Джефри Арчър
Ези печели (22)

22.
Саша

Лондон

Когато възрастната дама влезе в дневната, малцина биха се усъмнили, че графиня Моленска е истинска аристократка. Дългата й строга черна пола и жакетът с висока яка бяха от друга епоха, също като стойката и държането, които не можеха да бъдат научени дори в курс по актьорско майсторство. Тя просто беше от старата школа и Саша и Майк се изправиха автоматично, когато тя влезе. Както и Елена.

Мистър Дейнджърфийлд беше уредил срещата така, че нищо да не бъде оставено на случайността. Графинята беше отведена до единственото свободно място на канапето до Саша, докато Елена и останалите от семейството седяха от другата страна на масата, върху която беше поставено яйцето. Щом мисис Дейнджърфийлд наля чай на графинята и й предложи парче кейк „Мадейра“, което беше отказано, Саша заговори, обръщайки се към нея на родния й език.

— Откога живеете в Англия, графиньо?

— По-дълго, отколкото мога да си спомня — отвърна тя. — Но винаги се радвам да попадна на сънародник. Мога ли да ви попитам откъде сте?

— От Ленинград. А вие?

— Родена съм в Санкт Петербург — отвърна графинята, — което говори доста красноречиво за възрастта ми.

— В някой от онези великолепни дворци на хълма ли живеехте?

— Много добре знаете, че в Ленинград няма никакви хълмове, мистър Карпенко.

— Колко глупаво от моя страна — каза Саша. — Извинявайте.

— Не е нужно. Но така и така сте тръгнали да ловите риба, колко още мрежи трябва да избегна?

Саша така се смути, че не успя да измисли какво да й отговори.

— Може би трябва да започна да ви разказвам за скъпия ми баща граф Моленски? Той беше близък личен приятел с покойния цар Николай II. Двамата са имали общи учители на младини, както и няколко общи любовници през по-късните години.

Саша отново не намери какво да каже.

— Но несъмнено онова, което ви интересува в действителност — продължи графинята, — е как съм се сдобила с шедьовъра, който виждате пред себе си, и най-вече откъде съм сигурна, че е изработен от ръката на Карл Фаберже, а не на някой фалшификатор.

— Точно така, графиньо. Много би ми било интересно да разбера.

— Не е нужно да се обръщате така официално към мен, мистър Карпенко. Отдавна съм приела, че онези времена са отминали и че сега трябва да живея в реалния свят. И подобно на всеки друг, който се оказва в затруднено положение, приемам, че нямам избор, освен да се разделя със семейна ценност, ако искам да оцелея. — Саша сведе глава. — Признаваше се, че частната колекция на баща ми се превъзхожда единствено от тази на царя, макар че папа притежаваше само едно яйце на Фаберже, тъй като би се смятало за проява на неуважение да се опитваш да надминеш Негово Величество.

— Но как можете да сте сигурна, че яйцето е дело на самия Фаберже, а не е фалшификат, както твърдят някои експерти?

— Някои експерти с мотив — отвърна графинята. — Истината е, че не мога да го докажа, но ви уверявам, че за първи път видях яйцето, когато бях на дванайсет години. И именно детинската ми непохватност е причина за малката драскотина в основата му, която е почти невидима за невъоръжено око.

— Ако приемем, че това е оригиналът — каза Саша, загледан в яйцето, — трябва да ви попитам защо го предложихте на мистър Дейнджърфийлд, който е експерт най-вече по английски изделия. Той се занимава предимно с Шератон, Хепълуайт и Чипъндейл, а не с Фаберже.

— Добрата репутация се придобива трудно, мистър Карпенко. За нея трябва да се работи дълги години, а честността не може да се смята за даденост. Ето защо се съгласих да се разделя с яйцето за първи път от двайсет години. Ако го бях поверила на някой от нашите сънародници, на тях щеше да им е достатъчен само един ден да сменят моя шедьовър с фалшификат. Разбрах, че подобна мисъл никога не би минала през ума на мистър Дейнджърфийлд. Затова ще се вслушам в неговия съвет.

Саша скръсти ръце на гърдите си — знак, че нататък майка му трябва да поеме нещата и да продължи разговора на руски. Той стана, поклони се на графинята и отиде да седне между Чарли и баща й.

— Е? — каза мистър Дейнджърфийлд, след като графинята се разприказва с Елена. — Какво мислиш?

— Сигурен съм, че тя е точно такава, за каквато се представя — отвърна Саша.

— Откъде си толкова сигурен? — попита мистър Дейнджърфийлд, чийто чай отдавна беше изстинал.

— Тя говори придворен руски, който определено е от друга епоха и днес рядко може да се намери другаде освен на страниците на Пастернак.

— А яйцето? И то ли е от страниците на Пастернак?

Саша като че ли беше единственият, който се изненада, когато беше избран — със съкрушително мнозинство — за следващ президент на Съюза.

На Фиона очевидно не й допадаше, че трябва да прочете резултата пред претъпканата зала. Бен най-сетне стана ковчежник и двамата със Саша прекараха коледната ваканция в планиране на дебатите през следващия семестър. Останаха много доволни, когато министърът на образованието мисис Тачър се съгласи да говори в защита на правителствената политика на първия дебат, защото имаше неколцина водещи политици, които с радост биха използвали всяка възможност да се противопоставят на „крадлата на мляко“.

Семестрите в Кеймбридж бяха осем седмици и макар че Саша възнамеряваше да кара с колкото се може по-малко сън, пак не можеше да повярва колко бързо се изнизваха неговите петдесет и шест дни като президент. Веднага щом освободи поста си, наставникът му напомни, че изпитите му наближават.

— И ако още се надяваш да ги вземеш с отличие — каза му д-р Стрийтър, — съветвам те да посветиш на ученето толкова енергия, колкото на усилията ти да станеш президент на Съюза.

Саша се вслуша в съвета му и продължи да кара с шест часа сън в денонощието, като прекарваше всеки друг час в преговаряне, четене на изпитни материали, превеждане на дълги пасажи от Толстой и препрочитане на старите си есета — и така до момента, когато се качи по стълбите към изпитната зала за първия си изпит.

Чарли и Бен се отбиваха на бърза вечеря, за да обсъдят своите усилия и какво смятат, че ще се случи на следващия ден. След това Саша се връщаше в стаята си и продължаваше да чете, като често заспиваше на бюрото и се чувстваше по-неуверен с всеки изминал час.

— Колкото по-усилено работя, толкова повече осъзнавам колко малко знам — призна той на Бен.

— Точно затова аз изобщо не работя — каза Бен.

След като Саша предаде последната си работа на изпитващите в петък следобед, тримата зарязаха тревогите си, отвориха бутилка шампанско и се отдадоха на празненство, което продължи до малките часове. Накрая Саша се озова в леглото с Чарли, макар да се беше оказало доста трудно да се качи по пожарната стълба и да заспи още преди тя да е загасила лампата.

Последва мъчителен период, през който студентите трябваше да чакат изпитващите да решат какви оценки да им пишат.

След две седмици, точно в десет сутринта, старшият проктор в дългата си черна роба и с академична шапка на главата тръгна бавно по коридора, понесъл резултатите. Студентите се смълчаха и се разделиха, за да му направят път, сякаш беше Моисей, прекосяващ Червено море.

С тържествени движения той закачи резултатите на дъската за обяви, обърна се и продължи също толкова бавно в обратната посока, като този път се пазеше навалицата да не го стъпче.

Саша пазеше Чарли, докато си пробиваха път към дъската. Бен не помръдна от мястото си и остана в края на тълпата, тъй като изобщо не беше сигурен, че иска да научава оценките си.

Много преди Саша да стигне дъската неколцина нови студенти, които се разминаха с него по обратния път, му свалиха шапки, а неколцина дори заръкопляскаха. Пълното отличие беше рядкост по всеки предмет, а в списъка по руски на първо място имаше само едно име.

Чарли го прегърна, след като провери неговите резултати преди своите.

— Толкова се гордея с теб!

— А ти как се представи? — попита той.

— В първата половина, което е горе-долу толкова, на колкото можех да се надявам. Това означава, че още имам шанс да ми предложат място в Къртолд.

Огледаха се и видяха, че Бен още не помръдва от мястото си. Чарли се обърна и прокара пръст по списъка. Мина известно време, преди да открие името Коен.

— Ти ли ще му кажеш, или аз? — попита тя.

Саша отиде при приятеля си и му стисна енергично ръката.

— Трети си. — Не добави, че името Коен, Б. С. е в края на списъка.

Бен издиша с облекчение.

— Ако някой пита — каза той, хванал реверите на сакото си, — ще кажа, че съм завършил с почести и ще започна работа при баща ми в „Коен и син“.

Смехът им беше прекъснат от радостните викове на малка група студенти в другия край на залата, които хвърляха шапките си във въздуха и вдигаха чаши шампанско към своята героиня.

— Фиона явно е завършила с отличие — отбеляза Бен. — Имам чувството, че вие двамата ще си останете противници много след като напуснете Кеймбридж.

— Особено след като реших, че ще вляза в лейбъристката партия — каза Саша.