Джефри Арчър
Ези печели (20)

20.
Саша

Лондон, 1972

— Моля за разрешението ви, сър, да поискам ръката на дъщеря ви.

— Колко възхитително старомодно — каза мистър Дейнджърфийлд. — Но, Саша, не сте ли малко млади да мислите за брак? Не е ли по-добре да изчакате още малко, преди да вземате подобно необратимо решение?

— Защо да чакам, сър, когато съм открил единствената жена, с която бих искал да прекарам остатъка от живота си?

— Бих попитал дали си сигурен, че дъщеря ми споделя чувствата ти, ако вече не знаех отговора. — Саша се усмихна: много добре си даваше сметката, че Чарли е в съседната стая. — И тъй, като твой евентуален тъст, от мен се очаква да те попитам за перспективите ти, нали?

— Имам три предложения за работа след дипломирането си, сър. Проблемът е, че не мога да реша кое точно да избера.

— Затруднението на изобилието — каза мистър Дейнджърфийлд.

— Без никакви гаранции за изобилие, сър — призна Саша. — И което е по-лошото, нито едно от тях не е онова, с което искам да се занимавам в действителност.

— Сега вече ме заинтригува.

— Тринити ми предложи стипендия за докторантура, стига да завърша с отличие.

— Поздравления.

— Благодаря, сър. Но не мисля, че съм замесен от преподавателско тесто. Предпочитам бойното поле пред аудиторията.

— Някое конкретно бойно поле ли?

— Служител на Външно министерство ми предложи да кандидатствам при тях. Но не съм сигурен дали искат да ме правят дипломат, или шпионин.

— Нямах представа, че между двете има разлика — отбеляза Дейнджърфийлд. — Но не се съмнявам, че би се справил еднакво добре и с двете. А третото предложение?

— Мистър Анели, собственикът на ресторант „Елена“, където майка ми е главен готвач, ми предложи да постъпя на работа при него. Той няма деца и намекна, че след време аз мога да поема бизнеса му.

— Преподавател в Кеймбридж, шпионин или ресторантьор. Едва ли би могъл да имаш по-разнообразен избор, макар че ресторантьорството е най-близо до бойното поле и може би е най-добре платено.

— Не само че ще бъде по-добре платено, но и аз съм напълно подходящ за работата. През последните пет години работих в ресторант по време на ваканциите. Започнах като мияч на чинии, после подреждах масите, след което бях за известно време барман и сервитьор. Понякога имах чувството, че уча две специалности едновременно.

— Но ти каза, че никоя от тези работи не ти е наистина присърце.

— Да, сър. Подобно на баща ми, аз съм политик по душа и Кеймбридж само утвърди още повече желанието ми да вляза в Парламента.

— А реши ли вече от коя партия?

— Още не, сър. Истината е, че и двете крайности не ми допадат. Предпочитам центъра, тъй като често откривам, че се съгласявам с гледната точка на другия.

— Но в крайна сметка ще се наложи да избереш едната или другата страна, ако искаш да имаш надежди за политическа кариера — каза Дейнджърфийлд. — Разбира се, освен ако не решиш да се присъединиш към либералите.

— Не, сър — разсмя се Саша. — Не вярвам в изгубени каузи.

— Аз също, но през целия си живот гласувам за либералите.

Саша се изчерви.

— Извинете, сър.

— Не е нужно да се извиняваш, момко. Мисля, че ще установиш, че жена ми е напълно съгласна с теб.

— Преди да се представя като пълен глупак, сър…

— Сюзан е заклета консерваторка, макар че понякога й се налага да си запушва носа, когато отива да гласува. Така че тя е по-зле и от теб. Но Чарли не ми ли спомена, че след като си изгубил изборите за президент на Съюза си обещал, че никога повече няма да се кандидатираш?

— Това решение не издържа и седмица, сър. За голям неин ужас смятам да се кандидатирам отново на следващите избори.

— Да подходим практично за момент — каза Дейнджърфийлд. — Ако решиш да приемеш предложението на мистър Анели, къде ще живеете с Чарли?

— Майка ми неотдавна купи голям апартамент във Фулам с повече от достатъчно място за трима ни.

— А за четирима или може би петима? — повдигна вежда Дейнджърфийлд.

— И двамата смятаме, че е по-добре първо да уредим кариерите си, преди да започнем да мислим за деца. Чарли се надява след докторантурата си да си намери работа и да изкарваме достатъчно за двама, трима или четирима. Единствено майка ми не е съгласна с мен.

— С нетърпение очаквам да се запозная с нея. Изглежда ми доста страховита жена. Кажи ми, какво е нейното мнение за това, че единственият й син иска да се ожени толкова млад?

— Тя обожава Чарли и не одобрява да живеем в грях.

— А, ето значи откъде си наследил старомодните си ценности.

 

 

— Не би било зле да знаеш от коя партия си — каза Бен. — Макар да съм сигурен, че можеш да спечелиш и като независим кандидат, животът ми ще е много по-лек, ако се присъединиш или към торите, или към лейбъристите. За предпочитане към торите.

— Точно в това е проблемът — отвърна Саша. — Още не знам коя партия подкрепям. По природа вярвам в свободната инициатива и че колкото по-малка е намесата на държавата, толкова по-добре. Но като имигрант се чувствам по-удобно с философията на лейбъристката партия. Сигурен съм единствено в това, че не съм либерал.

— Не казвай това на никого, докато не бъде пуснат и последният глас. Като независим ще се нуждаеш от подкрепата на гласоподаватели и от трите партии.

— А ти имаш ли някакви убеждения? — попита Саша.

— Човек не може да си позволи подобен лукс преди да е спечелил изборите.

— Думи на истински тори — отвърна Саша.

* * *

— Радвам се, че ще прекараме уикенда при родителите ми — каза Чарли. — Знам, че баща ми иска да се посъветва с теб за нещо.

— Че за какво бих могъл да го посъветвам? Не разбирам нищо от антики, а той се смята за водещ в своя бранш.

— И на мен ми е интересно да разбера. Предупредих го обаче, че не можеш да направиш разлика между Чипъндейл и Конран^[1].

— Знам кой от двамата мога да си позволя — каза Саша.

— Трябва да четеш повече Оскар Уайлд и по-малко Мейнард Кейнс — каза Чарли. — Между другото, майка ти ще дойде ли с нас? Знаеш, че родителите ми очакват с нетърпение да се запознаят с нея.

— Смята да дойде в събота сутринта. Това ми дава достатъчно време да ги предупредя, че вече е избрала имената на първите ни три деца.

— А ти предупреди ли я, че те може и да не се появят в близко бъдеще?

 

 

Когато в края на дебата Тед Хийт седна, Саша изобщо не се беше приближил до решението на коя партия симпатизира повече. Речта на премиера беше компетентна и изпипана, но й липсваше страст, макар да говореше по тема, която определено му беше присърце. Въпреки неотдавнашния успех на кампанията му за влизането на Великобритания в Общия пазар някои от присъстващите, сред които и негови привърженици, не можеха да скрият прозевките си.

Майкъл Фут, който се обявяваше против предложението от името на лейбъристите, беше съвсем друга класа. Блестящата му риторика хипнотизира студентите, макар ясно да си личеше, че той няма такива подробни познания по темата като вносителя на предложението.

Подобно на Хийт, Саша вярваше в една по-силна Европа като противодействие на комунистическия блок, поради което игнорира съвета на Бен и гласува за предложението, а не за човека.

— Мисля, че Хийт се представи блестящо — каза Бен, докато излизаха от сградата след организираната след дебата вечеря.

— Не — отвърна Саша. — Може и да познава темата по-добре, но Фут беше много по-убедителен.

— И според теб кой би трябвало да стои начело на страната? — заяде се Бен. — Блестящ оратор или…

— Бакалин ли? — попита Саша. — Още няма взето решение, така че ще се кандидатирам като независим.

— Значи ни очаква зает уикенд.

— С какво?

— С разнасяне на манифеста ти до всеки колеж, разлепване на плакати и когато никой не гледа, махане на плакатите на конкурентите.

— Забрави, Бен. Много добре знаеш, че правилата на Съюза забраняват свалянето или обезобразяването на плакатите на другите кандидати. Ако си достатъчно глупав да го направиш, ще ме дисквалифицират. И като едното нищо Фиона ще пусне снимка как го правиш. Нищо не би й донесло по-голямо удоволствие от това да ме види да се провалям за втори път.

— Тогава ще се наложи просто да лепим твоите плакати върху тези на противниците.

— Бен, не ме слушаш, а по-лошото е, че няма да съм тук, за да те държа под око.

— Защо няма да си тук?

— С Чарли ще прекараме уикенда при родителите й, за да отпразнуваме годежа. И майка ми ще се срещне за първи път с тях.

— Къде ще се състои тази историческа среща?

— Защо питаш?

— Защото съм опитвал готвенето на майка ти само веднъж и изгарям от нетърпение да го направя отново.

— Няма да ти се наложи да чакаш дълго, защото ти ще ни бъдеш кум.

Саша се наслади на рядкото изживяване да види приятеля си останал без думи.

 

 

— Казвай ми Майк — каза мистър Дейнджърфийлд.

— Май ще ми трябва известно време да свикна, сър — отвърна Саша, докато домакинът затваряше вратата на кабинета и го водеше към креслото до камината.

— Радвам се, че можем да останем известно време насаме, Саша, защото искам да се посъветвам с теб.

— Надявам се да не е нещо свързано с антики, сър, защото съвсем наскоро научих колко старо трябва да е нещо, за да бъде наречено антика.

— Не, не е свързано с антики, а с един мой клиент, който може би притежава нещо, което в занаята наричаме откритие на живота. — Саша беше заинтригуван, но не каза нищо. — Неотдавна ме посети една руска графиня, която предложи да ми предаде семейно наследство, което би подпалило антикварния свят, ако е истинско. — Мистър Дейнджърфийлд стана от стола си и отиде до един голям сейф. Завъртя шайбата му първо на една страна, после на друга, отвори тежката врата, извади кутия от червено кадифе и я сложи на масата помежду им. — Отвори я, Саша. Уверявам те, че не е нужно да разбираш от антики, за да разбереш, че това е работа на гений.

Саша внимателно вдигна закопчалката и отвори кутията. Вътре имаше голямо златно яйце, инкрустирано с диаманти и перли. Ченето му увисна, но от устата му не излезе нито дума.

— И това е само обвивката. — Мистър Дейнджърфийлд се наведе напред и отвори яйцето. Вътре в него имаше изящен дворец от нефрит, заобиколен от ров от сини диаманти.

— Еха! — възкликна Саша.

— Именно. Но дали това е оригинален Фаберже, както твърди графинята, или майсторско копие?

— Нямам представа — призна Саша.

— Едва ли би могъл да имаш. Но след като се срещнеш с нея, може би ще успееш да ми кажеш дали самата графиня е оригинал, или фалшификат.

— Проблемът Анастасия — каза Саша.

— Точно така. Вече посетих Британския музей, музея „Виктория и Албърт“ и съветското посолство и всички са категорични, че оригиналното яйце е било собственост на граф Моленски. Но дали графинята е наистина негова внучка, или е просто талантлива актриса, която се опитва да ми пробута копие?

— С нетърпение очаквам да се срещна с нея — каза Саша, който не можеше да откъсне очи от яйцето.

— И дори да успее те убеди, че е истинската внучка — каза Дейнджърфийлд, — защо й е било да избира мен, дребен търговец от Гилдфорд, когато би могла да се обърне към някой от водещите специалисти в Уест Енд?

— Предполагам, че вече сте й задали този въпрос, сър.

— Направих го и тя ми каза, че на лондонските дилъри не може да се вярва и че се страхувала, че ще се обединят в картел срещу нея.

— Не съм сигурен, че разбирам какво е искала да каже.

— Картел е, когато малка група търговци се обединят на търг с единствената цел да държат цената на ценен предмет ниска, така че един от тях да го купи за по-малко от реалната му стойност. След това го продават много по-скъпо и си поделят печалбата. Понякога наричат тази практика тайна партия.

— Но това не е ли незаконно?

— Определено е. Но подобни случаи рядко завършват в съда, защото ако няма свидетели, доказването им е почти невъзможно.

— Ако това е оригинал — каза Саша и погледът му се върна върху яйцето, — ще можете ли да му определите цена?

— Последното излязло на пазара яйце на Фаберже беше обявено на търг в „Сотби Парк Бърнет“ в Ню Йорк и чукчето удари при цена малко повече от милион долара. И това беше преди десетилетие.

— А ако е фалшиво?

— Тогава ще съм късметлия да изкарам повече от две хиляди паунда от него, може би три.

— Кога ще се срещна с нея?

— Ще дойде на чай утре следобед. — Мистър Дейнджърфийлд отново погледна яйцето. — Ако е истинско, може да е дошло времето да направя нещо доста нетипично за мен.

— Какво по-точно, сър?

— Да рискувам — отвърна мистър Дейнджърфийлд.

 

 

Бен прекара уикенда в разлепване на плакати ГЛАСУВАЙТЕ ЗА КАРПЕНКО по дъските за обяви на всички трийсет колежа и дори на някои огради между тях, въпреки че си даваше сметка, че опонентите на Саша могат да ги скъсат напълно законно.

Докато обикаляше от колеж на колеж, той ставаше все по-уверен, че Саша ще спечели, защото всеки спрял се да побъбри с него или му вдигаше палец, или го уверяваше, че този път ще подкрепят неговия кандидат. Никой не повдигна въпроса с фалшивите обвинения на Фиона при последните избори, а един-двама признаха, че съжаляват, че не са гласували за Саша още миналия път. На Бен му се искаше да им напомни, че само двама от тях можеха да са достатъчни.

С неохота трябваше да признае пред всички с изключение на Саша, че Фиона се беше оказала доста добър президент на Съюза. Благодарение на връзките на баща й в Камарата на общините списъкът гостуващи политици беше внушителен и твърдото й управление на комитета, както и някои новаторски идеи, се оценяваха по достойнство както от приятели, така и от противници.

Въпреки че двамата със Саша разговаряха рядко, Фиона неотдавна бе споменала пред Бен, че тримата трябва да вечерят заедно и да оставят миналите неща в миналото.

— Маслинена клонка ли е това? — предположи Бен.

— По-скоро голямо листо — отвърна Саша. — Така че й кажи, че това няма да се случи, преди да съм седнал на президентския стол.