Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Simon vs. the Homo Sapiens Agenda = Love, Simon, 2015 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Вера Паунова, 2018 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 3 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata (2020)
- Разпознаване, корекция и форматиране
- Стаси 5 (2020)
Издание:
Автор: Беки Албъртали
Заглавие: С обич, Саймън
Преводач: Вера Паунова
Година на превод: 2018 (не е указана)
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо
Издател: Ибис
Град на издателя: София
Година на издаване: 2018
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Симолини“
Излязла от печат: 20.11.2018
Редактор: Преслава Колева
Технически редактор: Симеон Айтов
Коректор: Соня Илиева
ISBN: 978-619-157-272-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13374
История
- — Добавяне
2
Дата: 17.10, 00:06
Тема: Относно: кога разбра
Страшно секси история, Блу. Имам предвид, прогимназията беше безкрайно шоу на ужасите. Е, вероятно не безкрайно, защото все пак му дойде краят, но наистина оставя отпечатък върху психиката ти. Който и да си. Пубертетът е безмилостен.
Любопитен съм, виждал ли си го след сватбата на баща ти?
Дори не знам как точно разбрах. Бяха цял куп дребни неща. Като например един странен сън, който имах веднъж за Даниъл Радклиф. Или колко обсебен бях от „Пешън Пит“ в прогимназията, а после си дадох сметка, че не е заради музиката им.
А после, в осми клас, имах приятелка. Беше една от онези връзки, когато „се срещате“, но никога не ходите където и да било извън училище. А и в училище не правите нищо. Мисля, че се държахме за ръце. Отидохме като двойка на училищния бал в осми клас, но с приятелите ми прекарахме цялата нощ заедно, тъпчейки се с „Фритос“ и шпионирайки другите изпод пейките. В един момент някакво момиче идва при мен и ми заявява, че гаджето ми ме чака пред физкултурния салон. Очакваше се да отида да я намеря и предполагам, да се целуваме. Нали се сещаш, със затворена уста, както правят в прогимназията.
И тук следва моментът, с който най-много се гордея в живота си: избягах и се скрих като някакво малко дете в тоалетната. В кабинката, зад затворена врата, клекнал върху капака на чинията, та краката ми да не се виждат. Сякаш момичетата щяха да нахлуят в тоалетната и да ме намерят. Кълна се, останах там до края на вечерта. С приятелката ми не си проговорихме повече.
Освен това беше на Свети Валентин. Защото съм адски изискан тип. Така че, да, ако трябва да съм напълно откровен със себе си, по онова време вече знаех. Само дето оттогава насам имах още две приятелки.
Знаеш ли, че това официално е най-дългият имейл, който съм писал някога? Изобщо не се шегувам. Ти като нищо си единственият, който получава от мен повече от 140 знака. Доста готино, нали?
Както и да е, май ще приключвам. Няма да лъжа. Денят беше странен.
Дата: 17.10, 20:46
Тема: Относно: кога разбра
Аз съм единственият? Това определено е страхотно. За мен е чест, Жак. Интересно, защото и аз не съм по имейлите. И никога не говоря за тези неща с когото и да било. Само с теб.
Честно казано, мисля, че би било невероятно потискащо, ако най-гордият момент в живота ти е бил в прогимназията. Не можеш да си представиш колко мразех прогимназията. Помниш ли начина, по който другите се взираха в теб с празен поглед и проточваха едно „Ъ, окееей“, след като кажеш нещо? Всички просто трябваше ясно да дадат да се разбере, че абсолютно никой не споделя онова, което мислиш и чувстваш. Естествено, най-лошото беше, че и аз се държах по съвсем същия начин с останалите. Повдига ми се малко само като си спомня.
Това, което се опитвам да кажа, е, че не трябва да си толкова строг със себе си. По онова време всички бяхме ужасни.
Сега да отговоря на въпроса ти, виждал съм го два-три пъти след сватбата, вероятно два пъти годишно. Мащехата ми като че ли непрекъснато има семейни събирания и разни такива. Женен е и мисля, че жена му е бременна. Не е точно неловко, защото всичко беше само в главата ми. Невероятно е, нали? Някой може да предизвика криза на сексуалната ти идентичност, без дори да подозира. Честна дума, той вероятно все още мисли за мен като за странния дванайсетгодишен доведен син на братовчедката му.
Е, предполагам, че въпросът е доста очевиден, но въпреки това ще го задам: ако си знаел, че си гей, как така си имал приятелки?
Съжалявам, че си имал странен ден.
Дата: 18.10, 23:15
Тема: Относно: кога разбра
Блу,
Да, омразното „окееей“. Неизменно придружавано от повдигнати вежди и устни, стиснати като високомерен анус. И, да, аз също го казвах. Всички бяхме толкова ужасни в прогимназията.
Предполагам, че това с приятелките е малко трудно за обяснение. То просто се случи. Връзката в осми клас беше истинска катастрофа, очевидно, така че това бе различно. Другите две — казано накратко, бяхме обикновени приятели, а после открих, че ме харесват, и започнахме да излизаме. А после скъсахме — и двата пъти те ме зарязаха и беше доста безболезнено. Все още съм приятел с момичето, с което излизах в първи курс.
Но ако трябва да съм напълно откровен, мисля, че истинската причина да излизам с момичета, беше, че не бях сто процента убеден, че наистина съм гей. Или пък си мислех, че не е нещо постоянно.
Знам, че вероятно си мислиш „Океееееееей“.
Дата: 19.10, 08:01
Тема: Задължителното…
Океееееееейййййййй.
(Повдигнати вежди, устни като анус, т.н.)