Джефри Арчър
Ези печели (31)

31.
Саша

Мерифийлд

— Тази е от месарницата — каза Чарли. — Месечната сметка.

— Плати я незабавно — каза Елена. — Саша настоява на всички доставчици да им се плаща с обратната поща. Така си гарантираме най-доброто месо, най-свежите зеленчуци и току-що изпечен хляб. Една седмица закъснение и получаваш вчерашни остатъци. Две седмици закъснение и ти пробутват онова, което не са успели да продадат на редовните си клиенти. Един месец закъснение и престават да те снабдяват.

— Веднага ще напиша чека — каза Чарли. — Саша ще го подпише, когато се върне от избирателния район, и ще го оставим в месарницата утре сутринта на път към гарата.

— Много мило от твоя страна, че си взе почивен ден да ми помогнеш с всичко това — каза Елена и погледна отчаяно купчината поща на масата.

— Саша съжалява, че няма как да поеме нещата сам, но в момента не може да се измъкне и за два часа.

— Това означава ли, че ще спечели? — попита Елена.

— Не — твърдо отвърна Чарли. — Мерифийлд е твърдо място на торите. И майка Тереза не би имала шансове да спечели там, дори да се състезава срещу самия дявол.

— Но Саша наистина се състезава срещу дявола — каза Елена.

— Фиона не е чак толкова лоша.

— Но щом не може да победи — каза Елена, докато Чарли отваряше следващия плик, — защо изобщо си прави труда да се съревновава, когато и тук има предостатъчно работа?

— Защото смята, че трябва да си спечели шпорите и да се докаже на бойното поле, ако иска по-нататък да му предложат сигурно място.

— Нима хората от Мерифийлд не могат да се досетят, че от Саша ще стане по-добър депутат, отколкото Фиона?

— Не се съмнявам, че Саша би победил, ако мястото е оспорвано, но това не е, така че просто ще трябва да приемем, че ще изгуби — отвърна Чарли.

— Не съм сигурна, че някога ще разбера английската политика. В Русия се знае точно кой ще победи и изобщо не си правят труда да броят гласовете.

— Бъди благодарна, че готвенето е международен език, който не се нуждае от превеждане — каза Чарли и зачете следващото писмо. — А това е напомняне, че съдомиялната в „Елена 2“ е вече на три години и компанията наскоро е пуснала нов модел с двойно по-голям капацитет и може да мие всичко два пъти по-бързо.

— И кога ще бъдат частичните избори? — попита Елена.

— След единайсет дни, след което ще можем да се върнем към нормалния ритъм на работа.

— Не и ти. Защото Саша ще стане депутат и животът ти ще се превърне в още по-голяма лудница.

— Елена, колко пъти трябва да ти казвам, че не може да спечели — въздъхна Чарли, като се мъчеше да не покаже раздразнението си.

— Никога не подценявай Саша — каза под нос Елена, но макар да я чу, Чарли не отговори, защото трябваше да прочете следващото писмо за втори път.

— Какво има? — попита Елена, когато видя изражението й.

Чарли прегърна свекърва си и й подаде писмото.

— Поздравления! По-добре го прочети сама, а аз ще ида да отворя бутилка шампанско.

* * *

СТРАХЛИВКА! — крещеше заглавието на първата страница на „Мерифийлд Газет“.

— Но аз никога не съм казвал подобно нещо — запротестира Саша.

— Знам, че не си — отвърна Алф. — Но журналистът е решил, че си имал предвид точно това, когато си му казал, че си разочарован, че Фиона се е отказала от публичен дебат с теб.

— Да се оплача ли на редактора?

— В никакъв случай — каза Алф. — Това е най-добрата безплатна реклама, която сме получавали от години. И освен това тя ще бъде принудена да отговори, което ни гарантира първата страница и в утрешния брой.

— Така е — каза Чарли. — Нека този път тя се потревожи малко.

— Виждам, че и майка ти влиза в новините — каза Алф, след като обърна на следващата страница.

— Определено — каза Саша. — И напълно го заслужава, макар че дори аз останах изненадан, че и двата ресторанта са наградени със звезда „Мишлен“.

— След като всичко приключи, смятам да заведа целия екип в Лондон и да опитаме гозбите на майка ти — каза Алф.

— Добра идея — съгласи се Чарли. — Но имай предвид, Алф, че тя веднага ще поиска да знае защо синът й не е депутат.

— Е, какво имаме за днес? — попита Саша, който изгаряше от нетърпение да се захване за работа.

— Има още няколко села в района, които не си посетил. Достатъчно е само да се разходиш по главната улица и да се ръкуваш с поне един местен жител, така че никой да не каже, че изобщо не си си направил труда да ги посетиш.

— Това не е ли малко цинично?

— И задължително обядвай в местната кръчма — каза Алф, без да обръща внимание на коментара му. — И подхвърли на съдържателя, че си мислиш дали да не си купиш къща в района.

— Но аз не си мисля подобни неща.

— После те искам обратно в Рокстън, за да обикаляш около градския съвет между пет и половина и седем и половина, когато повечето хора се връщат от работа. Можеш да си вземеш почивка между седем и половина и осем.

— Защо тогава?

— Защото само ще изгубиш гласове, ако прекъснеш някой, който се е загледал в „Коронейшън стрийт“.

Саша и Чарли избухнаха в смях.

— Не се шегувам — каза Алф.

— А след това да продължавам ли да обикалям?

— Не, никога не чукай на нечия врата след осем. Уредих да говориш на друго публично събрание, този път на Младежката християнска асоциация в Рокстън.

— Но на миналата среща дойдоха само дванайсет души. Като броя теб, Чарли и кучето на мисис Кампиън.

— Знам — каза Алф. — Но това е все пак с петима повече, отколкото успя да събере предишният кандидат. И поне когато си седна, кучето размахваше опашка.

 

 

Саша остана изненадан от топлото посрещане на праговете и по улиците през последната седмица на кампанията. Няколко души коментираха факта, че Фиона е отказала предизвикателството му за публичен дебат с основанието, че не може да уговори дати с всички кандидати, което бе довело до още едно заглавие в негова полза: ГОТОВ СЪМ ПО ВСЯКО ВРЕМЕ, КАЗВА КАНДИДАТЪТ НА ЛЕЙБЪРИСТИТЕ.

— Когато сменят „кандидатът на лейбъристите“ с името ти, можеш да си сигурен, че си успял — каза Алф.

— Особено ако успеят да го напишат правилно — добави мисис Кампиън.

Алф кимна към Чарли, която бъбреше с някакъв младеж пред местното Бюро по труда.

— И още нещо — каза той. — Ако жена ти беше кандидат, а майка ти се съгласеше да отвори ресторант в Мерифийлд, щяхме да имаме по-добри шансове.

През следващите няколко дни преди изборите Саша дори не се прибираше у дома, а спеше в свободната стая на Алф, за да може да се среща с хората, които отиваха сутрин на работа.

 

 

Изборният ден мина като в мъгла — Саша тичаше из избирателния район и чукаше на вратите, отбелязани при вътрешните проучвания на партията, за да напомни на поддръжниците да гласуват. Дори лично закара някои възрастни, сакати и мързеливи гласоподаватели до най-близката избирателна секция, макар че не беше сигурен, че всички те ще гласуват за него.

— Не би могъл да направиш повече — каза му Алф, когато гласуването приключи в десет вечерта в четвъртък. — Всъщност бих казал, че ти си най-добрият кандидат, който сме имали.

— Благодаря — отвърна Саша и прошепна на Чарли: — Това си беше състезание с един участник.

След половин пинта бира и поделено пакетче чипс в „Рокстън Армс“ Алф предложи да идат в общината, където вече брояха бюлетините.

Когато влязоха в основната зала, се озоваха пред редици дълги маси, на които доброволци разделяха бюлетините на отделни купчини, а други ги брояха — първо по десет, после по сто и накрая по хиляда.

Прекараха следващите няколко часа в обикаляне из помещението и дискретно проверяване на купчините. Алф на няколко пъти каза на Саша, че не може да повярва на очите си. Когато малко след три сутринта главният общински секретар обяви резултата, консерваторите ахнаха, а поддръжниците на лейбъристите започнаха да ръкопляскат и да тупат Саша по гърба.

Алф си записа резултата на пакет цигари и го зяпна невярващо.

Роджър Гилкрист (Либ.) 2709

Фиона Хънтър (Кон.) 14146

Крещящия лорд Съч (Нез.) 728

Саша Карпенко (Лейб.) 11365

Джанет Брейли (Нез.) 37

— Обявявам Фиона Хънтър за законен представител в Парламента от избирателен окръг Мерифийлд — каза секретарят.

Фиона застана зад микрофона, за да произнесе речта си. Започна с благодарност към екипа си и каза с какво нетърпение е очаквала да представлява гражданите на Мерифийлд в Камарата на общините, но нито веднъж не спомена имената на противниците си. Когато се дръпна, за да направи място на Саша, речта й не беше посрещната с особено ентусиазирани аплодисменти.

Саша си призна поражението, поздрави противничката си за добре проведената кампания и й пожела успех в Парламента. След като всички петима кандидати произнесоха речите си, Саша слезе от сцената и се върна при хората от екипа си, които празнуваха, сякаш са спечелили съкрушителна победа.

— Скъси мнозинството им от дванайсет хиляди и двеста гласа на по-малко от три хиляди — каза Алф. — Това ще се отрази много добре на биографията ти и бог да е на помощ на онзи, който те смени като наш кандидат на общите избори.

— Няма ли да искаш да се кандидатирам отново? — попита Саша.

— Не, не очакваме да го направиш — отвърна Алф. — Най-малкото защото имам чувството, че вече ще са ти предложили няколко обещаващи места, ако не и някое сигурно.

— Хареса ми всеки момент от последните три седмици — каза Саша.

— Е, не е нужно да си луд, за да се кандидатираш като лейбърист в окръг като Мерифийлд, но със сигурност помага — каза Алф. — Последната ми отговорност като председател на местния клон на партията е да се погрижа да хванеш последния влак до Виктория.

— По-скоро първия — рече Чарли.

Докато излизаха за последен път на перона, Алф целуна Чарли по бузите и стисна топло ръката на Саша.

— Беше чудесен кандидат, Саша. Надявам се да доживея да те видя как заемаш мястото си на масата на кабинета.

 

 

Четиримата се срещаха веднъж на тримесечие. Не беше достатъчно официално, за да се описва като заседание на борда, нито достатъчно неофициално, че да се смята за семейна сбирка. Срещата винаги се провеждаше на маса в нишата на „Елена 1“ в четири следобед в понеделник. Достатъчно късно, за да са си тръгнали клиентите от обяда, и достатъчно рано, за да приключат преди пристигането на вечерните клиенти.

Саша винаги водеше срещата, а Чарли играеше ролята на секретар, съставяше дневния ред и водеше протокола. Елена като главен готвач и графинята като държаща петдесет процента от компанията завършваха квартета.

Тъй като се виждаха редовно, рядко се случваше нещо от дневния ред да ги изненада. Един барман прекалил с краденето на уиски и трябвало най-сетне да бъде уволнен. Елена с неохота трябваше да смени пекаря, защото много клиенти не харесвали съдържанието на кошничките хляб. Веднъж беше казала пред „Кетъринг Мънтли“, че можеш да приготвиш ястие сензация, което да бъде съсипано от старо хлебче или чаша блудкаво кафе.

Останалият бизнес — последната точка от дневния ред — обикновено се състоеше в уговарянето на датата на следващата среща. Но не и днес.

— Вчера научих нещо и реших, че няма да е зле да го споделя с вас — каза Саша. Всички го погледнаха внимателно. — „Луини“ ще обявят, че затварят след четирийсет и седем години в бизнеса. Явно младият Тони Луини не се е метнал на баща си и след неговата смърт те постоянно губят клиенти. Така че фамилията обявява ресторанта за продан. Тони се обърна към мен и ме попита дали бихме проявили интерес.

— Какво точно продава? — попита Елена. — Защото едва ли има много клиентела.

— Четиринайсетгодишен договор за наем с опция за подновяване.

— Какви са наемът и тарифата? — попита Чарли.

— Наем от трийсет и две хиляди паунда годишно, платими на „Гроувнър Естейт“, а тарифата е около двайсет хиляди.

— Колко отдалечен е ресторантът от нашите? — попита графинята, която винаги подхождаше практично към нещата.

— На около два километра — каза Саша. — Десетина минути с такси.

— Ако не вали — отбеляза Чарли.

— Баща ми казваше, че човек никога не бива да разхвърля прекалено много активите си — каза графинята. — И тъй като имаме само един незаменим актив, според мен е най-важно мнението на Елена. Особено ако идеята е ресторантът да бъде наречен „Елена 3“.

— Съгласна — каза Чарли. — Трябва да вземем предвид и още нещо. Ако Саша влезе в Парламента на следващите избори, ще му е трудно да държи под око два ресторанта, та какво остава за три.

— Особено ако бъда избран за кандидат от някой северен район — каза Саша. — Тогава ще прекарвам половината си време във влак или кола. Поканиха ме на интервю за кандидат в Уондсуърт^[1], но мястото е толкова сигурно лейбъристко, че ще съм късметлия, ако ме включат в списъка.

— Мога ли да предложа — каза графинята — да отидем на обяд в „Луини“ през седмицата и Елена да ни каже дали идеята си заслужава. Защото без нейната магия само ще си губим времето.

— Съгласен — каза Саша. — И с това обявявам срещата за приключена.

 

 

Двамата слизаха по стъпалата на общината, хванати за ръце.

— Просто се усмихвай — каза Саша. — Не казвай нищо, докато не се качим в колата.

Отвори вратата и изчака Чарли да се качи.

— Отдавна не си го правил — подразни го Чарли, след като той седна зад волана.

Саша махна на местния партиен председател Бил Самюъл и превключи на първа. Не каза нищо, докато не се включи във вечерния трафик.

— Е, как мина според теб? — попита той, докато пътуваха към реката.

— Не би могъл да се справиш по-добре — каза Чарли. — Сигурна съм, че другата седмица по това време ти ще си кандидатът.

— Една седмица е много време в политиката, както ни напомня Харолд Уилсън — отвърна Саша. — Така че няма да приема нищо за гарантирано.

— Че те на практика вече те избраха — каза Чарли.

— Откъде си сигурна?

— Съпругата на председателя Джаки ми каза, че имаш сто четирийсет и девет гласа, а другите двама основни кандидати имат общо сто петдесет и един. Ако успееш да си осигуриш само още два гласа, според нея са щели да те изберат тази вечер. Така че другата седмица ще си избран!

— Едно от най-сигурните места в страната — каза Саша. — На по-малко от двайсет минути път от Камарата на общините и само на петнайсет минути от дома ни във Фулам. Какво повече му трябва на човек?

— Бременна съм — каза Чарли.

Саша наби спирачките. Зад него се надигна какофония от гневни клаксони, но той не им обърна внимание, а прегърна Чарли.

— Това е чудесна новина, скъпа. Но трябва да се погрижим комитетът да научи преди заседанието другата седмица. Може би няма да е зле да се обадиш на новата си приятелка Джаки Самюъл.

— Трябва да призная, че това не е точно реакцията, която очаквах — каза Чарли.

* * *

— Поздравления — каза Елена, когато научи новината.

— Благодаря — отвърна Саша. — Но все пак още не са ме избрали.

— Не на теб, идиот такъв. Поздравих Чарли. Какво искаш да е, момиче или момче?

— Все ми е тая — каза Чарли. — Стига да не реши да става политик.

— Но ако е момиче, може да стане първата жена премиер на лейбъристите — посочи Саша.

— Неестествено е жена да бъде премиер — заяви Елена.

— Внимавай Фиона Хънтър да не те чуе — засмя се Саша. — Освен ако не искаш да те затворят в Тауър.

— Ако онази жена някога стане премиер, сериозно ще се замисля дали да не се върна в Русия — каза Елена.

— Междувременно, някои от нас трябва да се връщаме на работа, особено щом ще си имаме депутат в семейството. Чух, че не били особено добре платени.

— И бакшиши не получават — добави Чарли.

— Но пък всички им обясняват как да управляват страната — каза Саша, докато преглеждаше списъка на резервациите. Изведнъж пръстът му спря на едно познато име. — Не знаех, че Алф Райкрофт е резервирал маса за тази вечер.

— Да — каза Елена. — Обади се сутринта и каза, че се надява да вечеряте заедно, защото имал да обсъди с вас нещо важно.

— Сигурно се надява, че ще се съгласиш да се състезаваш в Мерифийлд и за общите избори — каза Чарли.

— Но, разбира се, той не знае, че ще те изберат за кандидат за сигурно място.

— Много ще се зарадва, когато научи новината — каза Елена. — И ще се гордее, че протежето му скоро ще влезе в Парламента. Как се справя онази Хънтър?

— Всъщност доста добре — каза Саша. — Седяла е само две години на зелените пейки, а вече стана личен секретар на министъра по селските въпроси в кабинета в сянка.

— Това важно ли е? — попита Чарли.

— Това е първото стъпало по стълбата за всеки депутат, който смята, че го очаква обещаваща кариера.

— Ще ми е интересно да видя кой от двама ви ще влезе пръв в кабинета — каза Елена.

— Хайде да не слагаме тигана на огъня, докато рибата е в морето — предложи Чарли.

— Правилно — каза Саша. — Тепърва трябва да се погрижа да ме одобрят за кандидат от Уондсуърт и тъй като трябва да измисля напълно нова реч за последния рунд, няма да ме виждате много често до следващия четвъртък. Между другото, майко, помисли ли си за отварянето на трети ресторант?

— Да — отвърна Елена и изчезна в кухнята.

Саша отвори бутилка шампанско и наля на Чарли и себе си.

— Ще трябва да избера подходящия момент. За предпочитане преди Алф изобщо да е повдигнал темата за Мерифийлд.

— И как смяташ да го направиш?

— Като никога ще се държа като англичанин. Ще говоря за всичко, дори за времето, ако се наложи, преди да стигна до темата, която трябва да се обсъди.

— Той току-що влезе — прошепна Чарли.

Саша скочи от стола си и бързо прекоси ресторанта, за да посрещне председателя от бившия си избирателен район.

— Заповядай при нас, Алф. Отворих бутилка шампанско в твоя чест.

— Нещо конкретно ли празнуваме?

— Предстои ми да стана баща.

— А аз май ще съм майката — каза Чарли и се ухили.

— Моите поздравления — каза Алф и я целуна по бузите.

— Благодаря — каза Чарли, докато сервитьорът им връчваше менютата.

— Какво препоръчвате — попита Алф, без дори да отвори менюто си.

— Мусаката на Елена е специалитетът на заведението — каза Саша. — Клиенти пътуват километри, за да я опитат, както пише в „Спектатър“.

— Не е от списанията, които чета редовно — призна Алф, — но ще му повярвам. Така или иначе съм голям почитател на майка ти. Наистина забележителна жена.

— Заобиколен съм от забележителни жени — каза Саша. — И с нетърпение очаквам дете, което да ме боготвори.

— Подозирам, че ще се получи обратното — отбеляза Алф.

След като поръчаха и Саша наля още шампанско, обсъдиха отразяването на работата на Парламента по телевизията, проблемите в Северна Ирландия и накрая времето, преди Саша да предложи да се заемат с вечерята.

— С нетърпение очаквам да науча всичко, с което се е захванала Фиона.

— Всяко нещо с времето си — отвърна Алф. — Първо искам да питам Чарли как се справя в Къртолд.

— Седнал си до доктор Карпенко — каза Саша.

— Поздравления. Сигурно много се гордееш.

— Не толкова, колкото се гордея със Саша, който спокойно може да влезе в Парламента на следващите избори — каза Чарли, засягайки право основната тема.

Алф не успя да скрие разочарованието си. Мина известно време, преди да успее да попита:

— Значи са те избрали за друго място?

— Не съвсем — отвърна Чарли, докато Джино им поднасяше първите ястия. — Но е в списъка на кандидати за Уондсуърт и тъй като излезе с голяма преднина на първия тур, нещата изглеждат почти сигурни.

— Отново поздравления — каза Алф. — Не мога да се преструвам, че съм изненадан, защото говорех сериозно, когато казах, че се надявам да доживея да те видя как сядаш на масата на кабинета. Признавам обаче, че се надявах да се кандидатираш в Мерифийлд.

— Но ти самият ми каза, че не очакваш да се кандидатирам отново в Мерифийлд. Пък и след като Фиона е започнала да се утвърждава, можем да приемем, че районът ще остане в ръцете на торите и на общите избори.

— По принцип щях да се съглася с теб, ако не бяха препоръките на граничната комисия, които бяха публикувани току-що.

— Пропускам ли нещо? — попита Чарли. — Чувствам се като Алиса на чаеното парти на Лудия шапкар.

— Не се изненадвам, защото малцина извън Уестминстър са чували за граничната комисия^[2]. Това е независим орган, който се събира при нужда за преразглеждане на парламентарния ландшафт и да изглажда евентуални аномалии, появили се през годините. В своята мъдрост комисията е решила, че границите на Мерифийлд трябва да се преначертаят и да включват Бландфорд на няколко километра нагоре по пътя, и да се създаде нов избирателен район, който ще запази името Мерифийлд.

— Това означава ли, че Мерифийлд ще стане сигурен лейбъристки район? — попита Саша.

— Не мога да го твърдя, но направихме сметките и се оказа, че мястото ще е оспорвано. Всъщност „Гардиан“ посочи района сред онези, които ще решат кой ще спечели следващите избори.

Сервитьорите вдигнаха чиниите, макар че супата на Саша беше изстинала, без изобщо да я е докоснал.

— И как реагира Фиона на тази бомба? — попита той.

— Обжалва, разбира се. Бори се със зъби и нокти срещу решението на комисията и ще трябва да решава дали да избере по-сигурно място, или да се състезава отново в Мерифийлд. Чух, че председателят на консервативната партия ясно й казал какво се очаква от нея и тя току-що обяви, че ще се бори за мястото.

Сервираха основното ястие, но ножът и вилицата на Саша си останаха по местата си.

— Предвид променилите се обстоятелства снощи свиках събрание на комисията и всички единодушно решихме, че ако се съгласиш да се състезаваш като наш кандидат, няма да търсим други.

— Колко време има Саша да си помисли? — попита Чарли.

— Обещах да докладвам на комисията до края на седмицата.

— Преди Уондсуърт да са избрали техния кандидат? — каза Саша.

— Саша, много добре знаеш, че който и да се кандидатира в Уондсуърт, ще разгроми противника си, докато аз съм убеден, че ти си най-добрата ни надежда да извоюваме Мерифийлд и така да дадем шанс на лейбъристката партия да се задържи на власт.

— Това ми прилича на не особено изтънчено извиване на ръце — отбеляза Чарли.

— Известно понякога като политика зад кулисите — каза Алф.

В същия момент Елена се появи от кухнята.

Алф моментално се изправи.

— Мусаката беше да си оближеш пръстите, скъпа — каза той. — Също като прочутия ти банофи пай, който ще следва.

— Да, но не преди да сме пили по чаша шампанско — отвърна Елена. — Предполагам, че Саша ти е казал добрата новина?

— Само това обсъждаме — каза Алф.

— И предполагам ще откриеш, че вече е решил.

Алф погледна разочаровано, Чарли изненадано, а Саша озадачено.

— О, да — каза Елена. — Константин, ако е момче, Наташа, ако е момиче.

Саша, Чарли и Алф избухнаха в смях.

— Нещо смешно ли казах? — попита Елена.

 

 

Уважаеми г-н Председател,

С голямо съжаление и след сериозни терзания реших да не се съглася името ми да бъде издигнато като кандидат на Лейбъристката партия за Парламента от избирателен район…

Саша остави химикалката на бюрото, облегна се назад и отново се замисли за решението, което най-сетне бяха взели с Чарли.

Дори в този момент си помисли дали да не размисли. В края на краищата това решение можеше да промени целия му живот. И после си помисли за Фиона. Взе отново химикалката и дописа „Уондсуърт“.