саша.

— Разкажи, без да ми спестяваш подробностите.

— Арестували те сутринта по време на занятия, закопчали те, извлекли те от кабинета на доктор Стрийтър, хвърлили те на задната седалка на полицейска кола, откарали те в най-близкия участък, обвинили те във влизане с взлом в стая на студентка и кражба на конфиденциална папка и те оставили да гниеш в килията в очакване на съдебен процес.

— Значи килията трябва да е това — каза Саша и се огледа.

— Така излиза. Поради което трябва да идем право в Съюза и да ни видят как пием бира на бара, сякаш нямаш никакви грижи на този свят.

— Не мисля, че ще бъде възможно.

— Трябва да бъде, ако искаш да имаш някакъв шанс да станеш президент на Съюза.

— Съжалявам, но трябва да замина за Лондон — каза Саша. — Майка ми спешно има нужда от мен.

— Какво може да е по-спешно от събиране на доказателства, че си невинен по всякакви обвинения?

— Нямам представа какъв е проблемът, но когато майка ми за последен път използва думата „спешно“, беше при смъртта на мистър Морети.

— Тогава поне ми позволи да кажа на Чарли какво е станало, за да изобличим Фиона и да изчистим името ти.

— Слушай внимателно, Бен. Изобщо няма да доближаваш Чарли, освен ако не искаш да разбереш колко близо е бил онзи офицер на КГБ до прерязване на гърлото.

Бен замръзна и мина известно време, преди да си върне дар слово.

— Просто гледай да се върнеш до утре в девет, защото не можеш да си позволиш да не се явиш при сержант Уоруик. Направиш ли го, ще бъдеш първият президент на Съюза, който е бил избран, докато е бил в ареста.

 

 

Когато чу почукването на вратата, Елена предположи, че е Саша. Вече съжаляваше, че го е потърсила през учебно време, за да му досажда с проблемите си. Типично в стила му беше да зареже всичко и да се опита да й помогне. Тя прекъсна събирането на нещата си и отвори вратата. Озова се лице в лице с Джино.

— Много съжалявам — каза той и я прегърна. — Исках само да ти кажа, че си подадох оставката заедно с петима от кухненския персонал и трима от сервитьорите ми.

— Не биваше да го правиш, Джино. Не искам да съм отговорна заради това, че всички сте останали без работа.

— Повечето от нас разбират, че не бихме оцелели дълго с онзи кучи син Тремлет. Пък и мотивите ми не са точно чисти като сълза, защото вече ми беше предложена друга работа.

— От кого?

— От Матео Анели.

— Врагът! — разсмя се Елена.

— Вече не. Има една стара италианска поговорка: врагът на моя враг е мой приятел. Но мистър Анели ми предложи работата срещу едно условие.

— И какво е то?

— Да дойдеш с мен.

— А Бети?

— Сигурен съм, че ще се съгласи да приеме и нея.

— Но къде ще живея? — попита Елена. — Защото над ресторанта на мистър Анели няма апартамент.

— Винаги можеш да отседнеш при мен, докато си намериш своя квартира.

— Ами съквартирантът ти?

— Той би възразил само ако ти беше мъж — рече Джино. — Е, съгласна ли си да пресечеш улицата и да дойдеш с мен в „Остерия Рома“?

— Трябвало е да те кръстят Кориолан^[1] — каза Елена.

— Корио… кой?

 

 

Саша трябваше да признае, че загубата на работата и покрива над главата определено може да се опише като спешен случай. Искаше му се само да беше научил за предложението на Джино преди да се качи на влака, но беше оставен без избор, когато телефонният оператор му каза, че линията на майка му е прекъсната. Прекара безсънна нощ на канапето на Джино и на следващата сутрин взе първия влак обратно за Кеймбридж. Наложи се да похарчи близо паунд за такси, за да стигне в полицейския участък в 8:54. Млад полицай го отведе направо в кабинета на детектив сержант Уоруик, а не в стаята за разпити.

— Мис Хънтър оттегли твърденията си — каза Уоруик, след като Саша седна.

— Моля ви да ми кажете, че Чарли не се е явявала при вас.

— Кой Чарли? — невинно попита Уоруик. — Не, малко детективска работа от наша страна накара мис Хънтър да размисли. Посочихме й, че отпечатъците ви по стълбата свършват на втория етаж, и тъй като тя твърдеше също, че сте напуснали стаята й веднага щом сте откраднали папката, трудно може да се обясни защо са ви трябвали пет и половина часа, за да се върнете в колежа си. Освен, разбира се, ако не сте били в легло един етаж по-долу.

— Но мистър Пъркинс, портиерът на колежа, не би могъл да потвърди кога съм се върнал в колежа, защото беше заспал.

— По-точно би било да се каже, че си е затворил очите — каза Уоруик. — Ако ви беше видял да се прибирате в пет и половина сутринта, е щял да бъде принуден да запише името ви в голямата си книга за нарушаване на правилата на колежа и щеше да ви се наложи да обяснявате на прокторите къде сте били през цялата нощ.

— Значи на Фиона й се е разминало?

— Не съвсем. Мис Хънтър беше предупредена за подаване на лъжлив сигнал и губене на време на полицията. Честно казано, щях да я прибера за едно денонощие, ако баща й не се беше обадил на началника. Както и да е, по-добре тръгвайте. Доколкото разбрах, имате натоварен ден.

 

 

— Както знаеш, Елена, отдавна исках да постъпиш при мен — каза мистър Анели, — но ти ясно заяви, че няма смисъл да те моля, докато си на работа при мистър Морети.

— И все още щеше да е така — отвърна Елена.

— Предложението ми още е в сила. Ще те направя главен готвач и мога да ти обещая, че никога няма да ме видиш в кухнята. Ще ти плащам два пъти повече, отколкото ти плащаше мистър Морети, и ще получаваш допълнителни десет процента от печалбата на ресторанта. Но ще трябва сама да си намериш квартира.

— А Бети може ли да работи с мен? — попита Елена. Анели кимна. — И Джино ще бъде главен сервитьор?

— Да. Вече се разбрах с него. Има ли още нещо? — След като изслуша последната й молба, мистър Анели каза: — Ще трябва да си помисля.

— Това е ключовото условие — каза Елена, повтаряйки точно думите на Саша.

 

 

Саша излезе от полицейския участък и взе тичешком цялото разстояние до Съюза, където завари ръководителя на кампанията му да се опитва да обясни на един гласоподавател къде е бил кандидатът през последните четирийсет и осем часа.

— Гласуването вече започна — каза Бен, след като Саша отиде при него на бара и му разказа последните новини. — Нямаме нито миг за губене, защото Фиона разправя на всички, че си прекарал последните два дни в полицейския арест. Направо да се възхитиш на безочието й.

— Както и на умението й да избира точния момент.

— Жалко, че Уоруик не я е затворил за едно денонощие. Това определено щеше да ни е от полза. Но все пак можем да победим.

Започнаха да обикалят залата. Неколцина членове стиснаха топло ръката на Саша, но други му обърнаха гръб — дори един-двама от онези, които беше смятал за поддръжници и дори за приятели. Саша се опита да говори с всички негласували, включително и с онези, за които знаеше, че нямат интерес да го подкрепят. Ясно беше, че някои все още вярват или искат да вярват в историята на Фиона, докато други признаваха, че и техните отпечатъци спокойно биха могли да са на онази пожарна стълба. Саша не спря, докато и последният глас не бе пуснат в шест вечерта, след което отиде при Бен и Чарли на бара. Поддръжниците на Фиона бяха заели едната половина на заведението, а тези на Саша — другата.

— Кога ще излезе резултатът? — попита Чарли и отпи от бирата си.

— Към седем — отвърна Бен. — Няма да чакаме дълго.

Предсказанието му се оказа погрешно — наближаваше осем, когато бъдещият бивш президент Крис Смит влезе в бара и застана в средата на помещението с един-единствен лист в ръка. Изчака всички да млъкнат, преди да заговори.

— В началото бих искал да обясня защо обявяването на резултатите се забави толкова. Необходими бяха три преброявания на гласовете, преди да се стигне до единодушно решение. И тъй, с разлика от три гласа следващият президент на Студентския съюз на Кеймбридж е…