Джефри Арчър
Ези печели (26)

26.
Саша

Лондон

— Изглеждаш много елегантно, мамо — каза Саша. — Това нов костюм ли е?

Елена не вдигна очи от книгата за резервации.

— И тъй като е три следобед, или ще се срещаш на чай с приятелка или приятел, или отиваш на интервю за работа.

Елена си сложи ръкавици, като продължаваше да не обръща внимание на сина си.

— Дано не е интервю, защото се страхувам, че няма да можем да въртим това място без теб — подразни я Саша.

— Ще се върна много преди да сме отворили — кратко отвърна Елена. — Първият салон изцяло ли е резервиран?

— С изключение на дванайсета и четиринайсета маса.

Елена кимна. Макар че ресторантът често се резервираше за дни напред, мистър Анели беше научил Саша винаги да държи двете най-добри маси запазени за редовни посетители и да не ги освобождава преди седем часа.

— Приятно прекарване, мамо, където и да отиваш. — Всъщност той вече се беше досетил къде отива.

Елена излезе от ресторанта, без да каже нито дума повече. Измина стотина метра по улицата, зави на ъгъла и спря такси. Не искаше Саша да вижда екстравагантната й постъпка. При нормални обстоятелства щеше да вземе автобус, но не и с новия си костюм на Армани, пък и на Лаундс Скуеър нямаше автобусни спирки.

— Лаундс Скуеър четирийсет и три — каза тя на шофьора.

Беше трогната, когато графинята й изпрати ръчно написана покана да се видят на чай, което щеше да й даде възможност да види новия й апартамент. Яйцето на Фаберже беше променило живота на всички. Майк Дейнджърфийлд бе разделил комисионата си със Саша и Чарли, което им позволи да си купят апартамент на две крачки от ресторанта. Елена беше тъжна, че те вече не живеят при нея, но разбираше, че една млада семейна двойка има нужда от собствено жилище, особено ако планират да имат деца.

Саша работеше през всички часове на деня и през няколко на нощта и се опитваше да съчетава работата в ресторанта с курсовете в училището по икономика в Лондон; освен това неотдавна се беше включил в местния клуб на лейбъристите — нещо, за което Чарли и Елена не знаеха. Посветените на шаха вечери бяха останали в миналото.

„Елена“ се развиваше все по-добре и по-добре; след като ресторантът на Тремлет затвори, Елена успя да привлече неговите най-добри сервитьори и кухненски работници. Семейство Тремлет се премести на остров Майорка и отвори агенция за недвижими имоти малко след като съветник Тремлет подаде оставка по здравословни причини след като започна разследване на решението му да отпусне разрешително за планиране и строеж на нов жилищен блок на Стамфорд Плейс. На Саша не му беше необходимо да чете между редовете на статията в местния вестник, за да разбере, че те няма да се върнат.

Елена ръководеше кухнята, Джино салона, а Саша следеше изкъсо приходите и разходите — област, в която майка му изобщо не можеше да се ориентира, макар че се беше опитал да й обясни разликата между укриване на данъци и данъчна ефективност. Той реинвестираше по-голямата част от печалбата обратно в бизнеса и наскоро се бяха сдобили с два двукрилни фризера, индустриална миялна машина и шейсет нови ленени покривки за маси и салфетки. Саша възнамеряваше да направи бар в предната част на ресторанта, но едва след като могат да си го позволят.

Докато седеше на задната седалка на таксито, Елена се замисли за графинята, която не беше виждала напоследък. Работата й в ресторанта означаваше, че няма много време за личен живот, така че поканата на чай беше приятно откъсване от обичайната рутина. И тя с нетърпение очакваше да види новия апартамент.

Таксито спря пред Лаундс Скуеър 43 и Елена даде на шофьора хубав бакшиш. Не беше забравила думите на мистър Анели — не можеш да очакваш бакшиш, ако самият ти не проявяваш щедрост към онези, които ти правят услуга.

Провери четирите имена на табелките до вратата, преди да натисне копчето на най-горния етаж.

— Моля, заповядайте — чу се глас. Очевидно я очакваха.

Чу се бръмчене и Елена отвори вратата и отиде при асансьора. Когато излезе на четвъртия етаж, видя прислужница, стояща до отворена врата.

— Добър ден, мисис Карпенко. Графинята ви очаква.

Докато я водеха към салона, обзаведен с великолепни стари мебели, Елена се опита да не зяпа снимките на царя и царицата по време на някаква ваканция със семейството на графинята на Черно море. В средата на лавицата над камината беше поставен мраморен бюст на Николай II.

— Колко мило, че намерихте време в натоварения си ден да ме посетите — каза графинята и махна към голямото кресло срещу нейното. — Има толкова много неща, за които да разговаряме. Но първо чай, нали?

Елена със задоволство видя, че графинята вече живее в лукс в сравнение с неугледния претъпкан апартамент в сутерена в Пимлико.

— Как е Саша? — беше първият въпрос на графинята.

— Когато не работи в ресторанта, учи счетоводство и фирмен мениджмънт в Лондонското училище по икономика, което е само от полза за разрастващия се бизнес.

— Няма да е разрастващ се за дълго, доколкото чух. Когато се видяхме за последен път със Саша, той спомена за някакви слухове, че…

— Но само слухове, графиньо — каза Елена. — Макар че Джино твърди, че е видял двама от съдиите да обядват в ресторанта неотдавна. Но не е чул нищо конкретно.

— Ще стискам палци — каза графинята. В същото време прислужницата се появи с голям сребърен поднос с чай, бисквити и шоколадов кейк и го постави в средата на масата.

— Мляко, без захар, ако помня правилно — каза графинята, докато започна да налива.

— Благодаря.

— Саша ми каза също, че обмисля да се кандидатира в общинския съвет. Чух, че наскоро се освободило място.

— Да, в краткия списък е, но не е сигурен, че ще го изберат.

— Уверявам ви, Елена, Съветът на Фулам ще бъде просто първото стъпало по неизбежния му път до Камарата на общините.

— Наистина ли мислите така?

— О, да. Саша има всички качества и недостатъци, необходими на един отличен депутат. Умен е, находчив, коварен и не се страхува от време на време да поема рискове, ако смята, че каузата си заслужава.

— Но не забравяйте, че е имигрант — каза Елена.

— Което може да се окаже дори предимство в модерната лейбъристка партия.

— Не му казвайте, но аз винаги гласувам за консерваторите — сподели Елена.

— Аз също — призна графинята. — Но в моя случай това едва ли е голяма изненада. Но стига за Саша. Как се справя Чарли в Къртолд?

— Почти завърши дисертацията си „Кройер — непознатият майстор“. Не след дълго ще стане доктор Карпенко.

— А има ли някакви изгледи за…

— За съжаление не. Явно модерното поколение смята, че първо трябва да уредиш кариерата си, преди да имаш деца. По мое време…

— Наистина смятам, Елена, че сте по-старомодна и от мен.

— Саша определено смята така.

— Скъпа, уверявам ви, че той ви боготвори повече от всички други жени — каза графинята и предложи на гостенката си парче гато „Блек Форест“. Отпи глътка чай и продължи: — Трябва да ви призная, Елена, че имах и друга причина да ви поканя да се видим.

Елена остави вилицата си и заслуша внимателно.

— Имам да споделя с вас една тайна. — Графинята замълча за по-драматичен ефект. — Благодарение на усърдието и експертизата на мистър Дейнджърфийлд и находчивостта на сина ви получих за яйцето много повече, отколкото смятах за възможно.

— Нямах представа, че Саша е бил замесен — каза Елена.

— О, да, той изигра ключова роля, за което ще му бъда вечно благодарна. Продажбата не само ми позволи да купя този очарователен апартамент, но и чудесни мебели от един известен антиквар от Гилдфорд. — Елена се усмихна. — Чудя се обаче как да инвестирам останалите пари, защото остана значителна сума. Баща ми навремето казваше — винаги инвестирай в хора, на които имаш доверие, и няма да сгрешиш. Затова реших да инвестирам във вас.

— Не съм сигурна, че разбирам — рече Елена.

— През последния месец преговарям за купуването на имот на Фулам Роуд.

Ръката на Елена се разтрепери толкова, че тя разля чая си.

— Ужасно съжалявам… — сконфузи се тя.

— Няма проблем — каза графинята. — Важното е да разбера как ви се струва идеята да ръководите два ресторанта едновременно.

— Ще трябва да говоря със Саша, преди да взема решение.

— Боя се, че не можете — твърдо каза графинята. — Всъщност не бива да споменавате пред Саша за разговора ни поради причини, които ще ви обясня. Продавачът, с когото имам вземане-даване, е някой си мистър Морис Тремлет, така че не можете да кажете на Саша, защото имам силното впечатление, че той и синът ви не са в особено приятелски отношения. Той очевидно завижда на успеха на ресторанта ви.

— Нещата са много по-стари — каза Елена. — Още от времето, когато бяха в едно и също училище и Саша беше вратар на основния им отбор по футбол.

— Не се съмнявам, че Тремлет е бил преместен във втория отбор, което не ме изненадва, защото аз възнамерявам да направя същото с него след подписването на договора. По време на преговорите Тремлет ме попита два или три пъти дали не съм подставено лице на мистър Карпенко и бях в състояние съвсем правдиво да му кажа, че не съм. Затова ви моля да не казвате нищо на Саша, докато не съм направила депозита. Ако Тремлет разбере какво съм замислила, със сигурност ще развали сделката. И тъй, трябва да ви попитам отново, Елена — смятате ли, че ще можете да държите две заведения едновременно?

— Вече съм управлявала онзи ресторант, така че не би трябвало да е трудно да го поема отново, особено като се има предвид, че най-добрите му кухненски работници и сервитьори вече работят при мен.

— И сте сигурна, че ще можете да го направите, докато въртите и „Елена“?

— Просто ще имам сто и трийсет маси вместо седемдесет. Разбира се, може да ми се наложи да построя надлез или да прокопая тунел под Фулам Роуд между „Елена Едно“ и „Елена Две“.

— Значи се разбрахме — каза графинята.

— Мога ли да попитам какво очаквате в замяна на инвестицията?

— Да бъда равностоен партньор в новия ресторант и да мога да се храня в заведението когато пожелая, безплатно. В Лондон има неколцина руски емигранти, които са ценители на изтънчената кухня, Елена, но вече не се радват на нея толкова често, колкото навремето. Имате обаче думата ми, че ще ги водя поотделно.

— В такъв случай трябва да имате собствени маси в двата ресторанта, които никой друг да не може да резервира. Кога да кажа на Саша?

— Не преди договорът да е подписан и мастилото изсъхнало, защото трябва да ви кажа, Елена, че ако беше роден в Съветския съюз, мистър Морис Тремлет със сигурност щеше да работи за КГБ.

Елена потръпна, но не можеше да не се съгласи.

— Благодаря за чая и най-вече за вярата ви в мен — каза тя. — А сега трябва да се връщам в ресторанта, защото държа да съм в кухнята един час преди пристигането на първия клиент.

— Каква добра инвестиция ми предстои да направя — каза графинята. — Имам и още една молба преди да си тръгнете.

— Разбира се, графиньо.

— В бъдеще да минем на „ти“ и да ми казваш Наташа. — Елена я погледна неуверено. — Ако не го направиш, ще го включа като клауза в договора.